петък, юли 31, 2015

A la guerre comme à la guerre

Оси си бяха направили гнездо в пощенската кутия, която отдавна не използваме.

Водехме мирно съвместно съществуване, осите не са толкова проклети, колкото ги мислят хората и и жилят само в три случая: ако застрашиш видимо гнездото им, ако ги притиснеш по някакъв начин (често това става на крана на чешмата, където прелитат да пият вода) и ако в бръснещия си полет влетят под широката ти лятна дрешка.

Точно това се случи с майка ми и две оси от пощенската кутия я ужилиха по гърба.

А на война като на война: прогоних осите с пушек, свалих кутията и унищожих гнездото.


Десет дена оттогава, а осите все още стоят по вратата, обикалят, търсят пощенската кутия, търсят си къщичката.


Тъжна история.

Прав е Уелингтън: след това да загубиш една война, най-жестокото нещо е да спечелиш една война…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.