четвъртък, май 29, 2014

Die Welt als Vorstellung (почти по Шопенхауер)

Някои хора след изборите навлязоха сериозно в сферата на фантастиката.

Или на нещо друго.

Накратко казано, взеха да им се привиждат разни неща.

Даймикафеварката например каза, че БСП трябва да сдаде властта, защото е загубила изборите, и даже попита няма ли да го е срам Миков да се качи на парламентарната трибуна при това положение.

Нормално изказване.

Даймикафеварката често не е на този свят, а витае в някакви свои сфери, доста отдалечаващи се от реалността.

Нито Миков ще се засрами да застане на парламентарната трибуна (кога у Миков срам е имало, че и сега?), а БСП ще напусне властта доброволно само при два случая.

Първият е, ако прецени, че заедно с ДПС и ББЦ ще има по-добра позиция в един бъдещ парламент (защото това ще е следващото ново парламентарно мнозинство).

Вторият вече съм го казал: ако бъде изгонена с камъни.

По първия вариант е трудно да се каже засега как ще се развият нещата.

По втория едва ли имаме шанс, той беше проигран миналото лято.

Да, наистина - вчера имаше протест в София.

От двеста души.

Начело с Цецка Цачева.

Завеса…

сряда, май 21, 2014

Светът е малък и шарлатани дебнат отвсякъде

На този свят патки дал Господ.

И хомеоПАТКИ също.

А Силва Дончева с „вербалната хомеопатия“ гребе на първа позиция.

Най-напред ще ви научи как да си приготвите хомеопатично лекарство от планинска арника, лъжейки безобразно, че арниката е силно отровна (горчива е на вкус, ама никога не е била отровна!).


После следва гвоздеят на програмата – баенето; гледайте и се кръстете с двете ръце едновременно: шаманизъм в действие, такъв цирк не е за изпускане.


А Силва Дончева е написала и книжка по въпроса.


„Здравето ви е безплатно“ – вика Силва от страниците на блога си и от корицата на книжката.

Да, ама книжката не е безплатна!

И тук вече разбираме откъде тече обувката…

понеделник, май 19, 2014

Кончита като миньорско канарче

Автор: Александр Голдфарб

Превод от руски: Павел Николов

Има такъв английски идиом: miner's canary – миньорско канарче. В предишни времена рудничарите, спускайки се в забоя, вземали със себе си тази птичка, поставена в клетка, защото като особено чувствителна към най-малките концентрации на гризу, падала мъртва дори при незначителното му съдържание във въздуха.

По време на работа миньорите наблюдавали постоянно птицата. Ако внезапно започнела да проявява признаци на безпокойство или падала, хората бързо напускали работното си място. Освен това тези птички пеят непрекъснато, което се използвало за звукова сигнализация: докато се чува песента им, можело да се работи спокойно.

Така и Кончита е идеалният газоанализатор. Ако на такива като нея им е некомфортно, значи скоро ще се окажат в опасност всички.

Лично аз не гледах Евровизия, не съм чувал песента ѝ и не съм поклонник на попмузиката. Освен това, Бог ми е свидетел, не съм склонен да приема травестизма. Но реакцията на руската публика (мислете за Русия, сещайте се за България – бел. прев.) по отношение на Кончита впечатлява повече от вида на брадатата жена.

Ако се появи Кончита днес в Москва, последиците ще бъдат примерно такива, както ако младо момиче с минипола мине по улиците на Исламабад или евреин с черно сако се озове на „Унтер ден линден“ през 1938 година. В трите случая външните причини за внезапния болезнен страх и омраза ще бъдат различни, но вътрешните механизми, които ги предизвикват, ще са едни и същи: чувство за непълноценност, недоразвитие на личността, скудоумие, стаден инстинкт. Затова те си приличат до един – религиозните фанатици, фашистите, комсомолците, нашистите (привържениците на партията на Путин – бел. прев.), хомофобите и ксенофобите от всички времена и народи; в тях бушуват едни и същи хормони и биотокове и са на лице еднакви реакции и рефлекси.

