сряда, декември 22, 2010

Марин

Вчера в училището дойде моят някогашен ученик Марин.

Прибрал се е във Вакарел за празниците.

Марин учи ветеринарна медицина в Стара Загора.

Улучи ме тъкмо по време, когато нямах час.

Говорихме си много дълго.

Момчето е извор на идеи и разговорът с него е истинско удоволствие.

Направо да го хване яд човек, че след раздялата с този изключителен младеж, ще се върне у дома и ще чете и слуша за поредните маймунски изпълнения на вече до повръщане опротивяващите Боко и Цоко.

Защото не от Боковци и Цоковци има нужда България, такива са определено вредни за страната.

България има нужда от хора като Марин.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.