неделя, май 31, 2015

Разпределение на ролите

Автор: Виктор Шендерович

Превод от руски: Павел Николов


“На танковете не им трябват визи“ – отговори вицепремиерът Рогозин по въпроса за санкциите, с което страшно повиши самоуважението на милиони руснаци, тези, които се захранват от телевизора.

А само как уплаши със своето заявление Обама, Евросъюза и останалите врагове на Русия – това и в приказка не можеш да го опишеш… Все още се тресат.

От смях.

И не може да се каже, че Рогозин не знае какво е съотношението на нашите мародерски въоръжени сили със силите на блока НАТО и какви ще са перспективите, които ни очакват при непосредствен сблъсък. Знае прекрасно. Той е демагог, а не идиот.

Но неговото вечерно словоизлияние е адресирано именно за идиоти, което осигурява текущата хармония. Западът продължава да сочи на Русия мястото ѝ до кофата за боклук. Рогозин си повдига рейтинга, населението се гордее.

И на всички им е добре.

петък, май 29, 2015

Цензура

“Но - гвозди ему в руки, чтоб чего не сотворил,

Чтоб не писал и чтобы меньше думал“.

Вл. Высоцкий

Ако сте гледали вчера интервюто с директорката на станалата вече световноизвестна ихтиманска професионална гимназия, сигурно ви е направило впечатление едно нещо, което тя казва: решила е да застане пред камерата едва когато е получила разрешение от пресцентъра на просветното министерство.

Не бързайте обаче да си мислите, че това е шикалкавене или някакво оправдание.

Директорите на училищата наистина вече са инструктирани да не дават изявления пред медиите, без да информират въпросния пресцентър.

Досега това го имаше само при полицаите и при военните.

Доживяхме го да дойде и в училищата.

Следващата стъпка е директорите да забранят на учителите да правят изявления без тяхната предварителна благословия (идиотските примери са заразителни!).

Учителите пък да пришпорят учениците.

И не мислете, че пресилвам, защото зная една ученичка, която беше принудена да свали свой критичен пост от фейсбук профила си, защото не се харесал на някои от даскалите ѝ.

А разправяме, че училището трябвало да възпитава мислещи, активни, свободни и непримирими граждани.

Ще стане.

Ама на куково лято.

Главата на рибата вече се е вмирисала, да се готви опашката...

четвъртък, май 28, 2015

И аз имам свои хора в министерството

Ето една публикация във Фейсбук профила ми, направена, както се вижда на 26 май в 6.20 часа.


Както виждате, и аз имам свои хора в министерството, които са ми издали предварително какви въпроси ще се паднат на изпита по история и география за 7-ми клас на 26-ти.

Защото в училищата файлът с въпросите дойде по интернет едва в 9.30 часа и беше после разархивиран с подадена пак по интернет в 10.00 часа парола.

Така че мога да тръбя под път и над път – от министерството издават какво ще се падне на изпитите на свои хора, а те – на учениците!

Издадоха ми и на мене, като на свой човек!

Разбира се, това няма да има нищо общо с действителността.

Защото става въпрос за най-обикновен фейсбук трик.

Просто в 6.20 на 26 май съм направил следната публикация:


Забелязахте ли катинарчето на снимката – това означава, че никой няма достъп до тази публикация, виждам я само аз.

Много след това, когато вече въпросите са всеизвестни и даже изпитът е минал, редактирам публикацията, като дописвам известните вече въпроси.


След това отключвам катинарчето, иначе казано – правя публикацията видима за всички (виж първата снимка) и…

…бия камбаната: я вижте сега тук!

Бих могъл за по-интересно да си променя и фейсбук името на „Христофор Колумб“, нали изпитът е по география.

Както онзи „Пейо Яворов“, който бил публикувал предварително (глупости на търкалета!) какво ще се падне от Пейо Яворов.

Впрочем, има още един начин.

Правя цялата публикация на 26-ти след обяд, след което променям дата ѝ – може например на 24 май сутринта, тогава ще ви уверявам, че точно на светлия празник мой човек от министерството ми е издал какво ще се падне на изпита на 26-ти.


Светът е широк и мошеници дебнат отвсякъде.

А балъците вярват ли вярват...

сряда, май 27, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 11 и ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?

ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?

ГЛАВА 10. ХУМАНИТАРНАТА КАТАСТРОФА


ГЛАВА 11. КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА С УКРАЙНА?

При оценка на военната кампания на Путин на територията на Украйна трябва да се подхожда от две страни. Първо, необходимо е да се пресметне колко струват на Русия непосредствено бойните действия, в които участват активно руски „хибридни“ войски („отпускари“, „доброволци“ и т.н.). Това ще бъде пряката цена от войната и очевидно тя няма да е прекалено висока за мащабите на държавата. Второ, важно е да се анализира косвената цена, която е свързана с въведените срещу руските банки и компании санкции, с продоволственото ембарго, асиметрично въведено в отговор от Русия, с инфлацията и девалвацията, със срива на икономиката. И тази величина ще бъде много по-голяма.

Преки разходи за воюващите са разходите за текущата им издръжка (храна, жилища, медицинско обслужване и пр.), разходите за текуща поддръжка и ремонт на техниката, използвана в зоната на бойните действия, а също така и за боеприпаси.

По наши оценки броят на участниците в бойните действия в Източна Украйна на страната на сепаратистите е нараснал от 10-15 хиляди в началото на лятото на 2014 година до 35-37 хиляди души до началото на пролетта на 2015-та; при което броят на руските военни е нараснал от 3-5 до 8-10 хиляди души.

Ръководителят на свердловския фонд на ветераните от специалните сили Владимир Ефремов, занимаващ се с изпращане на руски „доброволци“ в Донбас, публикува разходите за издръжка на един руски „доброволец“ – 350 хиляди рубли на месец. Умножаваме: 350 хиляди рубли по 6 хиляди доброволци за месец и за 10 месеца получаваме 21 милиарда рубли. Като предположим, че месечната издръжка на местните „доброволци“ излиза три-четири пъти по-малко, получаваме разходи за тяхната издръжка за 10 месеца 25 милиарда рубли. В крайна сметка – 46 милиарда рубли за 10 месеца война или 4,6 милиарда рубли на месец преки разходи за „доброволците“.

Да добавим към това 15% разходи за експлоатация, ремонт, обслужване на военната техника, за нейното транспортиране от руските складове – още 7 милиарда рубли. При това ще смятаме, че всички боеприпаси, използвани от сепаратистите, са предназначени за остарели видове въоръжения, взети от складовете и непроизвеждащи се повече в Русия. Също така ще предположим, че унищожената или повредена в Донбас руска военна техника няма да се възстановява нито като се ремонтира, нито като Министерството на отбраната на РФ купува допълнителни единици военна техника.

Така преките разходи на Русия за войната в Източна Украйна за 10 месеца възлизат на около 53 милиарда рубли. От една страна, това не е толкова много, ако се има предвид, че годишните разходи на федералния бюджет на Русия е 15 трилиона рубли. Но от друга страна, сравнете: разходите за държавната програма „Развитие на културата и туризма“ през 2015 година възлизат на 95 милиарда рубли; за програмата „Опазване на околната среда“ – 30 милиарда рубли; за програмата „Развитие на физическата култура и спорта“ – 68 милиарда рубли; финансирането на двата водещи университета в страната (Московския и Санктпетербургския) в рамката на програмата „Развитие на образованието“ възлиза на малко повече от 20 милиарда рубли за година.

БЕЖЕНЦИТЕ

Пряко следствие от войната в Донбас беше разрушаването на стотици и хиляди жилищни сгради, на обекти на социалната и транспортната инфраструктура, на промишлени предприятия. Но докато бойните действия не са завършили, не е възможно де се оценят дори примерно мащабите на тези разрушения. Точно така не е възможно сега да се говори и за това ще понесе ли Русия някакви свързани с тях възстановителни разходи. Това е въпрос на бъдеще. Но всяка война се съпровожда и с появата на голямо количество бежанци – хора, които не могат да живеят с постоянен риск за своя живот, за живота на своите деца. До войната в Луганска и Донецка област в Украйна живееха около 7 милиона души. Данните на официалните украински и руски власти за количеството бежанци се разминават много. По оценка на ООН територията на конфликта до пролетта на 2015 година са напуснали около 1 милион души. При това броят на бежанците престана практически да нараства от ноември миналата година. По данни на Управлението на ООН за координация на хуманитарните въпроси броят на бежанците, отиващи в други региони на Украйна и на Русия, е приблизително равен, иначе казано – към днешно време може да се говори за наличието на около половин милион украински бежанци в различни региони на Русия.

Ако се съди по всичко, за руските губернатори е установен от Кремъл единен норматив за разходите по издръжката на бежанци – 800 рубли на ден (250 рубли за храна, 550 рубли за жилище). За това говори губернаторът на Новгородска област Митин; същите цифри се съдържат в постановлението на правителството на Волгоградска област от 7 юли 2014 година № 325-п; същите цифри са представени на заседание на работна група към Обществената палата на Кировска област. Това означава, че издръжката на украинските бежанци струва на регионалните бюджети 12 милиарда рубли на месец, а от юли 2014 година тази сума възлезе на около 80 милиарда рубли.

