четвъртък, ноември 26, 2015

Българската общественост за расизма и антисемитизма (1937 година)

Непременно държах да поставя в заглавието датата и не случайно – още оттам на някои хора да им щракне нещо в мозъка (ако изобщо има в какво да им щрака).

Защото 1937 година е време, за което някога историята ни учеше, а и сега някои хора казват, че е било ФАШИСТКО!

В същата тази година обаче в България излиза една забележителна книга, немислима да се появи при фашистки режим, за която – уви! – и аз допреди един ден не знаех.

С част от тази книга се сдобих в PDF формат благодарение на библиотека „Струмски“, но след това я открих цялата (сканирана по страници в JPG формат) на сайта http://archives.bg (раздел "Еврейската общност в България") и тя ще бъде публикувана в блога ми изцяло с продължения, трансформирана в текстов вариант с ABBYY FineReader и обработена от мене, за да се ликвидират „недоразуменията“ със стария правопис, които програмата не може да обработи.

Изключително интересно и полезно четиво.

Днес – предговорът към книгата.

ПРЕДГОВОР

Една от главните задачи на еврейската интелигенция е да се бори против расовата омраза и антисемитизма. Вековни предразсъдъци и явни подстрекателства от страна на известни обществени среди създават една атмосфера на неприязън в някои от страните в Европа и Америка. Вън от преследванията, на които са изложени народностните малцинствени елементи в дадени страни, евреите са предмет на една системна и добре организирана пропаганда в повечето от страните на югоизточна Европа. Най-вече в една голяма страна, чието минало говори за голям възход във всичките области на човешкия гений, евреите са фактически обезправени, като човеци и граждани, лишени от възможността да упражнявате прерогативите си на поданици на страната.

Тия обстоятелства обикновено се оправдават и обясняват с нуждата да се пречисти господстващият елемент от чужди примеси.

Расовата теория се появи на сцената непосредствено след идването на власт на националсоциализма в Германия. По-точно казано: расистката идеология намери своя тълкувател в лицето на националсоциалистическите привърженици в съвременна Германия. Приложена на дело, расовата теория причини много горчивини не само на еврейството в Германия. Последствията от расистката политика са познати, малко или много, на всеки културен човек, и не е нашата задача в случая да се спираме на тях. Расизмът, като теория и практика, днес е предмет на нескончаеми разисквания в множество печатни издания. Учени със световна известност изказват меродавни мнения за научната стойност на расовата теория. Публицисти, журналисти, писатели, артисти, църковни деятели и хуманисти живо отхвърлят мотивите, които разделят човешките раси на „висши“ и „нисши“. Отношението на тия люде към практиката на расизма е също интересно. Порицавайки проводниците на расистката идеология, те считат, че изпълняват свой свещен нравствен дълг.

Съображения от гражданско и човеколюбиво естество ни наложиха и в нашата страна да направим една анкета върху три въпроса, които конкретизират цялата същност на расизма, като теория и практика:

1. Какво мислите за расизма, като теория и практика ?

2. Как обяснявате антисемитизма?

3. Мнението ви за еврейството въобще и частно за еврейството в България?

С оглед да се получи една ясна представа за отношението на българската обществена и културна мисъл към поставените въпроси, спряхме се на видни наши общественици, писатели, артисти, художници и др., чиито отговори се печатат в настоящата книга. Ценейки еднакво всички участващи в произведената анкета и тяхната обществена значимост, подреждаме отговорите им по азбучен ред.

Книги, подобни на предлаганата, изобилстват в почти всички западноевропейски страни. Ето защо, според нашето скромно мнение, тази книга, единствена по рода си по замисъл у нас, запълва една празнота, която отдавна се чувства в България.

Част от интервютата, печатани в предлаганата книга, се появиха във в. „Пробуда“ през 1933, 1934 и 1935 г., друга част от тях се печатат за пръв път, а три от тях — мненията на покойните вече Теодор Геодоров, Андрея Ляпчев и Никола Генидиев — се появиха в сп. „Pro causa Judaica“ (1919 г.)

Предлаганата книга е дело на един редакционен комитет, чиито усилия за осветляване и борба против расизма и антисемитизма са известни на обществото.

Накрай, дължим да заявим, че част от разходите по издаването на книгата се покриха от суми, дадени от няколко души, които съчувстват на идеите, легнали в основата на настоящата книга.

София, юни 1937 год. - Редакционният комитет

АНТИСЕМИТИЗЪМ – ПОЯВА И РАЗВОЙ

ТОЯ термин, съставен от две думи - представката анти, гръцки предлог, който значи против, и семитизъм, означава една тенденция, идеология, доктрина или едно движение, насочени особено против един от народите на семитската раса: евреите.

Материалният факт, който е позволил на тия чувства на постоянна омраза да се проявяват още от най-старо време , та дори до наши дни, току-речи във всички страни на света, е предопределен от съдбата на еврейския народ. Докато другите народи от семитски произход (финикийци, асирийци, халдейци, араби и др.) са изчезнали, или пък са останали в една определена страна, или пък са се напълно асимилирали с един или друг народ, съдбата на еврейския народ е била съвсем друга: въпреки нещастията, бедствията, напастите от всякакъв вид, претърпени от него в течение на неговата стара история, еврейският народ, окончателно победен и изгонен от своята родина, не е изчезнал, нито пък се е заличил всред другите народи. Той е запазил всичката си жизненост. Той се е разпръснал из целия свят, населил е раз¬лични страни, установил се е почти навсякъде, но никъде не се е напълно асимилирал.

Популярният манталитет на старото време, когато на всеки човек, който не е принадлежал на същия род, на същото племе, на същата религия, на същата народностна или гражданска общност, се е гледало като на един „чужденец“, презиран и третиран като парий, е послужил за основа на всякакви хули, ограничения и гонения против евреите.

Отживелият манталитет — вредоносен, извратен, глупав, обаче, разпространен още в наши дни под формата на своеобразен национализъм и шовинизъм, унаследен от старото време, подбужда, и днес още, към враждебни действия против евреите в тая или оная „цивилизована“ страна.

Фактът, че евреите са разделени, чрез отличителни белези, от другите граждани или поданици на една страна, ги сочи на омразата на тълпата. И, наистина, ако и да нямат обща територия и да не говорят един и същ език, все пак, евреите съставят в някои отношения една нация, защото имат съзнание за едно колективно минало на радости и страдания, еднакви традиции, както и вяра.

Злобата и враждебните действия по отношение на евреите вземат обаче характер и вид доста различни през вековете и в различните страни.

Подчинена много отдавна на властта на Римската империя, Юдея е била окончателно победена и опустошена от императорите Веспасиян и Тит (I в. сл. Хр.). Съдбата на евреите е била страшна. Ето с какви изрази я обрисува Елизе Реклю:

„Евреите, които, отпреди хиляда години, боготворяха силите на природата, както всички околни народи, и като тях също обожаваха специално едно национално божество, олицетворение на тяхната раса, бяха дали на своята религия един изключителен характер. Последователните нещастия, които ги бяха сполетели - поражения, масови изгонвания, преследвания и подтисничество, ги бяха, така да се каже, изкоренили от земята.

Като другите народи, евреите биха могли да се приспособят в обширния „римски свят“ и да се отправят по трудния път на жи¬вота ; но, издигнати от вярата над баналното съществуване, екзалтирани от своята идея фикс, те вярваха повече в чудото, отколкото в действителността. Те бяха готови по-скоро да умрат, отколкото да разделят своето обожаване между истинния бог и римските орли, отколкото да издигнат до олтара статуите на Рим и на Цезар. Историята на тяхното върховно съпротивление ги показва, наистина, несравними в тяхната енергия на съпротивление; толкова колективната психоза ги изтръгваше от обикновените условия на живот. Редиците хора, разпънати на кръст, които обсадителите са издигали пред укрепленията, изгладнелите, опиянени от песни и молитви, хвърлящи се срещу римските мечове, храмът, който е залян в кръв — такива са картините от летописите на войната. После виждаме хиляди¬те нещастни същества, които се влачат по прашните пътища и които Тит заповядва да бъдат разкъсвани, при аплодисментите на тълпата, в големия амфитеатър на Колизея, построен от неговия баща. Обсадата на Ерусалим е коствала живота, казват историците, на един милион души, а числото на пленниците евреи, здрави хора, е достигнало 900 хиляди души. Тит ги бе разпределил по всички части на Империята, навсякъде, където имаше нужда от жертви за празниците, за всякаква черна работа. Един истински лов на евреи се е организирал не само в Палестина, но и в Сирия, в Мала Азия, в Египет, в Киренайка, до Либия. От тях не остана ни един в Юдея. Нацията щеше напълно да загине, ако не съществуваха еврейски колонии в всички крайбрежни брегове на Източно Средиземно море, както и в самия Рим и в останалите селища на запад“.

Такова бе първото действие на голямата трагедия на еврейския народ, трагедия, която се развива оттогава през цялата история на човечеството и продължава до наши дни. Реклю имаше право да казва, че окончателното смазване на евреите като политическо цяло и експатрирането им като нация беше един от най-трагичните факти в историята на големите драми на човечеството. Оттам се заражда познатият образ на „скитника евреин“, вечно бягащ из света, преследван навсякъде, блъскан от нещастия и мразен, неможещ да намери никъде мир, нито физическа или морална отмора.

След едно сравнително успокояване, през време на което евреите, макар и ползуващи се официално от същите граждански права, както другите граждани на Империята, се ползуваха с едно много незавидно обществено положение, обременени с най-тежките работи, търпящи лишения и унижения от всякакъв род — след това временно успокояване, преследванията против евреите отново започват, с установяване на християнството като официална религия, през царуването на Константин I Велики (IV в. от нашата ера). Тогава гоненията имаха изключително религиозен характер. От една страна, тълпата се нахвърляше срещу евреите, като антихристияни, врагове на Христа, клеветейки ги, обвинявайки ги в всякакъв вид престъпления, ритуални убийства и пр. В тази епоха се появи познатата легенда за употреба от евреите на кръв от християнски деца при приготвяне на пасхалния хляб. Любопитно е — казва Реклю — че това обвинение е едно от старите оръжия, употребявано някога от езичниците против самите християни.

Интересно е да се отбележи, че евреите, преминали към християнството, се отделиха от евреите, останали верни на старата си религия, като най-силната омраза се разви между майки и дъщери (Ернест Ренан). Евреите християни се наредиха на страната на гонителите на евреите. От друга страна, императорите християни, отстъпвайки пред общественото мнение, създадоха за евреите едно изключително законодателство, давайки по такъв начин на подтисничеството на евреите, за пръв път в историята, чисто политическо и социално обяснение. Религиозният мотив продължаваше, наистина, да играе своята роля в преследванията. Но все по-ясни и по-ясни излизаха наяве причините от политически, икономически, социален характер.

Във варварските княжества, които се образуваха от остатъците на Римската империя, евреите не бяха много преследвани. Все пак, техното положение оставаше такова на роби и парии. Между другото, периодите на жестоки гонения се подновяваха спорадично, особено с приближаването към средните векове, към инквизицията и религиозната нетърпимост, характерни за тази епоха. Така във Франция имаше масови изгонвания на евреи, конфискуване на техните богатства; появяват се и движения против евреите, разраснали се в течение на IX в. (Примери: изгонването на евреите от Сапс в 885 г., конфискацията на техните богатства в Нарбон в 899 г.; няколко избивания с камъни в неделите на Връбница, Великден и др.). Същите факти се случват от време на време в Италия, Испания и другаде. Основните при¬чини на тия преследвания бяха винаги от религиозен характер, а отчасти и — обществен. Но често една, повече или по-малко случайна, експлозия на една враждебна тълпа, раздухана от един вид масова психоза, бе достатъчна да предизвика масите към най-жестоки изстъпления. Този елемент на психоза, малко изучен още от социологичната наука, играе голяма роля в деянията на публична ярост.

В средните векове (до XVI в. приблизително) религиозните преследвания и политическите мерки срещу „нечистите“ продължаваха най-усилено. В тази именно епоха преследванията взеха постепенно по-разнообразен характер.

Начинът, по който живееха евреите, ограничителните закони, нуждите на живота ги заставяха да се занимават с работи от изключителен характер: търговия, финанси. Освен тях, разбира се, имаше евреи, а те бяха доста — които упражняваха малко доходни, дребни занаяти, или ставаха работници — най-бедните, най-експлоатираните, най-нещастните на епохата. Евреите създадоха също един слой от посредници при сключване на сделки, на лихвари и др. Някои между тия евреи натрупваха значителни богатства, което ги правеше обект на заинтересовано внимание от страна на управляващите и на църквата. Особено интересно е, че църквата и зараждащите се големи държави, жадни за пари и имащи най-голяма нужда от евреите и техните капитали, „смучейки“ от техните богатства, почнаха да се организират против същите евреи „крадци“ и „натрупвачи“, да насочват общественото недоволство и гнева на масите срещу тях. „Когато църквата не даваше заеми — казва Реклю — тя караше да заемат от евреина; тя му се отплащаше, като го проклинаше и го ограбваше като крадец и нечист, след като го е използвала като кредитор. В тая преходна епоха, когато богатствата се движеха бързо чрез парите, кредита и банки¬те, евреите бяха ценни помощници на правителствата. Във всички времена княжеските власти, на които политиката бе, макар несъзнателно, да разделят, за да владеят, имаха интерес да разполагат с една класа, срещу която да могат, при затруднителни обстоятелства, да насочат гнева и насилията на народа. Така евреите бяха за държавите на средновековното християнство „ценни богоубийци“, които бе законно да бъдат удряни, когато други биваха виновни: ако те не съществуваха, църквата щеше да ги създаде под името еретици или схизматици. През време на големите кръстоносни походи, в завоюваните градове, вождовете даваха на своите въоръжени банди да колят евреите. Когато се страхуваха от гражданска война, за да насочват, да канализират народната ярост, тласкаха изгладнелите тълпи далеч от богатите абатства и разкошните замъци, към канторите на проклетите евреи; но те се пазеха да насочват тълпата към големите лихвари или събирачите на берии, които пласираха с големи лихви парите на благородниците и свещениците. Като чужденец по раса и религия, евреинът бе мразен, но като агент в спекулите той бе необходим: такъв бе произходът на юридическата теория, според която евреинът бе считан като роб на княза и сеньорите. В обширния феодален свят всеки сеньор имаше свой евреин, както имаше и свой ковач. Евреинът представляваше истинска собственост, която се закрепостяваше, която се продаваше, но не можеше да има никакво собствено богатство, тъй като господарят му разполагаше с всичко, което му принадлежеше. Такава бе доктрината, която проповядваше Тома Аквинели. Особено английските суверени действаха по метода, организирайки, систематизирайки лихварството посредством своите оръдия, своите „венери“ — евреите, които Уйлям Невбъри нарече „царските лихвари“

Понякога се използваше и лудостта. Така в 1321 г. една безкрайна мълва кръстосва Франция, насъсквайки народа към най- жестоки изстъпления против евреите. Разпространен бе слухът, че евреите измислили някаква силна отрова, за да разрушат цялото християнство. Тази отрова щяла да бъде разпространена чрез прокажените. Глупавата измислица намерила отзвук у много вярващи. От всички страни се нахвърляли към болниците за прокажени, за да „загасят огъня“. Предизвиканият страх от заразата хвърлил народа в жестока лудост; сам владетелят, който е имал „такава голяма нужда да държи своите поданици в мир и любов“, е издал три последователни заповеди, за да предаде „смрадливите прокажени“ на строгостите на правосъдието, на мъченията и на кладите: в Шинан 160 прокажени мъже и жени са били изгорени в един ден.

Общо взето, може да се каже, че евреите щяха да се приспособят постепенно към европейските народи в средните векове, ако продължаваха да бъдат необходими и ако суровата конкуренция на християнските банки не ги бе отстранила из своята среда. Големи гонения ставаха в епохата, когато нямаше повече нужда от тях. Монасите тамплиери, „ломбардите“, флорентийските сарафи, след като се научиха да работят със златото, среброто и скъпоценните камъни със същата сръчност както евреите, след като откриха всички тайни на кредита и заработиха със свои агенти и кореспонденти, установени из всички градове на Ориента, по пътя за Индия и Китай, се осмелиха да поведат борба срещу евреите. Последните, станали ненужни, биваха отстранявани; те пропадаха, и техните тържествуващи съперници можеха да си измиват ръцете за мъченията, отдавайки ги на народното негодувание. Същото ставаше и когато трябваше да се отнеме кръвта, с която се бяха насмукали и други пиявици: „за да се заместят изгаряните тамплиери, не липсваха нито ломбарди, нито фламандци“!

В тази именно епоха (XVI в.) бяха установени в Италия известните г е т а -квартали, в които трябваше да живеят евреите в един град, с оглед да се отделят напълно евреите от другите жители, да ги изолират, за да могат по-добре да ги подчинят на ограничителните и специални закони. В Испания, в края на XV в., 160 хиляди евреи бяха просто изгорени. Други хиляди избягаха пред страха от жестоки преследвания и пълно разоряване. Осемдесет хиляди евреи намериха път към морето през Португалия и цар Жоко им е давал транзитна виза срещу 8 златни екю на глава. От 200.000 до 300.000 изгнаници се пръснаха из Африка и Ориента. — В Германия гражданските и социални условия за евреите бяха също плачевни.

Епохата на реформацията и ренесанса (XV и XVI в.) не промени с нищо жестоката съдба на евреите. Притеснения и мъчения от всякакъв вид, законни и произволни, продължаваха да се упражняват над тях, с няколко прекъсвания, почти във всички страни в Европа. Не само в Испания, но и в Португалия и Англия, прибягваха до пълното им изгонване.

Едва в XVIII в. (в Англия малко преди епохата на революцията и Кромуел в края на XVII в.) се появи едно движение на реформи против лошото положение на евреите, което завърши с премахване почти навсякъде на ограничителните закони, поне най-лошите. Във Франция със закон от 27 септември 1791 г. Учредителното събрание премахна всички изключителни закони, засягащи евреите. Гражданското равенство на евреите бе установено и потвърдено от следващите правителства. В Германия движението се очерта също към края на XVIII в. и завърши със същите резултати. Същото стана в Италия и другаде.

Може да се каже, че в края на XIX в. евреите се радваха във всички големи европейски държави, с изключение на Русия, на същите граждански, политически и икономически права, както всички други граждани. (Все пак в Румъния, Турция, Мароко, Алжир те са ограничени малко).

Нека отбележим, че в някои големи страни в света антисемитизмът не е съществувал никога, под каквато и да е форма. Така, например, в Китай голямото мнозинство евреи (имигрирали вероятно след падането на Ерусалим) поради липсата на връзки със сърелигиозниците си от западния свят и поради растящото непознаване на религиозното си и политическо минало, след като бяха запазили своите изолирани общежития през средните векове, завършиха с пълно приспособяване в средата на китайския свят. Така е и в Япония, където са спазвали винаги една търпимост спрямо евреите, които там не са многобройни. Така също е и в американските Съединени щати, млада страна, създала се и развила се след и извън религиозните омрази и борби в Европа.

Но, уви!, въпреки значителното подобрение, настъпило в лошото положение на евреите с премахване на изключителните закони, антисемитизмът не е изчезнал съвсем в европейските страни. Напротив, една нова вълна на враждебност срещу евреите се надига, дори и в XIX в., и се поддържа, нараства даже, до .наши дни. И самият израз — антисемитизъм — се явява именно в тази епоха. Обаче днес движението носи съвсем друг характер. То промени своя вид. Религиозното чувство играе само второстепенна, спомагателна или пък никаква роля. Истинските пружини на модерното антисемитско движение лежат в друга област.

Антисемитизмът в наши дни има две основи. От една страна, той е израз на една нова вълна на краен национализъм, на шовинизъм, чийто тласък бе облагоприятстван от събитията в края на миналия век (френско-пруската война) и началото на XX в. (руско-японската война, съперничества, колониални и икономически борби между множество големи държави, нов подем на интернационалното и революционно движение, стимулиращи противоположни тенденции) и особено от войната и различните движения от 1914—1918 г. От друга страна, той е резултат на сметки и на политическа дейности на някои правителства, докато народните маси не са шовинистично и антисемитски настроени.

Това бе най-напред и особено Царска Русия, която във втората половина на XIX в. възприе старата рецепта и се насочи в пътя на антисемитската акция; към края на века Русия стана класическа страна на антисемитизма. Чрез своите агенти и с всички средства, с които разполагаше, правителството подбуждаше, организираше, заповядваше, ръководеше погромите над евреите — най-ужасните от които са известни в целия свят (Белосток - 1905 г., няколко в Кишинев и др.). От друга страна, цяло ограничително законодателство бе създадено против евреите. Притеснения, унижения, гонения от всякакъв вид изпълняха всекидневния им живот. Една специална зона — един вид средновековно „гето“ — бе установена в югозападната част на страната, предназначена за местопребиваване на евреите и посочена като опасна за делата територия. Всички страдания на работното и бедно население биваха обяснявани с еврейската дейност и винаги, когато се удаваше случай, народната ярост биваше насочвана срещу еврейските квартали, където се проливаше изобилно кръв. Тоя метод се беше така вкоренил, че и през гражданската война 1918—1921 година не липсваха случаи на погроми над евреите, заповядвани от царските генерали.

Не бе Русия, обаче, която единствена се възвърна към антисемитската тактика в течение на XX в. В Германия, Австрия, Унгария, някои от Балканските страни, Франция се виждаше да се зараждат същите тенденции, същите омрази, макар, разбира се, в по-меки форми, „по-цивилизовани“. Викът: „Долу евреите!“ прокънтя наново, всеки ден по-силен, от единия до другия край на света. Антиеврейската пропаганда, антисемитската литература, печелят видимо сили.

Едва след революцията се промени положението на евреите в Русия. Понастоящем всички ограничителни закони са премахнати, „гетото“ не съществува повече, кланетата и всички други антисемитски акции са невъзможни.

При появата на антисемитизма отново в последно време, в разни страни, не се касае вече за заблуждения, за някакъв фанатизъм, за религиозни или други инстинкти. Касае се вече за една сметка, за една пропаганда. „Еврейското могъщество е причина за всички злини. Трябва да го сломим, а само истинските националисти са способни да направят това. Тогава всичко ще тръгне по-добре. Наредете се, прочее, около интегралния национализъм, против радикализма и революцията, които са се продали на евреите!“ Такъв е зовът на деня в много страни на XX в. Полша, едва възродена, се отличи неотдавна с репресии против евреите.

В някои страни се явяват „теоретици“ и „учени“, които създават „научен антисемитизъм“ (биологичен и социологичен). Те се мъчат да доказват, че евреите са не само една нисша раса, но че те едва ли може да се смятат като човешка раса, намирайки се по-близо до преходниците между маймуната и човека, отколкото до човека! Антисемитизмът намира така историческо, научно, социално оправдание. Той става доктрина.

Както и в древните времена, невежеството и детинската нелогичност на милиони хора, или пък почти несъзнателното лицемерие, представят и до днес отличен терен за антисемитската пропаганда. Евреинът е още един от тия чужденци, когото мразят не заради неговите недъзи, от които претендиращият ариец от Европа и Америка бил запазен, а именно заради пороците, които им са общи. Обвиняват го, че обича много парите и че си ги доставял по непочтен начин. Обаче, не би ли могло да се упрекнат всички тия, от която и религия да са те, които продават в по-малко тегло развалени стоки, всички тия, които търпят обидни думи и жестове, всички тия, които трупат пари с кръв и кал? Те са легион. Дори възпитанието, което се дава изобщо на младежта, се състои в внушението да се преуспява на всека цена. И ако в конкуренцията евреинът е по-щастлив от „християнина“, последният не мрази ли своя съперник поради една робска завист? Сърдят се на евреина едновременно и заради неговите лични мизерии и за тия, които вършат сами, стремейки се да го надминат по пътя на забогатяването.

В действителност работата е проста и ясна. Но колко са тия, които я схващат?... Малкото по брой занятия и професии, упражнявани от евреите, и особено голямото значение в тяхното съществуване на търговията с пари, са действително допринесли за една твърде голяма част от тях да се създаде един особен тип, който често позволява да се различават от другите етнически и социални типове. Професионалният морал, който се задържа в много поколения и който се засилва от баща в син, от дядо във внук, без да бъде неутрализиран или бит от друг професионален морал, завършва с придобиването на едно непреодолимо влечение; любовта към безскрупулни печалби започва да се чете във всеки поглед, във всеки жест, във всяко изражение на чертите и движение на тялото. Милиони карикатури представят евреина с дълги крадливи ръце, с гъвкав гръбнак, с измамническа усмивка, с нос на хищна птица. Но това не е расов тип: в него трябва да се вижда една временна деформация, която ще изчезне заедно с причините, които са я породили, т. е. с условията на собствеността и търговската конкуренция. „Това е гетото — не напразно често се повтаря — което създаде евреина“.

Скъсвайки веригите на това проклето място, той се е значително изменил. Действително, същият евреин не беше ли, в старите времена, въплътеният тип на фанатик, на философ, на ентусиаст, на мечтател, дезинтересирал се от всички земни неща ? Човешкият тип изобщо не зависи ли от околната среда? Колко хора още не разбират това?.. Даже всички тия, които искат да се „борят с юдаизма“, би трябвало да разберат, че най-доброто средство за това би била съвършената толерантност. И после, колко хора не мислят даже за милионите работници евреи, които пазят и до днес най-добрите качества на расата.

Логично се явява и въпросът: антисемитизмът ще изчезне ли един ден и по какъв начин ? Как трябва да се борим срещу този срам на съвременното човечество ?

Днес има не малко хора, които биха се червили само при мисълта, че имат нещо общо с такова варварство, с такава глупости, каквато е антисемитизмът, и които даже почват да се борят срещу него, възмущавайки се от неговите атаки.

Б. Пити

ОБЩЕСТВЕНИЦИ

АЛ. МАЛИНОВ

бивш министър-председател

ПО ВЪПРОСА, дали евреите у нас живеят добре, по-добре отколкото другаде, имат думата, разумява се, преди всичко самите те.

По така поставения въпрос липсва ни, наистина, една анкета. И, все пак, и без нея, мога да кажа, че евреите у нас биха предпочели да имат за свое отечество България пред всека друга земя, освен, разумява се, „обетованата“, за която все още мечтаят. Палестина все още не е тяхна, и все още в нея трудно се живее.

Българските евреи са доволни от нас, и ние — от тях, защото са добри и лоялни наши съграждани. Такова е фактическото положение, и, като така, в нас никога е нямало и не ще има сериозно противоеврейско движение. Забелязващите се усилия у отделни лица или у политически котерийки да го създадат не ще успеят. На нацията ни е чужд антисемитизмът.

Там, гдето го има, причините му не се крият в расовите особености на еврейството. Според мен, те дори не са толкова от икономически характер, колкото от чисто политически. За преходните цели, обаче, на политиката ние не ще се откажем да заякчаваме досегашните си най-добри чувства и отношения спрямо националните малцинства изобщо и спрямо еврейството в частност, защото тая ни политическа линия здраво ни е осигурявала досега любовта и привързаността на всички етнически малцинства.

Говорят за расовите недъзи на еврейството. Не искам да се спирам върху тях, защото тогава би трябвало да говоря за недъзите и на другите нации. Коя от тях ги няма? Едни ги притежават повече, други по-малко. Предпочитам да напомня, как да кажа, за целите на страничната, върху която пиша, за техните, на евреите, расови духовни качества. Кой не знае, че те са едно от най-талантливите племена, че те са дали много, твърде много, за науката, за изкуството, за какво ли не, с което се гордее съвременната ни цивилизация и култура ... Тогава? ... Тогава и расизмът, и антисемитизмът нямат мястото си.

АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ

бивш министър-председател

ОБЩЕСТВО без морал няма. Едно общество, ако загуби своя морал, то е загубено. Древната култура и цивилизация загинаха, защото религиозно бяха разложени и, ако не беше дошло християнството с своя нов морал, със своите симпатии към бедните, към масите, древната култура, древната цивилизация щеше не само да загине, но нямаше да има нито помен от нея.

Християнството, въобще религията, каквато и да бъде тя, православна, юдейска или мохамеданска, това е общественият морал на една нация, на един народ, на хората, които я изповядват. Там е силата на религията. Нас ни обвиняват, че сме били фанатични привърженици на православието. Да, ние сме фанатични привърженици на православието, но ние следваме примера на нашия учител Христос — да не отмъщаваме, да не насилваме, а да третираме с братско чувство и другите, които, като български граждани, могат да изповядват каквато щат религия.

(Из речта, произнесена на 9 април 1933 г. в градското казино — София).

АНДРЕЯ ЛЯПЧЕВ

бивш министър-председател

ЗА НАС въпросът е ясен. Нашите съграждани евреи не могат да не се ползват с всички права и облаги, с които се ползваме ние, щом те поемат и всички тежести. Равноправието за всички жители на една държава — това е осветен принцип на демокрацията. Създаването разногласия, крамоли и антагонизъм между болшинство и малцинства е било винаги осъдително и престъпно. Вярно е, че за това спомага невежеството на масите. Близкото опознаване и културността са необходими за случая. Но това се налага на всички еднакво. Ето защо почвата, на която заставате, е отлична. Колкото за опитите за създаване на една антисемитическа атмосфера, аз съм уверен, че те крият своето начало в нечисти намерения. Две мнения не може да има, какво те произлизат от шантажисти и обирачи. Да им се отдаде по-голямо внимание е излишно. Ще се повлекат, може би, няколко невежи и простаци, обаче скоро ще разумеят и почувстват злото. Ние, чрез партийния орган „Пряпорец“, изказахме нашето възмущение срещу подобни проявления. Вие го потвърдете и съобщете, че в България няма място за подобна кампания. Съзнателното гражданство, без разлика на вяра и произход, изпраща своето презрение към техните автори.

