събота, март 31, 2012

Лицемерното обединение

“Трагедията обединява“ – мярна ми се някъде заглавие, изникнало след вестта, че Стилиян Петров е болен от левкемия.

Заглавието веднага ми напомни за „Българската Коледа“.

Когато българинът хуква да покаже милосърдие, съчувствие и щедрост.

Един път в годината!

Същото е сега и с болестта на Стилиян Петров.

Множество хора боледуват и умират от левкемия.

За тях обаче малцина се сещат.

Освен техните близки и лекари.

И сега изведнъж – обединени!

Стискам палци на Стилиян Петров да се оправи.

Но не се чувствам обединен с никого.

Защото и аз съм от тези, които се сещат за човешкото страдание от дъжд на вятър.

Или при инцидентни случаи…