събота, февруари 21, 2015

Култове и икони

Никога не съм обичал иконите и култовете.

Дори ако става въпрос за култ към Левски.

Дори иконата да е Левски.

„Кажи ти моите и аз твоите кривици…“ – пише Дякона през 1871 г. до Иван Кършовски, съзнавайки ясно, че и той като всички останали хора не е съвършен.

Ние обаче сме го направили в съзнанието си именно такъв.

Изключително скромен, не е искал Дякона и тамян да му кадят: „…па ако щат ме нареди да паса и патките“ (в писмо до Филип Тотю, същата година).

Ние обаче сме го издигнали в култ.

Уважавам, разбира се, делото на Васил Левски, но аз уважавам и делото на Гарибалди, и делото на Симон Боливар, и изобщо делото на всеки, който се е заловил да се бори за свободата на своя народ, а ако трябва да се прави някаква класация (което е глупаво, разбира се, но да речем, че трябва) на нашите националреволюционери, на първо място не бих поставил Левски, а „безумния мечтател и „невъзможния образ“ Раковски (но без да го канонизирам, естествено), защото всички, включително и Левски, са излезли изпод неговото крило.

Но ето че карловци „се вдигнали“ с искане да бъде забранен филмът „Дякон Левски“: виждането на авторите за екранния герой там отговарял на тяхното виждане.

Един филм може да е тъп, загубен, нескопосан от кинематографична гледна точка (което също не е повод за забрана, защото иначе трябва да се забранят 80% от филмите), но няма как да е такъв заради виждането за образите (па били те и исторически личности), което виждане е лична работа на режисьор, оператор и сценарист, а не на карловци и на правнучката на сестрата на Левски.

Карловци, разбира се, не са гледали всичките филма, но чули, че там нещо с Левски не било наред, че някой е посегнал на иконата, че се е изгаврил с култа.

Не с Левски, естествено, на Левски никой не може да посегне, с Левски никой не може да се изгаври – той отдавна е на такава висота, от която времето не го е съборило, та камо ли един филм.

Така че именно за иконата реват, за култа реват онези, които искат забраната на филма (помните ли как Светия синод ревна срещу „Последното изкушение на Христос“, нещата са съвсем идентични).

Ако имаха възможност, карловци и тем подобни със сигурност биха стъкнали и клада, и биха хвърляли съчки в огъня, за да изгорят по-бързо еретиците – сценарист, режисьор, оператор.

Вместо да гледаме човешки на нещата, си създаваме икони и култове, а после се пеним неистово в средновековен фанатизъм…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.