АТАНАС Д. БУРОВ

бивш министър

ТЕОРИЯТА за расизма е за мен чужда и, до голяма степен, непонятна. Чисти раси днес няма никъде, освен, може би, в първобитните народи в Австралия, Централна Африка, в Папуаските острови, и те не могат да бъдат модел на човешка култура и въобще идеал на човечеството.

Антисемитизмът, като обществено явление, може да бъде разгледан от много точки. Съществува религиозен антисемитизъм, най-невинен, и, може би, най-обясним. Съществува чисто политически антисемитизъм, който гони чисто политически цели и служи, като претекст, само на тези политически цели. И най сетне, съществува антисемитизъм от стопански съображения, поради факта, че еврейският народ, изобщо предаден по необходимост на търговията в продължение на дълги векове, е придобил по-голяма сръчности, по-голяма специализация, и с това е станал опасен конкурент за другите.

Но и трите тези обяснения в нищо не оправдават антисемитизма. Още по-малко пък за България и в очите на един българин. Народът ни е веротърпим, никога не е бил жертва на религиозен фанатизъм.

Политическата роля на евреите в България никога не е могла да предизвика политически отпор. И в търговията на страната, ролята на евреите е била винаги скромна, неувреждала никому, и, общо взето, е била полезна за страната, особено в нашата износна търговия, поради техните способности, качества, познания и връзки.

От точка зрение на нашите национални интереси, няма по-голям абсурд от насаждане на антисемитизъм в България. Ние, които имаме толкова много сънародници под чуждо иго, не можем и не бива сами да се явим в ролята на человекомразци към другите онеправдани и подтиснати народи и раси. Напротив, с нашето търпение и уважение към тия раси, ние можем да печелим техните симпатии за каузата, която има да защитаваме. И в това отношение аз мога да кажа, че съдействието на евреите е било винаги полезно за България.

БОЯН СМИЛОВ

бивш министър

ПРЕДИ Европейската война, расовият въпрос съществуваше само като чиста теория и не намираше никъде практическо обсъждане. Тогавашните ико¬номически, политически и духовни условия не даваха възможности за една остра проява на този въпрос. След войната, обаче, големите териториални промени и настъпилите нови икономически и политически условия в отделните държави и в международните отношения, извикаха нови проблеми от стопански, социален и държавен характер. Така: спря се имиграцията в известни големи държави, главно в Америка, които поглъщаха излишъка от населението на други държави; голямата стопанска и парична криза, която предизвика небивалата масова безработица, наложи изгонването от производството на чуждата работна ръка; свръхнаселението и гибелните финансови последици от войната се явиха в най-болезнена форма за някои държави, а в други държави, които увеличиха своята територия и население с чужди територии и малцинства — се възприе политиката на денационализация и на икономическо унищожение на тези малцинства.

И така се създаде идеята за националната държава, в която грижите за чуждите елементи бяха изоставени; премахна се търпимостта, като се прибягна дори към масови изселвания на коренни жители, поради което расовият антагонизъм взе връх и наложи политическото разбиране за расата, не само като начин за осигуряване материалното съществуване на расовия елемент, но и за запазване неговата чистота от чужди примеси с оглед на бъдещите съдбоносни икономически и политически международни конфликти.

Днес националното напрежение на народите изместя всичко в техния живот и, както виждаме и в Италия, последният фашистки съвет поставя защитата на расата като основа на вътрешната държавна политика. Създаването на еврейското огнище в Палестина е също едно обяснение за запазване на расовата същност на еврейството.

Що се отнася до българското еврейство, аз виждам в него добри български граждани, които, наред с българите, живеят еднакво болките и стремежите на държавата и народа.

ВЕРГИЛ ДИМОВ

бивш министър

РАСИЗМЪТ е една отречена от живота, науката и историята теория за превъзходството на една раса над друга, завещана ни от тъмните епохи на робство и безправие, която реакционните политически системи са създавали и използвали за насилническите си методи на управление и за денационализаторските си попълзновения над поробени народи, които са обявявали за „по-нисша“ раса. Теорията за превъзходството на една раса над друга е антикултурна и е творение на тесногръдия шовинистичен дух на дребните сатрапи, които са треперели пред свободното проявление на човешкия дух. Сериозната наука — антропологията, историята, биологията — отдавна изясниха научната безосновност и несериозност на тая теория, установявайки по един положителен начин, че чисти раси няма, че има само смесени раси, и че расовите особености са резултат на средата, в която се живее — на климатичните, географични и обществени условия на живот. На тия условия, а не на някакво божествено предопределение, се дължи по-голямото или по-малко развитие на отделните раси и народности. От друга страна, исторически установено е, че човешката цивилизация е резултат на усилията и кървавите жертви на всички раси, всека от които е дала съответна част в съкровищницата от постижения на човешкия дух. Ето защо, да живеят под слънцето и да се радват на благата на майката земя, имат право всички раси и народи. Никога, във време на римското владичество, когато законите на римското всевластие даваха граждански и човешки права само на родените в Рим, божественият учител Исус Христос, отричайки тая система на безправие и робство, прогласи: всички хора и народи са равни пред Бога и законите!

Беше време, също, когато господстващи народи отричаха на потиснатите или на тия, които желаеха да погълнат и унищожат, правото да се молят Богу на свой роден език, като бяха създали теорията, че Богу е угодно да слуша молитви само на гръцки, латински и еврейски. И ние знаем от нашата история, какви епични борби и големи усилия бяха необходими от страна на строителите на древна България, за да се наложат, да може да чете и се моли нашият народ на славянобългарски. От тия изкуствени построения на реакционното средновековие не остана нито следа. Такава е съдбата и на теорията за „нисшите“ и „висшите" раси. Расизмът е теория на омразата и отрицанието, която би тласнала народите към кървави самоизтребления. В днешния космополитичен век, когато международното сътрудничество е двигатели на прогреса, да се теоритизува, че една раса може да унищожи друга, в името на своето съмнително и самовнушено превъзходство, е предизвикателство срещу човечеството и отрицание на най- светлите постижения на цивилизацията: демокрацията и свободата.

Безспорно, всеки народ живее със своите особени исторически цели и задачи. Ние не можем да бъдем за изчезване на народностната самоличност. Но интересите на човечеството диктуват не да се възправят раса срещу раса и народ срещу народ, а да се върви към всечовешко сътрудничество, на базата на взаимно зачитане, демокрация и свобода.

Расизмът обяснява антисемитизма. Причините за това са две: първо, защото еврейството в голямото си болшинство е било винаги с напредничави идеи и на фронта на демокрацията и, второ, в борбата си против еврейството управляващите винаги са се опитвали да отклоняват вниманието на общественото мнение от неудачите си в управлението, сочейки като причина за пораженията си вътре и вън еврейството. Некога в царска Русия след всеки неуспех на правителството се устройваше по един погром над еврейството.

Евреите са един стар и с много заслуги народ. Човечеството и цивилизацията дължат много на тоя упорит, трудолюбив и културен народ, който е дал плеяда светли умове и изключителни гении, допринесли извънредно много за културата и прогреса. В България евреите са били и са добри граждани, които във всички времена на изпитания и национални напрежения са изпълнявали достойно своя отечествен дълг. Народ с будно обществено чувство, те вземат участие в обществения живот на страната, като общественици, културтрегери и стопански дейци. Евреите в масата си у нас са били с напредничави идеи и са съчувствали на демократичните тежнения на народа. Ето защо, всред нашия народ няма противоеврейски тенденции. Антисемитизмът е чужд на свободолюбивия и демократичен по дух и бит български народ, отличаващ се с своята веротърпимост и човечност.

Проф. Г. П. ГЕНОВ

бивш народен представител

РЕЖИМЪТ за покровителството на малцинствата се създаде по две причини: първо, защото населението на Европа е така разкъсано, от етническо и религиозно гледища, че не можем в никой случай да говорим за създаването на чисто национални държави; второ, защото мирните договори прокараха такива политически граници в нашия континент, че, за да задоволят победителите, откъснаха области, населени в своето мнозинство с едно население, и ги придадоха към държави, които им са чужди в етническо отношение. Това второ обстоятелство изостри извънредно много миноритарния въпрос и причини значителна част от недоволствата, на които сме свидетели в Средна и Източна Европа.

Но каквито и граници да бъдат прокарани в нашия континент, неизбежно ще останат малцинства, в по-големи или по-малки маси, които ще живеят в територията на една или друга държава. Следователно, мъчно можем да говорим при сегашните условия за премахването на малцинствената проблема.

Докато управлението на по-голямата част от европейските държави не дава достатъчни гаранции за една достатъчна толерантност спрямо малцинствата, които живеят в техните граници, ще съществува и нуждата от международно покровителство на тия последните, каквото и по принцип усвои Обществото на народите.

Но когато в Парижката конференция през 1919 г. се създаваше режимът за покровителството на малцинствата, великите държави не се съгласиха да се генерализира този режим за всички страни; запазиха го само за по-малките държави в Средна и Източна Европа, като изключиха себе си от неговото действие. Мотивите бяха, че великите сили давали достатъчни доказателства за необходимата толерантност към малцинствата и заради това било излишно да им се налагат международни задължения в този смисъл.

По-късно събитията, обаче, доказаха, че това съображение не почива на истината. Доказателство за това виждаме в поведението на Германия спрямо еврейското малцинство. Германия, като велика сила, бе също така освободена от формални международни задължения по режима на малцинствата, по същите мотиви, по които бяха освободени и останалите велики сили, именно, че тя сама давала достатъчно гаранции да обезпечи нужната свобода и покровителство на всички расови, верски или национални малцинства, които живеят в нейните граници.

Възползвана от това положение, тя, без всякаква правна международна отговорност, можа да посегне върху своето еврейско малцинство, което от векове живееше в нейните предели и вземаше най-активно участие в нейния стопански, културен и политически живот.

Изобщо, начинът, по който се третират малцинствата в по-голямата част от държавите на нашия континент, показва, че за тях не се полагат никакви грижи от страна на държавите, които ги владеят.

Международното покровителство, за жалост, е също така съвсем недостатъчно. Обществото на народите манкира от своите най-елементарни договорни задължения и не направи, поне до сега, нищо за едно елементарно застъпничество за няколко десетки милиона малцинства в Европа.

Едно щастливо изключение прави от това нашата страна. Наистина, и България, главно по материални съображения, не е могла до сега да осигури с достатъчно субсидии поддържането на малцинствените училища, но по отношение на свободата в език, вяра, просвета и култура тя не е проявила никакви ограничения от своя страна. И еврейското малцинство се е държало винаги напълно лоялно към българската държава и към нейните държавни и обществени институции, и заради това сътрудничеството в това отношение е било пълно и полезно и за двете страни.

ГРИГОР ВАСИЛЕВ

бивш министър

ЗА МЕНЕ расизмът няма нищо общо с науката. Расизмът е отрицание на науката и прикритие на известни стремежи.

Що се отнася до антисемитизма, моето мнение е тъй също категорично и ясно: културният и моралният човек не може да бъде антисемит. Полукултурата е майка на антисемитизма. В разни страни подбудителните причини на антисемитизма могат да бъдат различни; но обикновено те се свеждат до несправедливи по същество и нелоялни по методите си домогвания да се изземат или обезценят придобитията на еврейския дух или явно да се ограби еврейският народ.

Познавам повече от европейските страни и съм влизал в досег с евреите, които живеят в тях: моето искрено и дълбоко убеждение е, че евреите във всички области на науката и изкуствата, както и в областта на материалната култура, стоят редом с най-културните нации, големи и малки.

Духът на сътрудничество, толерантност и взаимно зачитане е основна черта на евреите.

Между българите и евреите от векове съществуват отношения на доверчиво общежитие и на естествени взаимни симпатии. Като българин, за когото националната култура стои най-близко до сърцето и за когото българските идеали са безсмъртни, аз твърдя, че всестранното сътрудничество и неизменното сърдечно приятелство между българи и евреи е догма, която правя завет на младите еврейски и български поколения.

В тоя път българите и евреите, въпреки всички страдания, ще вървят успоредно и трябва да се чувстват верни другари в щастие и нещастие.

Само някои хора, лишени от морал и чест, могат да създават и да вярват на мизерните легенди против световното еврейство.

ДИМИТРАНА ИВАНОВА

председателка на Българския женски съюз

ИЗПОЛЗВАМ любезната покана на почитаемата редакция на в. „Пробуда“, за да подчертая още веднъж, че Българският женски съюз ратува за еднакви граждански и политически права на жената, без разлика на раса, религия, народности, съсловие или класа.

Жената навсякъде е под вековното господство на мъжа, изразено по-силно или по-слабо чрез традиции и закони, но всякога в много определена форма на режим на мъжа — съпруг и баща, спрямо жената — съпруга и майка.

Освен това, за жената, в нейните еднакви страдания и обич на майката по свидни чада, няма прегради на раса, религия, народности, съсловие или класа. Всички за нея са син и дъщеря на майката. Зад всяко човешко създание стои за нея майката с своята дълбока печал и още по-дълбока радост по свое чадо, майчина рожба.

В името на тая, именно, майчина обич и печал е призована жената днес, всред големите противоречия социални и икономически, всред най-неспокойните времена и опасностите за нови катастрофи, в повече от 30 държави, големи и малки, в Европа и вън от нея, да сътрудничи за по-честити дни, за дни на мирно живуване на хора и народи, за спокойно творчество, материално и духовно.

Но, макар и призована към това сътрудничество, чрез признаването й еднакви политически права, жената още далеч не е постигнала онова свое влияние, за да наложи желаните резултати. Тя все още е настрана в политиката, все още тая последната е в ръцете на мъжа, все още се решава от неговия суров и хладен разум, ръководи се от неговите материални интереси и сметки. Майчинството на жената далеч още не е проникнало в тая политика и, докато то не проникне, човечеството и народите ще продължават да се изтребват и страдат от расови, религиозни, съсловни и класови различия.

Ето къде се крие днес великата задача на жената като майка. В името на тая велика задача майчинските задължения на жената прескочиха прага на семейството и се сливат с обществените и политически задължения.

Със съзнание за тая велика задача, българските жени, организирани в Българския женски съюз, искат за жената такива отношения от страна на законите, които ще ѝ дадат възможност да упражни своето влияние за изграждането на един живот, в който човекът със своите човешки права да бъде преди всичко ценен и народите, подобно на човека, да растат и се развиват в своите народностни права и свободи.

В извоюването на това свое влияние, съюзените български жени требва да имат подкрепата на всички жени в страната ни, на всички български гражданки, без разлика на народност и религия.

Голям брой български гражданки съставляват евреите. Еврейските жени у нас, наистина, от много рано проявиха обществена дейност, като образуваха свои женски дружества, най-първо за благотворителност и по-късно за просвета, в своята среда.

Има и отделни еврейски жени, които отрано влязоха в редовете на българските женски дружества и, за гордост на българската еврейка, между тях има много предани и дейни членки на тия дружества.

В последно време, особено, се забелязва и една голяма отзивчивост от страна на организираните еврейски жени към обществените акции на българските жени, което, от друга страна, способства за едно по-голямо опознаване и сближение, за отстранение на оная отчужденост, която съществува между еврейските и българските жени, раждани и расли в една страна.

Ние поздравяваме еврейските жени с тяхната най-нова инициатива да организират всичките еврейски женски дружества в страната в един общ еврейски женски съюз. Чрез него ние ще очакваме еврейската жена да проникне още по-близко в обществения и политически живот на нашата страна, да прояви още по-голям интерес към извоюването еднакво влияние на българската гражданка в тоя живот и да улесни задачите на Българския женски съюз, които требва да станат задачи на всека жена у нас.

Жената, зачетена като човек и гражданин, да твори чрез своите майчински заложби мир и благоденствие в своята страна и в цял свят — това може да въодушевява всека жена, без разлика на раса, религия и други обществени различия, това требва да извади всички жени от тяхната бездейност и безразличие, това сигурно ще отбие и съпротивата на мъжа да ръководи той сам народните и световните работи.

ДИМИТЪР ГИЧЕВ

бивш министър

ТЕОРИЯТА за расизма не е изобретение на нашето време. Отдавна още теорията за „неравенството на расите“ служеше на едни да оправдават шовинизма си, на други — подтисничеството над поробени народи, на трети — аристократическите си привилегии. И обявената понастоящем расистка теория в Германия за чистата германска раса, за превъзходството ѝ над всички останали, не е нищо друго, освен въведената в практика стара расистка теория.

Едва ли е нужно научно оборване на една теория, толкова малко научно защитима. Едва ли някой ще приеме, че всички паметници на материална и духовна култура по разните пояси на земята са дело на една единствена богоизбрана раса. Достатъчно да споменем имената на Пушкин и Хайне, пирамидите на Египет, мавританските дворци и техническия гений на японците.

А да се говори за расова чистота — значи пълно игнориране на историята.

Та не знаем ли, че не само расовите качества, а и географските, климатични, стопански, социални и политически условия указват влияние в развитието и съдбата на един народ?

В разните исторически епохи, наспроти условията, различните народи са внесли своя дел в съкровищницата на човешката култура: индуси, египтяни, юдеи, елини, римляни, славяни, японци и пр.

Идейна и нравствена пустота е — в отричане и преследване на другите един народ да търси благоденствието и величието си,.

С това не отричаме патриотизма. Той е едно свято чувство. Но разумният патриот, като обича и пази своето, тачи, уважава и търпи чуждото.

Шовинизмът и ксенофобията не се покриват с патриотизма.

Като особена проява на ксенофобията се явява антисемитизмът. Някъде той се е създал на почвата на религиозния фанатизъм и невежество, другаде на икономическа основа. Когато режимите или господстващите слоеве са искали да отклонят погледа на масите от истинските причини за бедственото им положение — насочвали са ги срещу беззащитното еврейско население, което е ставало гръмоотвод на набралата се в народната душа ярост. В страни с демократичен дух и устройство — антисемитизмът е непознат. Демокрацията създава търпимост и солидарност.

Демократичният дух, толерантност и примирителност на българина отричат всека възможност за създаване не само на антисемитско движение, но дори и на антисемитско настроение в България.

Евреите у нас, в болшинството си хора на средната класа, са се отличавали с своята толерантност и преданост към страната. Държането им през войните, симпатиите и интересът, който и сега проявяват към страната ни изселилите се поселници в Палестина доста говорят за това.

Евреите у нас, както изобщо в югоизточна Европа, са се проявили повече като стопански, отколкото като културни дейци. Това се дължи на историческите условия в тия страни. Но и у нас еврейската интелигенция се е отличавала със своята напредничавост и отзивчивост към обществените въпроси.

ДИМИТЪР САВОВ

председател на Софийската търговско-индустриална камара

ОТ ТОВА, че в някои държави се заговаря за расизъм, не може да се извлече заключението, че този въпрос има днес такова значение, че от неговото разрешение да зависи съществуването на нацията.

При днешния културен и технически напредък, не може и дума да става за расизъм. Чиста раса няма никъде в Европа, а може да се каже и в света. Още по-малко може този въпрос да се слага в нас. И понеже, напоследък, въпросът за расизъм се преплита с така наречения „еврейски“ въпрос, аз се ползвам от случая да кажа няколко думи за нашите съотечественици евреи.

Деветдесет процента, ако не и повече, от евреите в България са раждани в България. Всичко онова, което е било годно да носи оръжие, е служило в българската армия и в едно с всички българи, чувствайки се сами българи, евреите са отстоявали интересите на нацията и бранили храбро честта на България по бойните полета, където не малко от тях намериха своите гробове. Като така, ние всички сме свикнали, когато говорим за евреите в България, да правим само религиозно различие между тях и нас.

В стопанско отношение, те са се проявили като добри пионери в изграждане стопанската мощ на младото българско царство и не малко са допринесли, благодарение на връзките си с техните близки по религия в чужбина, за по-бързото опознаване на България от страна на европейските народи и завързване на здрави и трайни стопански отношения с тях. Евреите в нас, противно на известни схващания, не са само добри търговци и банкери, те са, така също, и добри индустриалци. В областта на занаятите, няма занаят, където те да не участват и да не са се проявили като добри, дейни и трудолюбиви занаятчии.

Доколко самите се чувстват добри българи и милеят за своето отечество — България, говорят много красноречиво държанието и далата на ония евреи, които се преселиха в Палестина, за което свидетелстват всички наши сънародници, които, посещавайки Ерусалим, са имали възможност да ги видят там или да чуят да се говори за тях.

Не малко, за да се чувстват евреите в България като в свое отечество и да обичат България и българския народ, са допринесли нашата демократичност и толерантност. Оценявайки правилно тези наши качества, те отговориха с обич и вярност към държавата, която им е станала второ отечество, към нейния цар и народ.

Това създаде неразривни връзки между българи и евреи и ако, от време на време, се чува глас против еврейството в България, то това е глас на изолирани и екзалтирани типове, които се осъждат от всички и които никога не могат да пуснат корен и намерят привърженици.

ДИМО КАЗАСОВ

бивш министър

"ЗАЩОТО познавам безправието, аз мога да ценя свободата по-добре от вас“— казваше Бьорне на своите противници от лагера на националния консерватизъм. Неговите думи са най-достойното и исторически най-оправданото възражение, което ние, българите, можем да отправим към всекиго, който ни препоръчва подтисничеството. Обърнати с лице към нашата пропита с трагизъм история, ние не можем да не видим еднакво в теорията, както и в практиката на расизма и антисемитизма отразени факторите и фактите, които правеха униженията и мъките на нашето национално робство.

Да се отнасяме с уважение или дори с равнодушие към тия факти и фактори, то би значило да почитаме веригите, които сме разкъсали.

Ние знаем, що значи робство, потисничество и безправие, и това наше знание не ни позволява да желаем комуто и да било изгарящите страдания на тия срамни обществени състояния.

И ако ние, българите, сме имали, имаме и ще имаме един пиетет към съдбата на една безприютна нация като еврейската, то е, защото и ние, като народ, сме носили тежестите на нейната съдба. Тоя пиетет е пиетет и към страданията на собствената ни национална душа.

Но ние не сме само българи. Ние сме и европейци, макар и, както обичат да ни наричат, ориенталски европейци. Каквито и да сме, ние се ползваме от достиженията на европейската материална и духовна култура и се развиваме върху нейната почва. Това ползване ни прави нейни големи длъжници. И длъжници, каквито сме ѝ, ние не можем да забравим, че един голям, разнообразен и ценен влог в съкровищницата на тая култура принадлежи на една дълга редица от талантливи и гениални синове на еврейската нация. Дългът ни към европейската култура е дълг и към тая нация, която е един от най-талантливите и здрави войници на световната цивилизация.

Великата цел на тая цивилизация е всестранната справедливост Когато загубим чувството за тая справедливост, ние ще загубим и самата цивилизация. Тая опасност не е илюзорна.

Някога, в 13 век, и Англия, класическата страна на свободата, плати данък на еврейските гонения. Между многобройните покъртителни примери на неописуеми човешки страдания и на страшна човешка жестокости, един в тоя момент ярко изпъква в паметта ми:

Стотици жени, мъже и деца, натоварени на един кораб, били дебаркирани всред океана върху една заливана от вълните пясъчна ивица. На молбите за пощада на тоя хвърлен в бездната на смъртта свят, капитанът на кораба отвръща: „Молете се на вашия Бог да ви спаси“.

Има теории, които искат да определят и днес същата съдба на еврейския народ. Тия теории страдат от липса на консеквентност. За да я притежават, те требва да искат заедно с евреите на пустинния остров да бъдат дебаркирани и всичките достижения на опасния, според тях, еврейски гений. И когато всичките тия достижения се окажат извлечени от европейската културна съкровищница и изолирани на пустинния остров, тогава хиляди и хиляди нуждаещи се от научните, техническите, медицинските и пр. постижения на еврейския гений ще се отправят към него с зов за помощ. И по справедливост от там би требвало да отговорят: „Молете се на вашата теория да ви спаси!“

Слава Богу, в България антисемитизмът не вирее и не ще може да вирее не само поради изтъкнатите в началото обстоятелства, но и поради факта, че българският евреин е пропит с манталитета и с националните тежнения и култура на българския народ, с който той е делил и дели всички скърби на нашите изпитания и всичките радости на нашите достижения.

В България живеят 1 милион инородци, от които 47,000 са евреи, т. е. 5% от инородния елемент и 0,7% от цялото население. Наред с пълното приобщение на еврейския елемент към интересите на държавата и на българския народ, и горните цифри правят камениста почвата, върху която ще се окажат попаднали у нас отвеяните от чужбина семена на антисемитски увлечения.

Д-р ИЛИЯ ПАЛАЗОВ

гл. директор на Съюза на популярните банки

НЕКА си призная, че мен проблемите, обект на настоящата анкета, не са ме специално занимавали. Интересувал съм се за тях дотолкова, доколкото, като гражданин и общественик, е требвало да бъда ориентиран по тях. Затова със стеснение отговарям на поставените въпроси, при упоритото настояване на приятели да кажа и аз моето мнение по тези проблеми.

Интересувал съм се в какво се състои собствено теорията на расизма. И, да си призная, има наистина, най-сетне, нещо сериозно в тази теория. Много истини стоят още неоткрити от науката. Но в повечето случаи теорията за расизма се свързва на практика с антисемитизма, и сами поддръжниците на антисемитските движения искат да я изкарат от тихия кът на кабинета на учения, за да я експлоатират против некоя нация тук или там. Аз не виждам от онова, до което се е добрала теорията за расизма, да се получават основания за подобна експлоатация, и смятам, че антисемитите спекулират в случая с науката.

Че антисемитите спекулират с науката за борба срещу еврейството, затова имаме много доказателства. Ще спомена само един факт, който напоследък направи поразително впечатление на почтени хора на науката. В Мюнхен се издава едно списание за статистическа наука, основател на което е световно известният проф. Цан. Тоя професор е сега в немилост, защото е евреин. Без всякакво друго основание, ръководството на въпросното списание е предадено в ръцете на неговия помощник. Този последният, за да докаже едно свое гледище против математическата теория в статистиката, написа миналата година статия, в която твърди, че математиката е еврейска наука, нарочно измислена от евреите, за да бъде заблуждаван светът.

За мене е ясно, че, когато се свързва теорията за расизма с антисемитизма, това ни води до заключения като горното за математическата наука.

Антисемитизмът, като понятие, с което се оправдават неприязнени чувства към евреите, свързани с известен политически възглед, получава широка популярност в 1880 г., в която година се започва издаването на един антиеврейски вестник. Но фактически антисемитско движение в широк мащаб започва да се развива в Германия от средата на 1870 година, когато там се създава и антисемитска партия. Оттук това движение се прехвърля и в другите страни.

Интересно е в каква епоха се появи антисемитизмът в Германия и кои причини го породиха. През 1873 и 1874 година, време на интензивно грюндерство и страшна финансова и стопанска криза, земеделското съсловие, вследствие на неплодородие през няколко години, изпада в бедствие, което пък предизвиква и големи недоволства в неговите среди. Клерикалите, които са били недоволни от либерализма на Бисмарк, са направили всичко, за да използват това недоволство в селото и града. Затова те в своя вестник „Германия“ започват една кампания срещу Бисмарк, обвинявайки го, че той със своя либерализъм служи на една „международна златна клика“ и чрез нея способства на евреите да експлоатират християните. Така се зароди антисемитизмът, а и по-късно ние всякога виждаме грубият егоизъм и съперничеството на капиталистите помежду им да са причини за неговото подхранване. За да отклонят погледа на масите от едно правилно обяснение за причините на лошото им положение, те си послужиха с антисемитизма като гръмоотвод.

Нямам намерение да давам повече примери като горните, които обясняват антисемитизма, но аз ще припомня еврейските гонения в Русия, които сега се обясняват от много мемоари и документи и които потвърждават нашата теза. Не ще се спирам и на причините за антисемитизма напоследък в някои държави.

Задавал съм си въпроса, кои в България имат интерес да се създава антисемитско движение? Стига да проследим проявленията на антисемитизъм у нас, за да видим, че българският антисемитизъм е дело на изнудвачи и хора с дребни лични интереси. Но в България антисемитско движение в широк размер не е имало и не ще има, защото нашият народ е с здрави чувства на демократизъм и човещина. При такива условия антисемитизмът е невъзможен. И какво би го предизвикало? Идете в кварталите, където живее компактната маса евреи, и вие ще видите същата мизерия на работника, както и всред кварталите на работниците българи. Ние не виждаме българският капиталист да е по-човечен към работника отколкото е евреинът капиталист. А на бойното поле в защита на България войниците евреи не бяха по-малко храбри от войниците българи.

Още от детинството си съм другарувал с евреи и до днес имам приятели от еврейските среди. Могъл съм от тая дружба да констатирам, че евреите са верни приятели и че те се чувстват добри и верни българи. Затова и не вярвам у нас да се развие някога антисемитско движение.

Д-р К. СТАНИШЕВ

бивш председател на Македонския национален комитет

ПРЕСМЕТНАТИ са на нашето земно кълбо до 1.200.000.000 човешки същества. Те се различават по цвета на кожата си. Има бели, черни, жълти, червени. Различават се и по отвора на личния ъгъл, както и по някои други особености. Но да се делят белите на строго определени раси и от тук едни, само заради кръвта, която тече в жилите им, да се считат за по-надарени било умствено, било духовно, от други, намирам за несъстоятелен опит. Тук, на Балканите, доликоцефалите и брахиоцефалите представляват една невъобразима смесица. Никой, обаче, още не е открил, че едните притежават повече или по-малко ценни качества от другите. Истината е — така ни учи историята — че във вековете един и същ народ се проявява различно, и то главно според условията, в които живее. Някога, при своята свобода, българите отбелязаха златния век на Симеона, докато просветени днес народи тънеха в дълбок мрак, а други, много по-късно, поради религиозен догматизъм, горяха на клади най-здравомислещите си синове. И евреите, преди хиляди години, в родната си и свободна земя, написаха „книгата на книгите“, и Палестина е представлявала градина, в която „гроздовете са били пренасяни с прътове на рамо.“

Ако днес у нас, пък и другаде, те се отдават само на търговия и са сочени като спекуланти, то е защото, освен при някои свободни професии, нямат достъп почти до нищо друго. А нищетата и между тях не е по-малка от тая на голям процент други наши граждани. Достатъчно е човек да надникне в жилищата им по улиците „Три уши“, „Позитано“ и другаде в София, където живеят евреи, за да разбере, че грамадното им мнозинство се бори с тежка сиромашия. И като не забравяме, че тия наши земляци еднакво достойно отстояваха през всичките войни държавната ни и народна кауза — непонятно се явява усилието, действително на много малък брой наши интелигенти, да ги злепоставят пред българския народ. Защото, ако се следва тоя неизвестен в нашата история път, с какво право ние, българите, бихме искали, щото други народи да третират на равна нога с останалите свои граждани нашите сънародници, щом произходът, вярата, нравите и обичаите на хора, живели тук от столетия, ни бодат очите.

