петък, януари 03, 2014

„Ніч яка, Господи!“

Гледането на Евромайдана в Киев, когато ми остане малко свободно време, освен всичко друго ми припомни много украински песни, които вече бях позабравил.

Вчера дойде ред на „Ніч яка, Господи!".

Песента е част от украинския градски фолклор, музиката е народна, а текстът е на Михайло Старицикй (1840-1904).


Михайло Старицкий е украински поет, драматург, прозаик, преводач от руски, немски, английски, полски и сръбски език, събира и издава украински народни песни; приносът му за развитието на украинската литература и драматургия през втората половина на деветнадесети век е неоспорим.

Най-известното изпълнение на песента е на Квитка Цисик (1953-1998).


Квитка Цисик е американска певица с украински произход; през 1978 г. песента „You Light Up My Life“, изпълнена от нея в едноименния филм, печели „Оскар“ за най-добра песен; освен с песни във филми (в някои от които играе епизодични роли), Квитка Цисик е широко известна и като изпълнителка на рекламни джингли, както и на оперна и блуз музика; изпълнява също така украински популярни и народни песни.

Песента „Ніч яка, Господи!“ (във варианта на Цисик - "Ніч така, Господи...") е от албума на певицата „Kvitka — Songs of Ukraine“ (съпроводът на пиано е на Мария Цисик, сестра на Квитка Цисик и директор по това време на Консерваторията в Сан Франциско, родена през 1945 г. в немски концлагер).

Ніч яка, Господи! Місячна, зоряна:  
Ясно, хоч голки збирай…  
Вийди, коханая, працею зморена,  
Хоч на хвилиночку в гай!  

Сядем укупі ми тут під калиною  —  
І над панами я пан…  
Глянь, моя рибонько, — срібною хвилею  
Стелеться полем туман;  

Гай чарівний, ніби променем всипаний,  
Чи загадався, чи спить?  
Он на стрункій та високій осичині  
Листя пестливо тремтить;  

Небо незміряне всипано зорями —  
Що то за Божа краса!  
Перлами-зорями  теж  під  тополями  
Грає  перлиста  роса.  

Ти не лякайся-но, що свої ніженьки  
Вмочиш в холодну росу:  
Я тебе, вірная, аж до хатиноньки  
Сам на руках однесу. 

Ти не лякайсь, а що змерзнеш, лебедонько:  
Тепло — ні вітру, ні хмар…  
Я пригорну тебе до свого серденька,  
Й займеться зразу, мов жар;  

Ти не лякайсь, аби тут та підслухали  
Тиху розмову твою:  
Нічка поклала всіх, соном окутала —  
Ані шелесне в гаю!  

Сплять  вороги  твої,  знуджені  працею,  
Нас  не  сполоха  їх  сміх…  
Чи  ж  нам,  окривдженим  долею  клятою,  
Й  хвиля  кохання  —  за  гріх?
Каква нощ, Господи! Месечна, звездна:
ясно - игли да събираш...
Излез, любима, от труд уморена,
поне за минутка в леса.

Ще седнем заедно тук под калината -
и над господарите съм господар...
Виж, моя рибчице, на вълна сребърна
по полето се стеле мъгла;

Гората вълшебна е, като от лъч озарена,
или замислена, или пък спи?
Тя на стройната висока трепетлика
нежно с листата шуми;

Небето безмерно със звезди е обсипано -
що за Божествен е чар!
С перли звездни и под тополите
играе си бисерна роса.

Ти не бой се, че твойте крачета
ще намокриш в росата студена:
аз тебе, вярната, до твоята къщичка
сам на ръце ще те отнеса.

Ти не бой се, че ще замръзнеш, лебедче:
топло е - ни вятър, ни облаци...
Аз ще те притисна до своето сърце,
и ще се разгори то като жар;

Ти не бой се, че тук са подслушали
тихия разговор твой:
нощта е положила всички, във сън ги обвива -
никакъв шум във леса!

Спят твоите врагове, от труд уморени,
не ни тревожи техния смях...
За нас, оскърбените от съдбата проклета,
и кратката любов ли е грях?

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: По-горе е представено цялото стихотворение на Михайло Старицкий; с червено са отбелязани куплетите, които Квитка Цисик използва в песента.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.