С една моя колежка преди много време си имахме постоянна тема за спор.
Евтим Евтимов.
Колежката ми го обожаваше.
И говореше за него с онази приповдигнатост, която много учителки по литература смятат, че е задължителна, за да запалят в сърцата на учениците искрата на любовта към поезията.
(Даскалски мит, но за това друг път.)
Аз от своя страна хвърлих не малко усилия да я убеждавам, че Евтимов е посредствен писарушка, привеждайки цитати от негови прехвалени стихотворения, от които цитати дишаше (и продължава да диша) откровена поетическа инвалидност.
Като да речем:
„…истинското вино е горчиво,
за подсладено няма да те дам“.
(С други думи: "Ако ми падне горчиво вино, веднага ще те дам за него!" Кръчмарска поезия, нежели любовна – както би казал един наш възрожденец.)
Не постигнах успех, разбира се.
То е все едно да убеждаваш надъхан вярващ, че „Песен на песните“ е еротична поема.
Колкото и да му сочиш текста, тай упорства и твърди, че там става въпрос за любов към църквата. *
Няма що – църква с цици („двете ти гърди са като две сърнички близнета, които пасат между кремовете“ – гл. 4, ст. 5).
Та така и с моята колежка.
Държеше си много на „прекрасния“ поет Евтим Евтимов.
После замина нанякъде и не зная къде се намира в момента.
А жалко.
Иначе щях да я поздравя с новия шедьовър на нейния любимец (който щял да прозвучи като песен за празника на полицията):
Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР.
Според певеца Веселин Маринов това е „хубав текст“.
А според мене е пълна тъпня.
-------------------------------------------------------
* Истинска случка, не съм си го измислил!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.