КРИМ

Ако стойността за възстановяването на Донбас е още неизвестна и не е ясно кой ще я финансира, по отношение на присъединения към РФ полуостров Крим руските власти вече са взели решение – основната сума разходи ще бъде за сметка на средствата от федералния бюджет, като се съкратят разходите по други параграфи (на първо място разходите за развитие на руските региони).

На 11 август 2014 година правителството на Русия утвърди федерална целева програма „Социално-икономическо развитие на Република Крим и гр. Севастопол до 2010 година“. Нейната реализация ще позволи да се доведе равнището на живота на населението и на развитието на икономиката на Крим до средноруското.

Обемът на финансирането на програмата е 681 милиарда 221 милиона и 180 хиляди рубли, от тях 658 милиарда 135 милиона 880 хиляди рубли ще бъдат заделени от федералния бюджет.

На 31 март 2014 година президентът Путин подписа Указ за повишаване на пенсиите на кримските пенсионери до средното равнище в Русия. В Крим живеят общо 677 хиляди пенсионери. До присъединяването към Русия размерът на техните пенсии беше 5504 рубли, от средата на 2014 г. размерът на пенсиите в Крим достигна 10670 рубли, в Севастопол – 11680 рубли. Финансирането на кримските пенсии се осъществява за сметка на Пенсионния фонд на Русия. През 2014 година за изплащането им бяха изразходвани повече от 60 милиарда рубли, през 2015 г. (след февруарската индексация на пенсиите) за тази цел от Пенсионния фонд на Русия ще бъдат изплатени около 100 милиарда рубли.

В резултат от пенсионната реформа през 2013 година размерът на руските пенсии се определя по точкова система, иначе казано – индивидуалната пенсия вече зависи не само от пенсионните вноски, които пенсионерът е отчислявал, докато е работил, но и от общия брой на пенсионерите, които ще получават пенсия. Тъй като кримските пенсионери са правили своите отчисления в украинската пенсионна система, очевидно изплащането на пенсиите им ще се осъществява за сметка на намаляване на пенсиите, изплащани на руските пенсионери.

В правителствената програма има малка част разходи, които трябва да бъдат финансирани за сметка на така наречените извънбюджетни източници. Но да не си правим илюзии: тези разходи също ще бъдат изплатени от джобовете на руските граждани. Така например „Техпромекспорт“, дъщерна компания на държавната корпорация „Ростех“, която се ръководи от приятеля на Путин още от съветските времена Сергей Чемезов, трябва да финансира строителството на топлоелектроцентрали в Крим. Но, разбира се, това няма да бъде осъществено по линия на благотворителността – инвестициите за строителството на тези ТЕЦ-ове и съответният доход ще бъдат върнати за сметка на установената от правителството на Русия за потребителите в Европейската част на Русия и Урал надбавка за мощност. Сумата на тези плащания ще възлезе на около 20 милиарда рубли на година.

ИНФЛАЦИЯТА

Резултат от външната политика на Кремъл беше въвеждането на западни санкции за руски чиновници, бизнесмени и компании, подкрепящи операцията в Крим. Сложно е да се оценят загубите от тези мерки, както например от забраната за доставка на оборудване и компоненти за военното производство. Но е очевидно, че това ще забавя производството на нашите предприятия и следователно ще снижава доходите на руснаците; ще доведе до влошаване на качеството и на технологичното равнище на продукцията, което ще повиши разходите за нейната експлоатация и ще изиска големи разходи от бюджета.

Персоналните санкции срещу приятелите на Путин доведоха до замразяване на техните активи. Но те намериха възможност да компенсират загубите. Някои за сметка на нови договори (например фирмата на А. Розенберг получи договор за строителство на Керченския мост на стойност над 240 милиарда рубли). Някои за сметка на административно преразпределение на пазара (например по нареждане на петербургския губернатор Г. Полтавченко сметките на редица градски фирми бяха приведени в банка „Россия“, главен акционер на която е приятелят на Путин от кооператива „Озеро“ Ю. Ковалчук; тази банка получи и договор за организиране на сметките на пазара на едро на електроенергията). По решение на правителството попадналите под санкциите банки на приятелите на Путин получават десетки милиарди рубли от средствата на Фонда за национално благосъстояние, макар че не отговарят на критериите за подбор на банките, утвърдени от Министерството на финансите и от Централната банка на РФ.

Най-силно въздействие върху нашата икономика оказаха финансовите санкции: забраната на компаниите от САЩ и ЕС да предоставят кредити и заеми, да купуват акции и облигации на руските банки и структури, контролирани от държавата. В резултат от това, за да изплатят външните си дългове, руските кредитополучатели трябваше да повишат търсенето на чужда валута на вътрешния пазар през есента на 2014 година, което доведе до рязък спад на курса на рублата и до скок на инфлацията.

Впрочем, ръстът на инфлацията започна по-рано, когато Путин с указ на 6 август 2014 година забрани вноса на селскостопанска продукция, суровини и продоволствия от ЕС, САЩ, Австралия, Канада и Норвегия. Това предизвика спад на предлагането на пазара и ръст на цените. Русия разполага с огромни запаси продоволствени земи, но нашето селско стопанство не може да изхрани своето население. През 2013 година на руския пазар са внесени 70% плодове, 41% говеждо месо, 28% свинско месо, 23% млечна продукция. В резултат от решението на Путин още в третото тримесечие на 2014 година вносът в РФ на млечни и месни продукти спадна с 26%, а на рибните – с 48% по отношение на 2013 година. Според оценките на Института за стратегически анализ ФБК за сметка на нарастването на цените от средствата на руснаците се отнемат около 147 милиарда рубли годишно – по хиляда рубли от всеки жител на нашата страна.


През 2013 година потребителската инфлация в Русия беше 6,5%. За 12 месеца от момента на присъединяването на Крим тя се увеличи на 17%, като снижи с 11,5% доходите и спестяванията на руснаците. Според оценката на Банката на Русия почти 80% от това увеличение са свързани с девалвирането на рублата, а 20% - със забраната за внос на продоволствия. Разбираемо е, че на девалвирането на рублата повлияха не само санкциите, но и падането на цените на нефта. Разпределението на дяловете на тези два фактора е 1 към 2, иначе казано – за сметка на въведените санкции инфлацията в Русия се е увеличила с 3%.

Така конфронтацията с Украйна се превърна за гражданите на РФ в допълнителелно нарастване на цените с 5,5% през изминалата след присъединяването на Крим година. Тези 5,5% инфлация означават, че руснаците са загубили около 2 трилиона рубли от своята заплата и около 750 милиарда рубли от своите спестявания.


Войната в Източна Украйна често е наричана „хибридна“. Това, казват, е уникално изобретение на Путин: не пряка военна агресия, а създаване на военен конфликт на територията на съседна държава по такъв начин, че формално на неговия инициатор не могат да бъдат предявени претенции. Донбас гори, а руският президент е чиста вода ненапита: „Какви са вашите доказателства?“

„Путин е много хитър човек. Казва на целия свят, че тук няма войски. А на нас бързичко: хайде-хайде“ – разясни на прост език същността на ставащото руският танкист от Бурятия Доржи Батомункуев, ранен край Дебелцево.

Хайде да поставим точката над i. Путиновата „хибридна война“ означава:

Двузначност. Ние изглежда воюваме с Украйна и всички разбират това. На територията на Русия действат тренировъчни лагери за терористи, към украинската граница се движат влакови платформи с танкове, лидерите на сепаратистите съгласуват действията си с Кремъл. Но изглежда и не воюваме. Путин на преки въпроси клати уверено глава, Чуркин в Съвета за сигурност на ООН отрича гневно всички обвинения по адрес на Кермъл.

Лъжа. Хванали са на територията на Украйна руски десантници? Ами те просто са се заблудили. Доказано е, че сепаратистите използват руско оръжие? Сигурно са го купили от военторга. Обстрелват украинците от руска територия? Те сами се бомбардират. Сочат се фамилии на руски войници, които са загинали в Източна Украйна? Я стига.

Страхливост. Нито на Путин, нито на неговите генерали така и не им стигна мъжество да признаят за факт военната агресия в Украйна. Малодушните лъжи и лицемерието се представят за велика политическа мъдрост.

Страхливата и подла война, започната от Путин, ще струва скъпо на нашата страна. Ние ще платим за тази авантюра с живота на нашите войници, с икономическа криза и с политическа изолация.

Ние ще платим с вражда между нас и нашите многогодишни съюзници. Няма на света по-близък и по-скъп за руснаците народ от украинците. Те са наши братя – без всякакъв патос, и войната между руснаци и украинци в Донбас не може да се определи иначе освен като братоубийствена.

Тази война е позор за нашата страна. Но сам проблемът няма да се реши. Путин трябва да бъде спрян. И това може да го направи само руският народ.