През Хамидовия режим в Турция, ние, македонските българи, в борбата ни за свобода, докато требваше да се борим и с други християнски народи, живущи там, крепени бяхме само от евреите. И тук, по-късно, пред чуждия свят, нашата кауза бе пак с ревност отстоявана и от много доблестни евреи, видни български граждани и войници. Няма, следователно, причини да нарушаваме хармонията между нашето гражданство и да го делим на качества според „расов произход“.

КОСТА ТОДОРОВ

бивш пълномощен министър

МИСЛЯ, преди всичко, че расизмът няма никаква научна основа и се базира върху едно недомислие, невежество. Расистката теория преследва по-скоро политически цели, отколкото установяване на една научна истина. Тя е толкова стара, колкото е старо и човечеството. Много народи в миналото са боледували от „расизъм“. Например евреите, докато бяха номадско племе, се смятаха избран от Бога народ, който имал изключителното право върху богатата ханаанска земя, и те са я покорявали с огън и меч, както е ставало в древността. Когато, обаче, същият еврейски народ става земеделски и се създава върху базата на земеделието една по-висша обществена и държавна култура, неговият примитивен расизъм постепенно еволюира към общочовешки схващания. Затова еврейският народ в ерусалимския храм е принасял в жертва на Бога 70 бика за благоденствието на всички 70 народа, както тогава се е вярвало, че съществуват в вселената. По тоя начин расизмът е изчезнал паралелно с развитието на културата. От гърците Аристотел е твърдял, че гърците са избраният от Бога народ и че всички други народи, които елините са наричали варвари, имат право на съществувание само като роби, които требва да работят за благоденствието на елинската раса. Гърците, обаче, са имали случай да се убедят, колко тази теория е опасна, когато римляните, по силата на същите „принципи", са обърнали елините в роби. През средните векове аристократичните феодали, барони, графове и рицари създадоха в средата на самия народ расова теория за в своя полза. Тогава, за един германски барон, представител на нисшата раса е бил германският селянин, и се е твърдяло, че съществува никаква специална синя кръв, която е давала изключителни права на т. н. благородници да живеят за сметка на чуждия труд. Френската революция е ликвидирала с расовата теория на аристокрацията.

Новата расова теория, която днес представлява основната идеология на третия Райх, се базира на няколко псевдонаучни исторически изследвания, и то не от немски произход. Французинът граф Гобино, човек повече на политическо вдъхновение, отколкото на историята и науката, е издал в 1852 г. книжката „Опит върху неравенството на расите“, в която твърди, че синеоките, руси и едри левенти арийци представляват висшата раса, най-способна към културата. Самият Гобино не е сметал собствената си теория за много сериозна. В едно свое писмо до госпожа Козима Вагнер той обяснява, че е описал аристократичното си потекло, но то е било турено под съмнение.

Англичанинът Стевън Чембърлейн, приел германско поданство, развива тази расова теория с исторически примери, които, впрочем, издават пълното му невежество. Докато големите умове на германската наука, като Вирхов, Ремке и др. напълно отхвърлят тези псевдонаучни фантазии, Гупитер и Амон — професори на модерния германски расизъм, са в пълно противоречие помежду си по отношение характера на съществуващите раси и техните качества. Според проф. Амон те са седем за Европа, но на въпроса на проф. Ерли от Нюйоркския университет, какви са точните характери на източно-алпийския тип, той отговаря, че от 10.000 разгледани черепа още не е успял да открие чистия представителю на тази раса. Доколко са объркани понятията по въпроса, ще видим от следното противоречие. Според Хинил немската раса е държавнотворна, а Гобино твърди, че „на немците им липсва усещането за авторитарно държавно водачество.“ Според Волф северната раса се въодушевява от идеята за човещина, а Хитлер и Розенберг твърдят, какво идеята за човещина принадлежи на инфериорната славянска раса, а немците са създали идеята за нацията. Според Пенки, протестантизмът е този, който характеризира северните раси, а според Лудвиг Волтман, напротив, католицизмът характеризира идеята за расизма,

Расизмът използва също така теорията на Дарвин за борбата за съществуване, без да разбира, че Дарвин схваща тази борба като борба на целия вид срещу другите видове, а, според неговата теория „видът“ е цялото човечество. В този „вид“ съществува взаимната помощ, докато борбата за съществувание съществува в чужди на „вида“ сили от биологичен и друг характер. Ллфред Розенберг се опита да доказва моралното, интелектуалното и др. превъзходства на немската раса с исторически примери. Според него, пропадането на римската империя се дължи на „батардизираната", смесената кръв, без да разбира, че аргументът се обръща срещу него, защото най-много примес към римската кръв са донесли германските племена и по такъв начин пропадането на римската империя се дължи на инфериорната кръв. Нещо повече, редица германски племена се указаха неспособни да създадат държава, като остготите, вестготите, лангобардите и вандалите се претопяват и изчезват, без да оставят трайна следа. Варяните в Русия не само че не създават държава, а, напротив, така разстройват руските племена, че те стават лесна плячка на татарите. И руската държава започва да се създава от Иван Калита, който няма ни капка германска кръв, докато по-късно германизираните руски императори докарват Русия до катастрофата. Според Хитлер-Розенберг само творческото немско ядро може да създаде в страните на ,нисшите“ славянски племена държави. Факт е, че Полша почва да се разпада тъкмо тогаз, когато начело на нея се появи саксонска династия. А пруският тип, който, според Хитлер, е държавотворен, е създаден именно от смесица между немци и полабски славяни. Следователно, няма съмнение, че расовата теория няма никакво оправдание. Тя е един политически лозунг, който идва да оправдае бъдещите завоевания на германците за сметка на други народи. Тази теория има това предназначение.

Характерно е, че антисемитизмът се проявява главно в моменти на социална криза. Най-лесно е да се обяснят сложните явления на една такава криза с действията на евреите, за да се прикрият с повика срещу тях истинските причини за положението на нещата. Тоя трик е познат и съществува отдавна. Още в I в., след завоеванието на Ерусалим от Тит, когато маса евреи са били принудени да търсят прехраната си в търговските центрове на източното Средиземно море, гръцкият философ Опийон насъсква срещу евреите, които още тогава обвинява в ритуални убийства, искайки тяхното изтребление. Фактически това се обяснява с факта, че евреите се оказаха сериозни конкуренти на гръцките търговски колонии. В царска Русия, колкото повече е загазвала администрацията в кражби, разврат и разхищения, толкова повече тя е насъсквала към погроми над евреите. Антисемитизмът, по моему, е едно зло, вън от факта, че не е морален, но и защото се стреми да отблъсква големите въпроси за държавна и обществена организация и да хвърля народите в животински насилия срещу едно беззащитно малцинство.

Еврейството не е нито „висша“, нито „нисша“ раса. Евреите са хора като всички ни, със същите нужди, с същите положителни и отрицателни страни, присъщи на всички културни народи. Факт е, че, пръснати по света, те представляват един елемент за взаимно опознаване между народите, за тяхното сближаване. И поради това те играят и ще изиграят извънредно положителна роля в неизбежното бъдещо братство между всички културни народи на света. Това не им пречи да бъдат едновременно добри граждани и патриоти на ония страни, в които те живеят.

В България, където широките народни маси са чужди на всякакъв антисемитизъм, който е привилегия само на едно заинтересовано малцинство, евреите се радват на спокоен живот. В голямото си мнозинство нашите евреи представляват един творчески елемент. Ако в тяхната среда има спекуланти, гешефтари и лихвари, то те в нищо не са по-лоши от българите, които се занимават със същите работи.

МИХАИЛ МАДЖАРОВ

бивш министър

ВЪВ ВРЪЗКА с нашата инициатива, поискахме да узнаем мнението и на г. Михаил Маджаров.

Известният наш държавник и талантлив публицист, свикнал редовно да изказва становището си върху развиващите се събития в печата, не е много словоохотлив с представители на печата. Нашата любезности и ловкост, обаче, можаха да изригнат от г. Мих. Маджаров отговорите на поставените му въпроси.

Какво мисля за расизма, като теория и практика?

Мисля, че расизмът, като теория, е едно недоумение. Абсолютно чисти раси не е имало, нито пък може да има. Расисткото движение в Германия е един кристален антисемитизъм, който може да се окачестви като една преходяща нравствена болест, характерна за времето, в което живеем. Самият германски народ е погълнал толкова много славяни, евреи, латинци и други народностни елементи, че сама по себе си се опровергава теорията за чистия расизъм. В последно време един епизод от германската външна политика потвърждава тази моя мисъл. И сега изявлението за колонии, за нови земи на Изток, за изгонването на болшевиките зад Урал е едно практическо опровержение на расизма, като теория. Най-голямата трагедия се крие във факта, че, за да се приложи на практика една подобна теория, ще требва да се направят жестоки операции, от които самите германци ще се отвратят един ден, уверен съм в това. Защото жестокостта не е свойство на един голям и културен народ, какъвто е германският.

Как обяснявам антисемитизма?

Това движение е плод на човешка завист, Има у хората желание за съперничество с благородните средства за легалното надпреварване. Когато това надпреварвана се спъва от вътрешни спънки, тогава се прибягва до антисемитизма, до борба с евреите. Такова обяснение има антисемитизмът в политиката, стопанския живот и в културните прояви. Гонението на евреите е един срам за културните народи и говори, че в нас продължават да заговорват още много първични инстинкти. Антисемитизмът и преследването на малцинствата ще изчезнат, когато народите се вразумят, когато се издигнат на едно по-високо стъпало на нравствено развитие. Необходимо е преобладаващият народностен елемент в дадена страна да бъде достатъчно толерантен към малцинствата, стремейки се с легални средства да ги приобщи към политическата, икономическата и културна действителност на страната. Пък и от страна на малцинствата се изисква добра воля и любов към духовните и материалните ценности на страната, където живеят.

Мнението ми за еврейството?

Еврейството е интелигентно, трудолюбиво, пестеливо — качества от голямо значение. То е дало много способни хора във всичките отрасли на духовния, обществения и икономически живот на човечеството. Заслугите на проявилите се евреи, като учени, философи и писатели, са неоспорими. У нас еврейството се проявява като едно малцинство, изпълняващо лоялно всичките повеления на законите в страната. В трудните времена, които преживя България, евреите проявиха достатъчно патриотизъм. Участваха и се биха доблестно в войната, понасяха еднакво с нас, българите, суровите условия за живот в страната, настъпили след голямата война.

Не виждам условия за антисемитски прояви в България.

Аз горещо симпатизирам на евреите. Още от малък поддържам приятелски отношения с евреи.

Добрите християни не могат да не обичат евреите.

Бих желал нашит евреи да се чувстват като част от цялото в страната. Да следят родната българска художествена литература, да усвоят добре говоримата българска реч и да спомогнат активно за изграждането на българската култура.

НИКОЛА ГЕНАДИЕВ

бивш министър

ВИНАГИ и с драго сърце съм готов да дам интервю на зададената от вас тема. Понеже, както сами виждате, сега съм извънредно много занят, наминете, ако обичате, през идущата седмица, когато смятам, че ще бъда по-свободен и ще бъда на ваше разположение. Нищо, че ще остане за идущия брой на вестника ви, аз не се сърдя и не държа на това. За сега, побързайте да уверите вашите сънародници, че в България няма и не може да има място за антисемитизъм. Кампанията с антисемитически тенденции, за която до днес не знаех нищо, не може да бъде друго, освен дело на изнудвани и шантажисти. Аз съм убеден, че нашите съграждани — евреи, трезви във всичко, не ще се поколебаят да отминат тази кампания с презрение. Инициаторите на подобни акции, особено в днешния момент, изпъкват не само като лоши граждани, но и вредни на отечеството. Бъдете сигурни, че българският народ не може да сътрудничи на такива акции, защото добре знае злините и последствията от тях.

НИКОЛА МУШАНОВ

бивш министър-председател

АНТИСЕМИТИЗМЪТ е чувство на омраза срещу еврейството. Това чувство е черпило сокове главно от три почви: религиозна, стопанска и национална.

Християнството, църковното християнство, е култивирало, в продължение на векове, омраза срещу евреите, като убийци на спасителя на човечеството Исус Христос. Като резултат на това, и до днес в простолюдието се разпространява убеждението за употребяването на християнска кръв от евреите, изпълнявайки ритуалните си обреди.

На стопанска почва. Евреите си изкарват препитанието предимно в областта на търговията и индустрията, а по-малко в земеделието. Те са сръчни и пъргави в упражнението на занятията си и са относително по-издигнати от другите. Това, именно, предизвиква и завистта срещу тях. Докато у евреите се наблюдава една част, която живее добре материално, масата живее в нечувана мизерия. Не веднъж съм имал случай да наблюдавам лошите условия, в които са поставени да живеят бедните евреи, които съставляват значителна част от еврейството, както в Русе, София, така и в чужбина.

На национална почва. Някои от по-заможните евреи имат чуждо поданство от това, в чиято страна живеят и използват благата. Това обстоятелство създава почва за омраза. Обаче, веднага требва да добавя, че броят на тези евреи е толкова незначителен, че съвсем неоснователно се използва от някои за повик въобще против евреите.

В България антисемитизмът не вирее, защото няма благодатна почва. Българският народ е по природа демократичен и е чужд на ксенофобията. Имало е случаи на изстъпления над евреи от страна на отделни лица антисемити. Но те са изолирани явления, които се обясняват с факта, че у нас има и българи, които мразят и преследват българи.

Антисемитско движение у нас няма. Нашите евреи са добри и лоялни граждани с будно национално съзнание. Радват се и търгуват с нас заедно и не веднъж са доказвали предаността си към страната, дето са се родили. Още от най-ранната си възраст съм бил в близки отношения с евреи в Русе, и винаги приятелството ми с тях е оставало вярно и искрено до край.

Няма раса, предопределена да се ползва с привилегията да бъде носителка на съвършени идеи. Има раси здрави и силни, по-напреднали културно, или останали по-надире. Това е дело на природата и на историята. Но останалите по-назад достигат, а понякога и надминават, отишлите по-напред, но вече изтощени раси. Колкото повече се развива човечеството стопански, държавно, политически и морално, толкова повече расата се губи. Развитото чувство на човечност някога ще покрива расата. Много назадничаво схващане е да се поставя расата като предел за разделяне на човечеството. Съвършените човеци се отличават с своя разум, със своя по-висок морал. Подобни добродетели предполагат урегулиране на отношенията между различните националности с доброта, с обич, а не с омраза. Ако некои пък вършат противното, те с действията си доказват че се връщат към първобитния стадий в развитието на човечеството.

Д-р НИКОЛА САКАРОВ

бивш народен представител

АНТИСЕМИТИЗМЪТ не е движение религиозно. Макар формално антисемитизмът да смята, че се касае за борба на християнската религия против израилтянската, истинските мотиви са политически и икономически.

Борбата против еврейството непосредствено след средните векове можеше да се представя на религиозна база. В последните 100 — 150 години, обаче, борбата е явно политическа и икономическа.

Да се мисли, че осемнадесет милионното еврейско население, пръснато по цялото земно кълбо, може да е причина за стопанските, финансовите или политически несполуки на известни кръгове, или на някои държави, е несериозно.

Една пета част от цялото еврейство живее днес в Полша, към шест милиона души наброяват евреите в Америка. Палестина, като национално огнище на еврейския народ, вече двадесет години, още не е приютила поне половин милион евреи. И, при все това, в последните две години сме свидетели на жестоки борби против евреите там. Не защото, може някой да твърди, че евреите в Палестина понижиха с нещо културата ѝ. Тъкмо обратното. Стопанската и общата култура в Палестина се издигна само за двадесет години на една висота, на която требва да завидят всички народи в предна Азия; и при това — в полето на земеделието, в което мнозина смятаха евреите негодни. По-скоро те са жертва на плановете на съперничещи от векове европейски сили, както на източните брегове на Средиземно море, така и изобщо на териториите на близкия и далечния Изток. Дори и формалните покровители на новата палестинска държава не са напълно свободни от подозрения за преследване на политически егоистични интереси. Палестина, наред с добилия по-голяма свобода Египет, са базите за пазене Суецкия канал и пътя за Индия.

Евреите в Германия едва надхвърляха половин милион. Евреите обитаваха повече Австро-Унгарската монархия, предимно Виена и Будапеща; значително голям беше техният брой в бившите малки граници на Румъния, особено в Яш. Огромен беше броят им в царска Русия, особено когато в нейните граници се включваше и по-голямата част от днешна Полша с градовете: Варшава, Лодз и Краков. И така, по цяла Европа и другите континенти са пръснати с десетки хиляди и рядко стохилядици евреи.

У нас, след войната, техният брой се върти около петдесет хиляди души, от които близо половината живее в София.

По цел свят социалният състав на еврейството е главно работници, занаятчии, дребни търговци, комисионери и свободни професии на интелектуалния труд. Нито 10% от еврейското население не представлява капиталистически среди, и по-специално финансовия капитал. Голям е той в сравнение с малкото еврейски ръце.

Еврейският капитал е преплетен с финансовия капитал, както в съответното отечество на евреите, така и в интернационалните капиталистически картели, тръстове, концерни и банки. Преплетен е така безименно, както позволява акционерната форма на стопанската организация. И злото, което носи финансовият капитал за народите, е еднакво плод на усилията, както на еврейските му представители, така и на представителите на много дузини нации и народи.

Историческа лъжа е, прочее, аргументът на антисемитите, че обществените, политическите, материалните и моралните недъзи и пороци в обществения живот се дължали на евреите, или на които и да било инородни, иноплеменни или иноверски среди в коя да е държава. Историята, особено, на руския царизъм отбеляза моменти на най-срамни погроми. Особено през време на стопански кризи, на финансови мъчнотии за държавата, или на подготвяне военни стълкновения, както и след злополучни военни операции, спасението на виновниците е било в лозунга: дръжте евреите, те са виновните, или някои други инородни или иноверски елементи. За жалост, това не е само история, а твърде много подобни проявления са отбелязани и в най-ново време в политиката на държави, които претендират за най-модерни устройства.

У нас са правени опити от някои среди да създадат антисемитско движение. Не само не можаха да успеят в това направление, но не можаха да създадат дори и антисемитско настроение.

Първо, защото почти всички евреи живеят в градовете или в ж. п. и пристанищни пунктове, където се развива известна търговия. Но и да биха живели в селата, не може да се предполагат каквито и да било гонения от страна на нашата селска маса, която е веротърпима и се държи напълно еднакво към хората от която и да е народности или племе; и

Второ, защото там, дето живеят евреи, населението ги чувства, в тяхното огромно болшинство, равноправни и еднакви по материална съдба. Фабрики, работилници, бакалници и др. магазини, където работят евреи, са поставени при еднакви трудови условия, както всички други. И за това българите се чувстват напълно солидарни с тях, евреите.

Войници, подофицери и офицери във войните бяха братя, макар да бяха от различен народностен произход: българи, турци, евреи и др. Братските могили по знайни и незнайни гробища са наситени с не малко кръв и кости от български евреи.

Както по цял свят, така и у нас, в полето на умствения труд, във всички професии, работят евреи с великолепен успех.

На тази почва, собствено, на почвата на конкуренцията в тия области, в някои държави в последните години отпочна гонение против евреите. Голем брой хора, евреи — учени, артисти, музиканти, композитори, писатели, юристи, лекари, инженери и др., станаха жертва на тия гонения. Историческият резултат, обаче, е и ще бъде пасив за гонителите.

За щастие, у нас такива сериозни опити няма, и, да биха се появили, сигурно е, ще бъдат провалени. За мотивировката на тая борба, учени и квазиучени в някои университети и от други свободни трибуни, както и в специална литература, откриха особена кампания за расизма.

В съкровищницата на човешката цивилизация, в материалната и духовна култура, плод на усилията с векове — от познатата ни историческа древност до днес, са отбелязани в различни епохи постижения на различни народи и племена, както и на различни раси, по земното кълбо. Бели и черни, бели и цветнокожи, при различна историческа съдба, при населяване разните континенти на света, при различни климатични, геологически и почвени условия, са дали свои гении, таланти и обикновен труд. Но всички заедно са дали това, което се нарича днешна цивилизация и човешка култура. Тая култура е плод, както на различията на расите, така и на тяхното смешение, както на отделните им борби, така и на солидарните им усилия, както на борбата за побеждаване стихиите на природата, така и на борбата за използване на природните богатства чрез труда на цялото човечество пак за благото на цялото човечество.

Недостатъците на всека раса, подборът ѝ за нейното усъвършенстване е проблем на науката, но неговото разрешение трябва да изхожда от съображения за усъвършенстването на човека и обществото.

СТОЯН ОМАРЧЕВСКИ

бивш министър

НЯМА „висши“ и „нисши“ раси, има само човеци. Битът и творчеството на народите се обуславят от редица географски, икономически и др. условия, съобразно страните, където са поставени да живеят. Расизмът на националсоциалистите в Германия е по-скоро лозунг, емблема, отколкото съдържание, за манията на тевтонската раса, че стои по-горе от другите раси.

Световната духовна съкровищница се обогати от три цивилизации: гръцката, римската и древноеврейската, влиянието на която за изграждането на общочовешкия морал е тъй голямо. Христос и учението му за разбирането на живота са продукт на древноеврейската мъдрост. Фактът, че християнството, като морал и религия, се е задържало в продължение на повече от 1900 години, показва, каква основа му е дадена от еврейската мисъл. Христос и Мойсей са най-светлите личности в историята. Техният ореол и обаяние пред народите са толкова големи, че всеки благоговее пред техните учения. Еврейството е излъчило от себе си във всички времена именити умове, в всичките отрасли на науката и изкуството: Айнщайн, Спиноза, Бергсон, Дюркхайм, Хайне, Анатол Франс, Рубинщайн, Исай Добровен, Райнхард, Моиси и много други са безсмъртни имена в историята на цивилизацията, които светят, като ослепителни фарове, в днешната тъмна епоха. Симпатиите ми към еврейството са големи. Още като юноша, когато съм слушал за ритуалните убийства, съм се отвращавал от това несъстоятелно обвинение, което заинтересовани среди хвърлят срещу евреите. Практицизмът и гъвкавостта на евреите можах да констатирам нагледно в Америка, през времето, когато бях канен да чета лекции върху възпитанието в Щатите. Там наблюдавах цялата организация на еврейството, както и деятелността на видни политически и обществени дейци евреи. В Ню Йорк има над 1 1/2 милиона евреи. Запознах се с по-видните представители на американските евреи и поддържам големи връзки с тях: с именития световен учен Абрахам Флексиер и с главния равин на Североамериканските съединени щати Стефан Уайз, както и с нюйоркския равин Села Пул. С проф. Айнщайн се запознах в Пенсилвания през 1927 г. Приказвах с всички тия хора за евреите в България и за българската царица Сара — жената на цар Йв. Александър.

Всички тези именити евреи искрено се радваха, че техните съплеменници живеят спокойно и мирно в България. Не могат да се унищожат цивилизации, които дадоха на човечеството ценни придобивки.

В България няма място за противоеврейски движения, както в Полша, Румъния и др. Българският народ е свободолюбив, затова и опитите на някои политически котерии да издигнат лозунги против евреите са винаги пропадали, като неотговарящи на психиката на нашия народ. Евреите у нас са равноправни граждани, които се ползват с всички права и свободи на българските поданици Ценя евреите като малцинство и винаги уважавам техните мнения. Като министър на Народната просвета през 1923 г., повиках и представител на Консисторията да участва във висшия учебен съвет за съставяне програмата за учебното дело у нас. Дадените жертви и проявеният от евреите героизъм във войните ги издигна като елемент, който счита България за своя родина.

В културно отношение, евреите у нас имат вече представители, които достойно могат да ги представляват: историкът Соломон Розанес, талантливите брат и сестра Суружонови, артистът Мишо Левиев, Буко Коен и др. са първите духовни прояви на българското еврейство. Желал бих тия всички хора да се подкрепят морално и материално от всички еврейски институти и магнати, за да имат възможност да дадат максимума на своя талант.

С. С. БОБЧЕВ

бивш министър

XIX-ТО СТОЛЕТИЕ е наричано от някои историци „век на националната идея“. За това название има някои твърде уместни основания. След Великата френска революция и Наполеоновите войни народите в Европа се раздвижиха и почнаха да се обособяват в колективности, в които народностната идея играе важна роля. Виенският конгрес (1814—1815) начерта и разпредели картата на Континента по държави и народности, но не сполучи да постави такива граници, при които да може да се задържи за дълго време чертаното и предполаганото. Нито самонадеяността на Метерних, който се мислеше за богоопределен да урежда и поставя в рамки живота на народи и държави; нито великите държави, които се бяха поддали на метерниховите внушения, можаха да възпрат пробуждането на народите, находящи се под чуждо иго, или разпокъсани на части.

XIX-то столетие беше свидетели на най-ярки проявления на идеята на народностите в две насоки: една — за освобождение от иго, друга — за обединение на разпокъсаните от същия национален организъм народи. Подчинените на Австро-Унгария и на Турция народи подириха своите идеали по пътя на едно освобождение; други — германци и италианци — заработиха за своето обединение, което и достигнаха.

1. Идеята за националността и расизма

Някои от закръглените народностни държави отидоха в своите стремежи към една препалена посока, целеща да ги направи колкото се може повече чисти от всякакви чужди за тях меншества. Те почнаха да мислят за чистота на своята раса, като основоположение, което може да ги засили в настоящето и особено в бъдещето до най-висока степен на самобитност, самостоятелност, сигурност, народностен и културен напредък. Дори запазената по чудо Турция, в своето закрепено малоазийско гнездо, положи усилия да стане една чисто турска държава, без никакви примеси и даже съжителства с други народи. Тази идея — за чиста народностна държава, обхванала създателя на нова Турция, Мустафа Кемал Ататюр, наистина успя доста, ако и не в абсолютната си пълнота. Днес Турция, управлявана и уреждана от едно-едничко Велико народно събрание (биюк миллет меджлеси — законодателно, изпълнително и съдебно тяло), може да се похвали, че е очистила предалите си не само от българи, но и от други националности. Ако и да се ограничиха до крайност верските отношения в Турция, те не можаха да се унищожат до там, щото да не се проявят никак.

По пътя на една чиста народностна и даже расова насока тръгна най-изпъкнало нова Германия, особено откогато начело на държавата застана смелият и богатият по широки замисли, размахвания и реформи Хитлер. Този германски райхсканцлер и водач се опита и сполучи доста в това да повърне Германия към нейното положение на велика държава. В сложната програма на Хитлер за възвеличаването на Райха, изпъкна и идеята за очистването на тоя Райх от всичко, което не е германско. В тази идеология се постави точката, че неарийци нямат работа в тоя Райх; германската раса требва да бъде запазена в пълна чистота и да няма общуване, особено с неарийци, каквито бяха прогласени еврейските граждани на Райха.

Учението за расизма, лесно да се разправя като теория, срещна, обаче, големи трудности в практическото му прилагане. Науката ни е дала в своите изследвания, като сигурни резултати, че няма ни един народ, не само на нашия континент, но и другаде по земното кълбо, който да се е опазил от втурване в неговата среда на чужди народностни елементи. С други думи, чиста раса, едносъставна, без примес, макар и частично не съществува. А, щом това е така, то едва ли може да се достигне на практика един идеал за чиста раса. Скръбни и тежки бяха някои от средствата, които се употребиха за успеха на расизма в Райха. Наистина, никой няма право да се бърка във вътрешния живот и в вътрешните държавни работи на който и да било народ; обаче, всеки културен човек има право да изказва мнение върху въпроса дали известна държавна мярка може да бъде справедлива, или не. От туй гледище практическото приспособление на расизма с насилствени мерки едва ли би могло да бъде одобрено от който и да било човек с усет на строга справедливост, обществен морал и човещина, както не може да бъде одобрено отношението на бялата раса към черните, третирани като добитък в Северна Америка.

2. Антисемитизъм

Крайно интересна е историята на еврейството. И това не само за древните времена, когато тая история се е развивала според библейските и други разкази; тая история е крайно интересна и за времето, което последва разгонването и разсейването на евреите по разни части на света.

Навсякъде по континента, гдето се явиха и заселиха на постоянно жителство евреите, те не бяха погледнати като добре дошли. Не само това, но имало е времена, когато те са били преследвани, гонени, мъчени и предавани на смърт. Не требва, обаче, да се премълчава и това, че, благодарение на своите способности, умение да се нагаждат в земите, дето се появят, таланта им да изучават всякакви езици и да ги употребяват много пъти безукорно, избирането от тях на такива позволени занаяти, в които те стават виртуози: търговия, лихварство, банкерство и други свързани с тия предприятия, правеха винаги и навсякъде от евреите една сила, с която требваше да се разправя и общество, и държава. Благодарение на материалните средства на замогналите се евреи, в много страни те успяваха да добият едно социално положение даже с известни привилегии и една вероизповедна и домашна автономия, които ги правеха много пъти по-могъществени от местните граждански общества.

