вторник, ноември 10, 2015

Първите материални средства, организиране на терористите и доставка на оръжие

Из записките на Ив. х. Николов (публикувани в „Илюстрация Илинден“, кн. 2-3, декември 1934 - януари 1935 г.)

Преобразувал от графичен формат с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

До м. август 1895 г. централният комитет не събираше пари от никого. Разноските бяха нищожни и се посрещаха от личните средства на членовете на централния комитет. Към края на същия месец в Бошнак хан при мене дойде Ване Яков от Кукуш и ми подаде една кесия пълна с турски лири. Каза, че парите били събрани от организираните кукушани. Подир малко Даме пристигна и като касиер прибра кесията с парите. Оказаха се 320 лири турски, сума голяма за това време. Това беше първата парична помощ на организацията. Ентусиазмът сред организираните кукушани бе висок и когато към началото на 1896 г. населението от града бе почти изцяло организирано, преди Великден с. г. изпратиха делегация при централния комитет да им разреши на светлия Христов празник публично да манифестират своя патриотизъм. По понятни причини централният комитет не се съгласи да стане манифестацията.

Към края на 1895 г. създадохме терористически групи за наказване на уличени шпиони. През същото време бе привлечен в организацията Гьорче Петров, който в продължение на година и половина беше неин противник. Той бе въведен в работите на централния комитет и бе зачислен за негов член.

През м. юни 1896 г. в Солун се откри българско консулство и за генерален консул беше назначен бившият секретар при Екзархията и личен мой познат Ат. Шопов. Още на другия ден след пристигането му в Солун той се яви в книжарницата ми и се заведе следния разговор:

— Добър ден, г-н х. Николов!

— Добър ден, г-н Шопов! Честита ви нова длъжност!

— Благодаря. Ами как отива организацията?

— Коя [организация?

— Революционната.

— Не знам нищо за тая организация.

— Че как тъй!? Вие сте член на централния комитет на тая организация.

— Нито съм член на някакъв централен комитет, нито знам нещо за някаква революционна организация.

— Има си хас да не знаем кои са членове на централния комитет на организацията. Вие сте един от членовете на централния комитет, — каза той решително.

— Вие можете да твърдите, че е така, но аз ви казвам, че не е така.

— Значи, вие не искате да ми кажете. Добре, сбогом! — и си отиде. Последните думи той каза наскърбено.

Вечерта съобщих разговора ми с Шопов и другарите одобриха поведението ми.

В началото на 1897 година решихме да организираме всички солунски учители с изключение на познатите кариеристи и страхливци, които после влезнаха като членове в революционното братство. Разделихме всички учители на три групи и ги разпределихме така, че една група 6е дадена на Д. Груев, друга — на Гьорче Петров, и трета — на мене. В групата на Гьорче влизаха Ив. Гарванов и Неделко Колушев. Дамян и аз свършихме работата си благополучно. Гьорче също, но в лицето на Ив. Гарванов срещнал съпротива и отказ. Последният му казал: „Късно е вече за мене да стана редник.“ Гьорче на това му отговорил: „Ако искаш да работиш, скоро ще можеш да влезеш и в централния комитет, защото в организацията няма шефове и редници, а работници; който работи, той и ще стои начело“ - и за пример привел себе си. Гарванов отказа да влезе в революционната организация, за да застане начело на братството и да поведе по-късно борба с нас. Братството бе в непосредствен допир с А. Шопов, секретар на който бе капитан Стаматов, услужващ ни често. Но през 1897 г. последният бе уволнен и на негово място бе назначен Нед. Колушев, който също беше против нас.

До средата на 1897 г. организацията бе направила големи успехи: много от учителите бяха посветени и организирани. Откриването и залавянето на първата пратка бомби и достойното държане на преносвача (щипянеца Дине Антов Тошев) като че освети организацията и ѝ предаде ореол на твърдост и секретност. Всички почнаха да виждат, че тук се върши нещо сериозно. Противниците се сепнаха. Авторитетът на организацията порасна. Числото на покръстените почна бързо да расте. Почнахме да събираме и пари от по-заможните граждани и търговци срещу организационни разписки.

Винишката афера през 1897 година обаче ни причини голяма вреда. Не беше ли тя умишлено устроена от някои софийски патриоти с цел да се напакости на организацията ? Който обаче и да устрои тази афера, той за македонското освободително движение е велик престъпник. Защото от тая афера пострада целият скопски окръг така силно, че не можа вече да се съвземе ред години. Поради тази афера мнозина добри работници избягаха в България, мнозина бяха арестувани и малтретирани в местните затвори, а десет души бидоха изпратени на заточение в Подрум кале, Мала-Азия, дето престояха пет години и бяха освободени поради обявената амнистия. Заточените в Подрум кале бяха: Петър п. Арсов, Мише Развигоров, Йосиф Даскалов, Димитър Миразчиев, Александър Антонов (Икономов), Ал. Беличев, игуменът на Лесковския манастир отец Козма и трима селяни, имената на които не помня. В другите окръзи обаче революционната организация с всеки ден се засилваше.

Предишни части от записките на Иван х. Николов: 1. Младежки революционни копнежи; 2. Дейността ми до 1893 година; 3. Основаването на ВМРО; 4. Мерки за засилване на революционната организация; 5. За нашите солунски книжарници; 6. Становището на Централния комитет спрямо Върховния македонски комитет в България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.