вторник, юни 28, 2011

Александър и ние

Да се хвалиш с Александър Македонски не е много добър ход.

От една страна – голям пълководец, от друга обаче - пияница, развратник, изключително жесток човек с мания да налапа целия свят, нищо явно неприхванал от великия си учител; накрая саморазсипал „великото“ си дело и намерил смъртта си твърде млад, за да осъзнае дивотиите, които е вършил.

За хора като Божодимитров обаче тези неща нямат значение.

Така е, когато носиш съзнание от преди век и нещо.

През Възраждането е било нормално Раковски да се опитва да докаже, че всички езици са произлезли от българския, а неизвестен автор да напише „Веда словена“ в опит да я противопостави на гръцкия епос като български, обявявайки го за не по-малко древен и не по-малко величествен.

Днес подобни напъни обаче са жалки, смешни и мухлясали.

Но луд умора няма.

Ето какво казва Божодимитров:


"Известно е, че Александър Македонски при походите са на изток достига до държавата Бактрия. Тази държава е единствената, която му се е опълчила успешно, издържа на неговия първи удар, след това започват жестоки сражения и войни, в които бактрийците доста успешно не само му се противопоставят, но и громят александровата армия".

Александър Македонски се видял в чудо (и това е отбелязано от много антични писатели) и намерил един чудесен начин да се разбере с бактрийците. Предложил и техният цар приел – 10 000 александрови воини да се оженят за бактрийски девойки, т.е. – за български девойки.

С течение на времето така се получил един нов народ. Какво става с тези хора? Когато започват българските походи по времето на хан Аспарух и на хан Кубер, единият – по белградско-нишко-скопското направление, другият – към Плиска, Преслав и Тракия, много византийски писатели казват, че българите са използвали като аргумент за своите завоевателни походи това, че те се връщат да вземат земята на дедите си. Т.е. – земите на Александър Македонски".


Тук можем да се впуснем в известни разсъждения за секса като решаващ фактор в нашата история, но аз намерих друга връзка: с онази теория, която казва, че българският език не е славянски, а има тонгуро-монгуро-лонгурски произход; чудесно се връзва от гледна точка на географията, остава само да докажем, че тонгуро-монгуро-лонгурците са бактрийци.

А на Божодимитров можем само да пожелаем да дръпне по-назад и в един следващ момент да поласкае патриотичното ни самочувствие с разкритието, че първият пещерен човек, който чукнал един о друг два кремъка, от което хвръкнала искра и се запалил първият огън, дело на човешка ръка, също е бил българин.

В името на родолюбието ще преглътнем и това...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.