Хайде да спрем тази война заедно.

-----------------------------

БЕЛЕЖКА: След съответната обработка докладът „Путин. Война“ ще бъде качен като цялостен текст в интернет със съответните препратки към източниците на информация, които тук бях спестени поради временния характер на публикациите.

вторник, май 26, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 10

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?

ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?


ГЛАВА 10. ХУМАНИТАРНАТА КАТАСТРОФА

Намесата на Путин и на руските войски в конфликта в Източна Украйна превърна част от територията на съседната държава във военна зона. Донбас през 2014-2015 година означава безнаказани убийства, стотици хиляди бежанци, разрушена инфраструктура и крах на социалната система. Украинските и руските власти, а също така представителите на международната общност все по-често характеризират ситуацията в Донбас като хуманитарна катастрофа.

Октябрский район на Донецк след сблъсъци на сепаратистите с украинската армия.

По време на бойните действия в Източна Украйна от територията, която контролират сепаратистите, а също така и от градовете край фронта бяха принудени да си заминат множество местни жители. По официална статистика на Федералната миграционна служба на РФ от април 2014 до януари 2015 година в Русия са се прехвърлили повече от 800 хиляди граждани на Украйна. Повече от 900 хиляди жители на Донбас са били принудени да избягат от обстрелите и глада в безопасните територии на Украйна, според данни на местните власти. Много от бежанците вече нямат къде да се върнат заради разрушенията, на които бяха подложени градовете и селата в зоната на конфликта.

Украинските власти оценяват мащаба на разрушенията в резултат от бойните действия в Донбас на 4,6 милиарда гривни (повече от 200 милиона щатски долара). Без жилища, вода, газ и електроенергия са останали около 104 хиляди жители на Донецка област. Инфраструктурните обекти, електропроводите, местните газопроводи и водопроводи се подлагат на систематично разрушение.

Редовно идват съобщения за гибелта на работници от ремонтните бригади, възстановяващи инфраструктурата в заетата от сепаратистите територия.

Пътят към безопасни места на територията на Украйна за бежанци често е пълен със смъртоносни опасности заради липсата на хуманитарни коридори. Така на 18 август 2014 година в резултат от обстрел на колона бежанци от страна на сепаратистите загинаха 15 мирни жители. Колона с бели флогаве извеждаше бежанците от населените места Хряшчеватое и Новосветловка. Откъм територията на сепаратистите по камионите беше нанесен огнен удар от минохвъргачки и системи „Град“.

Практически по цялата територия на Донбас днес са установени многобройни пропускателни пунктове. Но ако пропускателните пунктове, установени от украинските военни, макар и да допускат злоупотреби, все пак се регулират от законодателството на страната, аналогичните укрепени позиции, издигани от сепаратистите, по същество се намират извън полето на правото и на някакъв единен команден център. Това дава широки възможности за произвол: ограничава се преминаването на хора, опитващи се да напуснат зоната на бойните действия, налагат се такси на бизнесмени, терористите проявяват неконтролируемо насилие над цивилни граждани, принуждават се местни жители да работят тежка работа.

Пропускателен пункт на сепаратистите край Донецк.

Жителите на населените места, оказали се под контрола на сепаратистите, често се подлагат на насилие от терористите. Показателен е един пример от град Славянск. След като украинската армия освободи града от терористите, на територията му бяха намерени масови погребения на местни жители със следи от изтезания и издевателства върху телата. Още през първите дни от завземането на Славянск и на разположената наблизо Горловка в реката беше открит трупът на местния депутат Владимир Рибак. Задържали го терористите от отряда на офицера от руските специални служби Игор Безлер, а след мъчения и убийството му изхвърлили трупа в реката.

Не са малко примерите, когато сепаратистите са задържали, подлагали са на мъчения и на издевателства цивилни лица, които не участват във въоръжения конфликт. Така на 29 август 2014 година беше освободена гражданката на Украйна Ирина Довган, която преди това арестуваха бойци от сепаратисткия батальон „Восток“. Жената беше обвинена в подкрепа на украинските власти, вързана на стълб в центъра на Донецк, публично унижавана и бита.

Издевателствата над украинската гражданка Ирина Довган в Донецк.

Сепаратистите в Източна Украйна използват широко тактиката за стрелба от гъстонаселени райони и жилищни сектори. Разполагайки огневи точки в жилищните домове, сепаратистите предизвикват огън по мирните жители. Свидетелства за подобни действия се появиха в ефира на руската телевизия. Например на 1 октомври 2014 година по „Първи канал“ се появи репортаж, в който боец от ДНР стреля от прозореца на многоетажно жилищно здание с гранатомет по позициите на украинската армия. На следващия кадър журналистът пита една излязла на стълбищната площадка възрастна жена не се ли страхува да живее там.

Под огъня на терористите попада и обществения транспорт. Така на 13 януари 2015 година беше обстрелян украински пропускателен пункт до град Волноваха от страната на Донецк. Стрелбата се водеше от територия, контролирана от сепаратистите, от установка за залпов огън „Град“. Под обстрела попадна автобус с мирни жители, в резултат от което загинаха 12 души.

Автобусът, попаднал под обстрела на сепаратистите край Волноваха.

Гладът и рязкото обедняване на населението на Донбас също станаха реални. Особено остро се прояви това през зимата на 2014-2015 година. Свидетелства за хора, умрели от глад, успя да събере журналистката Екатерина Сергацкова.

Сергей К., доброволец и организатор на безплатни кухни за бедни, принуден неотдавна да избяга от Донецк на освободените територии, съобщи, че в Кировск са умрели от глад 7 души, в Снежное – 5, а в Краснопартизанск, Луганска област – 68 души. А според наблюдения на местни хора телата на умрелите се превозвали по града с шейни, защото там нямало друго средство за тази цел. Умрелите от дистрофия вписвали като умрели от сърдечен удар.

Това впрочем се потвърждава от съобщенията на бившия „министър на отбраната на ДНР“ Игор Гиркин (Стрелков). Например той пише: „В Донецката и Луганската република има много продоволствия.

Но старците и инвалидите (а и не само те) изобщо нямат пари да ги купуват. За съжаление на властите това им е съвсем безразлично, иначе отдавна щяха да организират предоставяне на продоволствия с купони. Умът на човек не го побира, че хората умират от глад при претъпкани с провизии магазини. Днес ми доложиха, че в Донец броят на официално зарегистрираните смъртни случаи от дистрофия се е увеличил 20 пъти. В Луганска област, както предават, нещата не са по-добри“.

Властите на така наречените ДНР и ЛНР не успяха да установят справедливо раздаване на хуманитарната помощ, която плюс това силно не достига. Самите лидери на сепаратистите признават, че значителна част от товарите се ограбват. Например известният командир на терористите Арсений Павлов (с прякор Моторолата, гражданин на РФ) заяви през фивруари 2015 година, че при разпределението на хуманитарната помощ „степента на кражбите достига своя максимум“. „Хуманитарни конвои идват, но хуманитарна помощ те пристига“ – подчерта той.

Цените в магазините на територията, контролирана от сепаратистите, са видимо по-високи, отколкото са в украинските области. При това работните места в Донбас станаха съществено по-малко. Работят някои мини, включително нелегални, а също така предприятията на донецкия олигарх Ринат Ахметов. По-голямата част от бизнеса напусна територията на ДНР и ЛНР, спасявайки се от грабежи и изземвания, а да се привлекат нови инвестиции в зоната на бойните действия е практически невъзможно.

Сериозен проблем е също така неспособността на властите на самопровъзгласилите се „републики“ да осигурят необходимите медикаменти на хората, намиращи се на държавна издръжка. Това се отнася и за диспансерите, и за други медицински учреждения. Въпреки това ръководството на ДНР и ЛНР пречи да се евакуират нетрудоспособните хора, страдащи от недостига на лекарства.

Например администрацията на ЛНР пресече опита на доброволци да изведат на територия, контролирана от украинските власти, пациентите на Славяносербския психоневрологичен интернат, който не само не се осигурява с медикаменти, но и се подлога на систематичен обстрел.

(Следва продължение: ГЛАВА 11. КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА С УКРАЙНА?)

понеделник, май 25, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 9

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?


ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?

През април 2014 година Донецката „народна република“ и Луганската „народна република“ провъзгласиха своята независимост и заявиха, че престават да се подчиняват на украинските власти. Но заявеният суверенитет не е нищо повече от декларация. Фактически ДНР и ЛНР се намират под външното управление на Москва и ключовите решения в тях зависят от руските чиновници и политически технолози. Въпреки това Кремъл така и не призна суверенитета на самопровъзгласилите се републики и продължава официално да смята техните територии за част от Украйна.

След референдума за независимост на ДНР през май 2014 година в структурата ѝ бяха сформирани органи на властта. Ключова позиция в ръководството на „Донецката република“ зае гражданинът на Русия, московчанинът Александр Бородай, който оглави Съвета на министрите на ДНР. Аналогичната длъжност в ЛНР зае друг руски гражданин – Марат Баширов, политически технолог, сътрудничещ си с правителството на РФ.

