петък, февруари 21, 2014

Химнът на Украйна

Каквото да напиша за Украйна, каквото да кажа за храбрите украинци, чиято воля за свобода за да достигнем, ще има още много попара да сърбаме, малко ще бъде.

Затова няма да се навирам между шамарите.

Но обещах да преведа украинския химн, химна, който звучи на всеки кръгъл час от сцената на Майдана, който бунтовниците пеят по барикадите в Киев и в цялата въстанала страна, та макар че съм много уморен, а стрелките на часовника сочат вече един след полунощ, изпълнявам обещанието си.

Ще не вмерла України ні слава, ні воля, Ще нам, браття-українці, усміхнеться доля. Згинуть наші вороженьки, як роса на сонці, Запануємо ми, браття, у своїй сторонці. Приспів: Душу, тіло ми положим за нашу свободу І покажем, що ми, браття, козацького роду. Станем, браття, в бій кривавий від Сяну до Дону, В ріднім краї панувати не дамо нікому. Чорне море ще всміхнеться, дід Дніпро зрадіє. Ще у нашій Україні доленька наспіє. Приспів: А завзяття, праця щира ще свого докаже, Ще ся волі в Україні піснь гучна розляже, За Карпати відіб’ється, згомонить степами, України слава стане поміж народами. Приспів:

Живи са още в Украйна и славата, и свободата, още, братя украинци, ще ни се усмихне съдбата. Ще изчезнат враговете наши като роса на слънце, ще сме господари, братя, във страната своя. Припев: Душа и тяло ще положим за свободата наща и ще покажем, че сме, братя, от казашки род. Да станем, братя, в кървав бой от Сян до Дон, в страната родна да владее не ще дадем на никого. Черно море ще се усмихне, старият Днипр ще се зарадва. В нашата Украйна съдбата ще разцъфне. Припев: Постоянство, искрен труд всичко ще докажат, на свободата в Украйна песента силна ще се разлее, ще отекне зад Карпатите, ще зашуми в степите, славата на Украйна ще се възправи сред народите. Припев:

Слава Україні! (това не е от химна, от мене е!)

петък, февруари 14, 2014

Да поработим за рекета

Автор: Артемий Лебедев

Превод: Павел Николов

Има по света разни организации, които не са много по-различни от рекетьорите. Например Евровизията. Или Олимпийския комитет. От време на време се появяват някакви съмнителни лавки от типа на „7 нови чудеса на света“, но те не живеят дълго.

Много страни бъркат причината и следствието, започвайки да пилеят време, сили и пари за рекетьорите. Например по цялата страна организират школи за олимпийски резерви, харчат милиарди за подготовката на спортисти (и просто за вили). И това при условие, че Олимпиадата по определение е съревнование на непрофесионални спортисти. Иначе казано, пръскат се куууупища мангизи, за да се подготвят професионално непрофесионалисти. За да могат те един път на няколко години да донесат някакъв нищо незначещ медал, за който всички ще забравят след ден.

Същата дрисня е и Евровизията. Някакви задници един път в годината подвеждат куп кретени да гласуват с есемеси, наемат концертна зала, записват концерт на скапани изпълнители, а за това получават от разни страни камара пари.

Много по-честни са частните лавки от типа на Нобеловата награда. Чули ли сте някога в някоя страна да са открили школа за нобелови резерви? Да готвят учени специално за получаване на наградата? При това нобелът се присъжда за реални заслуги. Просто раздават пари. И лауреатите след това се помнят дълги години. А някой помни ли имената на олимпийските шампиони от миналата олимпиада? Някой помни ли кой футболен отбор е взел олимпийското злато?

Впрочем, за футбола. На света има още една мегамафия – ФИФА. Обикновена частна лавка, просто много хитрогъза. С тях може и да не дружиш, само да си от голямото доброутро, нещо като олимпийски биатлонист. ФИФА гребе пари с лопата не само от футболните клубове, ами плюс това извива ръцете и на държавите.

Да си спомним как бедните украинци строиха стадиони с парите на данъкоплатците, как прокарваха шосе, за да могат разни еврозадници с биричка в ръка да стигнат до тези стадиони. И всичко това, за да може някой две седмици да подритва там топка. А след това да си замине завинаги. И стадионите никога няма да покрият стойността си, ще прогният и ще се разпаднат. А ФИФА ще получава рушвети от страните, които ще се съревновават коя от тях повече народни пари да профука за нови никому ненужни стадиони.

Винаги, когато минавам в Москва по Олимпийския проспект край Олимпийския стадион, се вглеждам в рекламата за дивани и дрехи, които се продават в храма на спорта, построен в чест на поредната безсмислена дрисня през 1980 година.

Подобна дрисня е и олимпиадата в Сочи. За чий чеп ни е тази олимпиада? Две седмици никому ненужна дрисня. Милиарди профукани народни пари. И това е. Циркът ще си отиде, а стадионите известно време ще стоят. След това ще започнат да продават там чорапогащи и ще открият, може би, пицария.