Би трябвало да се разправя много надълго, ако речах и в най-кратки думи да говоря за положението и привилегиите, които евреите са спечелили в много държави на континента. Особено подобни привилегии бият на очи при тяхното разглеждане и изложение в стара Полша до нейното троекратно разделяне между Прусия, Австрия и Русия.

Изпъкването на евреите в социално отношение, като търговци, предприемачи, лихвари, банкери и в някои свободни професии, твърде естествено е извиквало завистта на някои граждани, и от тук — заченките на една омраза към тях. Антисемитизмът, прочее, е едно явление, което се е подхранвало главно от онези среди, които са били засегнати в своите интереси от ловките, вещите и предприемчивите еврейски съжители и чинители. В известни времена и при известни случаи заинтересуваните антисемити са организирали цели нападателни и гонителни хайки против евреите и са им причинявали същински погроми. И това, което е повече достойно за съжаление, то е, че подобни гонения и погроми са ставали в много културни страни и са били предводителствани понякога от обществени дейци.

За да се компрометират още повече евреите, понякъде те са бивали обвинявани в ритуални престъпления. Образували са се процеси, които са занимавали обществата по цели недели и месеци. В тези процеси по обвинение на евреи за откарване на деца, вземане на кръвта им, за да се причестяват, и пр. и пр. са се привеждали свидетели десетини и стотини и все пак не се е достигнало до доказване на подобни обвинения

Антисемитизмът и до ден днешен не се е изкоренил в много страни.

3. Евреите у нас

Едва ли има друга страна, в която търпимостта въобще и търпимостта към евреите да се прояви тъй силно и да е тъй разпространена, както у нас. Нещо повече от търпимост. Евреите и в време на османското владичество, като съжители на българите, и в ново време, са и продължават да бъдат в добри съжителски отношения.

Евреи са се появили в пределите на българските земи още в време на Второто българско царство. Наистина, няма някои подробни сведения за туй появление, за броя на евреите, за отношенията им към държава и общество в онова време. Във всеки случай, има данни, че те са били познати в страната. В днешно време броят на евреите у нас се смята различно. Приблизително, тоя брой не ще да е повече от 50-60 хиляди души. Но такива има почти във всички наши градове и паланки. Навсякъде, дето има евреи, те се занимават с дребна и едра търговия. Има данни, че по-голямата част от външната ни търговия и банкерски вземане-давания, са в ръцете на евреи.

В някои места у нас се радват на присъствието на еврейския елемент в търговията, защото той регулира цените във вземане-даванията със своята конкуренция и докарва известна евтиния. Евреите у нас имат свои частни училища и други просветни институти, в които те проявяват известна похвална културна деятелност. Те имат и една своя забележна литература и публицистика. Не малко евреи посещават държавните гимназии и постъпват в Университета, гдето те завършват своето образование като правници, физико-математици и лекари. Като адвокати, те се отличават със своето трудолюбие, умение и вещина. Също така те са познати и като добри зъболекари, медици, аптекари и дрогеристи.

Като вероизповедна община, евреите и в столицата, и в провинцията имат свои молитвени домове, духовна йерархия, консистория (духовен съд) и пр. и пр.

Според нашите основни закони, евреите се радват на всички права — граждански и политически, на каквито се радват и българските граждани. Те са вземали и вземат участие и в нашата войска, в която са добивали офицерски чинове и военни награди във време на война.

С други думи, нека кажем, за да завършим, че евреите немат некои основания да бъдат недоволни от своето социално и стопанско положение в нашата страна.

ТЕОДОР ТЕОДОРОВ

бивш министър-председател

ПРАВО да ви кажа, изпратиха и на мене една брошура, обаче, по кориците разбрах, че е кална работа, та не си дадох труд да я разгъна. За мене не е ново това. Докато в България се разбесняха какви ли не глупости, защо да не се явят и хора, които, вместо да чакат по друмищата и горите, се опитват по един по-безопасен начин да изнудват. За мене е ясно, че тези акции, както по-рано, така и днес, се предприемат или за пари, или за създаване компликации, които нито са нужни за спокойствието на страната, нито пък са в интереса на народа, особено в днешния момент. Следователно, не ще бъда само аз, който да порицава тия деяния. Аз смятам сигурно, че това е проявление на ония тъмни инстинкти, които характеризират безчинствата. Прибягват до брошури и памфлети, защото по такъв начин се смятат по-запазени. За инициаторите ще ви кажа, че, без да искате и търсите, ще ги узнаете. Когато се уверят и те, че не ще ги огрее, бъдете сигурни, че ще се явят и при вас, дано изтръгнат нещичко. Знам, че безсрамието на такива хора няма граници. Нека бъдат спокойни вашите читатели. В България днес стават много неща, но скоро ще изчезнат, както са се появили. Те са неизбежни последици от войните. Аз и моите съмишленици сме уверени, че трезвото гражданство ще вземе връх и ще тури скоро край на всички тия прояви на несигурност.

ЯНКО САКЪЗОВ

бивш министър

НИЕ сме и оставаме винаги привърженици на свободата, равноправието и равнозадължеността на народностите в нашата страна. Ние сме само против паразитизма и експлоатацията, с които някои съсловия в едно общество си служат спрямо другите негови съсловия. Ние знаем добре, че паразити и експлоататори излизат от всички народности, живеещи в една държава, и гледаме на расизма и антисемитизма отрицателно.

УЧЕНИ, ПИСАТЕЛИ, ПУБЛИЦИСТИ, АРТИСТИ, ХУДОЖНИЦИ И ДР.

АЛ. БАЛАБАНОВ

професор

МНОГО се радвам, че ми давате възможност да кажа мислите си върху еврейството, изобщо в света и частно за еврейството в България.

Евреите имат много врагове, но не и малко приятели. Струва ми се, че, и между най-големите им приятели, едва ли ще са мнозина тия, които да не са се разколебавали, да не са приемали, без да искат, антисемитски внушения. Но аз знам, за себе си, че още като дете съм се чудил на тия внушения, като юноша съм протестирал явно, като зрял човек съм се отвращавал, А сега, когато много човешки съдби минаха през моите очи, аз не се нито чудя, нито възмущавам, нито презирам антисемитите. Не говоря за спекулантите антисемити, за изплашените от лошата си търговия антисемити, които търсят другаде причината за своите действия и насъскват против евреите, а за тия, които, кой знае как, искрено са против евреите, а за тия, които, действително, са, в много отношения, отлични хора. Между тях има и заблудени, а има и такива, които сами, по свои размишления, са дошли до това схващане. И, като не мога да си обясня това тяхно враждебно настроение, едни от тях аз съжалявам, а за други от тях ми е сърдечно мъчно, че с такива глупави размисли пълнят душата си. 

За да не говоря повече върху това, и за да се види, колко съм ясен и верен в горните си мисли, аз ще изтъкна първопричината на причините, най-първата жилка от корена на тая пропаганда против евреите, за да се види, колко смешна е цялата работа, и за да се види, колко дълбоко съм убеден, че е смешна и жалка.

Откъде, за какво се заловиха хитрите спекуланти още от самото начало на антисемитизма, за да могат да разчитат на такъв голям успех за своите насъсквания.

Нали от това, че Исус Христос е разпънат от евреите? Не се ли използва, именно, това страдание на Исуса и милозливостта на хората. Е добре, какво ще ни кажат тези антисемити, ще се обявят ли против Исус Христос, като им припомня, че самият Христос е евреин, и че християнството е едно разклонение от еврейската религия? Тогава ще намразят ли Исуса Христа, ще се откажат ли от християнството?

За да се види, как гледам аз на тия работи, в действителност, би трябвало да се проследи цялата моя дейност и всичките ми трудове и писания. Бляскаво доказателство са есетата ми за Шалом Аш и особено за Хайне.

Преди всичко, в България не може да съществува никакъв еврейски въпрос, защото евреите, неподканени от никаква пропаганда, станаха свободни български граждани и българи. Ако има вагабонти между тях, такива ги има и между българите. Както има бедни и богати между православни българи, има бедни и богати и между евреите в България.

Аз съм виждал такава дълбока и сърдечна преданост към всичко българско, и към земя, и към език, и към съдба, щото често се усмихвам със сърдечна радост на тоя еврейски български шовинизъм.

Образованата част от еврейството, или т. н. интелигентни евреи, са наистина дълбоко убедени българи. И аз виждам в техните сърца, как им плачат сърцата от мъка, че има толкова жестоки и глупави хора, които искат да ги отлъчат от дейност в полето на българския духовен живот. Те, образованите евреи — българи, чувстват това, страдат и никога не могат да разберат, че някой ги разбира. И мълчат и страдат. Техните сили вехнат и чезнат за българската култура. Но аз знам, че иде време, аз сам ще направя всичко, каквото зависи от моите скромни сили, за да настъпи по-скоро това време, когато еднакво ще четем поезиите на евреи българи, ще се възхищаваме от картините на евреи българи, въобще ще ценим еднакво евреите българи във всички области на духовния живот, наука, изкуство, литература и политика.

Както осъдих българските антисемити, доколкото ги има, така не мога да не изкажа учудването си от коравосърдечието на някои богати и отлично поставени материално и обществено евреи, които не искат да жертват от своето и от себе си, за да смекчат страданията на толкова способни, надеждни и вече проявили се талантливи евреи.

Мнението ми за расизма? На този въпрос мисля, че отговорих с горните думи. За расизма доста се е писало и пише, и моите думи няма да изменят създалото се днес положение в света.

АНДРЕЙ НИКОЛОВ

професор

ЗА МЕН съществуват само човеци. Всяко разделение на хората по религия, по раса, по поданство е абсурд. Аз съм уверен, че ще настъпи време, ако човечеството продължава да прогресира духовно, когато бъдещите поколения ще гледат на тези разграничения, както днес ние гледаме на други пакостни увлечения в миналото.

За щастие, българският народ, истинският български народ, който твори духовните и материални блага, в своето инстинктивно съзнание е проникнат от тези истини. И у нас, ако не бяха подкладките на хора — духовно тъпи и заинтересовани, никога не биха се появили народностни и религиозни конфликти. Антисемитизмът, безспорно, е един признак на варварство, който зле излага онези народи, които са заразени от тази психоза, разбира се, ако бихме могли да обвиним отделни народи, като цяло, че хранят антиеврейски чувства.

Всеки народ, всека раса има свои характерни черти, свои положителни качества и недостатъци. Има добродетели и недостатъци, присъщи на човека изобщо, и такива, специфични за отделни народи. Еврейският народ, специално, има този недостатък, че се стреми да създава материални блага. Това, обаче, се обяснява с факта, че, след пропадането на еврейската държава и разпръсването на евреите по целия свят, на тях им б отнета възможността да се занимават с реално творчество материално и духовно. Вследствие това насилническо отнемане възможността за творчество, у евреите се създаде тази характерна черта, макар че голяма част от тях понасят лишенията и страданията, присъщи на творците на материални и духовни блага. В замяна на този свой недостатък, еврейският народ е създал големи личности в всички отрасли на живота — особено в областта на изкуството, каквито, относително, никой друг народ не е дал. Достатъчно е да споменем за създателите на библията, за пророците, включително Христос, и за всички други еврейски имена в науката и изкуството, известни на целия свят.

Еврейството в България преди освобождението се е проявявало като консервативен елемент, приспособявайки се към възможните условия за живот. Обаче, след освобождението на България, то, наравно с българите, се облада от творческия подем на освободения народ и еднакво участва в изграждането на страната. Доказателство за това е, че евреите еднакво изпълняват своите обязаности и прерогативи на свободни български граждани. Във войните са паднали, ако не повече, то наравно процентно, евреи, колкото и българи, при ясното съзнание, че умират за своята родина. Струва ми се, че индивидуалните недостатъци на някои евреи фрапират, и това смело се използва от някои наши спекуланти за пропаганда против евреите. Поговорката казва: Ако една мишка направи някоя пакост, то казва се — мишките. В своята комерческа дейност, евреите са ценен елемент, който превъзхожда търговците от други народи, и това е, именно, което предизвиква завист и омраза спрямо тях.

Младото еврейско поколение в България се проявява вече в реалното творчество. Но, като цяло, еврейството у нас, като че ли, съзнателно се затваря доброволно в едно духовно гето. И в това, именно, аз съзирам причината, за да не насърчава и не подпомага духовните прояви на своите хора. За жалост, легендата, от мнозина вярвана, че евреите подпомагат своите проявили се таланти, си остава само легенда.

Нашите евреи, за съжаление, нямат култ към проявите на духа. Аз поне не зная българското еврейство да е подкрепвало някои евреи, писатели, художници, артисти, музиканти или други таланти. Богатите евреи, както всички други, които притежават материални богатства, се кланят само на златния телец, когото Мойсей е поразил с гръм. Бих желал да бъдат опровергани тези мои констатации и то тъкмо сега, когато се удава удобен случай за това. На ул. „Преслав“ № 9 са изложени творения на един голям евреин, творец в еврейската духовна култура — скулптора Борис Шатц. Същевременно в тази художествена галерия са изложени и картините на един млад талантлив художник — Давид Перец, който в мизерия израсна, в мизерия завърши нашата Художествена академия и в мизерия изработи своите чудно хубави картини. И двамата са едни от най-видните представители на евреите художници в България. Борис Шатц еднакво е заслужил, както на България, така и на старото еврейско отечество — Палестина. Грях ще бъде, голямо престъпление ще извърши еврейството, спрямо себе си, и специално консисторията и еврейската община, ако не се откупят всичките изложени работи на великия скулптор Борис Шатц, както и някои работи на младия талантлив художник Давид Перец, и не се постави началото на един еврейски художествен музей в България.

Вниманието на българското еврейство към посмъртната изложба на Борис Шатц ще бъде единствена утеха за неговия син Бацалел, който опропасти всичките си средства, за да дойде у нас и устрои, с мое съдействие, една изложба на изработените от баща му работи.

Благодаря на редакцията, че ми даде възможност да изкажа това, което отдавна ме занимава, възбужда и възмущава.

АНТОН СТРАШИМИРОВ

писател

НЯМА съмнение, човекът в незначителните народи е твърде малък, за да дига глас върху какво да е от вътрешния живот на един горд и могъщ народ.

Но нима думата е само за онова, което засяга Германия? Не е ли ясно: — изстъпленията срещу евреите в тази страна са не само едно последствие от страшната трагедия на германизма въобще, но са и един етап в опасното разрастване на същата трагедия. Цветущ седемдесет милионен народ се превърна през един исторически момент на немощна тълпа от парии, които се обрекоха на гладна смърт и на самоизяждане. Може ли такава трагедия да се изрази само в едно преследване на евреите? Не, това е един печален етап. Надигналата се тъмна стихия ще надхвърли гибелта на невинните в нищо местни евреи и ще залее света! Ние можем да твърдим това — ние, шепата българи, защото го чувстваме по неизмеримата трагедия на родината си.

Да дигнем глас — да дигнем и ние, слабите, свой глас — на зов към света за правда и човечност в Германия, около нея и около нас!

Историята притежава факти за участието на евреите в световната културна съкровищница.

Еврейството и в своето разсейване из света е дало крупни културни придобивки: във Франция, Англия, Русия, Америка, Испания, Холандия и пр.

В Германия еврейството особено много се е проявило. Достатъчно е да се споменат имената само на следните евреи: Менделсон, Хайне, Бьорне, Маркс, Ласал, Фройд, Адлер, Ерлих, Айнщайн, Херц, Минковски, Щраус, Шницлер, Васерман, Келерман, Цвайг, Е. Лудвиг и безкраен още легион от пионери в всички отрасли на културата.

В повечето от трудовете ми из българския живот съм вмъквал действащи лица евреи. В романа ми „Хоро“, илюстриращ нерадостните събития отпреди десет години, героят е евреин. Героинята на драмата ми „Ревека“ е еврейка. В трилогията ми „Роби“ героинята е също еврейка. В обрисуването ми на тия герои, кога благоприятни, кога отрицателни, винаги съм се ръководил не от лични, национални или граждански отношения към тях, а от общочовешки и хуманитарни.

У нас, изобщо, няма почва, нито настроения за неприязън към еврейството.

Ако същото желае да се ползува и със симпатии, необходимо е да излезе от черупката на обскурантизма и предразсъдъците на шовинизма и да се освободи напълно от некогашния турски дух. Еврейството требва да се издигне и догони събратята си от другите страни.

Помня, като учител в Видин, през 1897 година, имах един силен ученик по български език. Казваше се Яко Арифиев; понастоящем е адвокат във Видин. Произвеждахме изпити. За случая беше пристигнал и министерски пратеник. Целият изпитен щаб, начело с пратеника, по мое мнение, благоприятно за успеха на ученика, освободи от изпит последния. Нито един от нас в момента не помисли да прави въпрос за това, че ученикът е израилтянин. Напротив, сочехме го за пример в последствие.

Този случай го разказах на друг наш евреин по следния повод. Среща ме един ден господинът и ми казва: „Г-н Страшимиров, вие не ни тачите.“

„Как така, казвам, защо? Напротив, ние гледаме добре на вас“.

„А бе, казва той, гледате ни добре, но депутати не ни правите!“

Отговорих му: „Издигнете се, и ще ви тачим!“

В заключение ще кажа: Проблясъци на култура в еврейската интелигенция, макар и малки, има. Необходимо е, обаче, тя да расте количествено и качествено и да приобщи способностите си и усилията си към общите в страната — това ще осигури на нашите евреи истински симпатии и успехи.

Д-р АСЕН ЗЛАТАРОВ

професор

РАСИЗМЪТ най-очебийно показа, колко опасна и обществено вредна се оказа „науката“ на разни дилетанти или фалшификатори, които, скъсали дружбата си с истината, създават, игнорирайки фактите, разни теории и ги поднасят като откровение и линия за практика на полуобразованите и невежи тълпи.

Расизмът на днешното националсоциалистическо движение има началото си в глупавата и пълна с тъпи предубеждения книга на французкия реакционер граф Гобино : „За неравенството на човешките раси“, издадена на 1856 г. В тая книга Гобино „доказва“ превъзходството и великата мисия на германската раса, която требва да владее под своята хегемония всички други раси и народи, включително и Франция.

След 30 години същата идея развива и друг един французин, адвокатът де Лапурж, в книга с почти също заглавие, като това на Гобино. И за тоя антропосоциолог и политик, дългоглавият череп на ариеца германец е признакът на виеше превъзходство. Но Лапурж и неговите следовници отидоха и по-далече: те твърдят, че никаква класова борба не съществува, а има подчинени и владетели, защото първите са хора от раса с индекс на късоглавите, а господарите са с индекс на дългоглавите от избраната раса арийци германци. Лапурж пише: „Проклятието на индекса прави от късоглавите раси роби по рождение, които търсят нови господари, щом като изгубят по-раншните си: инстинкт общ само на природата на късоглавите и кучетата... “

Тия френски теории особено допаднаха на Бисмарк и неговите сподвижници, генерали и банкери, които в Лапуржовия „обществен отбор“ намериха идеология на своята власт и господство. И ние виждаме как, под внушението на тая книга, в Германия се почва разраст на идеята за расизма: пишат се монографии на тая тема, издават се списания, създава се цяло обществено течение в полза на новото учение. Най-големи представители на тая пристрастна, жестока и опасна теория се явяват антропосоциологът Ото Аман и културисторикът Хустон Стюарт Чемберлейн. И тука крайната цел е да се докаже „научно“ и закрепости в съзнанието на всички, че самата природа е предопределила високия дългоглав блондин от арийско-германско произхождение за господар на света. С фалшифицирани и преднамерени данни от антропометрични измервания на населението в гр. Баден, Ото Аман смята за доказано, че привилегированата класа на капиталистите е издънка на дългоглавия германец, а подчинената работническа класа е типичен представител на низшата, черна, късоглава раса, и е осъдена на вечно робуване. По-голям цинизъм с науката не беше проявяван! Нещо повече дори: и Лапурж и Амон подсещат, че би настъпила „черна ера на духовно падение“, ако, не дай Господи, вземе в борбата връх нисшата късоглава раса на робите, и за това господарите, полубогове дългоглави капиталисти, трябва добре да внимават и вардят цивилизацията от подобна угроза.

И тъкмо това антиработническо учение привлече огладнелите еснафи и лумпен пролетарии и създаде силата на хитлеризма! Защото националсоциализмът хитро замаскира тия тези и сведе теорията до борба на арийци със семити. Но и Хитлер ясно поддържа Лапурж и Амон. Той казва в една реч от 12 април 1932 г.: „Няма и не може да има никакви класи. Класата е каста и кастата е раса“. В хитлеристкия „Справочник“, издаден в стотици хиляди екземпляри, се казва: „Общото население на земята, без маймуните, полумаймуните и прилепите, е равно на един милиард и 600 мил. примати, от които 900 милиона са хора, а останалото население е съставено от човекоподобни създания (двуръки) в различни стадии на развитие. Тук спадат и малайците, много египетски и монголски племена, евреи и др.“. Според Хитлер и славяните са между тия нисши „двуръки“.

Расистът проф. Ханс Гюнтер поддържа, че смешението на човешки раси довеждало до физическо израждане.

Какво казва, обаче, честната, нефалшифицирана наука за тая расистка теория? Антрополози със световно значение, като Торек, Лушан, Франц Вайденрайх, Франц Боас, документирано установиха несериозността на расистката теория. Боас, който по-рано сам е клонял към подобни схващания, е требвало да ги отрече след честна оценка на обилния материал от антропометрични измервания върху имиграцията в Съединените щати.

Заключенията са ясни: теорията на расизма е една антипролетарска идеология, продиктувана от користни интереси и поддържана от пристрастни учени, за които не научната истина е целта, а увардването на сегашния обществен порядък.

Моето мнение за еврейството и неговата културна стойност?

Искам да ви отговоря с една реплика, която намирам в пиесата на Голсуърти „Вярност“ : „Когато вие (отнася се до англичаните арийци) бяхте още полуоблечени диваци, ние, евреите, имахме пророци“. Върху интелектуалните дарования на семитите никой не може да се съмнява. Та нима и днес едни от най-видните представители на човешкия дух не са евреи? Имената на Фройд, Бергсон, Айнщайн достатъчно говорят. Участието на евреите в културния напредък е голямо и неоспорвано. Няма отрасъл на наука и изкуство, където евреите, редом с избраници представители на други раси, да не сътрудничат дейно за разраста на силите на живота. Републиката на духа не признава раси, а само дарования и вярна служба за истина, добро, красота.

У нас антисемитски въпрос не съществува, което показва, че не сме заразени от бацила за „расовите превъзходства“. Нашит евреи са лоялни граждани, носещи еднакво тегоби и права и дали доказателства за своята вярност към държава и народ. Обаче еврейската интелигенция, с много малки изключения, не се стреми към духовни завоевания, а следва общата линия на практицизъм. А би било желателно да имаме тая интелигенция изявена в състезание и на културната арена, доколкото я има у нас. Дарби за такава дейност не липсват у нашит български евреи, но те предпочитат да ги пласират в по-рентабилни професии от тия на художественото и интелектуалното занимание.

БОТЬО САВОВ

писател

РАСИЗМЪТ е човешка заблуда! Заблудата на някой луд, излязъл из клетката на умопомрачените. Накичен с лъжливия знак на гения, той е възлязъл на най-високата точка на обществената пирамида, говори смели речи, и кани, и молепсва една плеяда болезнени от амбиция и унижения политици, и обявява война на една раса против всички останали човешки раси в нашия малък дом — човешката планета. Старият девиз на зоологията — „човек за човека е звяръ“, днес преминава в една колективна, но все същата варварска формула. Наистина, пътят на човека е едно преодоляване на заблуда след заблуда. Расизмът, в това отношение, е една нисша заблуда. Едно търкаляне на съвременния човек надолу из пропастта, към гибелта. Френската революция на духа създаде равноправния гражданин. Днешната проповеди за равноправни нации и държави се възприема с едно нечувано варварство. Стремежът за самобитност, за народна особеност се изражда в своя край в насилие в Германия.

А истината е една! Тя е като слънцето, като хляба, като майка на нашия дом — нашата планета. Под нейния смътен още шепот се обединяват хората, обществата, крепне малкото сополанче — Обществото на народите. Към едно върховно обединение върви светът. Расизмът го тласка по един обратен път! Германският великан в бързия си, революционен растеж боледува. Германският дух още от времето на Бисмарк боледуваше от една мания: лъжливо величие и омраза към другите. Мисълта, болезнено вдъхновената мисъл на Фридрих Ницше, въведе това лъжливо индивидуално величие в култ. Но мисълта на Фридрих Ницше стъпваше на „гълъбови крака“. Той заяви, че ненавижда търговската хитрост на евреите, но подчерта, че християните бяха станали по-големи евреи от евреите. Фридрих Ницше беше опасната мисъл на Германия, която я разори. Той беше Иван Карамазов, който в расизма намери своето нечисто оръдие, Смердяков — един незаконен син, който убива баща си.

Евреите дадоха на света най-съвършената религия. Стария завет, гдето религията е поезия, и поезията — религия. Дадоха ни Исуса, възвестителя на Новия завет — абсолютната жива философия. Исус начерта завинаги вечния път на хората за вечното съвършенство. Исус съедини несъединимото — земята с небето. Той бе Христос — вечната небесна подкваса на земята, която кара разбойниците у нас да захвърлят настрана оръжието си срещу Великия петък. Исус създаде вечната школа на земята, с която често спекулираха търговците, а Волфганг Гьоте, езичник и елин, едва свърши в нея трето отделение.

Евреите дадоха най-върховното излъчване на Духа. Те дадоха най-големи учени и философи на новото меркантилно време. Презрението на християните от средните векове ги принуди да се занимават с най-унизителното занятие — търговията. После, когато търговията стана на почит, те майсторски я завладяха. Създаде се новата им материалистична психика: всичко е сметка, всичко е интерес. Тогава Карл Маркс — новият евреин — създаде материалистическия социализъм. Изморените, недисциплинирани славянски маси в Русия бяха ръководени в голяма степен от активните и практични семити. Германия се опълчи против Русия като метод и, заедно с това, против евреите. Германският силен стремеж към обособяване дойде до своя краен предел, до едно криво мислене, опасно за еврейския мир — расизма. Намериха се учени и философи да създават теории, за да го оправдават. Празни философии — една средновековна казуистика.

Представителите на еврейската нация, както всички други националности, като турците, арменците и др. в България, живеят не само по закон като равноправни граждани в тая страна, но те се чувствата в такава близост в своя труд и своите права, че вече са се побратимили с нас. Българският народ — нека бъда съвсем откровен — притежава още от богомилството ни онзи широк поглед на духа, който стои над егоизма, над личния интерес, за да приобщи всички човеци и раси под един общ знаменател: „ех, всички сме хора, всички ни е майка раждала!“ Българинът е мъдър и дълбок. Старият в село е мъдрец. И селският пъдар и овчар мъдруват. Българинът, например, въпреки спорните ни въпроси, териториални и национални, не мрази братята си сърби. Българинът винаги се е чувствал като по-стар брат, който е длъжен да бъде снизходителен към малкия брат. Когато един ден пътувах с нашия военен аташе в Италия по Дунава, неговата жена се обърна към него и каза с упрек: „Как не ги беше срам да дадат толкова земя на сърбите!“ Аташето, този широк българин от Балкана, каза с спокойна усмивка: „И сърбите са хора — нека се порадват“.

Тази мъдрост, човечност и вяра на българина в тържеството на доброто, в утрешния ден, добре е почувствана от нашето еврейство. Евреинът, като българина, под своята практичност крие мъдрия вехтозаветен човек. В тази минута, с голямо вълнение си спомням един факт на дълбока братска обич между нашите евреи и българите. Голема група българи са заминали на поклонение в светите места. Нашите евреи, сега преселници в Палестина, са се научили. Пътуват дълъг път и на една гара пресрещат своите братя — с музика, с ура и радостни викове: на връщане да се отбият, на тяхна сметка, на гости в техния град. А през друг един ден, в родния си град Стара Загора, аз видях, на един еврейски празник в синагогата, редиците еврейски сираци и вдовици, останали от нашите две войни. Когато моят приятел, Бохор Аронов, посочи към тях, като на жертви на едно освободително дело на нашето отечество, публиката стана на крака. Някои плачеха.

Не мога да повярвам, че в България може да има селски говедар, който може да одобри гонението и погромите, които са се вършили и вършат над евреите.

ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ

литературен критик

ПИТАТЕ ме как ценя проявите на евреите у нас в областта на изкуството? Тъй както и на българите. Следя ги даже с особено любопитство. Защото те носят свои отгатвания. С удоволствие съм отбелязвал в живописта дарбите на редица имена. Някогашният театър студия на И. Даниел бе дело, оценено от всички. В областта на музиката също има значителни прояви. За жалост, само в литературата не бихме могли да посочим ни едно име. Дирейки да си обясня, на какво се дължи това, мисля: не е ли затова, защото изобразителното, музикалното и сценичното изкуства са, по материята си, повече интернационални? Литература, обаче, не може да се твори вън от корените на националния живот. А еврейството у нас няма още това чувство за националната си духовност, както е успяло да си го създаде у други някои държави. Въпреки че в гражданско и политическо отношение няма никаква разлика между българи и евреи — евреите стоят съвсем чужди на нашата духовна култура и дирят духовни извори далеч от нас. По тоя път не може да се роди име с що-годе значение. Не искам да кажа, че требва или могат да бъдат преодолени расовите особености, които вековната съдба, религията и пр. са наслоили в психиката на еврейството у нас. Но мисля, че евреите у нас, в областта на творчеството, требва да се стремят към самобитност. Това, което би създал един поет или прозаик евреин у нас, требва да се различава от онова, което създава евреинът в Русия, Испания, Франция, Германия и пр. Инак за нас то не би имало цена. А това ще стане, ако евреинът писател чувства нашата земя, нашата природа, нашите хора и пр., а своите хора пък даде при нашите условия, при нашия бит и пр. Тогава онова, което е потенция на расата, ще намери конкретна национална основа, на която да се опре и да се приложи. Мисля, че по тоя път ще се явят творци и в литературата и еврейството ще почне да се счита и у нас фактор не само в икономическия, но и в културния ни живот.

