Анимацията ми е стара слабост.
Така че отдавна се канех да гледам филма „Котката на равина“ („Le chat du rabbin“, 2011 г.), носител на наградата „Сезар“ и създаден по комиксите на Жоан Сфар (режисьор на филма - заедно с Антоан Делезво - и автор също така на "Gainsbourg (Vie héroïque)", филм за известния френски певец Серж Генсбур).
Изключителен филм, наистина.
От него ще научите как една котка може да проговори (като изяде папагал).
Но когато една котка на равин проговори, може да поиска да премине и през ритуала бар мицва (макар че не по-малко предпочита да чете заедно със своята господарка – дъщерята на равина – „Червено и черно“ и да говори за любовта).
И нещата май тръгват да се нареждат, но се появява един руски евреин в… сандък с книги (отначало го мислят за покойник).
След това идва един истински бонвиван.
Да не забравяме и добрия приятел на равина – мюсюлманинът шейх Мохамед.
И така, всичките започват едно щуро пътешествие към Етиопия (заедно с котката).
Приключения, има и екшън, един от героите пада пронизан, но да не разказвам по-нататък, защото няма да ви е интересно: просто гледайте филма….
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.