По-рано на територията на Украйна се появиха и други руски граждани, изиграли ключова роля в организирането на въоръжената съпротива на местната власт в Донбас. Например широка известност придоби офицерът в оставка от руските специални служби Игор Гиркин (Стрелков), който вече беше участвал в операциите за присъединяването на Крим към РФ и създаде въоръжен отряд от сепаратисти в град Славянск, който държа известно време под контрол, отблъсквайки атаките на украинската армия.

Бородай и Гиркин не се познават за първа година. Някога Гиркин е ръководел службата по безопасност в инвестиционния фонд „Маршал-Капитал“, принадлежащ на руския бизнесмен Константин Малофеев. В същото време като консултант на фонда е работил и Александр Бородай.

Украинските правоохранителни органи смятат Малофеев за един от основните спонсори на терористите в Източна Украйна. През юли 2014 година срещу него беше възбудено криминално дело за подозрение в „създаване на непредвидени от закона военизирани или въоръжени формирования (чл. 260 от НК на Украйна).

Бородай и Гиркин идват в Донбас в началото на май, след присъединяването на Крим към РФ. При това Бородай не крие, че ходи редовно в Москва и координира дейността си на територията на Украйна с руските чиновници. На 16 юни 2014 година 2014 година той заяви директно: „Смея да ви уверя, че руското ръководство разбира абсолютно правилно как може да се реши проблемът с ДНР и е готово да съдейства за това на много високо равнище. Аз също така познавам отдавна и уважавам помощника на президента Владислав Сурков, който винаги оказва сериозна подкрепа на ДНР. Без преувеличение, Сурков е нашият човек в Кремъл“.

Това, че кадровите решения в ДНР зависят от московските чиновници, се потвърждава и от друг факт. На 18 юли 2014 година подаде оставка от поста Председател на президиума на Върховния съвет на ДНР Денис Пушилин. Вицепредседателят на „републиканския парламент“ Владимир Макович, коментирайки оставката на своя колега, потвърди, че заявлението на Пушилин е било написано от Москва.

За кадрови резерви на ДНР и ЛНР често служеха обществено-политически проекти, пряко свързани с Кремъл. Например постът на заместник-министър на енергетиката на ДНР зае Леонид Симунин, преди това работил с прокремълската организация „Местные“ („Местните“ – бел. прев.) и фигуриращ в показанията на участници в неонацистката групировка БОРН, извършили редица резонансни убийства и смятащи, че това се прави с благословията на Кремъл. В правителствените структури на ЛНР също така работеше политическия технолог Павел Карпов, който преди това е сътрудничел на администрацията на президента на РФ по линия на надзора над националистическите организации.

Руски граждани – организатори и участници в бойните действия срещу Украйна.

Важни свидетелства за ролята на Кремъл в кадровите решения на ДНР и ЛНР даде Игор Гиркин, заемащ през май-август 2014 година поста министър на отбраната на така наречената „Донецка република“. Той директно казва, че е напуснал ръководството на ДНР под натиск на Кремъл. „Не мога да кажа, че си тръгнах доброволно – заплашиха ме, че ще прекратят доставките от Русия, а без доставки не може да се воюва. В Кремъл възтържествува политическата линия, ориентирана към мирни преговори, и затова трябваше да има сговорчиви хора. И ето че бях принуден да напусна своя пост“ – заяви Гиркин през януари 2015 година. При това той уточни, че кремълски надзорник на кадровите и политическите въпроси в Донбас е бившият заместник-началник на администрацията на президента на РФ Владислав Сурков.

Също напусналият ръководството на ДНР през август 2014 година Александр Бородай обясни своята и на Гиркин оставка по следния начин: „Самият аз бях горещ привърженик на това Стрелков да си замине от ДНР, защото разбирах, че ще настъпи период, когато ще се появи крехката видимост на мира и такива хора като аз и Стрелков ще бъдат вече ненужни. Представете си как би изглеждало, ако си поставя подписа под „минските“ съглашения, а съм по произход от Москва. Тази политическа конструкция не трябваше да съществува дълго. Ние свършихме своята работа, помогнахме на ДНР и в кройна сметка я напуснахме“.

Външното управление от Москва обаче не благоприятства за установяване на ред на териториите на самопровъзгласилите се републики, където процъфтяват корупцията и произволът. ДНР и ЛНР се тресат от значителни скандали, свързани с разпределянето на хуманитарната помощ от Русия. „Командирите и местните жители единодушно говорят, че конвоите се разграбват, при това в колосални мащаби. Ако се събере общата информация, ще се получи, че се разграбва по-голямата част – едва ли не девет конвоя от десет.

При което ако в Донецк и Луганск хората нещо все пак са получили – например един пакет в месец и само строго ограничен брой хора (старци над 70 или многодетни майки), до малките градове не достига нищо. Алексей Мозговой се намира в Алчевск, те не са получили нищо от „хуманитарните конвои“, Павел Дрьомов в Первомайск също не е получавал нищо – имам предвид, че не са получили обикновените хора и учрежденията. Положението е ужасно, при това има свидетелства, че хуманитарната помощ се продава по пазарите“ – разказа координаторът на Фонда за помощ на Донбас Глеб Корнилов.

Освен това в ЛНР са установени случаи на „народни съдилища“, които действат извън даже спорното, но все пак някакво процесуално поле, в рамките на което работят официалните съдилища. Още през есента на 2014 година стана известно, че в град Алчевск около 300 местни жители са осъдили с гласуване един „заподозрян“ в изнасилване на смърт, а друг – да бъде изпратен на фронта.

През януари 2015 година се появи още едно свидетелство за това как в действителност се осъществява взаимодействието на „народните републики“ в Източна Украйна с Кремъл. Сергей Данилов, експерт в работната група за създаване на парична система на ДНР, се среща в Москва с хора, подкрепящи независимостта на Донбас: „Кой ще ми отговори на въпроса колко кули има Кремъл? Парадоксална ситуация: идва тук работна група и в групата е Борис Литвинов – бъдещ председател на Върховния съвет на ДНР, той се е срещал три пъти със Сурков и смята, че този държавен служител има право да бъде надзорник на Новорусия, всички при него отиват да му окажат уважение. Ние отидохме там и ни питат: а той показа ли ви, че има пълномощия? Не, не ни е показал. А показа ли ви документ, че има такива формални длъжностни задължения? Не, не ни е показвал. Ами формално той отговаря за друг сектор, той наблюдава Абхазия и Южна Осетия“ – казва Данилов. Това изявление е записано на видео и е публикувано.

Няма съмнение, че именно Владислав Сурков играе една от ключовите роли в процеса на външно управление на „народните републики“, осъществяван от Кремъл. Формално той отговаря за сътрудничеството с Абхазия и Южна Осетия, но още през есента на 2013 година, когато Сурков беше назначен за помощник на президента, стана известно, че в кръга на неговите интереси ще влезе и Украйна.

Представители на близкото обкръжение на Сурков например са го виждали не един път в Киев по време на революционните събития на Майдана. Нещо повече, ръководителят на Службата за сигурност на Украйна Валентин Наливайченко една година след разстрела на киевския Евромайдан от снайперисти обвини пряко Сурков, че е ръководил тази операция.

Кремълската политика по отношение на ДНР и ЛНР е крайно затворена и непрозрачна. Но фактите за пряко регулиране на политиката на тези две уж „независими републики“ не могат да бъдат скрити. Фактически става въпрос за създаване в Източна Украйна на псевдодържави, управлявани от Москва и по същество представляващи механизъм за натиск върху официалния Киев.

Важно свидетелство за участието на Владислав Сурков при вземането решенията вътре в ДНР и ЛНР обнародва специалният кореспондент на Издателска къща „КомерсантЪ“ Андрей Колесников, разказвайки за преговорите в Минск на 12 февруари 2015 година, където присъстваха Владимир Путин, канцлерът на Германия Ангела Меркел, президентът на Франция Франсоа Оланд и президентът на Украйна Петро Полошенко. Съгласуването на условията за прекратяване на огъна в Донбас продължи цяла нощ, при което официални представители на „народните републики“ не участваха, очаквайки резултатите отвън.

