Вързано е за гаража, където си оставям всяка сутрин колелото.
Познава ме от година и половина.
И всеки път, когато мина покрай него, лае, та се къса (добре е, че не къса синджира!).
До онзи ден.
Някой му беше хвърлил пет-шест филии хляб.
Минах сутринта покрай него, но не ми обърна внимание: набиваше лакомо филиите.
Минах втори път, като си оставих колелото: пак нула внимание.
И оттогава не ме лае.
Разбра явно животинчето, че не ходя там, за да посегна на хляба му, и вече ме гледа със съвсем друго око…