Натрупването на гризу в шахтата завършва или с взрив, или с бавно задушаване; при което загиват всички – и тези, които харесват песента на птицата, и тези, на които им е неприятна, и тези, които са безразлични към нея.

Разбира се, Кончита няма да пее в Русия. Но проблемът не е в нея, а в Русия. Този, който не обръща внимание на замлъкналото канарче, постъпва неразумно и е обречен на гибел.

неделя, май 18, 2014

На лъжата краката

Къси са наистина, правилно казва поговорката.

Помните ли гласуването в „Донецката народна република“?

По сведения на „опълченците“ (тези, които стояха с калашници в изборните секции, показахме ви ги!) гласувалите надхвърлиха 80%, а от тях гласувалите за самостоятелност на „републиката“ се оказаха над 90%.

Днес обаче чуваме Игор Стрелков, командирът на донецките „опълченци“ (гражданин ва Руската федерация, между другото!), да се жалва, че нямало никак желаещи да се включат в „народното опълчение“.


Дотам е стигнал горкият, че е разпоредил в „опълчението“ да се записват и жени.

При което вие сигурно се сетихте като мене, че скоро може да опрат и до децата.

Хитлерюгенд ще им е подходящ пример.

А как са броили бюлетините на „референдума“, ако изобщо са ги броили, можем да се сетим.

У нас пък с една дебела лъжа ни предложи чрез агенция „ПИК“ (сефте?) Нешка Робева.


Ех, този коварен интернет!

Докато от „ПИК“ да се усетят, че петричкият кукумагер Ванга умря доста преди България да влезе в НАТО, и да свалят материала, някой вече го „фотографира“ и го разпространи.

И лъжата лъсна като калайдисан тиган на месечина…

четвъртък, май 15, 2014

Животът си тече

Нямам време напоследък да следя всички събития и в общи линии карам само на заглавия.

По-специално внимание отделям само на събитията в Украйна, продължавайки да смятам, че изходът от тях има изключително значение и за нас в България.

А в Западна Украйна стават удивителни неща.

„Донецката република“ излезе с указ, забраняващ на Обама и Меркел да стъпват на нейна територия.

Народната подкрепа не закъсня.


Когато разбра за това, Обама реагира подобаващо.


На което „опълченците“ (така руските медии наричат сепаратистите терористи) отговориха със съкрушителен удар.


Някой ще рече, че това е майтап.

Може и така да е, но може и да не е.

Кака колата от незапомнени времена е трън в очите на болшевиките.

Динозаврите като мене знаят как едно време дружинни ръководителки и комсомолски секретари разправяха в училище на чавдарчетата и пионерчетата, че като пият кока кола, американските войници изпадат в лудост и вършат нечувани зверства.

Между другото, веднага след „референдума“ сепаратистката барикада на Подземний переход в Мариупол изчезна, светофарите работят, движението е възстановено.


Животът си тече.

Напук на безумията…

понеделник, май 12, 2014

Цирк „Референдум“

Цял ден вчера се занимавах с мои даскалски работи и следях едновременно с това „референдума“ в Донецка и Луганска област на Украйна.

Честна дума, по-голям политически цирк в живота си не съм виждал.

Изпълненията бяха най-различни, със значителен превес на клоунадата.

А от всичко видяно ви подбрах два момента.

Първият е снимков.


Единият от членовете на избирателната комисия, както виждаме, е увесил на рамото си железен аргумент за това как трябва да се гласува, при който аргумент няма как да не вземеш правилното решение, като се има предвид, че в избирателната секция бюлетината се попълва пред комисията (само в две показнѝ секции в Донецк май имаше за парлама кабинки за тайно гласуване).

Вторият момент е филмов и по аналогия на известния наш израз „Юруш на маслините!“ можем да го наречем „Юруш на бюлетините!“.


Е на това му се вика пряка демокрация в действие: да гласуваш направо на улицата.