Из статията на Андрей Колесников в „КомерсантЪ“ на следващия ден след преговорите: „Оставаше като че ли една дреболия: „комплексът от мерки“ трябваше да бъде одобрен от лидерите на ДНР и ЛНР Александр Захарченко и Игор Плотницки, които очакваха именно този момент в „Dipservice Hall“, където по това време заседаваше контактната група. С тази цел в „Dipservice Hall“ отиде помощникът на президента на Русия Владислав Сурков. Видях как излезе от залата за преговори и тръгна към изхода. В този момент още не се знаеше къде отива, но вече беше ясно, че събитията започват да се развиват с нарастваща скорост… И ето че от залата за преговорите излезе президентът на Украйна… Той беше много недоволен от нещо. След това стана ясно от какво: Александр Захарченко и Игор Плотницкий са отказали категорично да поставят подписите си под документа. Освен всички друго, подписването би могло да означава тяхната политическа (а и не само политическа) смърт. Какво да говорим: този документ беше рисков за всички участници в процеса… Това беше пълен провал на преговорите. 14 часа демонстративно изгубено време за нищо. В 10:40 Владислав Сурков се върна в Двореца на независимостта и се качи на третия етаж, където по това време се намираше Владимир Путин. Там след известно време се качиха Франсоа Оланд и Ангела Меркел. Те бяха разбрали каква са решили лидерите на опълчението… Какво ставаше през това време на третия етаж? Успях да реконструирам събитията. Според получени сведения за „КомерсантЪ“ Владимир Путин казал на колегите си, че трябва да се обясни на Александр Захарченко и Игор Плотницки защо не са прави. „Не мога да ги натискам“ – повторил няколко пъти той. Но какво още се случило? Ангела Меркел предложила да се мотивира всичко пред лидерите на ДНР и ЛНР със започващия в Брюксел съвет на министрите на ЕС. Тя казала, че на опълченците трябва да се заяви: имат час и половина време. Не по-късно от този срок лидерите на Франция и Германия ще си заминат и никога повече няма да се върнат, и никакви преговори за нищо няма да са възможни. Трябвало и руският лидер да потвърди това. И той го потвърдил… Така и чакали. Владимир Путин излязъл и влязъл отново в залата за преговори, когато до изтичането на срока на ултиматума останали две минути. Той казал, че е звънил Владислав Сурков и е съобщил: „Подписаха всичко“.

(Следва продължение: ГЛАВА 10. ХУМАНИТАРНАТА КАТАСТРОФА)

неделя, май 24, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 8

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН


ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?

На 17 юли 2104 година в района на въоръженият сблъсък в Източна Украйна беше свален Боинг 777 на авиационната компания Malaysia Airlines, изпълняващ полет МН17 от Амстердам за Куала Лумпур.

Мястото на катастрофата: източната част на Донецка област, Украйна, в района на село Грабово близо до град Торез. Всичките намиращи се на борда 298 души (283 пътници и 15 души екипаж) загинаха.

Внезапната (с взривообразно разрушение) гибел на самолета над района на бойните действия още в самото начало даде да се разбере, че боингът е бил свален, а не е катастрофирал поради отказ на техниката или поради човешки фактор (грешка на пилота или на наземните служби).

ЗАЯВЛЕНИЯ НА СЕПАРАТИСТИТЕ

Руските средства за масова информация от самото начало на бойните действия в Донбас редовно съобщаваха, че сепаратистите свалят успешно самолети и вертолети на украинската армия. От май до 17 юли 2014 година са били свалени общо 4 вертолета (на 2 и 5 май — МИ-2498, на 29 май — МИ-899, на 24 юни — МИ-8100) и 3 самолета (на 6 юни — АН-30101, на 14 юни — ИЛ-76102, на 14 юли — АН-26103).

На 17 юли, в деня, когато боингът катастрофира, държавните информационни агенции ИТАР-ТАСС и РИА „Новости“, заявиха, че „опълченците“ са свалили самолет АН-26 в района на град Торез. Министърът на отбраната на самопровъзгласилата се ДНР Игор Гиркин (Стрелков) съобщава вечерт

а на същия ден в социалните мрежи, че „опълченците“ са свалили самолет.

И терористите, и руските средства за масова информация посочват мястото на неговото крушение (района на град Торез, Донецка област) и времето, когато самолетът е паднал (около 16.00 часа по местно време), които съвпадат точно с мястото и времето на катастрофата на малоазийския боинг 177. Всички те идентифицират сваления самолет с украински АН-26. Но към вечерта, когато реалната картина на станалото се прояснява, подобни заявления престават да излизат.

Не много преди крушението на самолета кремълските средства за масова информация – НТВ, „Россия 24“ и други – информираха руската аудитория, че терористите в Донбас разполагат с зенитно-ракетни комплекси „Бук“. В интервю за агенция „Ройтер“ за това разказа например един от лидерите на сепаратистите Александр Ходаковский. На следващия ден Ходаковский отрече да е казвал такова нещо. На „Ройтер“ се наложи да публикува аудиозаписа, който потвърди заявлението на сепаратиста: терористите в Донбас наистина са получили комплекси „Бук“.

Косвено вината на терористите за сваления боинг призна представителят на Русия в ООН Виталий Чуркин. „Хората от изтока (на Украйна) казаха, че са свалили военен самолет. Ако са смятали, че са свалили военен самолет, това е недоразумение. Но ако това е недоразумение, не би могло да бъде терористически акт“ – каза Чуркин.

КАК ЗАМИТАХА СЛЕДИТЕ?

След гибелта на боинга руските средства за макова информация започнаха да изказват една след друга различни версии за случилата се трагедия. Всъщност кремълската пропаганда даде старт на информационна пропаганда, насочена към създаване на един вид „димна завеса“ около разследването за съпричастността към трагедията на сепаратистите, въоръжени с руски зенитно-ракетен комплекс.

Четири дена след крушението „Първи канал“ на руската телевизия предаде версията на Генералния щаб, че боингът е свален от украински щурмови самолет СУ-25. Тази версия беше опровергана от експерта по ефективност на авиационните комплекси Вадим Лукашевич: „СУ-25 е щурмови самолет, идеологията на тази машина е да работи наземно, да поддържа непосредствено войските на бойното поле. Да се сваля самолет на височина 11 хиляди със СУ-25 е просто несериозно… според мене това е несъстоятелно. Освен това бих искал да видя тези очевидци, които виждат от земята самолет с размер 15-20 метра, намиращ се на височина 11 хиляди метра, и определят безпогрешно марката му“.

Главният конструктор на самолета СУ-25 Владимир Бабак нарече версията за това, че малоазийският боинг 777 е свален от щурмови самолет СУ-25, „опит да се прикрият следите“. Според създателя на самолета СУ-25, щурмовият самолет би могъл да атакува боинга на височина 3-4 хиляди метра, но да свали самолет, летящ на височина 10 500 метра, СУ-25 не е в състояние.

Още една резонансна „версия“ изказа крайно неприятният кремълски пропагандист Михаил Леонтиев. В програмата „Однако“ на „Първи канал“ той заяви на 14 ноември, че разполага със „сензационна снимка“, предполагаемо направена от чуждестранен шпионски спътник в последните секунди от полета на малоазийския боинг 777 над Украйна. Тази снимка, според мнението на Леонтиев, потвърждава, че боингът е бил свален от преследващ го реактивен изтребител МиГ-29.

Снимката беше тиражирана от много руски средства за масова информация. Но тази снимка се оказа фалшификат. Експерти установиха няколко признака за подправяне: общият план се състои от снимки на Google Maps от 28.08.2012, а за „зума“ е взета снимка от Яндекс-карт 2012 година. В колажа е използвана снимка на военен самолет, който прилича на СУ-27, а в репортажа на „Първи канал“ се споменава МиГ-29.

Не съвпада с реалното и мястото на инцидента. На снимката, която показа „Първи канал“, се вижда летището на Донецк, а боингът беше свален на около 50 километра от него. Времето, посочено на фалшивия колаж е UTC, световното координирано време по Гринуич. На снимката то е 1:19:47, когато в действителност над Украйна е била нощ. А малоазийският боинг 777 е свален в 16:20 по местно време.

Опитите на Кремъл да повлияе на общественото мнение и да обърка разследването не попречиха между другото да се установят реалните причини за трагедията.

РАЗСЛЕДВАНЕТО

Страните, които изгубиха свои граждани в тази трагедия, са като никой друг заинтересовани да се установи истината и да се посочат виновните. Освен официалното разследване на обстоятелствата около трагедията европейската общественост и европейските средства за масова информация осъществиха свое независимо разследване, събиране на улики разпит на очевидци.

Според данни на организацията за журналистически разследвания CORRECT!V, представени през януари 2015 година, пътническият боинг 777, полет МН17, на малоазийските авиолинии е претърпял катастрофа в резултат от изстрел на зенитно-ракетен комплекс „Бук М1“. Основавайки се на показанията на военен експерт, журналистите достигнаха до заключението, че пътническият самолет не би могъл да е свален от изтребител. Чрез анализ на фото- и видеодокументи, разпит на свидетели и оглед на местността разследващите проследиха движението на зенитно-ракетния комплекс „Бук М1“, свалил боинга, и стигнаха до извода, че комплексът е бил докаран от руския град Курск. На позицията, откъдето е стреляно по самолета, комплекса „Бук“ са доставили военни от 53-та зенитно-ракетна бригада с цел да се защитят руските танкови дивизии, воюващи без опознавателни знаци на украинска територия. На въпрос на разследващите кой би могъл да изстреля ракетата от комплекса „Бук“, всички експерти, сред които и бивши войници от 53-та бригада на противовъздушната отбрана в Курск, отговориха, че сепаратистите не могат да използват сами комплекса. „Няма съмнение, че заповед да се стреля по MH17 е дал руски офицер“ – резюмират авторите на разследването.

