Бях ученик в гимназията. Един ден моят съученик и приятел Виктор, голям почитател на четенето (и тогава малко хора четяха книги, не само сега, не се заблуждавайте!), ми донесе една книга.
- Страхотна е – каза, - трябва да я прочетеш.
По това време знанията ми за „сърдитите млади хора“ се изчерпваха единствено с „Щастливецът Джим“ на Кингсли Еймис, при това Еймис не беше успял да ме ентусиазира много. Но „Самотният бегач на дълги разстояния“ ми събра очите. Наистина беше „страхотна книга“.
После дойдоха „Събота вечер, неделя сутрин“, „Ключ за вратата“, „Подпаленото дърво“…
А вчера научих, че техният автор, Алън Силитоу, не е вече между живите.
Нека почива в мир!
Възхищавах му се и ще продължавам да му се възхищавам, докато и аз не направя своята задължителна крачка към небитието.
P.S. "Самотният бегач на дълги разстояния" е между другото калпав превод на заглавието, защото измества акцента от самотата - много важен за същността на книгата акцент! - върху бегача. Оригиналното заглавие е "Самотата на бегача на дълги разстояния".
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.