Може да покажеш паспорта си (там още са на паспорти!), ама не е задължително.

Пъхаш бюлетината и тичаш към следващата секция – да се отчетеш и там (кореспондент на "Билд" проследил един чичко как гласува цели осем пъти поред).

Нищо чудно, че избирателната активност надхвърли 80% - по данни на тези с автоматите, разбира се, но при подобен начин на гласуване кой би се учудил, ако се окаже, че активността е над 100%; в Никарагуа май имаше подобен случай.

А като казахме Никарагуа, очаква се тя да е сред първите, признали "референдума".

И остров Тамбукту също.

Междувременно, с падането на нощта, в Мариупол започна пак да се стреля…

неделя, май 11, 2014

С руски мирис

Така се върти зарът, че и такива събития се мяркат пред очите ми.

Денят на Победата!

Започна в Русия с грандиозен военен парад…


…и завърши типично по руски.


У нас по този случай петата рубладжийска колона прояви нечуван героизъм, като изгори знамето на Европейския съюз.


А днес отново ни очаква нещо с мирис на руски ботуш, което не е за изпускане – референдумът в „Донецката народна република“.

Който щял да бъде честен и прозрачен, с открито лице – иначе казано.

Гаранция - Централната избирателна комисия на "Донецката република", която вчера даде пресконференция.


Както често казва Артемий Лебедев (пак да го споменем!): пиздец, ёпта…

петък, май 09, 2014

И днес Артемий Лебедев

Не е нарочно, честна дума, игра на случая и само толкова.

Но трябва да призная, че Артемий Лебедев (руски уеб и промишлен дизайнер, блогър, фотограф, че и изобретател) е сред хората, които с удоволствие чета: понякога ме дразни, понякога му се смея на акъла, но най-често ме оставя впечатлен до най-сериозната сериозност.

Артемий Андреевич е яростен критик на свещения за руснаците Ден на победата, като всяка година привлича по този повод върху себе си безброй разнокалибрени гръмове и мълнии.

Тази година коментарът му се казва „Днем обеды, епта“ (в превод се получава нещо като – липсват ми падежите в български език, ах как ми липсват: „Ден на обядването, да му е*а майката“). Лебедев се заиграва с надписа над входа на едно заведение (виж картинката по-долу), който звучи много близо до поздрава „С Днем победы“ („Честит Ден на победата“).

А това е текстът:

Ето ти интересно нищо. Съветският войник, воювал във (през?) втората световна война се възприема днес като изключително могъщ герой. Той е като Альоша в Трептовер парк. Той не си бърка в носа, той е обикновен момък, той няма държавно жилище. Той е добър по подразбиране. Той е извоювал за нас победата, за което сме длъжни да му се кланяме до земята.

А с какво се отличава той от участника във всяка друга война? Защо войникът от 1812-та не е заслужил подобно трепетно отношение? Защо на ветераните от гражданската война не се е приело да им се кланяме и да им поставяме паметници? А от финландската, от японската, от хуйзнайкояси?

Участникът във Великата отечествена война (така руснаците наричат Втората световна война - бел. прев.) автоматично се покрива със слой злато, дори и да е белил картофи в тила.

Идиотизмът започва при Брежнев, когато секретарите на партийния комитет изведнъж разбират, че войната е всичко, което имаме. Срочно по цялата страна са насрани бетонни, чугунени и бронзови лайна. Даже на остров Шикотан поставят на постамент бракуван танк, макар че там никаква война не е имало. Докарват го с кораб.

Продължителният процес протича в пълно съответствие с езическите алгоритми. Вместо условности и кратки ритуали получаваме тежки откъм идеология кубически метри унили говна. Хората се страхуват да свалят георгиевската лентичка месеци наред, за да не обидят духовете на предците. Денят на победата се превърна в паралелна религия. Фиксиращият мотив е същият като в християнството: те са страдали заради нас, те с живота си са изтръгнали победата за нас. И както в християнството не се уточнява какво да правим, ако аз не съм молил някого да страда заради мене.

