Оригиналният текст е на Вера Инбер.
Същата Вера Инбер, която през 1946 година ще получи Сталинска награда за литература, после ще вземе участие в разправата с Борис Пастенрнак след излизането на „Доктор Живаго“ в Италия (1957 г.), но през 20-години на миналия век си играе на стихотворна екзотика и създава произведения, които по аршина на болшевишката критика не са нищо повече от сълзлива дребнобуржоазна упадъчност.
Както и да е, но скоро след създаването си съвсем непретенциозното стихотворение „Момичето от Нагасаки“ („Девушка из Нагасаки“, края на 20-те години на ХХ в.), под музиката на Пол-Марсел Русаков, придобива всенародна популярност, заемайки едно от първите места сред произведенията на руския градски фолклор.
Съответно – по законите на фолклора - търпи и някои промени: юнгата от оригинала се превръща в капитан (за по-голяма тежест може би), преправят се цели стихове, добавят се нови куплети (при различните изпълнителни – различен брой).
От многото интерпретации предлагам двете, които ми допадат най-много: на Джема Халид и на Владимир Висоцки, а накрая – за владеещите руски език – прилагам и оригиналния текст на Вера Инбер (за сравнение).
Той е капитан, роден е във Марсилия,
той обожава да спори, да шуми и да се бие,
той пуши със лула, пие най-силен ейл
и обича момиче от Нагасаки.
Тя има следи от проказа на ръцете,
тя има татуирани знаци
и всяка вечер жига в кръчмите
танцува момичето от Нагасаки.
Тя има такава малка гръд
и устни, устни алени като макове…
Заминава капитанът на далечен път
и обича момичето от Нагасаки.
Корали, алени като кръв,
и копринена блузка с цвят хаки,
и жарка, и страстна любов
носи той на момичето от Нагасаки.
Върна се капитанът отдалече
и разбра, че джентълмен със фрак
веднъж, замаян от хашиша,
заклал момичето от Нагасаки.
Тя има такава малка гръд
и устни, устни алени като макове…
Заминава капитанът на далечен път,
без да види момичето от Нагасаки.
ДЕВУШКА ИЗ НАГАСАКИ
(оригинальное стихотворение)
Он юнга, его родина – Марсель,
Он обожает пьянку, шум и драки.
Он курит трубку, пьет английский эль,
И любит девушку из Нагасаки.
У ней прекрасные зеленые глаза
И шелковая юбка цвета хаки.
И огненную джигу в кабаках
Танцует девушка из Нагасаки.
Янтарь, кораллы, алые как кровь,
И шелковую юбку цвета хаки,
И пылкую горячую любовь
Везет он девушке из Нагасаки.
Приехав, он спешит к ней, чуть дыша
И узнает, что господин во фраке,
Сегодня ночью, накурившись гашиша,
Зарезал девушку из Нагасаки.
