Преди време, когато Бойко Борисов оглави първото си правителство, му посветих един малък материал, който завършваше по следния начин:
„Така че – успех на новото правителство. Което, разбира се, не означава безрезервна подкрепа, както стана моден този израз. Резервите си ги имаме и ще си ги имаме, но няма да потриваме ръце в очакване, че правителството непременно ще се провали…“
Тогава сините буквално ме изядоха, наградиха ме с разни популярни епитети, от които „продажник“ беше най-мекият, а някои ме зарязаха като незаслужаващ никакво внимание мизерабъл.
Е, Бойко Борисов наистина доказа, че не е Бойко Борисов, а Бойко Тиквата, но най-странното е, че днес същите тези сини (и подобни на тях) се опитват да ме убеждават как трябва да дам доверието си на бъдещия кабинет, ръководен от същия Бойко Борисов.
Той вече бил друг, дъра-бъра, реформаторите щели да го държат под чатал, дрън-дрън, нови избори щели да са много лошо нещо, мрън-мрън – аргументи, та дрънкат.
Само че – благодаря!
Аз на Тиквата му гласувах един път доверие.
Не го оправда.
И втори път няма да го види.
На път са реформаторите да го последват.
Чакам само да направят правителство с ГЕРБ (защото рибата е все още в морето!), за да им кажа „Сбогом!“.
За неоправданото доверие, което им дадох на изборите с гласа си…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.