събота, юни 06, 2015

„Спомени за войната“ – ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ – Новела V

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА

Предишните части: ПРЕДИСЛОВИЕ, НАЧАЛОТО (1, 2), ПОГОСТЕ (1, 2), 311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ, ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1, 2, 3, 4)

ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ

Новела V

Аз и ВКП (б)

Бяхме шестдесет и седем души. Рота. Сутринта щурмувахме една височина. Беше малка, но явно имаше стратегическо значение, защото много месеци нашето и немското началство се опитваше да я завземе. Непрекъснатите обстрели и бомбардировки бяха изкоренили цялата растителност и разровили даже на метър и половина-два почвата на върха ѝ. След войната на това място дълго време не растеше нищо и няколко години се носеше упорит трупен мирис. Земята беше смесена с метални осколки, изпочупено оръжие, гилзи, парцали от разкъсани дрехи, човешки кости...

Как успяхме да го направим, не зная, но в средата на деня ние се озовахме в претъпканите с трупове ями на гребена на височината. Вечерта дойде смяна и изпратиха ротата в тила. Сега бяхме двадесет и шест души. След вечерята, като едва не заспивахме от умора, слушахме полковника, специално дошъл от политическото управление на армията. Благоухаейки на конячен аромат, той се обърна към нас: "Геррои! Превзехте най-сетне височината!! Ние за това вас в ВКП (б) [Всесъюзна комунистическа партия - болшевики] без кандидатски стаж ще ви приемем!!! Геррои! Уррра!!!" След това започнаха да ни записват във ВКП (б).

- Аз не искам - казах плахо.

- Как не искаш? Ние без кандидатски стаж те приемаме в ВКП (б).

- Няма да мога...

- Как няма да можеш? Ние без кандидатски стаж те приемаме в ВКП (б)!

- Няма да се справя...

- Как няма да се справиш? Ние без кандидатски стаж...

Върху лицето на политрука беше изписано искрено изумление, той не беше в състояние да ме разбере. Затъва пък разбра всичко вездесъщият лейтенант от СМЕРШ.

- Кой тук не иска!? Фамилия?!! Име?! Дата на раждане?!! - той извади от чантата си голям бележник и си записа в него. Лицето му беше желязно, в очите му светеше решимост.

- Утре ще се разберем! - заяви той.

Скоро всички заспаха. Аз се мятах в тревога и въпреки умората не можех да затворя очи. "Няма да изгрее утре слънцето за мене! Ще бъда или японски шпионин, или агент на гестапо! Прощавай, млад живот!"... Но човек предполага, а бог разполага: на сутринта немците пак завзеха височината, а през деня ние отново запълзяхме по нейните склонове. Но се добрахме само до средата на ската... През следващата нощ оттеглиха ротата и сега бяхме само шестима. Другите останаха да лежат на височината и с тях лейтенантът от СМЕРШ заедно с големия си бележник. И досега е там, а аз, макар и негодник, макар и мизерник, все още съм жив. И безпартиен. Бог е милостив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.