Какво мисля за германския расизъм ?

Не познавам теориите, но струва ми се, че тая теория, за „превъзходство“ на расите, е само един претекст. Съвсем излишен. Други са причините за злепоставяне на евреите в Германия, които не можем да не осъждаме. Седемдесет милиона хора се задушават, няма място в земята им, стегнати в клещи, мъчат се да разкъсат веригите и, в тоя напор, скъсват ги там, дето е най-тънко. Защо по-рано нямаше никакви преследвания на евреите в Германия? Защо днес няма във Франция, Англия? Защо дори фашисткият режим в Италия не чувства нужда да ги гони? Защото целият свят е на победителите. И, преди да отправяме проклятията си срещу хитлеризма, трябва да ги отправим към ония, които неминуемо тласкат един велик народ към него.

ВЛ. ТРАНДАФИЛОВ

артист

МОДНАТА теория на расизма, тъй внезапно и брутално създадена в хитлерова Германия, не е нищо друго, освен едно идеологично преображение на старата теория на антисемитизма, който се роди под благословията на християнската църква и намери надеждна опора в организацията на християнската държава. Разликата е само в това, че антисемитизмът се вдъхновяваше от печалния факт на разпятието и от непримиримостта на религиозните принципи, а расизмът кокетира с мегали идеята за расова, чисто германска държава, в чиято структура от корен до девето коляно требвало да се унищожат злотворните елементи на еврейщината, за да се осигури на германския дух чисто германска продукция. Една идеология за национализъм от най-анахронистично естество. В един век, в който се раждат за нов и по-интензивен живот светлите идеи за братство между расите, народите, човеците, войнстващият хитлеризъм ликвидира, с една тевтонска бруталност, малцинството на едно племе, чиито учени, държавници, общественици, писатели и поети през векове бяха най-голямата украса на германската, а така също и на общочовешката, култура и чрез които Германия до Хитлер добиваше своята значимост в голямото семейство на народите.

Ако може да се говори за опасност от еврейщината, то тая опасност е от твърде слабо естество, защото едва ли има отрасъл в културата на кой да е народ, където гъвкавият и богат еврейски дух да не е оставил блестящи следи, едва ли може да се посочи в историята на големите народи място, където геният на това пръснато по цялата земя племе да не е сложил своя неизличим печат, печат за културност и за живо отношение към проблемите на едно човечество, което жадува за мир и добруване. Нека всред атмосферата на благородното състезание отнемем даровете на еврейския дух и да му изтъкнем, ако ни се удава, едно превъзходство — от това ще спечели не само един народ, а много — цялото човечество.

ГАВРИЛ И. КАЦАРОВ

професор

МЕЖДУ историко-философските системи, които си поставят за задача да издирят факторите на историческия процес, с широко разпространение се ползува теорията, според която расата трябвало да се смята като най-важният, едва ли не единственият, фактор на развитието. Много от привържениците на тая теория застъпват гледището, че индоевропейските племена били най-способни да развият по-висока култура и че те представлявали една по-ценна и по-чиста раса, отколкото семитската. Това са заблуждения. С право е изтъкнал немският историк Т. Линднер, че е твърде мъчно да се схване, дори в най-груби черти, народностният характер, защото смешения на племената са ставали още в най-старо време; освен това, много от качествата, присъщи днес на един народ, са произлезли тепърва в течение на историята, като резултат на непрекъсната диференциация.

Историята ни учи, че не всички индоевропейски племена са оставили по-значителни следи в културното развитие на човечеството; това показва, че индокитайският им произход сам по себе си не е бил достатъчен да ги направи годни да създадат висока култура. От друга страна, и семитите са били творци на велики култури, които са упражнили влияние и върху развитието на елинско-римския свят.

„В световната история — казва покойният руски социолог и философ Б. Чичерин — е имало два народа, на които човечеството дължи висшите си духовни блага: елините и евреите. От първите то е получило тия най-високи принципи на светската култура, които са легнали в основата на цялата нова цивилизация; на вторите то дължи цялото си нравствено имущество“.

Споменах вече, че семитската раса е проявила своята даровитост още в дълбока древност и не е престанала да твори и до днешен ден. Аз ще си позволя да изтъкна тук няколко примера, като се ограничавам само в елинистично-римската епоха. Една от философските системи, които са играли значителна роля в духовния живот на гърци и римляни и са упражнили влияние и върху философията на новото време, е стоическата философия, основана от семита Зенон (331—264 г. пр. Хр.). Тая философия събужда у римляните най- високи нравствени идеали, тя одухотворила и тяхната религия. Тя дала на света Сенека, Епиктет и М. Аврелий и повлияла и върху християнското учение. Стоик е бил и сириецът Посидоний (ок 135—45 г. пр. Хр.), който се посветил на исторически, етнографски и природонаучни издирвания; неговото голямо историческо съчинение е било използвано в голям размер от по-късните, нам запазени историци. Сам Цицерон е слушал неговите лекции в Родос.

Елинизирани семити са оставили изобщо дълбоки следи в историята на философията; такъв е бил, напр., Клейтомах, който в 11 в. пр. Хр. е бил ръководител на Академията (Платоновата школа) в Атина.

В град Александрия, основан от Александър Велики, е живеела в елинистично време голяма еврейска колония, която е играла важна роля в културното развитие през тая епоха. Там е учил и бележитият математик Евклид (ок. 300 г. пр. Хр.), който произхождал от финикийския град Тир Неговият учебник се е ползувал с каноническо значение у гърците и арабите, а в латински превод е бил разпространен и на запад. В I в. сл. Хр. най-видният представител на елинистично-юдейската философия е бил Филон от Александрия, твърде плодовит писател. От еврейските историци на това време требва да споменем Иосиф Флавий и неговия съперник Юстус от Тибериада.

В областта на географските открития се е проявил Ханнон от Картаген, който ок. 500 г. пр. Хр. предприел пътуване около западния бряг на Африка и достигнал чак до Камерун. Неговото описание на това пътуване (Периплус) по-късно е било преведено и на гръцки.

Семити са и великите юристи Улпиан от гр. Тир, във времето на императора Каракала, и Папиниан от Емес, във времето на Септимий Север. Последният се отличавал с твърде силно чувство за право и нравственост, с широк поглед, нестесняван от национални предразсъдъци, и затова и в по-късно време той се ползвал с голяма почит.

Тия културни постижения, както и всичко това, което е създал по-късно еврейският гений в областта на науката, литературата, изкуството, философията и пр., не може да бъде отречено, нито унищожено, защото то е вече съставна част на европейската култура.

Заслугите на големите културни дейци евреи не могат да бъдат помрачени от временни антисемитски настроения, недостойни за века, в който живеем.

ГЕОРГИ БАКАЛОВ

публицист

УЧЕНИЕТО на расизма, което дели човешките раси на висши и нисши, е теоретическа нелепост. Не може по цвета на кожата, на очите, на косата, по формата на косъма и на черепа (а тия са белезите, които разделят расите) да се издигат едни народи в образци на културност (че имали висок ръст, светла коса и очи, дълга глава), а други да се изгонват от историята, да се мачкат и унищожават. Толкоз повече това деление е нелепо, че, първо, историята познава цивилизации на цветни раси (Египет, Китай и Перу), дори предшестващи тая на бялата раса, и второ — че „чисти“ раси няма.

Теорията на расизма — ако може да се нарече теория — има за извор не науката, а практическата нужда да се оправдае дадена политика.

От същия род „теории“ е антисемитизмът, тоя „социализъм на глупците“, както Бебел го наричаше. Днешният антисемитизъм, който в основата си отразява конкуренционната борба на „християнския“ капитал с „еврейския", се стреми да отклони вниманието на дребно-търговските и занаятчийските съсловия от истинските причини за тяхното тежко положение и да ги насочи към еврейството, макар еврейството, както и другите народи, само в малцинството си да владее капитала.

Благодарение известни особености на своето историческо развитие, а най-вече на специалните гонения, на които е подложено, еврейството притежава една значителна впечатлителност и отзивчивост към обществените идеи и движения. И затова го виждаме да дава не малък брой борци за общочовешката свобода.

Българското еврейство, за разлика, напр., от румънското, е било досега що-годе запазено от пристъпите на антисемитския бяс. То много добре разбира, че това се държи на здравото чувство на нашия народ, който решително се противопостави на антисемитизма у нас още при неговото зараждане и не го остави да се развие.

Д. Б. МИТОВ

литературен критик

ЖАЛКО е, че в XX век сме принудени да се занимаваме с въпроси за раса и расизъм и други подобни глупости. Днес, когато дори и негрите имат свои велики представители в областта на наука и изкуства, се търсят аргументи, само и само за да се гонят евреите.

И антисемитизмът е едно също такова несериозно проявление, както всички ненаучни теории. Еврейството даде едни от най-големите гении на света. Странно е. че днес един Лесинг се преследва. Лесинг бе човекът, който освободи германската литература от чуждите окови и сложи началото на германската култура. Няма защо да споменаваме други имена. Те са хиляди и правеха чест на Германия. Достатъчно е само да се каже, че най-големият човек на новото време, Айнщайн, е евреин...

Колкото и големи да са симпатиите ми към българското еврейство, аз не мога да се въздържа да не го упрекна в една голяма апатия към културата. То оставя и малкото свои хора на изкуството да умират от глад. И, благодарение само на тази апатия към културата, българското еврейство не даде ония проявления, които би требвало да даде при абсолютната свобода, която е съществувала у нас спрямо евреите. Още повече, че в нашия народ не е имало, няма и не ще има нито помен от антисемитизъм.

ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ

професор

РЕДАКЦИЯТА на изданието ме пита: какво е мнението ми върху гонението на евреите в днешна Германия и не бих ли желал да го изкажа печатно?

В момента, когато ми се задава тоя въпрос, аз — като преподавател по философия — неволно си спомням за огромното участие на евреите във философския живот на съвременна Германия и се питам: нима това им е отплатата, загдето тия даровити хора дадоха толкова много за славата на немската философия и на немската култура изобщо?

Погледнете на неокантианството, най-голямата и най-добре организирана философска школа в Германия през последните четири десетилетия: нейните корифеи са Херман Коен (професор в Марбург, вече покойник), проф. Паул Наторп (умрял през миналото десетилетие), Ернст Каспрер (професор в Хамбург), Йонас Кон (професор във Фрайбург в и Баден), Оскар Евалд (О. Фридлендер, сега във Виена) — все настоящи евреи.

Вземете т. н. телеологически критицизъм, който бе до предвечерието на световната война модното философско течение в Немско и Русия. Най-талантливият автор, което това течение откърми (умрял през голямата война), бе професор в Хайделберг, евреин. 

Водачът на фикционалистическата школа е проф. X, Файхингер, също евреин. Главният представител на днешната феноменологическа насока във философията, нейната централна и крупна фигура, това е проф. Едмунд Хусерл, евреин. Първият председател на Rehmke-Gesellschaft, проф. Херман Борхард (X. Йоелсон), бе също евреин. Школата на брентанистите, като почнете от вече покойния проф. Франц Брентано и свършите с най-темпераментния негов днешен застъпник проф. Оскар Крауз, се води също от евреи. Леонард Нелсон, главният мислители на фризианската школа, проф. в Гьотинген (умря преди 2—3 години), бе също евреин. Проф. Лудвиг Щайн, който завърши своята философска кариера в Берлин и който създаде две от най-големите философски списания в Германия, бе също евреин. Херман Шварц, един от днешните философи на религията, професор в Грайфсвалд, е също евреин. Покрай Тьониес, най- големият човек на немската социология, Георг Зимел, всеизвестен философски писатели, дълги години професор в Берлин, умрял в края на световната война, бе също евреин. Мюлер-Фрайенфелдс, най-видният представители на интуитивизма в Германия, е също евреин. Един от най-тънките и интересни застъпници на философския антологизъм е професор Гюнтер Якоби (Грайфсвалд), също евреин. — Авторът на най-подробния (на немски) философски речник в света (в три тома) е Рудолф Айслер, евреин.

Но нека не отегчавам повече своите четци. Изпускам Зигмунд Фройд, Рихард Вале, Емил Лука, Вилхелм Ерузалем, Хуго Бергман, Макс Адлер и много други, понеже са работили повече в Австрия, макар че принадлежат толкова към германската философска книжнина, колкото и към австрийската.

Е добре, тия видни мъже, повечето от тях дългогодишни скромни научни труженици, въпреки своето еврейство или еврейско произхождение, бяха или си остават служители на немската духовна култура. Те допринесоха необикновено много за славата на днешния философски разцвет в Германия. И ако вие речете да заличите един Херман Коен или Паул Наторп, един Георг Зимел, Хусерл, Ернст Каспрер, Файхингер или Нелсон, вие просто разголвате онова, което краси философията на досегашна Германия.

И ето ни сега пред една социална истерика! Започнало е едно срамно гонение на евреите в Германия и едно долно незачитане на тяхното плодоносно дело. Човек може без голям труд да си обясни възникването на тая психоза, но това не значи, че тя може да бъде оправдана. Евреите са пъргави, енергични и съобразителни. Те раждат даровити, талантливи хора, годни за търговска, за финансова и за мисловна спекула. Поради това те са били всякога трън в очите на техните противници. Те са в нашия случай опасни конкуренти на средния немски човек. Евреите едва ли са повече от един милион в Германия, ала участието им в стопанския и духовен живот на тая страна не е пропорционално на техния брой, сиреч то не е 70 пъти по-малко от това на немците, а много по-голямо. Ето защо, едно широко обществено движение, каквото виждаме днес в Германия, в демагогското си домогване да се нагоди към настроенията на големите маси в страната, търси най-слабото и най-долното в психиката на тия маси: тяхната ревнивост или завист към един общ обект. Оттук и спекулацията с „опасността“ от евреите!

Тия, които създадоха толкова слава и чест на немската култура, са обявени днес — поради своята конкурентна сила — за врагове на немската душа, те се оказаха отведнъж отрова за германската общественост.

Участието на евреите в духовния живот на Франция едва ли е по-малко от това в Германия. Бергсон, Емил Дюркхейм, Е. Майрсон, Леви-Брюл, Даниел Есертие, Абел Рей и десетки други са също евреи.

Ала никой в Франция не е дръзнал да изложи отечеството си с такова възмутително средновековно гонение срещу тях. А това е едно очевидно доказателство за немската политическа несръчност и едно черно петно върху политическата култура на днешна Германия.

ДОБРИ НЕМИРОВ

председател на Съюза на българските писатели

АБСУРДНО е да бъдеш против стремежа за запазване расовата индивидуалност. Стремежът към социално самосъхранение е вроден и той се изразява толкова по-силно, колкото по-ярко е расовото самосъзнание. Еврейството не изгуби своя расов облик, понеже не се подчини на посегателствата върху неговото народностно чувство. Това е, защото идеята за раса е всякога била будна в него. Тази будност аз виждам и в спонтанния повик срещу Хитлер, отправен почти от всички страни, където има евреи. Тъй и трябва да бъде. Богат е оня народ, който пази своя образ чист от расови примеси. Така и еврейството спокойно може да се нареди към богатите от тоя род. От всичко това се вижда, че расизмът е най-малко чужд на еврейството — оня расизъм, който е против посегателствата над личната и духовна свобода.

Какво е в Германия, кое собствено е тласнало Хитлер към гонитба на евреите, всичко това ни е неясно. Има нещо, което стои пред всичко, а това всичко е твърде голямо и твърде разнообразно в Германия, за да не можем да бъдем толкова консеквентни. 

Мога само да съжалявам, че пак на еврейския народ се падна да пострада пред тоя държавен и обществен водовъртеж.

Какво мисля за еврейската култура ?

Правилно ми задавате тоя въпрос. В първия момент може да ви се отговори, че еврейска култура днес няма. Има култура германска, френска, английска и пр. Но не е досущ така. Всичките работници в полето на културата — евреи по народност — са дали дела, в които са вложили своя личен племенен творчески огън, своя индивидуален поглед към живота. Така, техните културни дела носят белезите на една расова психика в най-добрия смисъл на думата. Та и оттам иде съжалението, че, потискайки духа на еврейството, потиска се и оня творчески огън, който е всякога една богата и напълно положителна проява в световната култура.

Мнението ми за българското еврейство и интелигенцията му ?

И тук добре поставяте въпроса. Еврейството е едно, интелигенцията му друго. Еврейството, това е целокупната маса, в която се очертава образа на расата с всички дефектни и положителни страни. Положителните страни — това е участието на еврейството в материалната култура, дето то работи успешно, по силата на една завидна опитност, без дори да прави особени жертви за това. Но тая широка маса от еврейски народ би трябвало да има и своите духовни нужди, би требвало да си е определила едно отношение към българския духовен и културен живот. Евреинът у нас е равноправен гражданин, следователно, дългът към духовния ни живот е еднакво значителен както за българина, така и за него.

Но, когато стане нужда евреинът да жертва за нашия духовен и културен живот, той мисли, че неговата мисия като гражданин не отива до там. Еврейството е сурово към културата ни. То не меценатства, то не се чувства длъжно да помогне на българската книга, на българския театър, на българското изкуство и наука. То не се интересува от писателя, художника и учения, то не показва, че цени хората на духа и почти не ги чувства. В реда на тия мисли, неизлишно би било да попитаме, колко културни инициативи подкрепи, колко сиропиталища подпомогна, колко културни институти създаде, на колко обществени идеи даде път.. .

Но еврейската интелигенция е нещо друго. Тя се приобщи с нашия живот, тя участва във всички удачи и неудачи в културата ни и внася колко да е в съкровищницата ѝ. Но тя си остава чужда за еврейската среда. Нейните дела не се ценят от евреите, тя е почти изоставена. Мога да посоча имена, които правят чест на еврейството.

И, все пак, едничка е еврейската интелигенция, от която очаквам нещо.

ДОБРИ ХРИСТОВ

професор

КОСМОСЪТ, светът, е дело на разума на природата. Следователно, всичките ценности, създадени от природата, заслужават нашето внимание и зачитане. Човекът — еманацията на космоса, е най-висшата проява на онази магическа сила, която ръководи живота на духовния мир и трябва да се счита за най-ценното в ценностите на света. Изхождайки от тези разбирания за човека, неговия произход и предназначение, болно ми става, когато гледам, как хората се ядат, като вълци, помежду си, как, в различните страни на Европа, най-безчовечно се преследват народностни малцинства в името на слепи и тесногръди разбирания за величието и превъзходството на едни народи пред други. Антисемитизмът е най-добрата илюстрация на тия мои думи. С гоненията на евреите в Германия Хитлер опълчи световното еврейство и целия културен свят против себе си. Преследването на евреите се дължи на обстоятелството, че народите, всред които живеят, не ги познават достатъчно. Ако народите се опознаваха добре помежду си, може би, никога нямаше да бъдем свидетели на кървите, които ни отвращават и свиват сърцата ни от болка пред мисълта, че най-висшето предназначение на хората е да творят духовни и материални блага и да живеят в мир и любов помежду си. Практически, тоя въпрос аз поставям, когато се разисква у нас шумно около сръбско-българското сближение, което може да се постигне, само когато българи и сърби се опознаят добре помежду си, а не когато едните се денационализират за сметка на другите. Отделните народи се отличават със свой специфичен бит и имат свои характерни особености. Затова т трябва да се оставят свободно да се развиват и живеят, без оглед на тяхната расова принадлежност. Еволюцията върви стремглаво напред и култивира хората. Когато обществото достигне до една по-висша степени на съзнание, тогава поколенията ще разберат първопричината на много прояви от нашето време, които са несъвместими със здравия човешки разум и логика.

На всички е известно, че евреите са дали големи хора в областта на изкуството и науката. Частно за музиката, мога да кажа, че евреите са дали много композитори, изпълнители и певци. Да изброявам имена — считам за излишно, защото те са плеяда. В по-ново време евреите музиканти са носители на модерното в музиката. Някои музиканти считат музикалния модернизъм за евреистика. Но те са хора с консервативни разбирания за живота и изкуството и забравят основния закон за развитието, еволюцията, която постепенно оформява, обогатява с нови знания и усъвършенства, както отделната личност, така и изкуството в всичките му разновидности.

Свободолюбието на българския народ е известно на целия свет. У нас се толерират всички чужденци, без разлика на националност и религия. Спрямо евреите не съществуват никакви неприязнени настроения, с изключение на няколко изолирани случаи, които не заслужават и внимание. Евреите у нас се проявяват като мирни и лоялни граждани. Техни съверци участваха във войните и има случаи на проявен героизъм от тях. В културно отношение евреите в България правят усилия да се проявяват еднакво с нас. Плод на тези усилия са няколко симпатични прояви, които намират отзвук в нас.

ЕЛИН ПЕЛИН

писател

ЕДНА раса, разсеяна и пръсната по цялото земно кълбо, между всички народности, гонена, преследвана, живее и се бори от векове с една жизнеспособност удивителна.

Всеки човек, всеки народ, всяка раса, всяко живо човешко същество има право на живот върху земята. Еврейската раса, жилава и способна, е доказала, че има право на уважение, защото е дала много нещо на цивилизацията, на науката, на изкуството, на философията и икономията, на всички отрасли, които характеризират човешкия напредък. Антисемитизмът е едно варварско проявление.

Всякога съм смятал високо и благородно това качество на българина да се държи приятелски и дружелюбно към евреите, които живеят в неговата родина. Българските евреи, като примерни граждани, заслужават най-добро третиране.

Българската еврейска интелигенция живее с българския дух, с българските въжделения, радости и скърби. Приобщена към местните условия, тя носи в сърцето и душата си български чувства.

Горните мисли, мисля, че съдържат, макар и кратко, мнението ми и за расизма.

ЕМ. п. ДИМИТРОВ

професор

ИДЕЯТА да се допитате до българската интелигенция по еврейския въпрос ще ви даде най-благоприятни резултати, защото, общо взето, еврейството у нас е третирано и считано за пълноправно гражданство според конституцията, а в живота, макар и в по малко случаи, нему е давано даже и предимство. Неприязън у нас може да се култивира само по изкуствен или подражателен начин. Нека предупредя, че българското еврейство се отличава с една завидна предвидливост — в своето обособяване като народностно малцинство никога да не предизвиква, нито да иска извънредни преимущества над останалото гражданство, особено в случаи, дето лесно би могло да се наложи и да възбуди недоволство или възмущение.

Това еманципирано положение е развивало у българското еврейство гражданска лоялност, а, както показаха войните — нему не е липсвал и истински патриотически дух.

Трогателен е случаят с българските евреи, заселени вече в Палестина. При срещата си с българи, те изразяват същински братски чувства. А днес на пазара ще видите изпратени отлични палестински портокали, тяхна култура, специално за България, обвити с хартии, на които стои ликът на Хр. Ботйов. Това не требва да се тълкува като реклама, а като истинско благоговение пред един герой, загинал за свободата на своя народ. Защото и съвременното еврейство се нуждае от такива герои, и то ги е имало и ще ги има.

Като представител на българските малцинства в европейските национални конгреси, съм имал случай да констатирам не само акт на сътрудничество от страна на еврейските представители, но и едно истинско братско съчувствие. Въпросът за народностните малцинства е и еврейски въпрос. Той биде създаден и изтъкнат като принцип, преди всичко, от еврейството. И на еврейските малцинства, особено на българското такова, нашите поробени братя от всички краища извън отечеството, дължат една дълбока благодарност за неоценима заслуга — за оная защита, която това еврейство даде и винаги дава на нашите онеправдани сънародници, като, например, в 1929 година, месец август, в Женева, на конгреса на европейските малцинства, когато се отричаше на Западните покрайнини правото на участие в конгреса.

Тая защита, която еврейството даде на нашите малцинства, в тоя и в други случаи, изпълва сърцата ни с благодарност, и ние не можем да не се трогнем от нещастията на тоя народ.

Излишно е да повтарям и подчертавам значението на старото еврейство за новата култура. Новото човечество се осланя на трите стълба от древната култура : старите гърци с тяхното чувство на красота и хуманност; римляните — с реализма на ума и силата на волята, със студеното право и с изкуството да се управлява; и, най-после, старият еврейски народ, който донесе на човечеството тревогите на съвестта и жаждата за социална справедливост; той ни даде скрижалите на религията и етиката. А за ново време достатъчно е да подчертаем, че, при всеки завой на култура и епоха, между другите стои и еврейският гений.

По въпроса за участието на еврейството в културния живот на България, мога да кажа, че, освен предпочитаните области от евреите, сега вече се явяват труженици за по-широко сътрудничество в науки, изкуства, хуманитарна дейност; има вече завидни прояви в музиката, живописта, даже и в литературата. Струва ми се, ако еврейството прояви повече интерес, а даже и ентусиазъм, за общо строителство и българска култура, ще бъде само за добро ... От съдбата на еврейството съм се вдъхновявал за едно стихотворение „Евреи“ (1920) и за една пиеса „Дъщерята на Йефтая“ (сюжет с истинско национален дух) — 1922 год. Накрая ще кажа, че кризата, която изживява еврейството с млади надежди за собствено огнище и стари разочарования (от преследванията), ще го направи още по-мъдро и жизнено.

ИВАН КАМБУРОВ

музикален критик

ПОМОЛЕН от редакцията на изданието да взема участие в анкетата, която се урежда между нашите духовни работници, аз се отзовавам на драго сърце на поканата да дам своето скромно мнение по някои въпроси, свързани с еврейството у нас и изобщо по еврейската проблема.

По въпроса за расизма, доколкото зная, най-новите научни изследвания отхвърлят теорията за превъзходството на расите. Моето лично схващане е, също, че няма раси, а има човечество: всички хора са еднакво създадени от природата. Въпросът е на развитие, на географски, климатически и много други причини, както и на култура, ако някои стоят по-високо от други, Да се използва теорията за „висши“ и „нисши“ раси, или за превъзходство на една раса над друга, за да се потискат или гнетят инородци, е нещо крайно осъдително и извиква възмущението на всеки, у когото има истинско чувство за човечност.

Винаги съм виждал в еврейството един елемент, който твори култура още от най-древни времена и досега. Възхищавам се, когато чета стария завет, който е едно от най-големите придобития на еврейството: с особена наслада чета Давидовите псалми. Изобщо, древноеврейският живот ме изпълва с особен възторг. 

Една голяма част от днешната общочовешка култура е дело на еврейския дух. Във всички области еврейството е дало ценни приноси: в чиста наука, в поезия, както и във всички изкуства — особено в музиката Много от най-големите творчески сили в музиката днес са от еврейски произход, или са чисти евреи. Казвал съм го не един път, ще го повторя и сега: най-новото музикално творчество стои под знака на еврейския творчески импулс. А колко много инструменталисти — пианисти, цигулари, челисти и прочее — които минават за немци, французи, руси, поляци и др., са чисти евреи. А каква голяма роля играят евреите в диригентското поприще. Най-големите диригенти в Немско са от еврейски произход: Бруно Валтер, Клемперер, Лео Блех, Ерих Клайбер и др.

По отношение на българското еврейство, бих изказал пожеланието да се освободи то повечко от меркантилните си интереси и да се насочи към една културна дейност, за да може да съдейства и то, да вземе дейно участие в изграждането на нашата и общочовешката култура.

ИВ. КИРИЛОВ

писател

В областта на духовните постижения през последно време ясно поличават бразди на един активен реализъм, който завладява и политическата дейност. Няма място за утопии. Поставените задачи на реализма са: как да се обединят народите под знамето на една човечност. И всичко това се обуславя от разбирането, че превъзмогването на личността към по-голямо съвършенство може да се постигне, когато се създадат условия за по-сносен материален и духовен живот.

Здравата племенност, която притежава еврейството, и голямата творческа мощ да създаде Библията определят бъдещето на еврейството. Толстой е предрекъл бъдещето на еврейството. След толкова страдания — превъзмогването настава.

Човек не може да излезе из кожата си. Превъзмогнатият дух през горнилото на страданието — не умира. Силният дух навсякъде е голям. Еврейският дух е и в България мощен, както е проявен и всред латинската раса и всред англосаксонската.

Евреинът е човек. А аз обичам човека. И бих казал на онези, които направляват човешките съдбини: обичайте човека! Само чрез обичта ще се прероди човечеството.

ИВАН НИКОЛОВ

публицист

РАСИЗМЪТ е теория, според която една раса е по-съвършена, по-надарена от друга и, затова, тя требва да господства над другите раси. Тази теория се развива и пропагандира с особена настойчивост, и върху нея се градят голяма част от идеите на националсоциализма. Теорията за превъзходството на германската раса над другите, особено над така наречените неарийски раси, служи като изходна точка в програмата на Хитлеровото учение. Като следствие на това учение се явява и масовото прогонване на евреите от Германия. Паметни са думите на германския философ Кайзерлинг за нисшия произход на ред нации, между които се намира и нашата. За българите той се изказва толкова неласкаво, колкото и за евреите. Какво е отношението на науката, биологията, по този въпрос — за идеолозите на расизма няма никакво значение. Както за науката, така въобще и за здравия смисъл, няма съвършени и несъвършени раси. Расите са толкова смесени, че да се говори въобще за чисти раси е смешно. В дългия исторически път на човечеството са ставали толкова раздвижвания и размествания на народите, толкова войни, толкова кръстосвания, че е невъзможно да се твърди за чистота на расата: в германската кръв е смесена толкова славянска, колкото в славянската германска и монголска, във френската толкова италианска и германска, колкото в другите народи френска. Цели векове едни народи са били покорени от други. Още по-мъчно е да се говори за превъзходство на една раса над друга. Историческите, климатическите, материалните и ред други условия са определяли и творческите наклонности и прояви на народите. И всеки народ е принесъл по нещо в общата духовна и материална съкровищница на човечеството.