През март 2015 година бяха публикувани едновременно няколко изследователски материала, потвърждаващи, че боингът е бил свален от зенитно-ракетен комплекс „Бук“ от територия, която контролират сепаратистите. Например журналистите от немските телевизионни канали WDR и ТВК, а също и от SüdDeutsche Zeitung посетиха околностите на град Снежное, мястото, където предполагаемо е била изстреляна ракетата от зенитно-ракетния комплекс „Бук“, и разпитаха местните жители. Свидетели заявиха, че на 17 юли са наблюдавали изстрелване именно на зенитна ракета от земята, но „преди това не са се страхували да говорят за това, защото нямало да им повярват“. Думи на един от очевидците: „Чу се взрив откъм Степановки. След това свистене и после взрив в небето…“

Предполагаемото място, откъдето е пусната ракетата, беше старателно проучено.

СЛЕДА НАД ТОРЕЗ


Документално потвърждение за това, че малоазийският боинг е свален с ракета „земя-въздух“, изстреляна от установка „Бук“, разположена на територия, контролирана от сепаратистите в Донецка област, е една снимка, направена от жител на град Торез 3-4 минути след изстрелването на ракетата. На снимката е запечатана инверсионната следа от ракетата по време на най-ранния, стартов участък от нейната траектория.

Тази следа, описвана като „стълб дим“, са видели много местни жители. Това потвърждават свидетелствата, които събира кореспондент на агенция Reuters от жителите на село Красний октябр, над чиито глави преминала току-що изстреляната ракета. Тези свидетелства са точно от мястото: да се поговори с местните жители стана възможно, след като селото се оказа извън зоната на активните бойни действия.

Няколко часа след катастрофата на боинга в социалните мрежи се появи снимка със следа от изстрелването на ракета, направена от един местен жител. Снимката беше подложена на прецизна експертиза в присъствието на разследващи журналисти от Bellingcat, чиито изводи свидетелстват за несъмнената ѝ автентичност.

Беше опровергана например ключовата теза, поставяща под съмнение оригиналността на снимката: синия цвят на небето. Мястото на падането на самолета, където е била забелязана облачност, се намира от точката, където е бил фотографът, на около 15 километра, а зоната, към която е насочен обективът на фотографа, е на още 20 километра. На такова разстояние облачността над двете точки (пускането на ракета и падане на самолета) би могла съвсем да не е една и съща. Още повече че спътниковата метеорологична снимка на тази част от Източна Украйна показва: Донецк и неговите околности са се намирали в този ден на края на голям облачен фронт и времето там би могло да бъде много променливо.

Руският журналист Сергей Пархоменко успя да намери автора на споменатата снимка и да получи от него оригинала. При оглед на jpeg файла (а още повече на изходните NEF файлове в RAW формат) става ясно, че на изображението няма никакви „размивания“ и „петна“, които изглеждаха точкова подозрителни за скептиците. Всичките тези „добавки“ са се получили при свиването на пълноразмерните файлове до формата, необходим, за да се качи снимката в Туитъра. В оригинала си снимката е много по-светла от варианта, който беше публикуван на 17 юли 2014 година. „Потъмняването“ е било направено преди публикуването в Туитъра, за да стане по-забележима ивицата дим в средата на кадъра.

Оригиналната снимка с инверсионната следа от ракетата, свалила боинга.
Публикувана от Сергей Пархоменко.

За обстоятелствата около снимката нейният автор съобщил на Сергей Пархоменко следното: „През деня, намирайки се в жилището си в покрайнините на Торез, чух грохот, много по-силен от обичайните вече гърмежи на действащата артилерия, минохвъргачните разриви или залповете на градовете. Изтичах до прозореца и видях, че вятърът размива бавно димна следа над хоризонта. Фотоапаратът беше на перваза. Хванах го и се спуснах по стълбата към покрива, за да снимам оттам. Направих първата снимка. Видях, че точно в средата кадърът е пресечен от електрически жици. Нагласих вариото на максимум и снимах втори път. След това се обърнах и видях от другата страна, на север [иначе казано – точно по посока на Грабов] стълб гъст черно-син дим. Реших, че ракетата е улучила някоя бензиностанция или цистерна с мазут. Припълзях към другата страна на покрива, за да снимам оттам, където не пречат жиците и антените. Това ми отне три минути – после направих трета снимка. За това, че на третата снимка има дим от току-що паднал самолет, не се досещах: никакъв самолет не бях видял. Затова не продължих да снимам: ако знаех какво събитие ми е попаднало в кадър, щях да снимам, разбира се, още. Но какво именно се е случило, научих след няколко часа. Тогава изпратих кадрите на един приятел, а той ги качи в Туитъра“.

В системната информация, съдържаща се в предадените от автора NEF файлове, се намериха наистина всички необходими сведения за използвания фотоапарат, за неговите настройки и за експозицията, а също и за времето, когато са били снимани кадрите: „Снимка 1“ - 2014-07-17 16:25:41.50; „Снимка 2“ - 2014-07-17 16:25:48.30; „Снимка 3“ - 2014-07-17 16:30:06.50. Това съответно е шест и десет минути след времето, което се смята за официален момент на гибелта на полет MH-17.

Предадените от фотографа снимки съдържат достатъчно детайли и за да се привърже със сигурност точката на снимане към реалната местност. На първата снимка, която разкрива по-широк зрителен ъгъл, се виждат лесно множество такива детайли.


Следващата стъпка от анализа беше опитът да се разпознаят тези характерни детайли „отгоре“, иначе казано – на кадри от спътникови снимки. Такива кадри имаме достатъчно, те са направени с доста добро качество, подробни са и са достъпни например в потребителската програма Google Earth.

Ето фрагмент от спътникова снимка, на която се виждат много добре всички отбелязани на двете снимки ориентири.

Тук с точка А е отбелязана изходната позиция на фотографа, посочена от него. И наистина, на спътниковата снимка може да се намери всичко, което е попаднало в обектива: ферма, отделни дървета, две вилни селища, линиите на ниски и високи стълбове на електрическата мрежа, добре различим хълм от шлака (всички ориентири са отбелязани със същите букви с каквито са отбелязани и на снимките). Това доказва, че авторът на снимката е посочил точно своето местоположение.

Така става възможно да се начертае въображаемата „зрителна ос“, по която фотографът е виждал черния дим, издигнал се над предполагаемата точка на старта и постоянно отнасян от вятъра надясно. На снимките го виждаме приблизително по посока на средния стълб на жиците за високо напрежение – този, който при нас е отбелязан с буквата М. Тази ос (Х-Y) може да се начертае на спътниковата карта: от точката на снимане през високия електрически стълб. За сравнение тя е отбелязана на снимките заедно с отбелязаните ориентири. Логическият извод е, че именно на тази ос или съвсем близо до нея се намира точката, откъдето е била изстреляна ракетата, поразила боинга.

Много вероятност установката „Бук“, дала съдбоносния изстрел, е била разположена в този участък.


Това е продълговато поле край пътя. В левия му край се виждат добре следи от маневрите на някаква техника и до тях – голямо парче обгоряла, черна земя, частично вече разорана. Такава позиция е удобна за разположение на ракетна установка: право от пътя има спускане през не много широка, но гъста горска ивица, която скрива полето от чужди очи. И още един детайл: пътят води към село Снежное, където през юли 2014 година беше многократно фотографирана и снимана на видео установката „Бук“.

На 30 март 2015 година Международната следствена група, състояща се от специалисти от Австралия, Белгия, Малайзия, Холандия и Украйна, провеждаща наказателно-правно разследване за сваления на 17 юли 2014 година рейс МН17 направи изявление, че е вероятна версията баингът да е бил поразен от ракетен комплекс „Бук“, който е доставен от Русия и е бил под контрола на сепаратистите.

(Следва продължение: ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?)

петък, май 22, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 7

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200


ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

Говорейки пред журналисти на 4 март 2014 година Владимир Путин опроверга участието на военни от Русия в блокирането на украински части на територията на полуостров Крим.

Според думите на президента тези действия са били осъществени изключително от „сили на местната самоотбрана“, а униформите на въоръжените хора са приличали на руски поради това, че те се продават свободно в магазините. Такива униформи, според думите на Путин, би могло да се намерят във всеки военторг (система от търговски предприятия, предназначена за обслужване на военнослужещите и на членовете на техните семейства – бел. прев.).

След една година президентът на Русия опроверга собствените си думи и потвърди участието на руски военни в окупацията на кримски обекти в навечерието на референдума за присъединяване на полуострова към РФ.

Но афоризмът за „военторга на Путин“ продължава да е актуален и до ден днешен във връзка с това, че през пролетта на 2014 година в Източна Украйна започна да пристига масово руско оръжие и бронирана техника, активно използвани срещу украинската армия.

