вторник, юли 21, 2015

„Спомени за войната“ – СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ - Новела I

Автор: НИКОЛАЙ НИКОЛАЕВИЧ НИКУЛИН

Превод от руски: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

СПОМЕНИ ЗА ВОЙНАТА - СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ - Новела I

Предишните части: ПРЕДИСЛОВИЕ, НАЧАЛОТО (1, 2), ПОГОСТЕ (1, 2), 311 СТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ, ВОЕННИ ДЕЛНИЦИ (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20), БЕРЛИН. КРАЯТ НА ВОЙНАТА

СЛЕДВОЕННИ СЛУЧКИ

Новела I

За ролята на личността в историята

"Ругая своята родина, защото я обичам..."

П.Я.Чаадаев

Беше първото следвоенно лято. Прекрасният град Шверин бе изпаднал в нега под лъчите на топлото юлско слънце. Благоухаеха цветята, зеленееха дърветата. По езерото плаваха останалите живи лебеди. Гъвкавите им бели шии се очертаваха на фона на водната повърхност и на готическите кули на замъка. Войниците се наслаждаваха на мира, като свикваха бавно с мисълта, че повече няма да ги убият и няма да ги ранят и че вероятно скоро ще си отидат у дома. А на първо време хапваха вкусно, пиеха много и въртяха любов с фравите. Тихо и безгрижно течеше животът.

Щабът на армията се разположи в многоетажна къща, която преди това принадлежала на един немски генерал. Още не бяхме успели да замърсим околния парк, в стаите се бяха запазили някакви здрави вещи и мебели, но генералските колекции от картини и старинно оръжие се бяха изпарили отдавна.

Около три часа след обяд. В помещението на щаба се намира само един дежурен офицер. От нямане какво да прави той гледа с бинокъл къпещите се в езерото немкини. По коридора сънно се влачат безцелно някакви случайни войници, отъпели от горещината и пиенето. Изведнъж към къщата се приближава кавалкада автомобили, съпроводена от бронирана кола. От един открит джип изскача пъргаво маршал Жуков - осемдесет килограма тренирани мускули и нерви. Топка от енергия. Идеален, блестящо регулиран механизъм на военната мисъл! Хиляди безгрешни стратегически решения циркулираха мълниеносно в неговия мозък. Обхват - завземане! Обкръжение - разгром! Клещи - марш на скок! 1,5 хиляди танка надясно! 2 хиляди самолета наляво! За да се завземе града, трябва да се "задействат" 200 хиляди войници! Той можеше веднага да назове цифрите на нашите загуби и на загубите на противника за всяка предполагаема операция. Можеше без съмнение и размисъл да изпрати един-два милиона на смърт. Той беше военачалник от нов тип: предизвикваше гибелта на безброй хора, но почти винаги постигаше победни резултати. Нашите велики пълководци от стар тип можели още по-добре да предизвикват гибелта на милиони, но не мислели особено какво ще излезе от това, защото просто не можели много да мислят. Жуков е пълен с енергия, той е зареден с нея като лайденска стъкленица, все едно електрически искри се сипят от него. Дежурният още не успява да се опомни и да стане, а маршалът вече е при него:

- Кой си ти?! Къде е командарррмът [1]? Бъррррзо!

Настава суматоха, викат командарма, сънното царство започва да пъпли безсмислено в разни посоки, все едно разбудено от неочакван изстрел.

- Да се събере военният съвет!!! Да се доложи за боеспособността на армията! Бъррррррзо! Вашшшта мама!!! - дава маршалът тези и други необходими разпореждания.

- Ррррразпуснали сте се, безделници!!! Ррразхайтили сте се! Ррррасстрел за вас!!! Никой не иска да ррработи! Арррмията трррябва да е в бойна готовност! Кой ви каза, че войната е свършила?! Наш дълг е да освободим Европа!!! Напрррред, към Паррррриж!!!

От маршала на импулси потича всепосочно мощна енергия. Започват да звънят телефони, тичат куриери, работят радиостанции. Началството, като придобива стегнат и енергичен вид, започва да се псува едно друго по инстанциите: висшите нисшите, а те - своите подчинени. Импулсите са мощни, разклащат със страшна сила всичко наоколо, но поразително бързо заглъхват, все едно са попаднали във вакуум. Армията просто не можеше да бъде галванизирана. Един спи пиян. Друг е отишъл при немски момичета - да хваща трипер. Трети е в санитарната част, където лекува това, което е хванал. Четвърти приготвя колет за вкъщи, затънал е в спекулации или просто краде. Някой, побъркал се от войната, тъгува за изгубени идеали и се гърчи в тъга. Друг от радост, че е останал жив, вече няколко месеца само пее и танцува. Опитай се да ги събереш всичките! Опитай се да им внушиш за два-три часа, че войната може би не е свършила!

Напрррред, към Паррррриж!!! Това никой не го разбира и да се говори на подобна тема с войниците е все едно да обясняваш на козел историята на изкуството на китайски език. Армията беше като торба с тесто и каквото и да прави маршалът, няма никакъв резултат. Неговите решителни и образни изрази, като удари на ковашки чук, се стоварват върху тренираните глави на генералите, генералите пришпорват полковниците, но отново всичко, като тесто, се разпълзява в ръцете им. Маршалът бушува дълго, но даже неговата желязна воля, изпитана по бойните полета, не може да изкове нищо от аморфната маса на разпусналите се войски. На свечеряване той най-сетне се предава:

- Вашта мама!!! Да се вдигне аррррмията по трррревога! Марш в Муррррманск!!! На Колския полуострррров!!! В тундрррррата! Ррррразхайтили сте се, мръсници, безделници!!! Вашта мама!!!

Така силната личност се оказва безсилна , ако се опита да върви срещу хода на историята.

Този правдив епизод ми разказа бившият старшина В., бивш също така прислужник на командира на 2-ра ударна армия генерал И. И. Федюнински.

По-късно разбрах, че маршалът е изпълнявал важна и нужна задача. Войната беше свършила и се налагаше да бъдат изпратени в Русия част от войските, намиращи се в Германия. Но трябва да останат най-добрите. Как да се познае кои полкове са най-боеспособни? Нали почти всички са станали по време на войната орденоносни, гвардейски, заслужили. Кои да бъдат избрани? И маршалът се заел със задачата сам, без да я възлага на подчинените си.

---------------------------------------

1. Командарм - командир на армия. (Бел. прев.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.