Тази история, ако я беше напипал един калпав режисьор, такава лигава мелодрама щеше да извърти, че любителките на турски сериали щяха да викнат вкупом: „Aşkolsun!“
Копола обаче не е калпав режисьор.
И любителките на ревливи сериали този филм изобщо да не започват да го гледат.
На десетата минута вече ще се прозяват, а на петнадесетата ще са заспали.
Защото там сълзи и сополи няма.
Една тежка житейска драма е представена с изключителна пластичност на киноезика без всякаква сантиментална нотка.
В края на филма оставаш потресен, но не посягаш за кърпичката да бършеш очи.
Рядко ми се случва да гледам толкова силен филм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.