Сочи 2024 г.

четвъртък, февруари 13, 2014

Дъното

Ако някой досега се е чудил дали сме стигнали до дъното на помийната яма, към което упорито се стремим, да не се чуди.

Вече сме безусловно там.

„На днешното си заседание Министерският съвет е одобрил проекта на междуправителствена програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между България и Корейската народнодемократична република“ – четем в пресата.

Ким Чен Ун сред съветници в областта на науката, образованието и културата.

При едно по-голямо желание бих могъл да разгърна широка словесна картина на това в какво ще се състои споменатото сътрудничество.

Но мисля, че е напълно излишно.

Просто сме на дъното в помията и това е.

След културното сътрудничество със Северна Корея.

сряда, февруари 05, 2014

„Hej, sokoły“

Текстът на песента „Хей, соколи“ се приписва по традиция на поета Томаш Падура (1801-1871), но има вероятност и да е народен, каквато е безусловно мелодията.

Томаш (Тимкò, както се наричал самият той) Падура е интересен и като поет, и като личност (кой ли от романтиците не е?) - революционер, просветител, пише ту на полски език, ту на украински (с латиница), ту на смесица от полски и малоруски.

„Хей, соколи“ е известна песен и в Полша, и в Украйна, и в Беларус - навсякъде със свои варианти и на съответния език (един интеграционен песенен пример с корени назад в миналото).

Hej, tam gdzieś z nad czarnej wody
Wsiada na koń kozak młody.
Czule żegna się z dziewczyną,
Jeszcze czulej z Ukrainą... (полски)
Гей, десь там, де чорні води,
Сів на коня козак молодий.
Плаче молода дівчина,
Їде козак з України... (украински)
Гэй, над рэчкай, над чарненькай
Сядлаў коня казачэнька,
Развітаўся ён з дзяўчынай,
Ды з каханай Украінай... (беларуски)

Най-известна и най-интерпретирана обаче е песента в Полша: срещаме я не само като основен мотив в героичната филмова сага на Ежи Хофман „С огън и меч“ („Ogniem i mieczem“, 1999 г.) по романа на Сенкевич, но и в репертоара на такива динозаври (не само по възраст, но и по величина) на полската песен като Марила Родович и Кшищоф Кравчик.

Ето една от интерпретациите с кадри от „С огън и меч“ и превод (отдолу, мой).


Hej, tam gdzieś z nad czarnej wody
Wsiada na koń kozak młody.
Czule żegna się z dziewczyną,
Jeszcze czulej z Ukrainą.

Припев:

Hej, hej, hej sokoły
Omijajcie góry, lasy, doły.
Dzwoń, dzwoń, dzwoń dzwoneczku,
Mój stepowy skowroneczku
(dzwoń, dzwoń, dzwoń).

Wiele dziewcząt jest na świecie,
Lecz najwięcej w Ukrainie.
Tam me serce pozostało,
Przy kochanej mej dziewczynie.

(Припев)

Ona biedna tam została,
Przepióreczka moja mała,
A ja tutaj w obcej stronie
Dniem i nocą tęsknię do niej.

(Припев)

Żal, żal za dziewczyną,
Za zieloną Ukrainą,
Żal, żal serce płacze,
Już jej więcej nie zobaczę.

(Припев)

Wina, wina, wina dajcie,
A jak umrę pochowajcie
Na zielonej Ukrainie
Przy kochanej mej dziewczynie.

(Припев)
Хей, там нейде край водите черни
млад казак си кон възсяда.
Нежно се сбогува със своето момиче,
още по-нежно с Украйна.

Припев:

Хей, хей, хей, соколи,
летете над планини, лесове и долини.
Звън, звън, звън звънченце,
моя степна чучулиго
(звън, звън, звън).

Много момичета има по света,
но най-много са в Украйна.
Там сърцето ми остана,
при любимото момиче.

Припев:

Тя нещастната там сега е,
пъдпъдъчето мое малко,
а аз тук в страната чужда
ден и нощ за нея тъгувам.

Припев:

Тъга, тъга за момичето,
за зелената Украйна,
тъга, тъга, сърцето плаче,
нивга няма да я видя.

Припев:

Вино, вино, вино дайте,
а като умра ме погребете
в зелената Украйна,
до любимото момиче.

Припев:

А това е вариантът на Марила Родович (мяркат се кадри и от „Тарас Булба“).


Още един вариант, на украински език - в най-известното изпълнение на Володимир Верминский.


Опитът ми да намеря песента в изпълнение на беларуски излезе неуспешен.

Там - в Беларус - едва ли е популярно (респективно - допустимо) да се качват в интернет песни, в които се разказва за чужда страна и за чужди герои („соколи“).

За великата Беларус може да се пее.

За великата Русия - естествено.

Но за тази размирна (не само сега, а по принцип) Украйна - едва ли...