Някога у нас имаше режим на тока.
Три към едно.
Три часа без ток, един час с ток.
Плюс това пускаха и спираха тока различно в различните части на България.
Затова зевзеците разправяха, че от въздуха страната ни приличала нощно време на дискотека: светва и угасва на различни места.
Само на едно място светело постоянно.
Където живеел дисководещият.
Намек за бай Тошо.
Трябва да е било истина, но така или иначе - всичко това е в миналото.
Уви, не за всички по света.
На снимката са Северна и Южна Корея през нощта.
Два свята.
Единият свят строи „светло бъдеще” за своя народ и стои на тъмно.
Даже и на дискотека не прилича.
На едно място обаче задължително свети.
Там, където живее „любимият ръководител” на севернокорейския трудов народ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.