Но всяко насилие требва да бъде оправдано, всяко беззаконие требва да бъде узаконено. Трябва научно да се обоснове насилието и беззаконието. Ето защо и антисемитизмът се шири къде по-силно, къде по-прикрито, в ред държави, където за политически цели е нужно да се отвлича вниманието на народа от истинските причини, които са докарали нещастието на даден народ. За народи, които са се развивали свободно политически, антисемитизмът е анахронизъм и ненужен. Свободните политически народи имат възможност да мислят и да виждат. Известно е, че само у закъснели в своето политическо развитие народи антисемитизмът е пускал корени и се е развивал. И то само в полуинтелигенцията, но не и в самите слоеве на народната маса. Народът в истинския смисъл на тази дума — селянинът, работникът, занаятчията, е имал винаги здрав смисъл и никога не се е увличал в подобни ереси. Дълги години съм живял в Русия — класическата страна на антиеврейските погроми, и смело и с чиста съвест мога да кажа, че в антиеврейските погроми руският народ, не само, че не е вземал участие, но се е отвращавал от тях... Погромите бяха дело на същата тази клика, която подготви катастрофата на руската империя. И така: антисемитизмът е инструмент на правящите класи в закъснели политическото си развитие народи. Във великите демокрации: във Франция, Англия, Америка и ред други демократически страни да се говори за антисемитизъм е или лудост, или смешно.

Евреите са в болшинството си беден народ. Тук-таме между тях се намират богати хора. Но, процентно взето, голямата част от еврейството тъне в мизерия. Така е по целия свят, където това нещастно племе е разхвърлено по ред исторически причини.

И, понеже то е принудено да живее изключително по градовете, то богатството на някои евреи се хвърля в очи. Но защо не се вижда и мизерията, в която тъне 95% от еврейския народ?

Докъде бихме стигнали, докъде би дошло човечеството, ако почнем да култивираме в душата на народа си омраза и ненавист срещу другите народи? Че нали върху тази омраза са се създавали предпоставките за войните, които са носили разорения и ужаси. Особено ние, българите, синове на малък и разхвърлен по целия Балкан народ, не можем да поддържаме тази омраза, защото жертвата ще бъдем ние: повече от 1/3 от българското племе е под чуждо владичество. И, когато ние се борим за права и човешки живот на нашите сънародници, не можем да отнемаме правата и да всяваме омраза към малцинствата, които са у нас.

Още повече, евреите в България са били винаги не само добри и лоялни граждани, но и добри българи. Който, като мен, е бил в Палестина и е видял евреи преселници от България, видял е техните домове, села, изпълнени с портретите на Левски, Ботйов и др., чул е техните песни, както и българските народни песни, видял е как никой от тях не си ляга, догдето не свърши Радио София — не може да не се засрами, че и у нас хидрата на антисемитизма започва да съска, макар и още слабо. Малките народи трябва да бъдат по-мъдри.

ИВАН РАДОСЛАВОВ

литературен критик

НЯМА нищо по-естествено, нищо по-съобразно с всички закони, морални и божествени — един народ да живее и да се развива като една отделна, самостойна група от голямото семейство на народите. В неговия бит, в традициите и историята му, в неговото близко и далечно минало, в неговите въжделения и надежди се крие това богатство от ценности, които, чрез творчеството на неговите духовни представители, дават облик на неговата култура. А няма нищо по- велико, по-трайно и по-смислено от делата в областта на културата. Тъй отделните народи се съхраняват, тъй техното национално творчество, от местно и ограничено, добива универсалност.

Ето где е смисълът — еврейството да съсредоточи цялото си внимание и цялата си енергия в догонване на чисто национални тежнения. Това е исторически оправдано и понятно. Но още тук требва да забележа, че, като всяко движение в борба за идеите си, струва ми се, че то впада в една изключителност, която не е необходима.

Там, където има религиозна и национална нетърпимост, там още едно такова отношение по въпроса е обяснимо. Това се налага по силата дори на системата за самосъхранение. Пък дори там — приобщаването към средата и културата, където се е паднало да живее и се развива една група от еврейството, не е без значение за последното, не само за неговото развитие, но и за неговите непосредни интереси. Колко повече това— в страни, където гражданското равноправие е една от солидните бази на техния граждански и държавен живот. Там не виждаме никакъв смисъл от такава изключителност.

Българското еврейство трябва да търси все по-голям досег с нашата духовност и нашата култура. По този път то ще издигне своето морално и духовно ниво и ще способства, от друга страна, за развитието на общобългарската култура — културата на тази страна, която е и негова родина. Влиянието на една по-висока култура, каквато е несъмнено нашата, в сравнение с тази на еврейството у нас, ще способства за творчества, които иначе, при недостатък от въздух и слънце, могат да останат мъртвородени. Яко еврейството у нас може с гордост да сочи на изпълнението на своя граждански и отечествен дълг през всичките перипетии на нашата млада и бурна история, нима това не може да бъде, дори още повече, една също такава гордост, че е участвало в строителството на българската култура и има своя по-голям или по-малък дял в нея?

Друг е въпросът с Палестина. Там еврейството не е вече само етническа група, но тая група има своята родина и своята държава. В нейните предали ще се разкрива и расте еврейският дух, тъй както са се обособили всички други народи. Главно чрез езика. Но има време дотогава, докогато въпросът за еврейството и неговото отношение към чуждите култури — преди Палестина да е станала още големият център на еврейската общественост и култура — може да престане да бъде един злободневен въпрос.

Не зная, как е решен този въпрос в ръководните среди на българското еврейство. Но вярвам, че и най-непримиримите не могат да отрекат дейността на няколко подчертани имена в нашата културна съвременност, като от значение не само за българската култура, но толкова повече за самото еврейство.

И с две думи казано: с какво по-малко евреин е Хайне, който е един от най-големите немски и съвременни поети?

ЙОРДАН КОВАЧЕВ

писател

РАСИЗМЪТ е изкуствена и повърхностна теория. Той изгражда своите заключения въз основа на оная нищожна част от съответни наблюдения и констатации, която може да се открие само преднамерено и нарочно, за да се мотивира една гордост, която е винаги глупост, както и едно съществуващо вече отрицателно отношение към другите раси. Несъстоятелността на расизма особено ясно проличава, когато принципите му бъдат последователно употребени за мотивиране гордостта и превъзходството на разните раси. Тогава се вижда, че той е една самоизмама на дадена раса и нищо повече.

Антисемитизмът, който, като исторически факт, като колективна злоба и като теория, е далече по-стар от расизма въобще, е още по-безосновен, още по-варварски. Той можа да просъществува толкова векове и да позори и нашето време само затова, че истинската, вътрешната, нравствената култура се движи много бавно и защото през огромен период от време евреите са били най-безопасният обект за плячкосване и най-леснодостъпната изкупителна жертва, върху която са посягали всички негодници, за да прикрият своята некадърност. Личности, обществени движения и народи, които не се стараят да изкоренят окончателно чувството на омраза към евреите, както и към другите народности, са в упадък и заслужават съжаление.

От Мойсей до Айнщайн, от Исай до Хайне, евреите са дали толкова много за извисяване на човешкия дух, за разработване на всички науки и изкуства, че само тъмен, сляп и озлобен човек може да не се преклони пред огромния принос, който тоя народ мъченик, народ търсител на истината, е направил в съкровищницата на истинските блага. И този огромен принос е направен при най-неизгодни условия, при разпиляна народна душа, при най-жестоки гонения, при които ни един тиранин не е пропуснал да опита своя бич върху снагата на еврейството; ни един човеконенавистник не е пропуснал да обагри своя меч с еврейска кръв. За всички злини, които им са нанесени, за жестоките гонения, за грабежите, за опозорените девици, за изгорените деца, еврейството винаги се е отплащало на своите мъчители и убийци с добро — с развитието на науките и изкуствата, със стопански разцвет, с мирно съжителство и всестранна помощ. В тая светлина като разглеждам онова, което е принос на евреите в хранилището на културата, душата ми прошепва заветното преклонение: „Светлина да бъде по света и слава на твоите люде, Израил!“

За преследването на евреите, както и на кой и да е друг народ, дето и да е то станало, аз не мога да не страдам. Измъчваният не бива да става мъчител на по-слабите от него. А най-вече — на евреите, от които е видел само добро. И е радостно, че огромното мнозинство у нас не се поддава на инжекции и внушения, че още помни видението на оная свободна България, за която умря Левски, най-чистият и най-светлият образ между борците за освобождение: „Всички народи в нея ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бог да живее човекът; и; за турчина и за евреина и пр., каквито са, за всичките, еднакво ще е“...

КРЪСТЮ САРАФОВ

артист

КЪМ еврейството храня най-съкровени чувства. Още от ученическата скамейка познавам еврейството, благодарение на общуването ми с евреи. Като дете живях в еврейския квартал в София и най-добрите си приятели намирах между съучениците си евреи, които днес са видни търговци.

Орисията на еврейството е била да бъде обект и средство, чрез което фалирали политици и площадни демагози могат да задушат негодуванието от пропадналата политика и нехайството на управниците, непреследващи друга цел, като властват, освен задоволяване на личните си интереси.

Антисемитизмът и расизмът са рожба на социалната дисхармония в обществото.

Помня през юношеските ми години — 1895—1899 год., когато бях в Русия — погромите, които се устройваха над руското еврейство, и каква болка свиваше сърцето ми при нечовешките условия за живот, които официалната власт създаваше за тях. Не се позволяваше на евреин, дошъл от провинцията, да остане повече от 24 часа в столицата Петербург. На евреите младежи не се позволяваше да следват в руските университети и други висши учебни заведения. По-заможните евреи имаха възможност да пращат децата си да следват в чужбина, а по-бедните младежи требваше да прекъсват учението си и да угасят пламъка на духовния интерес, дарование и любознателност, отдавайки се на търговия или на изучаването на някой занаят.

Гонението на евреите в днешна Германия има същото обяснение.

За разцвета на науката и изкуството евреите имат голяма заслуга. Техните специфични племенни способности се проявиха в всичките отрасли на изкуството: театър, музика, литература, живопис, журналистика и пр. Не е нужно да изброя целия поменик от евреи, известни на целия свят, за да покрия твърдението си. Като артист, дължа да кажа, че благоговея пред талантите на Райнхард и Моиси. С голяма любов чета произведенията на Лесинг, Зудерман и др., и интерпретирам техните герои.

В България няма условия за антисемитизъм. Психологията на българина се отвращава от ксенофобията. Евреите у нас са поставени да живеят свободно и се проявяват като лоялни граждани. Работят за преуспяването на България. В културно отношение, струва ми се, не остават по-надире от нас, българите. Евреите са едни от най-редовните посетители на нашия театър. Младата еврейска генерация се проявява в културата. Режисьорите Исак Даниел и Боян Дановски са представители на българското еврейство в театралния живот на страната. Обаче, проявилите се талантливи евреи у нас не се подкрепват материално от своите сънародници. Добре би било този дефект да се премахне.

КРЪСТЮ СТАНЧЕВ

журналист

ДА СЕ проследи произходът на расите, тяхното развитие, разпространение, цялата им еволюция, от най-старите времена на човешкия живот до днес — всичко това, безспорно, представя огромен интерес, то съставя една от най-големите и занимателни глави от научното знание.

Как са се създали отделните раси, произхождат ли от една двойка (моногенезис) или от повече двойки (полигенезис), какви промени са претърпели, какви смесвания са преживели, какви преходни видове са създали, кои и как са запазили своята пълна жизненост, а кои са загинали в страшната борба за съществуване, — ето предмети за проучване, за изучване, за да се просветли човек и да познае истинското място на своята раса, на своя народ, на самия себе си в мирозданието и в обществото на расите и на народите.

Върху теорията за расите, върху цялата еволюционна теория на живота, са работили през вековете най-великите умове на човечеството. Изучвали са и са натрупали колосални материали върху естествения подбор, върху всички условия, при които човеците са напредвали от една стадия на развитието си към друга, върху влиянието на климата, местните природни условия, но също тъй и— на обществено-стопанските условия, при което едни раси и народи са отхвръквали неизмеримо напред, а други са оставали извънредно назад в своя бит, в своята култура.

Едни народи, поставени настрани от пътищата, по които се извършват сношенията между отделните страни, са се запазили расово по-чисти, а други, увлечени от великите преселения и заселвания в разни места, са претърпявали съществени промени.

От самото естество на работата, се разбира, че първобитните раси са били по-чисти, отколкото по-сетнешните, — да не поменуваме за днешните.

Развитието на културните пътища е вековният закон на прогреса, а, следователно, и смесването на расите се явява също тъй неизбежно, като самото движение напред.

И като четем описанията за величественото и живописно разнообразие, което отличава типовете на съвременните раси и народи, като хвърлим поглед на изследванията на естествоизпитателите върху особеностите на населенията в разните страни и в една и съща страна, върху цвета, очите, кожата, формата на главата, на костите, върху нравите, обичаите, говора и пр. и пр. — всичко се явява тъй пъстро и тъй безкрайно разнообразно.

Общо взето, по големите преобладаващи черти, не е мъчно да се отличи етиопската раса от кавказката и от монголската. Но народите дравида в Индия, както и сингалезите и ведите в Цейлон, не могат да се подложат на квалификация — тъй много те са смесени.

Нас, българите, обикновено зачисляват не към славяните и кавказците — към кавказците се числят и семитите (евреите), а към фините - монголците.

Според научната квалификация, германците, като кавказци, са по-близко в расово отношение до семитите, отколкото до нас, българите.

Какви са били и какви са отношенията между човеците от отделните раси?

Те са били, в най старо време, само враждебни. Не само между членовете на отделните раси, но и между човеците от една и съща раса, между хората от един и същ народ.

Чужденецът е бил синоним на враг, на противник.

То е било в първобитните времена.

С историческото развитие, обаче, се създава и издига като голям фактор солидарността между по-близките, взаимната привързаност. Нуждите на стопанството, на отбраната, на живота въобще, налагат да се култивира родовата, племенната, народната солидарност.

Съвременното културно човечество стигна до великите принципи на свободата, равенството и братството между човеците и между народите.

Сближиха се народите в големи държави, в системи от държави. Сближават се континентите. Техниката, науката, моралът, правото — всичко работи за това сближение.

Наред с кооперацията, национализацията, колективизацията в стопанството, извършва се един величествен процес на морално сближение на народите. Идеята за всемирното братство добива осъществяване във всевъзможни инициативи от общонационален и международен мащаб.

Равенството на човеците, без разлика на раса, народност, пол, религия и пр., е всеобщата морална и юридическа максима.

Равенството на народите в отношенията помежду им намери изражение и в Обществото на народите, колкото и да е несъвършена още тази институция, защото е в своето начало.

Олимпиадите, международните конгреси, всемирните изложби, безкрайно многото усилия за насърчение на взаимността в отношенията на народите на културна и политическа почва — всичко това служи на прогреса, то е израз на самия прогрес.

Е добре, какво място ще требва да намерим, след това фактическо положение на нещата, създадено от вековното развитие и свързано неразривно с повелението на времето, какво място ще требва да се даде, между идеите за всеобщо помирение и сътрудничество, на съвременната идея за расизма, като теория и практика?

Не е ли расовият ексклюзивизъм в една отделна държава връщане към първобитността, към варварството? Не е ли това атавизъм, болезнено и изкуствено възобновяване на преживени, изживени и запратени отдавна в архивата теоретични схващания и практически осъществявания на едно мрачно минало ?

В туй същото време, когато международните договори предвиждат закрила на малцинствата, създадени от малко или повече изкуствено теглените граници между държавите, една странна за времето политическа идеология, създадена от болезнени чувствания във време на голяма стопанска и морална криза, създава и отделя изкуствено нови малцинства, въз основа на расовия произход на част от гражданството.;

За модерното време това е очевиден анахронизъм.

Расизмът, това е в същност само ново издание на стария, историческия, до пресита познатия антисемитизъм.

На практика расизмът е гонение на хиляди хора из една държава, под предлог, че със своето съществуване и със своята работа нарушавали чистотата на расата, отслабвали сцеплението ѝ и отбранителната ѝ мощ.

Антисемитизмът и расизмът с преживелица на омразата към всеки чужденец. Произходът им идва от първобитните времена.

В староримското време първото гонение на евреите се е вършило знаете ли за какво? Римляните са гонели евреите като членове на една секта, която изповядвала нова вяра, създадена от някой си Христос от Назарет. Тацит и Ювенал наричат първите християни в Рим „еврейска секта“.

Впоследствие е почнало гонение на евреите, не вече като християни, а за това, че те разпнали Исуса Христа.

И в единия, и в другия случай, значи, имаме на лице предлози за гонение на евреите, право противоположни по съдържание, именно защото не са причини, а само предлози за гонението.

В средните векове евреите бяха обявени за граждани от долно качество; определяха им особени квартали в градовете, предписваха им да носят особени дрехи, забраняваха им да упражняват определени професии и пр. и пр.

Мъченичеството на евреите в ония времена е еднакво с мъченичеството на всички поробени, на всички малцинства. . .

Великата френска революция, която създаде епохата на националните държави, епохата на освобождението на поробените по цял свят, донесе известно облекчение и на евреите.

Но Великата френска революция и всички национални революции, които я последваха през 19-я век, не премахнаха напълно робството, не създадоха на всички малцинства права и свободи. Великата френска революция и последвалите я национални революции имаха заслугата да издигнат третото съсловие до положението на господстваща класа. Тази революция откри безкрайни възможности за развитие на капитализма. А капитализмът тикна човечеството в темп на бърз напредък.

В епохата на своя упадък, старите империи — Австро-Унгарската, Руската, Германската, Отоманската, култивираха с извънредна ревност расовата и религиозна омраза и, преди всичко, антисемитизма.

Създадени бяха дори антисемитски партии.

Устройвани биваха от самата власт антисемитски погроми.

Погромите над евреите се придружаваха с всичките жестокости, които отличават въобще жестокостите над национално угнетените и поробени малцинства.

Но помни ли днес някой, че в Германия имаше антисемитска партия, основана от някой си Щекер?

Къде са некогашните буйни пълчища на виенския д-р Луегер?

Какво става с паметта на петербургския Победоносцев?

Всички тия антисемитски корифеи са днес исторически дрипи. Нещо повече: всесилните власти, които ги крепяха и поддържаха, също тъй се провалиха катастрофално.

Евреите, обаче, останаха на историческата сцена.

Борбата на евреите за своя национална и народна свобода продължава.

Тази борба е поставена днес при много по-добри условия, отколкото е била в миналото. Ционистическото движение, което има за задача да създаде държава с еврейско мнозинство, извърши много за усилване позициите на борещото се за свобода еврейство.

Създаването на еврейска държава ще бъде нов етап в приравняването на еврейския народ с останалите народи.

В своята същност, обаче, еврейското освободително движение е идентично с движението на национално поробените за освобождение, както с движението на другите национални малцинства в отделните държави за равноправие.

От туй гледище ясно изпъква отношението на всеки искрен български националист и прогресивен деятел към еврейската проблема.

Българинът, който сам още продължава борбата за по-добри бъднини, не може да храни омраза към никоя чужда раса, към никоя чужда народност, която е също в положението на борба за свобода и равноправие.

Между борещите се за едни и същи цели и задачи, за едни и същи политически и социални идеали, има естествена симпатия, солидарност и сътрудничество.

В България антисемитизъм, като обществено движение, не е имало и няма да има. Всички опити да се създаде и у нас антисемитско движение са се жалко проваляли.

Евреите, наши съграждани, знаят и чувстват истинското отношение на българския народ към тях. Отделните изстъпления на единици имат само случаен характер и още веднъж подчертават безпочвеността на антисемитизма у нас.

Българските евреи, в своята маса, споделят всички съдбини на българския народ. Т са участвали и участват в неговите борби за по-добри бъднини.

Един от признаците за прогресивния дух на българската държава и на българския народ е и липсата на антисемитизъм у нас.

Ние почитаме в лицето на евреите добри наши съграждани, както нашите съграждани евреи почитат в лицето на българите свои благожелателни съграждани; евреите у нас са признателни граждани на българската държава.

Нашето отношение към расизма и антисемитизма, всецяло отрицателно, определя и нашето отношение към еврейството въобще.

Еврейството е народ, като всички останали. То има една голяма история. Други народи, които никога са живели наред с него, са загинали. И името им дори се е заличило. Евреите са останали, преживели са безкрайни гонения. Запазили са, обаче, и съществуването, и жизнеността си.

Един тъй стар народ, естествено, има и свои положителни и свои отрицателни страни, свои предимства и свои недъзи. Както ги имат и всички други народи.

Но евреите имат и нещо повече от някои други народи : в борбата си за съществувание те са били в по-големи опасности, те са развивали по-интензивно силите си, тяхната интелигенция е имала и има големи възможности — за това еврейството е давало и дава на умствената и нравствена култура големи, световни имена.

Ние, прочее вярваме в бъдещето на еврейството също тъй, както сме убедени в преуспяването на нашия собствен народ. Защото сме на един и същ път — пътят на свободата и демокрацията, които носят прогреса.

Националният и расов ексклюзивизъм не е направил голям нито един народ, а е ставал винаги причина за конфликти и войни.

Напротив, толерантността към другите раси и народи, уважението към доброто, което има у другите, е признак на благородство и честно отнасяне към нещата.

Имало всред евреите и спекуланти, престъпници! Кой народ ги няма. Едни в по-голяма, други в по-малка степен.

Спекулантите, потосмукачите, експлоататорите, изменниците и предателите — те са една пасмина, с която ще се занимават криминалните власти. Не са те, с които народите живеят във вековете.

Народите живеят в световната съвест със своите литератори, със своите художници, със своите държавници, със своите национални герои, които са вечните фарове по пътя на прогреса на човечеството.

Такива големи мъже е дала и еврейската нация.

Няма на този свят благородно индивидуално съществувание, откъснато от света, от времето, от другите човеци, от другите народи.

Като твори за себе си, всяка нация твори за цял свят.

Върховният морал и за нациите е същият, както за отделните хора: — Никой да не прави другиму онова, което не желае другите да правят нему.

От това високо морално и политическо гледище трябва да се разглежда и въпросът за положението на еврейските малцинства, на всички малцинства.

Ето защо расизмът, като теория за държавно укрепване, е анахронизъм.

Антисемитизмът е бил и си остава само средство за отклоняване на народното внимание от истинските причини на народните политически и социални бедствия и за създаване междуособици и взаимно отслабване на еднакво угнетявани членове от едно и също общество, от един и същ народ.

Българското еврейство, работейки за издигането на своята култура, на своята общественост, помага не само на големия свой идеал за национална държава, но помага и на общобългарската култура, помага на прогреса, на свободата, равноправието и общия мир.

Българските евреи, в своята цялост, в мирно и военно време, са се подвизавали достойно рамо до рамо с българските си съграждани. За това свидетелстват техните жертви пред отечествения олтар, както и съревнованието, което проявяват при изграждането на българската държавност и на съвременната българска култура.

От всички национални малцинства, безспорно, евреите са най-многостранно приобщени към делото на майка България.

ЛИДИЯ ШИШМАНОВА

публицистка

КАКТО ми се задава въпроса за расизма, аз не знам, дали да плача или да се смея! Мислила съм през целия си живот, че съм родена в „модерната епоха“, а сега се събуждам с ужас в „средните векове“, като човекът, описан от Андерсен в приказката му „Галошите на щастието“. Едно отвращение ме обхваща и често мисля, че не ми е вече мястото на тоя свят, когато около мене се рушат светлите идеали на човечеството, придобити през столетия: свободата на съвестта, на религията или изобщо казано: свободата!

Колкото се отнася специално до проблемата на расата, като жена на професор Шишманов, съм слушала постоянно от него (а той изказваше своите мисли още и в лекциите си, и статиите си), че изобщо сега не може да се говори за „една чиста раса“, поне в Европа.

Историкът, литерар-историкът, антропологът и фолклористът много добре знаят, че нито гърците в расово отношение са чисти наследници на древните елини, нито италианците — на латиняните и т. н. А специално за германците, и именно прусаците, може да се твърди, че те имат в жилите си една голяма доза от славянска кръв, наследена от славянските племена, които те са абсорбирали (А те сметат и славяните за низша раса!) Но мисля, че, за жалост, никакви аргументи, черпани от разума — от безпристрастната наука, не могат да служат в борбата против расизма.

Моето мнение за еврейството няма да бъде много оригинално. Мисля, че тоя извънредно талантлив народ в различни посоки е внесъл и внася такива богатства в нашата цивилизация, че те даже не могат точно и достатъчно да се оценят. Вам е известно, може би, че аз особено се интересувам от музиката и, като гореща вагнерианка, чета всичко, що мога, за Вагнер и все повече и повече дохождам до убеждение, че Вагнер не е „чист“ германец и ариец, а „мръсен“ полуевреин! И това убеждение ми иде не само от фактите, които все повече изпъкват от биографическата литература на тоя титан, а от самата есенция на неговия гений, която не е германска. Тоя гений е неспокоен, агресивен в своята огненост. (По този въпрос бих могла много да говоря!) Изобщо, смятам, че еврейският елемент в нашата цивилизация е като маята, която кара тестото да се вдига. А смесените бракове с евреите дават най-добри резултати за потомството (Ние имаме добри примери за това и в България).

Вие знаете, че съм родена украинка. Макар че съм напуснала много малка моята родина, все пак много съм чела и чула от баща ми, проф. Драгоманов, за евреите в царска Русия. И когато, преди 45 години, дойдох в България, разликата в живота на еврейството в Русия и тук ме порази. Там —една маса от 9 милиона, насила натикана в югозападните губернии на империята, състояща се от едно мнозинство на бедна работлива занаятчийска класа — и един тънък слой заможни евреи, който бодеше очите на украинските селяни.

В България не намерих нищо подобно. Равенството и свободата и, може би, по-големите търговски таланти на самите българи, не даваха да изпъкнат тия нежелателни аномалии. Изобщо казано, тъй наречените „шпаньоли“ ми се видяха по-културни, по-горди от голямата маса на руските евреи. Но това са много повърхностни наблюдения, които не могат да имат никакво значение.

Обаче, това, което желая да изтъкна, е следното: както и в цял свят, еврейският въпрос, според мене, и в България, може да се разреши (и се разрешава вече), само с туй, че евреите требва да станат чисто и просто добри българи, добри български граждани. И нищо повече. Защото модерното понятие за нация и народ не зависи от произхода или съмнителната раса, а от свободната воля на свободния гражданин. Пример: Швейцария и Съединените Щати, а също и Елзас, който по езика е германски, а желае да бъде част от Франция.

Евреите, пълноправни граждани на българската държава, не могат да имат други цели от това да учат своите деца да стават добри българи!

ЛЮДМИЛ СТОЯНОВ

писател

РАСИЗМЪТ не е сериозна научна теория. Той е признак на духовно принижение, на умствен упадък. С него се оправдава стремежът за превъзходство на един народ над други.

Винаги съм поставял еврейския народ една степен по-горе от другите народи, както поради голямата му историческа роля в миналото, така и според особените му качества, които го правят най-живия елемент на прогреса. Затова всички антиеврейски движения, дето и да са, ми внушават истинско отвращение. Еврейският народ, който, освен религията, е дал на европейските народи дълъг низ велики хора из всички области на науката и литературата, не може да се третира по такъв начин.

Какво мисля за еврейската интелигенция?

Нямам основание да мисля лошо, но, все пак, винаги ми е правило впечатление, че тя не взема достатъчно участие в общия културен живот. Би трябвало да се приобщи по-близо до културния ни живот, да премахне стената, която стои между нея и нас. Така тя ще ни даде възможност да я узнаем по-добре и ще вложи своите ценни усилия в изграждането на едно по-добро бъдеще.

НИКОЛА АБАДЖИЕВ

професор

КАТО човек на изкуството не мога да одобрявам проявите на расистките движения. На земята има хора, които, създадени от една висша повеля, имат право на живот, без оглед на тяхната расова, религиозна и национална принадлежности. Човечеството е единно по отношение общата човешка психика и физиология. Могат известни народи да бъдат по-талантливи, по-дееспособни в едно направление, други пък — способни в друга области на живота. Различните способности на отделните народи в разните отрасли на разновидното човешко творчество образуват синтезата, която направлява народите в живота и ги вдъхновява към нравствените и духовни подвизи. Специфичните наклонности и дарби на отделните народи се дължат на редица обективни условия, при които са поставени да живеят, творят и се развиват. За мен еднакво са ценни заложбите, които крият в себе си всички раси и народи. Ако един народ или една раса проявява по- голяма дълбочина и усет в един отрасъл на творческия живот, друга раса проявява същата дълбочина в друга област и по такъв начин те се взаимно допълват и образуват онзи конгломерат, който е ценната духовна съкровищница на творческия дух.

От тази гледна точка аз съм за запазването на отделните раси, като цяло, считайки, че всека една от тях проявява своя специфичен мир. Тоя външен мир в отделните раси е резултат на напреженията, що те правят, за да проявяват максимума на своите творчески способности. Отделните раси образуват целокупното човечество, пред което, като човек на изкуството, не мога да не изказвам почитта и уважението си. Човечеството мога да оприлича на изкуството. Както различните отрасли на изкуството прибягват до различни средства, за да се проявят и наложат на човека (за литературата — словото, за музиката — тоновете, за живописта — багрите и пр. и пр.) и по такъв начин те упражняват своето магическо въздействие, като цяло, така и дарованията и способностите на различните раси служат, за да се проявят латентните сили на космоса. Всички хора сме деца на майката природа, с еднакви права и задължения пред нея. От тук и изводът, че, като рожба на една и съща майка, требва да бъдем и равни членове в обществото. Народите имат нужда от култура и просвета, за да манифестират всички свои скрити творчески сили, за да се облагороди и възвиси човешкият дух и да се издигне нравственото му ниво. Не в омраза, завист, преследвания, кърви и животинска стръв виждам светлото бъдеще на народите, а в техните разумни действия, толерантност и взаимна помощ.