В други страни, например в САЩ, е прието да се обичат всички войници от всички времена. Аз никога не съм виждал там особено отношение към воювалите през 45-та. Към тях се отнасят просто с уважение, все пак те са вече старички. А към всички останали войници – включително и към днешните – също се отнасят с уважение. Във всяко летище виси надпис „Поздравяваме нашите момчета, завръщащи се от героичната си мисия в Ирак“. Във всеки град по дърветата висят големи жълти ленти в подкрепа на войниците. Пред къщите има знамена. На войнишките жени почти непознати хора им носят домашни курабии.

При подобна атмосфера на никого няма да му хрумне да обособява някак си подвига на своя дядо, заебавайки подвига на своя съсед. Войната винаги е лайняна работа. А войникът винаги изпълнява чужда воля, той е образец на преданост към страната. Фактът, че е воювал преди 65 години, изобщо не го възвишава над другите войници. Което било напълно ясно веднага след победата: поставили 10 паметника и никакви проблеми.

четвъртък, май 08, 2014

Финландски военен фотоархив

Коментар: Артемий Лебедев

Превод: Павел Николов

По време на Втората световна война много войници имали любителски фотоапарати. Американците щракали всичко наред, както днес хипстърите с айфоните. Немците щракали всичко наред, затова разполагаме с купища снимки от войнишкия бит, включително и групови сеанси с ходене по нужда. Не зная колко финландски войници са имали „сапунерки“ (на руски „мыльница“ – жаргонно название на любителски фотоапарат – бел. прев.), но 150 фотографи са работели на фронта, документирайки всичко наред.

Само съветският войник ходел без апарат. Ако у съветския войник просто намерели апарат, завирали му го в задника и го изпращали на предната линия в месомелачката. Ако съветският войник успеел да направи поне един кадър, просто го разстрелвали на място. Затова ние нямаме никакви снимки от войната освен тези, които ТАСС (Телеграфна агенция на Съветския съюз – бел. прев.) е разрешила да се показват.

До средата на 50-те години фотоапаратът в ръцете на съветския човек в града се възприемал като автомат в ръцете на терориста. Или като експлоатация на ксерокс без разрешение на КГБ. Попитайте по-възрастните. Да свалят калъфа на своя ФЕД (марка съветски фотоапарати – бел. прев.) пионерите от фотокръжока можели по команда на учителя, но не и през лятото на блокадата. Не вярвате ли? Покажете ми поне една битова снимка от блокирания Ленинград. Всички снимки са направени от трима проверени фотокореспонденти през зимата.

Но сега говорим за друго. Военните сили на Финландия са направили разкошен подарък на всички любители на историята, като са публикували 160 000 (сто и шестдесет хиляди) архивни снимки от 1939 до 1945 година. От началото на Съветско-финската война до края на Втората световна.

Ето връзката: http://sa-kuva.fi/neo?tem=webneoeng.

сряда, май 07, 2014

Някои – за цял живот

Старшината отпуска не дава,
ротният се хили под мустак:
"Няма отпуска за вази,
вашта мамка педерази..."
(някогашна казармена песен)

Бареков щял да връща наборната казарма, даже обещал на едни ломски циганки, че ще направи от съпрузите им мъже (къде, в КЕЧ-а ли?).

А от казармата всички младежи щели да излизат образовани.

Честен кръст, точно така каза, с ушите си го чух.

В казармата влизат различно умни хора, излизат еднакво тъпи.

Така гласеше една поговорка от моето казармено време.

А казарменият фолклор, като всеки фолклор, не трябва да се подценява, защото се основава на трайни наблюдения върху житейската практика.

Пък и всеки, който е служил някога в казармата, ще ви го потвърди.

Е, вярно е, че след това някои се оправят и си връщат предказарменото състояние.

Някои обаче – уви! - си остават тъпи за цял живот.

Като Бареков, да речем…