вторник, януари 11, 2011

Партийна лингвистика

Както се казва в мъдрата книга „Еклесиаст“, има време за всичко.

Включително и да станеш за резил.

Емил Караниколов, депутат от ГЕРБ, щял да внесе проектозакон за „чистота на българския език“.

„Българският език трябва да стане разбираем за баба Пена от Бусманци“ – славно обосновал намерението си депутатът.

Ако междувременно същият беше попитал дори някой треторазряден езиковед, и от него щеше да чуе, че понятието „чистота на езика“ от гледна точка на лингвистиката (науката за езика; преведено за баба Пена) е пълна глупост.

Ако също така беше посъбрал малко повече информация по въпроса, щеше да му стане ясно, че опитите за регулиране на езика със закон имат толкова ефект, колкото опитите да се измести със закон орбитата на Луната.

Пуризмът („чистенето“ на езика; преведено за баба Пена) е практика, имаща своето място във възрожденските епохи, които обаче са толкова далече от съвремието, че всеки опит в тази насока днес откровено лъха на спарено и мухъл.

Но въпросът едва ли е в грижата за езика.

По времето на Тато също имаше идея да се опростачи речта, като се приемат за книжовни и западните говорни особености: ако искаш казвай и пиши „мляко“, ако искаш – „млеко“.

Не помня официалните аргументи, но на всички мислещи им беше ясно, че намерението е пряко свързано със западния диалектен изказ на повечето от нашите партийни и държавни ръководители.

Мисля, че и сега положението е същото.

Чуйте как говори Боко, как говори Цецо, как говори Цецка… и прочее!

Ами говорят като баба Пена от Бусманци.

Така че стремежът на партийни нагаждачи да сведат езика до махленско равнище е напълно обясним.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.