В общочовешката култура еврейството е дало много светли имена, чието творчество спомогна за еволюцията, която народите са отбелязали от времето на първичното им състояние до наши дни. Частно за музиката, то е дало твърде много композитори, виолонисти, особено много изпълнители и певци. В музиката евреите проявяват елементите на своята расова специфичност. Романтичното е отличителен белег за евреите музиканти. И тук требва да забележа, че, ако евреите в изкуството се проявяват като романтици, немците се проявяват в дълбочината си, французите с ясността, италианците с своя великолепен bel canto, а славяните с своята мистика. От целия този комплекс от специфичности на расова особеност се получават вълшебните тонове на музикалното изкуство в неговата цялост. Поменикът на евреи композитори, диригенти, виолонисти и певци е толкова дълъг, че невъзможно ми е да го изброявам тук, пък и не е необходимо.

Евреите у нас се проявяват като лоялни и мирни граждани. Свободолюбивият дух на българина мрази ксенофобията и, струва ми се, че опитите на някои да създадат антиеврейски настроения ще пропаднат, като неприсадими цветя на наша почва.

В културно отношение евреите в България едва напоследък почнаха да се проявяват. Голямо еврейско име в изкуството и частно в музиката още нямаме. Усилията в това направление вече се забелязват. Хорът при централната синагога, под вещото ръководство на г. Цадиков, е един голям плюс за еврейството в България. Тоя хор е една отлична организация, която може да съперничи на много други организации от своя род в страната. Желателно е хорът на г. Цадиков да престане да пее на годишните си великолепни концерти само творения, свързани с еврейския дух и сюжет, но да разшири своя подбор при определяне на репертоара си.

Изобщо, първите проблясъци за излизане на евреите от духовното им гето вече се забелязват.

НИКОЛАЙ РАЙНОВ

професор

СВОБОДНОТО зидарство е създадено от християни (строители на църкви, иконописци, ваятели на верски статуи и др.). Отпосле в организацията започнали да допускат и евреи, тъй като една от целите на сдружението е да разпространява и засилва чувството на братство между людете независимо от вярата и народността им. Заблудата, че свободното зидарство било еврейски интернационал, е пръскана от йезуити, а след това разпространявана от антисемити.

Противниците на свободното зидарство твърдят, че в това движение се употребяват тайни думи на еврейски език и че главната цел на свободните зидари е да възстановят Соломоновия храм, сиреч да създадат международна еврейска република или монархия с цар патриарх евреин. Това не е вярно. Някои от тайните думи са еврейски, защото са заети от библията — християнското свещено писание; други имат египетски, халдейски и латински произход. Главният символ — Соломоновият храм — означава целокупното човечество, съставено от нравствено издигнати, просветени и честни люде, както всека голяма сграда се състои от добре отдялани и плътно скрепени камъни. За скреп на камъните в сградата служи циментът, а на людете — братолюбието и взаимопомощта. Целта на движението е да работи за постоянното усъвършенстване на индивидите, та по тоя начин и цялото човечество да стигне до съвършенство.

Обикновено евреите образуват свои ложи, в които не членуват християни, но могат да ги посещават и слушат, що се говори там. Начело на местните организации (велики ложи, послушенства, ведомства, федерации и др.) не стоят евреи. Според официалното издание на организацията — „Годишник на зидарското сдружение“, излизащ в Берн, — по цял свет има около 4,000,000 свободни зидари. От тях са евреи не повече от 60,000 души, сиреч, общият процент на членуващите евреи е 1,5 % (едно и половина на сто).

П. ДЪРВИНГОВ г.-щ. полк. о. з., военен писател

ИСТОРИЧЕСКАТА наука още не е казала последната си дума по въпроса, кога за пръв път се явяват евреи в Балканския полуостров и остават тук като негови жители. Едни отнасят това след похода на Дарий в Скития, други - след оня на Александър Велики в Азия, а трети — след завладяването на полуострова от римляните, особено след разрушението на Ерусалим и окончателното пропадане на еврейската държава.

Автентично свидетелство за поселили се в полуострова евреи имаме от началото на християнската ера, когато апостол Павел посетил града Солун, дето намерил колония от евреи с редовно устроена верска община. В кои други градове на полуострова през време на римското господство е имало подобни поселения, каквито, без съмнение, трябва да е имало, при това на повече места, не е установено. Но, и да е имало тук-там подобни поселения, те са били разгонени, разнебитени или съвсем унищожени при нашествията, които готите, хуните, аварите, хунобългарите и славяните последователно и почти непрекъснато развиха в полуострова от края на IV до началото на VII векове. При тези всеунищожаващи нашествия, които измениха из основа народностната физиономия на полуострова, се запазиха само жителите на някои покрайнини и тия на крепостите, като Солун, Цариград и някои други, които не бидоха сломени от ударите на нашестващите народи.

След окончателното заселване в полуострова на нашите прадеди, славяните и хунобългарите, от етническата комбинация между които се получи българският народ, и особено когато непрекъснатите напъни на българите срещу Византия в Тракия до Цариград от север и тия на персите и арабите срещу Византия откъм Мала Азия и по море от юг затихнаха, отново за евреите се създадоха благоприятни условия за търговско и заселническо движение към и в полуострова.

Тая епоха съвпада с цветущия период на арабската империя, особено на западния ѝ дял, дето испанските маври достигат до високо културно равнище и посред които евреите държаха в ръцете си по-голямата част от търговията по Средиземно море и с Близкия изток, чак до бреговете на Черно и Азовско морета и устието на р. Дон. От друга страна, същата тая епоха на еврейска търговска, па даже и верска, както и културна, експанзивност съвпада и с най-бележитите времена от историята на България, която именно тогава се издига и дълго се задържа на равнището на най-мощната империя в Югоизточна Европа, а българският народ се явява пръв окончателно оформен като народ с национално съзнание, с единен език, единна вера, единна култура и единна държава от Черно до Адриатическо море и от Карпатите и Дунава до Бело море.

Ние нямаме исторически свидетелства за отношенията на езическа, а след това и християнска България към евреите, живущи в българското отечество или находящи се в търговски връзки с него, през тоя важен период от нашата история — период, когато в царуването на Симеон нашата държава търси съюзници даже през Средиземно море в лицето на арабите от Северна Африка, сигурно не без съдействието на еврейски търговски магнати; но, ясно е, че през тия и близките след тях времена в нашето отечество съществуват редица градове, в които, наред с българите, са живели и евреи. Едни дошли от юг по силата на развиващата се търговия, други дошли от Централна Европа, понеже били подгонени от кръстоносците, и трети—живущи от по-рано и запазили се тук в някои от крепостите преди образуването на България.

Ценни данни за броя на евреите към тия и близките след тях времена ни дава съвременният еврейски учен и пътешественик, родом от Испания, Бениямин бен Йона де Тудела, който в 1170 г. е пропътувал южната част на полуострова и чиито сведения ни дават идея как са били разпределени тогава евреите по градове, които той лично е посетил. Той бележи, че в негово време имало в Солун 500 души евреи, в Димитрица до устието на Струма—20, в Драма — 140, в Родосто — 400, в Галиполи — 200, в Майдос — 500 и в Цариград — 2.000 души евреи . Според други източници, знае се, че в същия век евреи са живели в Бер, в Костур, дето е бил роден бележитият еврейски теолог Тобия бен Елиазар, в Охрид, дето два века по-късно се ражда знаменитият талмудист и граматик Иеуда бен Моше Москона, в Скопие, София, Видин, Никопол, Пловдив, Одрин и други градове, за които нямаме сведения, но в които сигурно е имало евреи по брой горе-долу съответен на цифрите, които Бениямин Тудела дава за градовете, през които е минал. Че в България в тия и близките след тях векове е имало на повече места евреи, които, при това, са представлявали известен ценен търговски, индустриален и културен елемент, се вижда от многозначещия факт, че цар Иван Александър (1331 —1365) бе предпочел да остави своята първа жена Теодора, дъщеря на влашкия княз, и се ожени за една млада еврейка, на име Сара, която при кръщенето получила също името Теодора.

Последното по ред приидване на евреи, което постепенно дава окончателна физиономия на еврейската диаспора в българското отечество, се извършва през 1492 г., когато България бе вече под игото на турците. Тая нова вълна поселенци, брояща няколко хиляди души, прогонени от Испания евреи, се насочи главно към Солун, дето тя създава най-важното и най-деятелното еврейско средище и от дето се поема заселническо проникване по търговските пътища във вътрешността до Дунава. Естественото размножение и разселване през XVI до XIX векове на евреите в българското отечество се виждат в последната му фаза от следните статистични данни.

В България в началото на XX век, а именно в 1910 год., имало всичко 40.070 души евреи, от които 38.482 души в градовете, и които по окръзи се разпределяли както следва: Софийски — 13 844. Пловдивски — 6273, Русенски — 4.444, Бургаски — 3.432, Кюстендилски —- 2.697, Варненски — 2.456, Видински - 2.242, Старозагорски — 2.150, Шуменски — 1.133, Врачански — 641, Плевенски 623, Търновски — 136, и по разни села — 1.588.

В Македония в същото време, според д-р Саул Мезан, имало всичко 90.490 души, които се разпределят по градове, както следва: в Солун — 75.000, Битоля -- 6.000, Кавала 2.000, Сер — 2.000, Скопие — 1.700 до 2.000, Костур — 1.600, Струмица — 650, Бер — 500, Щип — 500, Драма — 380, Неврокоп — 110 и Гор. Джумая — 50 до 100 души евреи.

В Тракия, все в същото време, 1912 г., общо имало евреи 22,118, разпределени както следва: в Одрин и каазата — 13.888, Свиленград — 640, Димотика —960, Узункюпрю — 120, Хавеа — 20, Лозенград — 1.080, Люлебургас — 320, Дедеагач — 240, Софлу — 15, Гюмюрджина — 712, Галиполи — 1.859, Мериофте и Шаркьой 17, Чорлу — 626, Родосто — 1.600.

Това широко поселение на евреите по градовете на българската родина не може да бъде обяснено иначе, освен с това, че вековното съжителство на българи и евреи никога не е било смутено от сериозни вражди помежду им, еднакво както през времената на първото и второто български царства — през средните векове, така и след това — през време на турското господство, така, най-сетне, и в най-ново време — след освобождението на България.

В нашето отечество не е имало и не е било възможно да има гонения на евреите защото са евреи, нито пък се е прекъсвала никога дълбоката връзка между търговския и финансов еврейски елемент, от една страна, и българския занаятчийски и производителен елемент, от друга страна. И днес по тържищата на София и на всички наши градове българите купуват и продават от и на евреите така, както това са правили през всички времена досега. Нашият народ не познава идеята да не се купува от евреите, и, ако на някого би могла да яви подобна мисъл в главата и би рекъл да я налага на другите, той не би имал никакъв практически успех. Двата народа през траене на вековете са имали достатъчно време взаимно да се опознаят и, което е по-важно, напълно да се приспособят един към други. В това отношение заслугата пада еднакво на евреите, както и на българите: — на първите, защото са изучавали българския език и нуждите на българските си клиенти, както и тяхната психология, — на вторите, защото винаги са уважавали своите съграждани евреи и са имали доверие в тях. Така е било във време на робството, когато българите в лицето на евреите са виждали обезправени, също както себе си, граждани и взаимно, доколкото условията са спомагали, са се крепили едни други; така е и от освобождението до днес, когато българите и евреите развиват своите усилия за лично и общо преуспяване, като напълно равноправни граждани на страната.

В съзнанието на българския народ евреите не са малцинство, а съграждани с всички права и задължения, както и самите българи. Евреите в България могат да изповядват своята вяра, своята национална принадлежности и своите схващания, както в най-свободната държава в света. За евреите у нас са достъпни всички занятия, професии и промишлености. Във взаимните си отношения българи и евреи, с изключение на единици, се държат помежду без верски или национални предразсъдъци, без някакво преднамерено чувство на расово различие и без предвзети идеи. В кафенето, ресторанта, театъра, градините, на улицата, в работата, обществените движения, навсякъде българите гледат на евреите като на себеподобни съграждани. Че могат да се намерят лекомислещи субекти да гледат по-иначе, това не изключва общото правило. В това отношение, за евреите в България поучителен е фактът, че се срещат изроди българи, които в лицето на македонските българи виждат лични и даже национални врагове, но то съвсем не значи, че българският народ в своята подавляваща маса е заразен от такива низостни чувства.

В България евреите не са роби, нито парии, нито заставени да живеят отделно от българите в някакво гето, както е било в някои държави в мрачните средни векове.

Българските евреи се ползуват с всички права и но- сят всички задължения от освобождението насам, както и самите българи. Техните църковни общини развиват своята дейност без ни най-малкото вмешателство от страна на държавната власт. Техните търговци и индустриалци вървят в първата линия и не съществува държавна наредба или инициатива, с която би се целило ограничение и на най-малкото право на който и да е евреин защото е евреин.

Това положение на нещата, при взаимните отношения между българите и евреите в нашето отечество, не е дело толкова на законите на страната, колкото резултат на дълго приятелско съжителство, което още от утрото на освобождението на България установи окончателно характера на отношенията на българите към евреите и на евреите към българите и българската държава. Обградени със старото уважение и зачитане от страна на българите, евреите заживяваха в свободна България, по силата на собствените си интереси и на законите на психологията, с нуждите, стремежите и идеалите на съгражданите си българи. Съчувствено отнасящи се към българите през време на турското иго, сега, в свободната българска държава, евреите се проявиха още по-искрени в отношенията си към същите. В обществените движения, при народни бедствия, при благотворителни инициативи, всякога евреите се стремяха да изпълнят своя дълг не по-лошо от българите. В тежката борба на македонските българи за спечелване свобода и по-рано, па и сега, никога съчувствието на евреите към нашите братя не е пресъхвало, нито е оставало без да не даде известен по-голям или по-малък резултат.

Ето тъй, българи и евреи дойдохме до Балканските войни с най-добри взаимни чувства и вяра едни в други. Подавляващото българско мнозинство постепенно и съвсем естествено бе вече повлияло със своя темперамент, характер, мироглед, привички и схващания върху евреите, при това върху тях по-силно, отколкото върху който и да е друг народ в България.

В това отношение факт е, че българските евреи, поселили се в Палестина, превъзхождат чувствително своите местни сънародници и ония поселили се там от други страни. Това положение на нещата се дължи, без съмнение, на влиянието на българската общественост, на българската просвета и особено на българската военна служба. Евреите в България служеха и служат на същите основания, със същите права и задължения, както и българите. В редовете на действащото и запасно офицерство, се числяха и числят почти толкова офицери, колкото пожелаваха да се посветят на военна служба или притежаваха образование, за да добият чин подпоручик в школата за запасни подпоручици. И, най-важното, всички тия офицери, подофицери и редници евреи, живущи и служещи всред един народ и всред една войска надъхана с най-горещото желание да види братята македонци и тракийци свободни, бяха също така искрено убедени в тия национални български идеали и в произтичащата от тях повеля, всеки воин да бъде готов да положи живота си за тях.

ТАБЛИЦА
за падналите убити, умрели от рани и болести български евреи във войните през 1885, 1912-1913, 1915-1918 година по градове
Градове 1885 г. 1912-1915 1915-1918 г. Общо за всички войни
Офицери Подофицери Редници Всичко Офицери Подофицери Редници Всичко
Берковица     1 3 4   1 3 4 8
Бяла Слатина     1   1     1 1 2
Бургас       2 2     5 5 7
Варна       7 7   1 11 12 19
Враца               5 5 5
Видин     1 12 13 3 8 20 31 44
Горна Джумая               2 2 2
Дупница       10 10 1   22 23 33
Ихтиман       1 1         1
Казанлък       5 5   1 7 8 13
Карнобат       11 11     16 16 27
Кюстендил 1     13 13 1 1 26 28 42
Лом       4 4     7 7 11
Нова Загора       2 2     2 2 4
Никопол             1 4 5 5
Орхание       1 1     1 1 2
Пазарджик       8 8 5   17 22 30
Плевен       4 4   1 4 5 9
Пловдив       7 7 1 5 90 96 103
Провадия       8 8 1   9 10 18
Разград     1 1     4 4 5
Русе       12 13 2 4 11 17 30
Самоков   1   2 2 2 1 17 20 22
Сливен   1 4 2 3 1   8 9 12
София 1     60 65 10 14 200 224 290
Станимака               1 1 1
Стара Загора   1   5 6   1 15 16 22
Фердинанд       1 1     8 8 9
Хасково       2 2     7 7 9
Чирпан       1 1     8 8 9
Шумен       8 8     19 19 27
Ямбол     1 25 26 3 1 16 20 46

В казармите и във Военното училище евреите войници и юнкери се учеха с същото старание и показваха същите успехи, както и българите. Това е великолепният портупей-юнкер Йосиф Хербст, комуто пишещият тия редове дължи първоначалното си строево образование като млад юнкер; Йосиф Хербст, който се прояви великолепен и във войните и в нашия често тежък обществен живот, в бурите на който най-накрай падна, най-искрено оплакван от всички почтени и родолюбиви българи.

При мобилизациите в 1912 и 1915 г. евреите запасни войници, подофицери и офицери се явиха по местата си в полковете и службите тъй бързо, както и всички останали граждани на България. Убедени, наравно с българите, в нуждата от кървавата борба и в величието на идеята, която я налагаше, евреите понесоха тежестите на походите, марш-маневрите и боевете със същото искрено себеотрицание, както и българите. И във войните през 1912—1913 г. и 1915—1918 г. българските евреи, броящи около 40 хиляди мъже, жени и деца, дадоха толкова загуби, колкото дадоха гърците и турците поотделно в Турско-гръцката война в 1897 г. Приложената по-горе таблица ни дава най-ясна идея за благородните жертви на българските евреи за свободата на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Тая таблица е съставена по официалните архиви и чрез грижата на дружеството на участвалите във войните български евреи.

Ние се покланяме пред тия скъпи жертви за каузата на българския народ от страна на българските евреи, които се биха във войните за свободата на Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини по български.

П. К. ЧИНКОВ

публицист

КАТО теория расизмът е несъстоятелен, а като практика — предизвикателен. Това обяснява и антисемитизма в неговите най-различни прояви в всички времена и у всички народи. Това обяснява и факта, че антисемитските движения са били винаги дело на отделни личности, повече или по-малко издигнати, повече или по-малко популярни, повече или по-малко амбициозни, но никога не са добивали всенароден характер, никога не са имали характерни белези на исторически народни движения. Дори в класическите страни на противоеврейските погроми, като Полша и Румъния, антисемитизмът никога не е достигал размерите на едно широко обществено течение, а за народно движение и дума не може да става. Дори в тия страни антисемитизмът е носил винаги следите на болната амбиция и на необузданото желание на отделни личности да играят голяма обществена роля, след като са се издигнали лесно върху вълните на едно изкуствено създадено „движение“.

Последният пример на расиската теория и практика, прилагани в наши дни най-нашироко от една голяма европейска държава, също така ни убеждава, че расизмът няма и не може да има своите корени в съзнанието на широките народни маси. И ако в случая, за който говорим, не може да става дума за авантюристичните подвизи на лекомислени кариеристи, все пак расизмът се явява като инструмент на висша държавна политика, ръководена от волята на едно лице. И именно в тази голяма европейска държава, в която расизмът като теория бе разгънат в най-голямата му широта, а на практика получи и официалната благословия и подкрепа на държавата, най-добре пролича колко непопулярно е това учение като теория и колко пагубни стопански последици има то като практика. Затова, без да бъдат прилагани повече противоеврейскит закони, напоследък се яви дори една реакция точно в обратна посока, като се пречи на еврейски семейства да се изселват от страната.

Това последното обстоятелство е характерно обяснение на една от причините на антисемитизма. Интелектуално издигнати, дори когато продават семки или дантели, обичащи работата, която са си избрали и вършещи я с любов и преданост, със силно развита интуиция и с остра предвидливост, евреите са, навред по света, първи в ония малко професии, които са си избрали, именно защото те допадат на техния нрав и на техните склонности. На дъното на всяко противоеврейско движение се крие, струва ми се, известна доза завист именно заради това професионално първенство. Лесно е да си представим докъде може да иде тази завист и какви стопански и националполитически последици може да има тя, когато се развива в момент на стопанска криза, предизвикваща по-голям или по-малък неуспех на другите националности в същите тези — специфично еврейски — стопански дейности. И още по-лесно е да обвиним в такъв случай, именно евреите за всичко лошо, което ни е сполетяло.

С това е казано и какви са евреите като стопанска ценности, като националикономически елемент. Ако требва да изтъкнем и тяхната националполитическа ценност, достатъчно е да напомним, че, въпреки всички гонения, на които са били подлагани, те са оставали винаги верни на своята родина. Специално евреите в България са били винаги досега във всяко отношение добри граждани, и ние, българите, ако не потърсим дълбоките причини на расизма, мъчно бихме могли да си представим, защо, наистина, трябва да съществува изобщо антисемитизъм.

ПЕТЪР КАРАПЕТРОВ

писател

ОДОБРЯВАМ идеята ви да се вземат и поднесат на еврейството мненията на български писатели и общественици за расизма. Готовността на всички да се отзоват на поканата за интервю говори, че съдбата на еврейството е близка на българския интелигент.

Човечеството дължи много на еврейството. Един народ, който поразява със своята жизнеспособност, който има една жестока съдба, но който не със своите расови способности, не със своята материална култура, а с религията си е влияел на целия свет, такъв народ заслужава адмирация. Изключителният култ на Йехова в тъмните времена на идолопоклонничеството е явление от голямо историческо значение. Нека не се забравя, че християнството се появи върху основата на тази религия.

Евреите, след финикийците, са най-енергичният народ в древните времена. Управлението им съдържа много демократични елементи, които векове след това намират прием в европейските страни.

Антисемитският поход срещу евреите е голямо недоразумение.

Теорията за расизма е пакостна за света. 

Превъзходството на раса над раса, за да се гнети и потиска „нисшата“, е престъпление спрямо човешката природа.

Ние, българите, сме изпитали на практика страшния гнет от едно своеобразно прилагане на расизма. Не ни дели много време от опита на фанариотите да ни погърчат.

Рано е още да се преценява обективно хитлеризмът, както и фашизмът и болшевизмът. Икономическите и политически противоречия между държавите са тъй големи, че ние не знаем, накъде ще избият крайностите.

Не мога да не изкажа възмущението си от някои прояви на расизъм у нас, който заинтересовани личности искат да присадят на българска почва, без да държат сметка за психологията на българина.

Еврейството в България ?

Написал съм една историческа повест „Сара“ — още непечатана. Както виждате, героинята е еврейка. Рисувам еврейството през време на цар Иван Александър. Сара, като българска царица, е била една от най-просветените царици за онова време. Тя е построила много манастири и е била извънредно благодетелна. Изхождам от гледището за голямата роля, която е играло еврейството у нас за заякчаване търговски връзки с други страни. Според мене, не е случайно поставянето царска корона върху главата на прекрасната еврейка — то си има своите икономически и политически причини.

И днес еврейството у нас играе не малка роля в банковото и търговско дело. За голямо прискърбие, еврейството не се интересува от българския културен живот, а камо ли от българската книга.

Отделни личности евреи вече се проявяват и в нашата култура. Но, за голямо прискърбие — само отделни личности. Би трябвало нашето еврейство, което даде за България своята кървава дан във войните, да подкрепи и нашата култура.

РОЗА ПОПОВА

актриса

ГОЛЯМО заблуждение е да се мисли и вярва в превъзходството на една раса над друга. Няма привилегировани от природата раси. Има благоприятни и неблагоприятни условия на развитие.

Науката е доказала, че животът на земята се е развил не в привилегировани места, а в разните материци, където е имало условия за живот. Следователно, няма привилегировани раси и народи. Всички народи са дали на човечеството свои мъдреци, учени и великани на изкуството. Защото и раси, смитани като стоящи на най- низко стъпало на развитие — като негрите — дават своите „черни Мойсеевци“, велики трагици и трагички, писатели, които заклеймиха европейската лъжецивилизация, която играе една душепагубна „културтрегерска“ роля за расата им. Обаче тях „благородната“ раса не ги превежда и разпространява в по стотици хиляди екземпляри и не ги допуща даже, въпреки проявено превъзходство, до професорски катедри.

Няма расови превъзходства — има само човеци.

Ако разните касти биха могли да се нарекат раси, аз бих разделила цялото човечества на две раси — потисници и потиснати. Дайте на всички човешки същества еднакво благоприятни условия на умствено и духовно развитие и вие ще видите, че расовият въпрос ще изчезне сам по себе си. Неравенството декаденсира и едната, и другата страна.

Нима е случайно, дето великият Шекспир — син на гордия Албион, пръв, с своя човечен и благороден дух в художествената литература, порицава расовите различия, чрез мавъра Отело и евреина Шейлок? Дездемона не е ли човечният символ, че само чрез любовта може да се открие под чернокожото лице красотата и благородството на духа ? А Шейлок не казва ли: „Когато вие ни убивате, от нас не тече ли кръв?“ — кръв, която не може да носи други елементи, освен елементите на кръвта у човека въобще?

Няма привилегировани раси и народи — има едно общо човечество, и престъпно е да се слагат никакви фиктивни превъзходства и прегради между народите.

Духът на новото време и човечността изискват премахването на всякакъв род прегради, и аз мисля, че това най-добре ще се постигне чрез науката и изкуството, защото и едната и другото са международни — там всички раси говорят на един общочовешки език, езика на духа, ума и сърцето.

Искате мнението ми за еврейската култура.

Данните са на лице. Еврейството от целия свет е дало много нещо на човечеството в областта на културата — това е въпрос вън от всякакъв спор. Еврейството е завещало на човечеството стария завет.

Самото християнство и новият завет не е ли пак учение, оставено нам от синовете на Юдея?

През всички векове и до днес — еврейството е давало и дава великани в областта на науката и изкуството, от които непрекъснато се ползува общото човечество.

Питате: какво е мнението ми за еврейската интелигенция в България?

Не съм съгласна с многото изказани мнения, че тя е инертна. Нейната стара генерация е свита, привикнала с духа на турския режим. При освобождението на България, когато интелигенцията на българина, подтикната и наелектризирана от своите революционни будители, почва с ентусиазъм своето културно възраждане, тя, еврейската интелигенция, изживява още дълги години един сложен психологически процес, докато свикне с новата ситуация. В това време на пасивност тя е била изпреварена. Обаче по-младата генерация на еврейската интелигенция, още от Балканската война, където се прояви като добър войник и гражданин, изживявайки процеса на организиране, търсене и оформяване, отпочва своя силен културен подем. За това говорят фактите: нейните училища, народен университет, благотворителни дружества, хорове, опити за опера и театър, юнашка организация, проявени вече оперни певци и певици, музиканти, художници и художнички, критици, журналисти, офицери и политици, някои от които пожертваха и живота си и пр.

Всичко това не показва ли, че нашето еврейство се движи напред ? Безспорно. И, по всичко изглежда, че то се стреми да усили своя темп, съзнавайки, че животът днес пулсира по-бързо, формите се менят и то може да изостане. Но, като се знае, че духовните зидари, в по-голямата си част, са идеалисти и не са и зидари на материални блага, добре би било заможното еврейство да взема по-интензивно участие със средствата си в строежа на своята култура.

СВ. КАМБУРОВ-ФУРЕН

писател

ПРЕД лицето на човечеството и на земята няма привилегировани раси и народи. Има по-добри и по-лоши географически и климатически условия за създаване на повече или по-малко култура — но не и „привилегировани“ племена, които по една случайност, може би, са попаднали на по-благоприятни условия за развитие и живот. Следователно, няма ни „богоизбрани“, ни „привилегировани“ народи.

Дори балата раса не превъзхожда в чисто човешко отношение даже „черната“ — да оставим жълтата и кафявата ! Известна е колонизаторската роля на „белите“ в Америка и Африка — изразена най-вече в унищожаване на местното население, както е случаят с „изчезването“ на червената и отчасти на черната раса в Америка.

Тук, действително, „бялата раса“ има големи преимущества пред всички останали.

Всъщност — истински привилегировани раси и народи са тези, които са дали (или ще дадат) най-големи духовни или материални блага на човечеството — при най-малко загуби и средства.

Ergo, мерилото за определяне расовите преимущества на една или друга раса е максимум полза — при минимум жертви.

Какво мисля за еврейството?

Въпросът би требвало да бъде разгледан от две страни: едната историческа — отнасяща се до старо- еврейската — чисто израилтянска култура, и другата — съвременна, културисторическа — от християнско време насам. Първата е напълно установена, втората — още не.

Но, все пак — признаците са на лице: благодарение на историческата си съдба след разпадането на еврейското царство — да не хаби духовни сили и средства в държавно и политическо устройство — от две хиляди години насам еврейството отдава физическите си и духовни сили изключително на свободни професии — преимуществено на търговия, наука и изкуство.

Вследствие на това — най-обдарените и издигнати синове на Израил се отдават — и с успех, често голям - на изкуство и наука.

Във всички нации имаме по няколко, а понякога и повече, най-видни представители в науката и изкуството.

Имена — много, и големи: Спиноза, Бергсон, Дюркхайм, Хайне, Анатол Франс, Рубинщайн, Добровен, Райнхард, Йеснер, Басерман, Моиси, Бергнер (Елизабета) и т. н. — nomen illis legio.

Относно българското еврейство?

Имената в областта на изкуството са твърде малко.

За голяма жал, обаче — тези бедни труженици на изкуството не намират поддръжка у своите богати сънародници.

А желателно би било, щото българското еврейство да вземе по-близко участие — морално и материално, в живота на своето и целокупното българско изкуство.