Днес така наречените „опълченци от Донбас“ имат широк асортимент от въоръжение, включително танкове, самоходни артилерийски установки, системи за залпов огън и най-различно стрелково оръжие. Руските официални лица отричат факта, че се доставя военна техника в Донбас. Лидерите на сепаратистите заявяват, че въоръжението и военната техника на така наречените „опълченци“ са трофейни и са придобити по време на боевете от украинската армия. Но събраните сведения опровергават тези заявления.

Идентификацията на техниката, която идва за въоръжаване на сепаратистите от подразделенията на руската армия, се усложнява от това, че и руската, и украинската армия използват в основни линии старо съветско въоръжение и военна техника. Смяната на маркировката и номерата често не оставят възможност да се докаже принадлежността на техниката към въоръжените сили на РФ. Но въпреки това доказателствата за изпращане на руско оръжие в Донбас са повече от достатъчно.

В протокола на Минските мирни съглашения от 19 септември 2014 година, подписан от членовете на контактната група, в чийто състав влизаше и руският посланик в Киев Михаил Зурабов, се съдържа искане „да се оттеглят от линията на съприкосновение на страните артилерийските системи с калибър над 100 мм на разстояние, равно на максималната им далекобойност, по-специално: … „Торнадо-Г“ — 40 км, реактивна система за залпов огън „Торнадо-У“ — 70 км, реактивна система за залпов огън „Торнадо-С“ — 120 км“.

„Торнадо-С“ беше споменато и във вторите Мински съглашения, които, както е известно, бяха разработени в резултат от нощни преговори между лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия. Съглашенията „Минск-2“ предполагат „да се оттеглят всички тежки въоръжения от двете страни на равни разстояния с цел да се създадат безопасни зони с ширина минимум 50 километра за артилерийските системи с калибър 100 мм и повече, безопасни зони с ширина 70 км за реактивните системи за залпов огън и ширина 140 км за реактивните системи да залпов огън „Торнадо-С“.

Подписвайки този документ, представителите на руската държава фактически признаха официално факта за изпращане на военна техника на територията на Украйна. Въпросът е в това, че унифицираната система за залпов огън „Торнадо“ (буквите „Г“, „С“ и „У“ означават, че конкретната модификация има калибър, съответстващ на реактивните системи за залпов огън „Град“, „Смерч“ и „Ураган“) е разработена в Русия и не е предоставяна на нито една чужда държава. Нещо повече, според достъпни източници руската армия е въоръжена през 2012 година само с реактивната система за залпов огън „Торнадо-Г“. Реактивната система за залпов огън „Торнадо-С“, спомената във Второто минско съглашение, вероятно съществува само като експериментална разработка. И това оръжие не просто се е оказало в ръцете на сепаратистите, но е било вписано и в международно съглашение, сключено от Владимир Путин.

Системата за залпов огън „Торнадо“ руско производство.

В същото време характерът на бойните действия и интензивността им не допускат друг вариант освен постоянно осигуряване на „силите на сепаратистите“ с боеприпаси от територията на Русия. Бившият „министър на отбраната“ на самопровъзгласилата се ДНР Игор Гиркин заяви, че през февруари при завършването на дебелцевската операция един „огневи дивизион“ на сепаратистите е изразходвал около 150 тона боеприпаси на денонощие. За транспортирането на такъв обем са необходими около петдесет камиона. Това се потвърждава от нормативите за изразходване на боеприпаси. Например една установка „Град“ изстрелва залпово 36 снаряда, всеки от които тежи 56,5 килограма. Така че общата маса на боеприпасите за един залп надвишава 2 тона. Съпровождащият камион събира обикновено един боен запас и половина.

Аналогична е ситуацията с боеприпасите за танкове. Масата на един боен комплект за танк е малко повече от тон. При интензивни бойни действия (както беше при Дебалцево в началото на 2015 година) такъв боен комплект се изразходва за един ден.

Остава да се определи с колко танка и реактивни системи за залпов огън разполагат сепаратистите. Според оценката на експерта от Института за политически и военен анализ Александр Храмчихин след първите мински съглашения във въоръжените формирования на ДНР и ЛНР е установено наличието (без да се смятат загубите) на 83 танка, 83 бойни пехотни машини и бойни десантни машини, 68 бронетранспортьора, 33 самоходни артилерийски установки, 31 оръдия, 11 реактивни системи за залпов огън, 4 зенитни ракетни комплекса (3 „Стрела-10“, 1 „Оса“). От това количество, според данните на експерта, 23 танка, 56 бойни пехотни машини и бойни десантни машини, 26 бронетранспортьора, 19 самоходни артилерийски установки, 17 оръдия и 2 реактивни системи за залпов огън сепаратистите са завзели от въоръжените сили на Украйна. Хамчихин допуска, че останалото въоръжение терористите са получили от Русия, но не изключва също така версията, че техниката би могла да е „купена“ от сепаратистите в резултат от корупционни сделки с украинската страна.

Както и да е, става въпрос за осигуряване с боеприпаси на минимум осемдесет танка, дузина реактивни системи за залпов огън и двадесет самоходни артилерийски установки. Дори ако се съгласим с хипотезата, че сепаратистите воюват с трофейна техника и че са купили въоръжение от корумпирани украински военни, не е възможно да си представим как в разгара на бойните действия кервани от камиони ще преминават натам и обратно през фронтовата линия.

Многобройни факти за доставяне на различен вид руско въоръжение на украинска територия се посочват в доклада на изследователската служба по въоръженията ARES. Например в доклада фигурират снаряди за ръчен противотанков гранатомет РПГ-7, от чиято маркировка следва, че са произведени в завод „Дегтярьов“ в Ковров през 2001 година. Съобщава се също, че в ръцете на украинските военни е попаднала ръчна огнехвъргачка МРО-А в комплект с термобарични боеприпаси (гранати с вакуумен взрив). Това руско оръжие никога не е било продавано на други държави.

Руски танк Т-72Б3, който украински военни са завзели от сепаратистите.

Доказано е присъствието в Донбас на танкове Т-72Б3 – този последен модернизиран модел на доста стар танк е бил завършен в Русия през 2013 година и никога не е предлаган за износ. Потвърждението, че сепаратистите имат танк Т-72Б3, е например от 27 август 2014 година, когато беше публикувано видео, на което украински военни показват завзет край Иловайск такъв танк и намерените в него документи, потвърждаващи, че той принадлежи на руската армия.

Зенитен ракетен комплекс „Панцирь-С1“ („Броня-С1") в завзетия от сепаратистите Луганск.

Още едно свидетелство за присъствието на руска техника на територията на Украйна стана един видеозапис, направен в град Луганск, който се намира под контрола на сепаратистите. В средата на февруари 2015 година видеокамера запечата на улица „Оборонна“ придвижване на самоходен занитен ракетен комплекс „Панцирь-С1“.

Въпросният комплекс е разработен от руската военна промишленост и се изнася за няколко страни в света. Но освен Русия нито една от страните, въоръжени със зенитния ракетен комплекс „Панцирь-1“ не граничи с Украйна. Съвсем очевидно е, че тази техника би могла да се озове в Донбас само през руско-украинската граница.

Така, въпреки официалните опровержения на Кремъл, руско въоръжение се доставя на сепаратистите и се използва активно срещу украинската армия. Доставката на въоръжение в зоната на конфликта не може да се разглежда иначе, освен като военна намеса в делата на съседната държава.

(Следва продължение: ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?)

четвъртък, май 21, 2015

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 6

Работили над доклада: Сергей Алексашенко, Екатерина Винокурова, Олег Кашин, Айдер Муждабаев, Олга Шорина, Леонид Мартинюк, Алфред Кох и Иля Яшин

Превод от руски: Павел Николов

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?


ГЛАВА 6. ГРУЗ 200

Въоръженият сблъсък в Донбас увеличава с всеки ден броя на жертвите от двете страни. През април 2015 година Управлението на ООН по координация на хуманитарните въпроси документира смъртта на 6108 души в зоната на конфликта, като в отчета се отбелязва, че тези данни са „занижени“ и не включват информация за загиналите по време на изострянето на сблъсъка през януари-февруари 2015 година.

Справка за смъртта на руски терорист от ДНР, загинал край летището в Донецк

От самото начало на конфликта руските власти криеха старателно данните за загиналите на територията на Украйна граждани на РФ и още повече военнослужещи от нашата страна, които са участвали в бойните действия. Но се оказа невъзможно да се скрие напълно тази информация.

Така на 2 юни 2014 година фотожурналистът Мария Турченкова публикува репортаж за преминаването през украинско-руската граница на фургон с надпис „Груз 200“ ( „Товар 200“ – бел. прев.), който връща в родината телата на 31 граждани на РФ, загинали през май при щурма на донецкото летище. Руското гражданство на загиналите потвърди например ръководителят на сомопровъзгласилата се ДНР Александр Бородай. Фактически това стана първото документално потвърждение за участие на граждани на РФ във войната в Донбас.

Освен ковчезите, Турченкова успя да запечата на фото няколко справки от Донецкото областно бюро по съдебно-медицинска експертиза за смъртта на руснаците, чиито тела прехвърляли през границата.

