понеделник, януари 10, 2011

Гогол

Това с подслушваните разговори щеше да бъде добра комедия, ако не беше трагедия.

Двама си говорят по телефона и клепят яко трети.

После тримата си стискат ръцете и се усмихват един на друг като репи на пазарски тезгях, а единият разправя, че това, дето го е казал, не си спомня да го е казал, макар преди това да е казал, че го е казал.

След това се появяват и две лелки.

Също телефонистки.

И те казват, че разни неща не са ги казвали, а баш телефонистът вика, че ако се появи фонограма на разговора, тя ще е монтаж от различни разговори.

Оркестърът на това място свири туш, а ние се прекланяме пред таланта на Гогол!

Помните ли Собакевич от „Мъртви души“: „Я их знаю всех: это всё мошенники… мошенник на мошеннике сидит и мошенником погоняет“. („Зная ги всичките: все са мошеници … мошеник мошеника язди и мошеника кара“).

За нашите хора го е писал това Николай Василиевич.

Някой съмнява ли се?


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.