СТЕФАН КИРОВ

председател на Съюза на артистите

Аз съм реалист и зная, че теориите се градят върху факти и опити. А фактите говорят тъкмо обратно за расизма. Нека се отговори: защо голяма част от видните германски артисти са евреи? Защо най-големите режисьори на Германия, Райнхард и Еснер, са евреи? И то чистокръвни евреи, които издигнаха и прославиха германския театър в целия свят и затова бяха изгонени вън от Германия. Защо значителна част от великите германски учени, музиканти, финансисти, писатели са евреи?

Ясно е за всеки нормален човек, че постановката на въпроса за расизма е смешна, и че в основата му лежат други стремежи. Нима, рамо до рамо с германския работник и интелигент, не се бори за своето съществувание, в днешните тежки условия за живот, човекът евреин? Не е ли това създаване на озлобление против една нация, пръсната по целия свят благодарение на ред исторически причини, която с голяма мъка изкарва своето препитание и, благодарение на своите изключителни способности и талант, заема първо място между първенците в науката, изкуствата и търговията? Стари и познати прийоми в историята, когато, при невъзможност да се разрешат икономическите и социални проблеми на времето, в което се живее, се търсят отдушници, създават се в народите настроения срещу еврейския народ като изкупителна жертва. Прийоми, които дават обратни резултати. Експерименти, които струват милиардни щети на човечеството. Такъв беше и девизът на руските погромаджии, които, след като настървяваха масите на чисто национална почва, уталожваха жаждата си, след като избиваха хиляди евреи, десетки хиляди разсипваха и разгромяваха имотите им, за да ги оставят да живеят в мизерия и глад. Тези прийоми на погромаджиите вече не действат на масите, които разбраха, че нищо не ги дели от еврейския народ, че еднакво теглят и страдат заедно с него в живота.

Една от най-важните и големи причини за появата на расизма е завистта от успеха на еврейството във всички отрасли на живота. Всички културни хора ценят способностите на семитската раса, която не отстъпва с нищо на другите. Специално за еврейството в България — това са много мили, приятни и добри хора и, безспорно, културни. Нашите евреи много работят, и печелят, за да живеят. Като граждани, те не отстъпват в нищо на нас — българите. Те обичат изкуството, поддържат го и са най-големи почитатели на театъра и артистите. В днешния век на култура, срамно, болно и обидно е да се повдигат въпроси за някакъв расизъм.

СТ. МАКЕДОНСКИ

оперен артист

АНКЕТАТА, която предприехте между българските интелектуалци, е много навременна. Въпросите, които задавате, са много интересни.

Расизмът е едно ненормално движение, мога да кажа, дори некултурно. Няма „висши“ и „нисши“ народи. На земята има само човеци. Расисткото движение в Германия има социална подкладка. И затова, когато слушам за преследвания срещу известни хора само — изключително поради националната им принадлежност, моята съвест се бунтува, човешкото ми съзнание протестира, и аз се чувствам унизен като човек.

Изгониха евреите от Германия, но забравиха, че това еврейство е дало на Германия едни от най-светлите умове на Отечеството — то е дало едни от най-големите личности на театъра, на операта, на науката, на медицината и на индустрията, с които немската култура се гордее. Струва ми се, че злината, която националсоциалистите причиняват на германската култура, е много по-голяма от загубването на колониите, непосредствено след войната. Надпреварването на почти всички европейски държави, както и Америка, да предлагат катедрите на своите университети на професори емигранти, се явява като протест за гоненията в Германия. За това отношение, поразително е вниманието на Кемал Ататюрк. Той счита за гордост, че в университетите на нова, възраждаща се Турция личат професори, емигранти от Германия — той широко отвори вратите на своята родина на много учени, професори и писатели. Аз вярвам в бъдещето на човечеството и зная, че на края разумът и човешката свобода ще възтържествуват.

Какво мисля за еврейството ?

Към еврейството храня най-хубави чувства. Още като юноша съм се движил в еврейски среди. Когато следвах в Русия, имах добри приятели евреи; те не бяха тъй свободни, както другите — например, нас, българите. Свободолюбивата ми натура винаги ме тласкаше към тях, угнетените. В царска Русия наблюдавах отблизо режима, в който бяха поставени евреите.

Като днес помня колко мъчно бе разрешено тогава на варшавския кантор,—струва ми се, казваше се Сирота — да остане в Москва двадесет и четири часа (той идваше от Петроград, където бе дал единствения си концерт) и да даде един концерт. Требваше, с молбата на голяма група артисти от Московската опера (Болшой театр), да се изпроси от властите неговото оставане. Сирота притежаваше феноменален тенор и, ако неговата майка не бе го заклела да служи само на религията, той би затъмнил всички тогавашни слънца на оперния небосклон. Винаги съм се удивлявал от интелигентността, способностите и гъвкавостта на евреите. Частно за мен, мога да благодаря за благотворното влияние, което някога в младини ми оказа дружбата с евреи.

В България, аз мисля, че няма условия за антисемитизъм.

Евреите у нас са поставени да живеят свободно и се проявяват като лоялни граждани. Те живеят за преуспяването на страната. Героизмът, проявен от нашите евреи във войната, показва, че те тачат и обичат България като своя родина. Помня с какъв пламенен ентусиазъм ми говореха за подвизите на българската армия на фронта войниците евреи. Въобще, евреите дават своята дан за излизането на родината ни от тежкото положение, в което е изпаднала тя днес.

В културно отношение, струва ми се, че остават по-надире от нас, българите. От известно време те са направили голям прогрес. Първите проблясъци се виждат и перспективите са благоприятни. Обаче проявилите се у нас талантливи евреи не се подкрепват от своите сънародници. Добре би било заможните евреи, които харчат значителни суми за всевъзможни други цели, да определят по някоя сумичка за подкрепа на своите даровити сънародници.

СТЕФАН САВОВ

артист

НАДАЛИ има по-несъстоятелно схващане, особено днес, за понятието „расизъм“, когато народите се мъчат след големите опустошения на войната да заживеят в мир и да си протегнат ръце всред трудните и непоносими стопански и финансови условия на живот. „Расизмът“ — това е празна дума, с която разни дилетанти и посредствени люде се мъчат да излязат на повърхността, като създават ред спекулативни теории, зад които всякога се крие, преди всичко, личното благоденствие и кошмарът за величие за сметка на масите.

Намериха се и идеолози да казват, че смешението на расите довеждало до физическо израждане и затова Германия, колкото по-скоро се освободи и пречисти от това смешение, толкова повече щяла да бъде ценна в общочовешкото семейство. Обаче, позитивната наука оборва без остатък това грубо тенденциозно схващане. Днес походът срещу еврейството в Германия е безпаметство и тя се изложи пред всички народи; от всички страни се нададоха справедливи възмущения. Защото в науката, културата и цялото стопанство на Германия евреите имат голям дял.

За значението на еврейската цивилизация в общата култура на човечеството могат да се напишат томове. Във всеки случай, заявявам: тя е прозорец, през който погледнаха западните народи. Евреите ненапразно още в далечното и тъмно минало са считани като мъдър и книжен народ. Книгата за тях е била културата и затова те са я тачили и беседвали с нея по храмовете, къщите и на открито. Най-големия мъдрец — Христос — те са дали. Но не требва да се забравя, че най-страстният и най-чувственият народ — това са евреите, което им попречи да бъдат в едно цяло. Във всички прояви на културния и икономически живот, еврейството е дало истински титани: Спиноза, Маркс, Хайне, Айнщайн, Фройд, Бергсон, братята Томас и Хайнрих Ман, Сара Бернар, Конрад Вайдт, Райнхард, Моиси, Елизабета Бергнер и др., които абсолютно с нищо не могат да бъдат заличени от културната история на човечеството.

У нас еврейството се ползува с равни права и носи всички тежести на държавата. То е дало безспорни доказателства, че обича страната и се жертва, когато требва, но това не могат да го разберат само някои користни люде, които след безплодни опити се провалиха.

СТ. М. ПОПОВ - Чичо Стоян

писател

ЧУВСТВАМ, че самата помисъл за расов въпрос ме унижава като човек. Изхождайки от себе си и от стълкновения в живота, мисля, че няма човек, който сериозно може да си задава тоя въпрос.

Че кой съм аз и как мога да си позволя, като човек, да гледам отгоре надолу или отдолу нагоре към друго подобно на мене същество, било то черно, бяло, червено или жълто, тъпо или възвишено? На какво се дължи това, не зная, но такъв съм си се запомнил още от малък. И сега, когато ми се задават тия въпроси, аз си спомням детството, когато баща ми бе купил къща в турската „Али-ашна“ махала. Тогава често турчетата ме спираха и ме караха на сила да им чета из читанката, с която се връщах от училище. Понякога това ме дразнеше и аз хуквах да им избягам. Веднъж, при такова бягане, бях пресрещнат и уловен, и оня, който ме гонеше и 6е вдигнал ръка да ме удари, като срещна погледа ми, отпусна юмрука си и извика: „бракън, бракън — гитсън“ (оставете го да си иде). За тия им лошавини аз не можах да намразя турчетата.

По-сетне, през 1885 година, когато, като голобрад хлапак доброволец, след атаката над Гургулят догоних и хванах за синия шинел сърбин, ранен в петата, и брадати и мустакати мъжаги се спуснаха да го удрят с прикладите си, а друг се готвеше да го намуши с щика на берданата си, аз веднага се изпречих срещу щика и ударите и защитих пленника си; видях в очите му нещо, което не се забравя. Мъжагите се отдръпнаха, не малко ядосани на мене; но тоя случай не може да се заличи.

Една омраза спрямо една нация тровеше душата ми почти цял живот — гръцката. Обаче, и тая ми омраза през 1912 година, когато ми се удаде да бъда в гръцки селища, изчезна. Изглежда, че и тя ми е била присадена изкуствено отвън.

Питате ме, какво мисля за еврейството въобще, а след това в частност за нашето българско еврейство?

Право да ви кажа, на тия два въпроса ми е още по-трудно да ви отговоря. Да ви соча библията, разказите за Соломоновия храм, Соломоновата Песен на песните, не смея, защото не притежавам оня научен филтър, за да пречистя, проникна и посоча, кое в тях е чисто еврейско и кое не. Защото на континентите, на които се е развивала културата, за която е дума, през дългите, десетки хиляди години са ставали толкова кръстосвания на раси и нации, че трудно е и за най-големия изследовател биолог да отговори, кое е еврейско и кое не.

И Рим е имал колосални сгради, и Турция големи мостове, но расова творба ли са те?

И след такова дълго смешение на раси и нации, питам се аз, бива ли, може ли истинският интелигент да се занимава все още с расови въпроси, вместо да устреми всичките си сили в подаване ръка на закъснелия брат човек, за издигането му из невежеството? И въобще, носи ли благородство в себе си човешкото разграничение на раси и нации? И, ако, наистина, носи, запитвали ли са се проповедниците му за качеството на това благородство? Аз мисля, че иде време, когато поколенията ще се учудват на сериозността, която сме влагали в тия въпроси и жертвите, които сме давали за тях, както ние се учудваме на действията на инквизицията по ересите при правоверието.

Мен даже ме учудва въпросът, който нашата преса раздуха за новата Рут! Какво страшно има в това, че една влюбена до уши млада жена иска да направи удоволствие на възлюбения си, като приеме да носи любимо за него име? Та това лежи в женската природа. Те почти всички приемат с радост презимето и галените лични имена, давани им от мъжете им.

Друг е въпросът, ако негодуваше свещеникът за загубата на венчалната такса, но и той, струва ми се, няма защо да негодува, защото малко ли еврейки се изпоожениха за българи християни, а пък легион са ония и евреи и българи, които тайно съжителстват с жени не от своята раса. И требваше ли интелигенцията да пренебрегне своето назначение на будителка и просветителка на масите и да се занимава с махленско клюкарство, кои и по какъв начин си придобиват другарки жени?

Т. СТ. ТОМОВ

професор

НАПОСЛЕДЪК, по съображения от политически и икономично-социален характер, евреите в Германия са подхвърлени на едно преследване, което учудва и предизвиква неодобрението на целия културен свят: биват изгонвани от пределите на германската република всички интелигентни сили, не само чисти евреи, но и такива, които имат в произхода си нещо еврейско. И се започва с екзод (изселване) от Германия на редактори, издатели, индустриалци, учители, лекари, артисти, професори и др., чийто край се не вижда. Нещо повече дори: преследва се и всяка книга, написана от евреин. Вестниците ни донесоха новината, че за 10 май 1933 е определено повсеместно публично аутодафе (изгаряне) на еврейски книги по цяла Германия. Тази новина, ако е вярна изцяло, ще дойде да отнесе много от моралния кредит на голямата република от Средна Европа. Да се опълчиш официално и с всички сили, с които разполагаш в една държава, срещу евреите, които винаги са били добри и лоялни нейни поданици, да искаш да ги лишиш от възможността да припечелват хляба си, да разстройваш целия им живот, защото те са се указали доста способни в една или друга област на живота — това е най-малко странно!

Аз не искам да разглеждам въпроса от икономическа или политическа гледна точка, не е това целта на тия мои няколко реда. Други, може би, ще третират от тази страна антисемитичната проблема.

Застанал на чисто културна почва, мен се ще да припомня само, какъв елемент и фактор на култура и напредък са били евреите през течение на вековете по целия свят и какъв принос те са вложили в духовната съкровищница на човечеството.

Ще избера за пример една от романските страни — Испания — в която, през средните векове, еврейската литература достига до особена висота и влияе на испанската ; еврейската философия има първо място и пръска своите личи по цялата страна, когато, най-после, еврейската култура достига един период на величие и независимост, напомнящи, макар и отдалеч, най-славните времена на народно процъфтяване. Тук поети и философи си подават ръка, учени полиграфи и медици се издигат на високи постове при арабските владетели в Южна Испания и стават покровители на науки и изкуства.

Времето между X и XII векове е епохата на това бляскаво разцъфтяване на еврейския дух в Испания. Историята на испанската цивилизация е запазила имената на много отличили се учени, поети и философи от това време. И на първо място срещаме Хаздай бен Чапрут (945—970), лекар и министър на Абдеррахман III, под чието покровителство поети като Менахем бен Сарук и Дунаш бен Лабрат, които извеждат еврейската поезия от първичния ѝ синагогален характер и които внасят нови и разнообразни теми, възпяват щедростта и веселието на арабския владетели в бляскави стихове, даващи на стария свещен език нова сила и свежести. Някои от тогавашните поети стават и везири на гранадските владетели и осигуряват на своите сънародници добри места в обществения живот.

Измежду поетите — философи от онази епоха, на първо място се споменава името на Саломон бен Йехуда бен Габирол (1021—1070), наричан още от учените Ависеброн; останал от малък сирак, скитал се по света, минал от един покровител към друг, той оронва в своята поезия цялата онази печал и горчивина, каквато животът пази за бедните впечатлителни души. За него една легенда разправя, че е бил убит, от завист, от един арабски поет, който го закопал до една смокиня в своята градина. Следната година дървото произвело плодове толкова големи и тъй сладки, че обърнали вниманието на краля, поетът бил повикан в палата и накрая признал престъплението си. По мнението на всички историци на испанската литература Ависеброн е най-големият поет през средните векове; ако е подражавал арабските поети във форма и стихосложение, той ги е надминавал по лиричен устрем, дълбочина на мислите и преживяванията. Неговата „Corona real“ („Царски венец“), химн в римувана проза, възпяващ единството Божие и чудесата на творението, е главното му произведение. Философското му съчинение „Fuente de la vida“ („Изворът на живота), преведено на латински, е имало извънредно голямо влияние във философските среди и е засегнало дори Джордано Бруно в XVI век.

Прескачам доста много имена и се спирам на Моис Абен Езра (138 г.), в чиято „Collar de perias“ („Бисерна огърлица“), се отразява епикуреистичното течение на епохата, която (за него поне) свършва с надеждата в Бога и утеха в поезията.

Друг религиозен поет и философ е Абун Хасан Йехуда Халеви (1085—1143); вещ еднакво в Талмуда и в медицината, той се отдава и на поезията; неговите най-забележителни поеми са „La Sionida“, религиозни поеми за Сион — песни твърде подобни, казва един критик, на Давидовите псалми. Той е писал и на арабски (своето философско съчинение Guzari — обръщането на краля на хазарите в юдейството в VII век).

Повдига се гонение от Алмохадите в Испания срещу евреите и повечето избягват в Толедо. Там — нова школа поети и философи, чиито имена и съчинения би било много дълго да изреждам тук.

Не мога, обаче, да завърша, без да спомена името на най-големия еврейски философ по онова време, Моис бен Маимон, Маймонидес (1133—1204), когото наричат еврейския св. Тома. Роден в Кордова, учил се в еврейските и арабски училища наред със синове на знаменити учени, минал през различни превратности, той, като че ли, за момент се обръща към ислямизма.

Отива после във Фец, Палестина, Египет, дори се установява отначало в Александрия, а после в Фостат (стария Кайро). Занимава се отначало с търговия на скъпоценни камъни, но после преминава към медицината, става придворен лекар на египетския Саладин и се прочува твърде много; избират го и за председател на равинския колеж в Кайро. Мюсюлманите го считат за вероотстъпник, но покровителството на везира Алфадел го избавя от смърт. Поради завист, той бива преследван и от своите едноверци — евреите, стоящи начело на другите еврейски училища в Ален, Багдат и т. н.

Умира в 1204 г., „оплакван от мюсюлмани“. Съчиненията му, многобройни, са главно научни, богословски и философско-богословски. Главното му богословско съчинение е „Мишне Торах“, нещо като преработка на Талмуда. Главното му философско съчинение е „Морех не бухин“ („Водач на заблудените“), писано на арабски, преведено после на еврейски, латински, испански и други езици.

Изобщо, делото на Маймонидес се счита от знатоците като сбор (summa) от всички богословско-философски знания и догми на юдейството. Здрави мисли, съждения, силна диалектика и яснота в изложението — тези и други качества накараха евреи и мюсюлмани да приемат възторжено неговото дело. Дори един св. Тома Аквински използва нашироко някои негови трактати, защото в основата си и Маймонидес (подобно на св. Тома) се е старал да примири разума с вярата.

Аз свършвам. Този пример за една страна като Испания ни показва, какво са били евреите в наука, философия и богословие. А колко такива примери биха могли да се дадат за другите страни, не само в минало време, но и в наши дни! Та не в самата Испания ли държавници, философи, учени и досега имат еврейска кръв в жилите си. Ами Англия, Франция?..

Всичко минава, ще мине и тази вълна на ненавист срещу евреите в Германия, ще дойдат пак дни на спокойна, обективна преценка и действия. Ще остане само в моралния пасив на Германия, както никога бе за Испания, горчивият спомен за противоеврейската гонитба.

ТЕОДОР ТРАЯНОВ

поет

ПИТАТЕ ме. как се отразяват върху литературата. изкуството и културата разните расови движения в Европа.

Никой няма право да съди тоя или оня народ за схващанията му по известни въпроси. Но, разбира се, всякой може да си даде мнението по това. В случая, въпросът за расовите движения е малко по-друг, особено в културно отношение. Защото, ако расовото движение, от една страна, се стреми да обособи културната проява, като гъсти националните багри, което има и своето оправдание, от друга страна — както сега, така и в миналото — опитът ни учи, че такива движения, въпреки крайния си идеализъм, носят в себе си, без да съзнават, бацила на известна духовна реакция. И в края на краищата, най-ценното — свободата на мисълта — може да бъде подложена на болезнени изпитания.

Интересува ви и какво мисля частно за еврейската интелигенция.

Ще бъда откровен: не особено ласкаво. Защото грубият материализъм, в който тя се самоволно заточава, а и пагубният ограничен дух на гетото — ѝ пречат да развие скритите и напластени от векове енергии и залежи на избран народ, като по тоя начин се приобщи към народа и земята, където живее. Там, където тия духовни енергии избиват свободно — получават се, наистина, истински културни прояви. Стига да споменем, за илюстрация на мисълта си, две имена: Моис Бенароя, проникновения дълбок есеист, и Исак Даниел, режисьор в европейски мащаб. С задоволство подчертавам, че и двамата принадлежат на културно-литературната задруга „Хиперион“.

ТОДОР ПАВЛОВ

писател

РАСИЗМЪТ е антинаучна, мистично-идеалистическа теория, чиято същност, роля и значение могат най-добре да се определят като теоретическо-„философски“ израз на шовинизма. Самото понятие „раса“ претърпя, под напора на фактите и критиката, интересна еволюция. Сините очи, русите коси и пр. се оказаха несигурни признаци, защото много от самите първи водачи на расистите не са нито синеоки, нито русокоси и пр. Химическият и физиологическият състав на кръвта се оказа също несигурен признак, защото науката не може да направи принципно и категорично разграничение между химико-физиологическия състав на немци, французи, англичани, руси, японци и т. н. Остана единственият изход: да се търси „духът“ на кръвта, „душата“ на расата, като, при това, тия понятия („дух“, „душа“ и др. т.) се разбират така неопределено, така широко, така антинаучно и прямо мистично, че в тях, в края на краищата, да може да се влага онова шовинистично съдържание, което е нужно и изгодно на властващите партии и обществени групи. По тоя начин се създадоха толкова „раси“, колкото авторитарни режими (или движения) съществуват днес по земното кълбо. Оттук принципиалната враждебност на расизма към всеки истински интернационализъм, който не отрича правото на народите за самоопределение, докато всяка „избрана раса“ гледа на всички останали народи като на обекти за подчинение. Расизмът, по-строго погледнато, не е всъщност никаква научна теория, а само лъжетеоретичен идеологически израз на една практика, която в областта на външната политика означава краен национализъм. И теорията и практиката на расизма са едно от най-черните петна по лицето на съвременната цивилизация. Сами правете по-нататък заключенията си за отношението ми към тях.

Преди всичко „антисемитизмът“ е много старо и много широко понятие. Да му се даде що-годе изчерпващо обяснение в няколко думи тук, е невъзможно, но не е и толкова нужно. Доколкото пък става дума за определен вид, съвременен антисемитизъм, нужно е да се търсят най-конкретните му причини във всяка страна и случай поотделно.

Антисемитизмът в всяка страна си има различни икономически, политически и др. корени и той, поради това, е различен по форма, степен, роля и значение. Без да говоря за сравнително по-слабото му развитие в Италия, ще отбележа, че антисемитизмът у нас, в България, и до ден днешен не е пуснал и няма да пусне дълбоки корени. Причините (икономически, политически и др.) са много: дребноземеделския характер на страната; ролята на финансовия и особено на чуждестранния (в голяма част „еврейски“) капитал у нас; традиционният демократизъм на нашия народ; особеният характер и задачи на нашите национал-революционни борби и организации (програмата, напр., на Гоце Делчев); сравнително високото политическо равнище на нашите работници и селяни и т. н. и т. н. При наличието на всички тия причини, болшинството от които остават в сила и днес, аз съм дълбоко убеден, че, въпреки кризата и въпреки усилията на някои организации, антисемитизъм, за чест на България, няма и никога не ще пусне такива корени у нас, както, напр., в някогашна царска Русия или в днешна Германия, Полша и др. страни.

С всичко вече казано по-горе аз отговорих, по същество, и на въпроса за мнението ми за еврейството въобще и частно за еврейството в България. Ще добавя само следното: първо, за мене няма „еврейство въобще“, а има богати, средни и бедни евреи. Отношението ми към всички тях с нищо принципиално не се отличава от отношението ми към същите групи във всяка друга националност. Повече, за съжаление, не мога да кажа по тоя въпрос. Второ, за мнението ми пък специално за евреите и особено за еврейската интелигенция можете да съдите, напр., по тоя сам по себе си незначителен факт, че най-добрите, най-любимите ми, най-ценените лични приятели и другари на моите младини бяха именно евреи. У тях аз видях едни от най-светлите въплъщения на буден ум, дълбоко демократична душа, пламенно човешко сърце, незабравима другарска преданост и готовност за борба и саможертва. Срещал съм ги на всеки отговорен пост, изискващ знания, култура, дисциплина, ентусиазъм, твърдост и непоколебима вяра. Малодушни, слабаци, изменници, предатели между тях, във всеки случай, съм срещал не повече, отколкото между нас самите българи. А от всичко това следва и моето общо заключение: нужна е решителна борба срещу антисемитизма ; нужно е, не да се отнемат или намаляват, а да се защитават и увеличават, правата на еврейското национално меншество у нас заедно и наравно с правата на целокупния български народ. Всичко друго е само антинаучни „теории“ и антиобществени и антинационални прояви на хора, които само по име с българи.

ХРИСАН ЦАНКОВ

режисьор

ВЪПРОСЪТ за съществуването на „висши“ и „нисши" раси и за расови различия изпъкна през последните години. По-рано бяхме свикнали да говорим за разлика между народите. Отликите биват от най-различно естество: бит, култура, творчество и пр. Тия всички елементи, безспорно, се обуславят от редицата обективни предпоставки, които са специфични за страните, в които живеят народите. Теорията за германския расизъм аз си обяснявам с войнствения дух, от който известни среди в германската общественост страдат. Желанието им да видят Германия над всички други останали държави и германският народ да диктува на другите народи, е причина за манията за величие, що е обладала германските милитаристи и империалисти. И те правеха и правят всичко възможно, за да осъществят своите агресивни намерения. В противовес на войнствената пропаганда на германските юнкери и военнолюбители, Германия се заливаше от една вълна на пацифизъм, пацифизъм от най-чиста проба, противопоставящ на войната и нейните кървави последици — миротворството, идеалите за мирен и творчески труд—предусловие за просперитета — политически, обществен и духовен — на Германия. Силите, които проповядваха пацифизма в Германия, са евреите, социалдемократите и партиите с умерени политически тенденции.

Еврейството в Германия до такава степен се срасна с германската култура, че по нищо не се различаваше от туземното население: нито по език, нито по имена, по бит и манталитет. То се прояви извънредно много в духовния живот и има голям дел за високото ниво, което достигна германската наука и култура. В художествената литература, театъра, музиката, живописта и другите отрасли на изкуството, евреите творци и артисти проявяват специфичното на своята раса — пацифистичните тенденции, които са основата на съвременната литература, театър и пр. Тия тенденции обладаха масата, защото деятелността на евреите културтрегери в Германия беше значителна и многостранна. И това, именно, сплаши германските консерватори и ги подтикна към бруталности над евреите. Пацифизмът на евреите е естествен и има дълбоко психологическо обяснение, като имаме пред вид тяхната участ и условия, при които са поставени да живеят по всички части на земята, без да се чувстват никъде като в своя родина. Пацифизмът на евреите е възвишен, благороден, който иска на земята да зацари вечен мир, любов и човешки отношения, без оглед на расовите, националните или кастови различия. Този пацифизъм е един par exellance комунизъм, който лежи и в основите на християнското разбиране на живота, но който няма нищо общо с болшевишкия комунизъм, който е националистичен, агресивен. Преследванията на евреите в Германия не са нищо друго, освен реагиране срещу идеите за мир и творчески труд. Масата в Германия е аполитична и затова нужно беше да й се втълпи, че за критическото положение, в което днес е изпаднала Германия и за да не достигне тя величието на Бисмаркова Германия, виновни са евреите. Като резултат на тази пропаганда се извършиха редица бруталности, които огорчиха дълбоко всички културни и честни хора по света. Расовата теория на Хитлеристите екзалтира тълпите. Изобщо, националното чувство, проявено в груба шовинистична форма, създава омраза и антагонизъм между народите. От тая аксиома никой народ, който в националната си гордост се екзалтира и самозабравя, не прави изключение. Дори и евреите, ако имат никога своя държава и се проявят като груби шовинисти, и те ще вършат същото, което днес вършат спрямо тях. Злото има много дълбоки корени и, за да изчезне, нужни са радикални средства.

Би било абсурдно да се отрече големият дял на еврейството в изграждането на науката и общочовешката култура. Дори самият Хитлер неотдавна, в една своя реч пред радиото, призна, какво културната роля на евреите в Германия е голяма, и чене духовни, а политически са съображенията за взетите мерки срещу тях. Евреите дадоха големи имена в науката и изкуството. Специално в театралното изкуство, те дадоха драматурзи и артисти, чиито имена историята на театъра ще запише с златни букви. Достатъчно ще бъде да споменем Сара Бернар, Рашел и в съвременна Германия Райнхард, Моиси, Елизабета Бергнер, Краус и други. Артистите евреи са хора с аналитичен ум, наблюдателни и съобразителни. Това са ценни качества за един актьор, когато е поставен да въплътява на сцената дълбоки типове и да изнесе бляскаво психологически роли. Винаги съм ценял евреите актьори, и преследванията, на които са подложени в Германия мои колеги, заради националната им принадлежност, ме огорчават.

Евреите в България се проявяват като мирен и трудолюбив елемент. Равноправни граждани, не само юридически, но и в битово отношение, вън от религията те не се различават по нищо от нас, българите. Опитите на някои среди у нас да създадат противоеврейски движения ще пропаднат, защото психологията на българина е свободолюбива и се отвращава от насилия.

В културно отношение нашите евреи стоят още назад. А би требвало да се проявят по-активно в духовния и обществения живот на страната. Те требва да излязат от своята духовна изолация и с общи усилия да съградят културата на страната. Еврейският поет, художник, артист, писател и пр. требва да престане да твори само за ограничен кръг от неговите съверци и да твори за цялата страна, цялото човечество, защото изкуството е космополитично. Аз винаги насърчавам талантите всред евреите и уважавам техния гений. Не бих се поколебал да приема за артист в театъра всеки, ако той има действителен талант, независимо от това, дали той е евреин, или не. Желателно е евреите да погледнат по-сериозно на проявяващите се техни сънародници и да ги подкрепят морално и материално, защото истински талант се развива при относително благоприятни обективни условия.