Например сред загиналите бил Абросимов, Юрий Фьодорович, роден в 1982 година. Документирана е гибелта и на Жданович, Сергей Борисович, роден в 1966 година, който е известен като инструктор в Центъра за специално предназначение към ФСБ на Русия в оставка, ветеран от войната в Афганистан и Чечня. Малко преди гибелта си в Донецк, той преминава подготовка в тренировъчен лагер в Ростовска област.

Информацията за загиналите в Донбас руски военнослужещи дълго време оставаше в тайна. Военните власти на РФ обявяваха убитите войници за загинали по време на учения в Ростовска област. Семействата на загиналите военни също се стараеха да не привличат внимание към случилото се. Както стана известно от източници на Борис Немцов, роднините на загиналите войници през 2014 година са получили значителни парични компенсации, а също така са се подписали и за неразгласяване.

Първи свидетелства за загинали на територията на Украйна руски военни публикува псковският депутат Лев Шлосберг. Той съобщи, че на 25 август 2014 година край Псков в гробището Вибути са погребани двама военнослужещи: Леонид Юриевич Кичаткин (30.09.1984 — 19.08.2014) и Александр Сергеевич Осипов (15.12.1993 — 20.08.2014).


В навечерието на погребението съпругата на Леонид Кичаткин Оксана разказа за гибелта на своя мъж в социалната мрежа „ВКонтакте“: „Животът спря!!!!!!!!!!“, „Льоня загина, погребението е в понеделник в 10 часа сутринта опело във Вибути. Който иска да се прости с него, идвайте всички ще се радваме да ви видим“. „В понеделник в 11 сутринта във Вибути е погребението…“ (пунктуацията е запазена – бел. прев.) Но скоро тези съобщения бяха изтрити и вместо тях се появи бележка, че Кичаткин е жив: „Моят мъж е жив и здрав и сега празнуваме кръщенето на дъщеря ни“.

Истина се оказа първото съобщение, за което свидетелстват появилите се във Вибути гробове на псковските десантници Леонид Кичаткин и Александр Осипов.


Министърът на отбраната Сергей Шойгу и командващият Въздушно-десантните войски Владимир Шаманов твърдят, че 76-та дивизия не е участвала в бойни действия на територията на Украйна и следователно не е понесла бойни загуби. Но между другото, според свидетелството на Шлосберг, загиналите десантници са били погребани именно от тази дивизия. Освен това, седмица преди погребението Владимир Путин награди военнослужещи от тази дивизия с ордена Суворов „за успешно изпълнение на бойни задачи на командването и за проявени при това от личния състав мъжество и героизъм“.

Скоро Лев Шлосберг публикува нови доказателства, оказали се на негово разположение: разшифрирани разговори на военнослужещи след излизане от зоната на бойните действия.

Глас 2: Колко човека загинаха, мамака му?

Глас 1: Ами че…

Глас 2: Изобщо ли не знаеш? 40, 50, 100 души, а?

Глас 1: 80.

Глас 2: Осемдесет?

Глас 1: Аха… Това е заедно с Черьоха…

Глас 2: Една рота ли?

Глас 1: Заедно с Черьоха, с Промежици, всички заедно.

Глас 2: Защото говореха, мамка му, че са 140, да ги…

Глас 1: Така ли? Може би.

Глас 2. Но това с Псков.

Глас 1: Не зная, това е заедно с Промежици, с Черьоха, с всички.

Глас 2: Ама чакай, виж сега, мамка му, как да се пресметне кой е жив, кой умрял?

Глас 1: Списъците. По списък около десет души останахме живи.

След публикуването на тези материали Лев Шлосберг беше нападнат и жестоко пребит.

На 29 август стана известно, че на територията на Украйна е загинал уляновският десантник Николай Бушин. Информацията за неговата смърт беше съобщена на телевизионния канал „Дождь“ („Дъжд“ – бел прев.) от майка му. Бушин служил във военно поделение № 73612, което е дислоцирано за постоянно в Уляновск, и бил заместник-командир на 4 взвод в 4 рота на 31-ва гвардейска самостоятелна десантно-щурмова бригада на Военно-десантните войски. Предполагаемата смърт на Бушин е на 26 август 2014 година. В социалната мрежа „ВКонтакте“ неговите другари по служба, които организираха събиране на средства за роднините на Николай, написаха, че е загинал, „защитавайки границите на нашата родина“. Важно е да отбележим, че в укранински плен малко преди гибелта на Бушин са били двама десантници, служещи в неговата дивизия: Руслан Ахметов и Арсений Илмитов.

Допълнителни сведения за убитите на територията на Украйна руски военни успяха да съберат журналисти от изданието РБК. Повечето от загиналите са служили в пет части на Военно-десантните войски, съставляващи миротворческия корпус на РФ с обща численост 5 хиляди бойци.

Ето потвърждение на данните за загиналите:

- 31-ва самостоятелна гвардейска десантно-щурмова бригада, дислоцирана в Уляновска област – загинали са двамата военнослужещи на договор Илнур Килчинбаев от село Алмясово и Александр Белозеров от село Новая Майна. Според данни на близките са заминали на учения в Ростовска област и са загинали на 25 август.

- 98-ма гвардейска военно-десантна дивизия, дислоцирана в Ивановска и Костромска област – загинали си военнослужещите на договор Сергей Селезньов (погребан на 2 септември във Владимиров) и Андрей Пилипчук от Костромска област. В администрацията на костромското гробище разказали на журналистите от РБК за погребението на трима загинали „в Украйна“ костромски военни – 26-годишният Сергей Герасимов, 32-годишният Алексей Касянов и 27-годишният Евгений Каменев били убити на 24, 25 август и 3 септември.

- 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия, дислоцирана в Псковска област. Освен Леонид Кичаткин и Александр Осипов, за които разказа Шлосберг, РБК написа за гибелта на Антон Короленко (Воронеж), Дмитрий Ганин (Оренбург) и Максим Мезенцев (Коми).

- 7-ма гвардейска десантно-щурмова дивизия, Новоросийск – загинал е читинецът Николай Шараборин.

- 106-та гвардейска дивизия на Военно-десантните войски, дислоцирана в Рязанска област – загинал е десантникът Максутов. .

Загуби в Донбас са понесли и мотострелкови бригади: 21-ва от Оренбургска област, 9-та от Нижни Новгород, 17-та и 18-та от Чечня. Местните средства за масова информация писаха, че мотострелковаците Вадим Ларионов, Константин Кузмин, Марсел Араптанов, Василий Караваев, Армен Давоян и Александр Воронов са загинали или „на границата с Украйна“, или по време на учения в Ростовска област.

Телата на загинали в Донбас руснаци се връщат в родината си в камиони с означение „Товар 200“

За погребението на срочнослужещия войник Василий Караваев съобщи вестник „АиФ-Прикамие“. Той бил докаран в село Кува, Кудивкарски район, на 5 септември. Няколко дена преди това в социалната мрежа се появи съобщение от Надежда Отинова, която разказа, че братовчед ѝ, 20-годишният Василий Караваев, е бил ранен по време на бомбардировка на 21 август в Донецк, а след пет дена е починал от това в болница в Ростовска област.

За жертви в Донбас сред руските военнослужещи заявиха двама от членовете на Съвета при президента на Русия за развитие на гражданското общество и правата на човека - Ела Полякова и Сергей Кривенко; според тяхната информация там са загинали повече от 100 военни. Става въпрос за руски десантници, които са попаднали под обстрел на 13 август близо до град Снежное в Донецка област.

На 16 септември 2014 година Лев Шлосберг отправи депутатско запитване до Главната военна прокуратура на РФ, в което зададе няколко въпроса за съдбата на военнослужещите от 76-та псковска дивизия на Военно-десантните войски.

В своето запитване Шлосберг посочва 12 имена на десантници, фактите за чиято гибел и чието погребение са точно установени, а причините и обстоятелствата не. Това са военнослужещи от различни поделения, влизащи в състава на 76-та псковска дивизия на Военно-десантните войски: Александр Баранов, Сергей Волков, Дмитрий Ганин, Василий Герасимчук, Алексей Карпенко, Тлеужан Кинибаев, Леонид Кичаткин, Антон Короленко, Александр Куликов, Максим Мезенцев, Александр Осипов, Иван Сокол. В отговор Главната военна прокуратура съобщи на Шлосберг, че обстоятелствата около гибелта на военнослужещите са установени, те са загинали извън местата на постоянната си дислокация, нарушение на законите от органите на местната прокуратура не са установени, семействата на загиналите получават социални помощи, а разкриването на останалите поискани сведения е невъзможно, защото са държавна тайна.

На 27 януари 2015 година официално запитване до Главния прокурор на РФ отправи и Борис Немцов. Той поиска да се провери информацията за гибелта на територията на Украйна на руски военнослужещи. Точно след един месец Борис Немцов беше убит, а Главната прокуратура така и не отговори на запитването на политика.

(Следва продължение: ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН)