Пак е събота.
Ден за филмов маратон.
На опашката са се наредили:
„Sunshine” („Слънчева светлина”, 1999 г.). Гледах го вчера до половината, днес продължавам. Да не го сбъркате с едноименния филм на Дани Бойл, който определено не си струва гледането. Филмът, за който става дума, е на ветерана на унгарското кино Ищван Сабо и проследява историята на една унгарска еврейска фамилия. Сабо отново е на висота.
„Scarface” („Белязяният”, „Лицето с белега” или „Белязаното лице” – както ви се хареса, 1983 г.). Не си падам по гангстерски филми, пет пари не давам за Тони Монтана, но Брайн де Палма, Ал Пачино и Мишел Пфайфър не са за изпускане.
„Sciuscia” („Шуша”, 1946 г.). Името на режисьора Виторио Де Сика ми е достатъчно.
„Dotknięcie ręki” („Докосване с ръка”, 1992 г.). Режисьор: Кшиштоф Зануси. В главната роля: Макс фон Сюдов. С една дума – и тук няма да е празно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.