Наказанието на Радивка

Спомени на Георги Чакъров от Острово, Воденско, Егейска Македония, публикувани във в. "Македонска Трибуна", брой 465, Indianapolis, USA, 16 януари 1936 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader: Павел Николов

Когато организацията разшири много своята мрежа и навсякъде плъпнаха четите, на много места се явиха предателства, които струваха живота на много добри наши боеви другари. Това накара ръководителите на районите да приложат строги наказателни мерки срещу всеки предател. Иначе злото не можеше да се изкорени.

През месец март 1905 г. година в село Жерви, Воденско, се бяхме събрали около 90 души четници. С нас бяха войводите Лука Иванов, Караташо, Танас Стойчев, Дзоле Гергев, Наци Русилски. Ненадейно в селото довтаса хабер, че идва голяма войска с башибозук. Ние бяхме изненадани. Бяхме сигурни, че турците не ни знаят и само някакво предателство можеше да открие местонахождението ни.

Даде се бърза заповед да се изтеглим. Турците дойдоха скоро и, като не намериха четите, в яростта си се нахвърлиха над беззащитното население. Под техните ятагани паднаха тогава 48 души жени и деца. Цялото село писна и много къщи се зачерниха.

Нашият любим войвода Караташо веднага се запретна да разследва работата. Скоро се узна, че предателството е станало от баба Радивка. Тя беше на около 55 години. Скиташе по околните села, пиеше ракия и баеше по къщите. Извикана бе веднага от войводата на разпит.

Баба Радивка се яви. На всички зададени въпроси тя отказа. Не се признаваше, че е извършила предателството. А всички селяни знаеха това. За да не бъде много строг и да не би случайно да накаже невинна жена, Караташо ѝ прости този път.

- Сега няма нищо да ти сторя — каза ѝ строго той - но отсега нататьк ще престанеш да ходиш по околните села. Ще си стоиш в селото. Няма нито да баеш, нито хора да приемаш в къщи. Иначе мисли му.

Казано свършено. Баба Радивка обеща да изпълни заповедта на войводата. И наистина в разстояние на две години тя не ходи никъде и стоя в селото си. Един ден Караташо отседна на квартира при нея. Синът ѝ — Трайко, както и мъжът ѝ бяха много добри организационни работници. Още не се настанил, баба Радивка каза на Караташо, че иска да иде на гости в село Острово, да се види със свои хора и да купи някой работи. Войводата я пусна, смятайки, че тя се е поправила. Баба Радваха замина заедно със сина си.

Още не влязла в село Острово, ето я дочакват шпионите. Първата им дума е била да узнаят къде се върти Караташо, когото постоянно следяха, за да го убият. А Караташо беше сериозен работник в Организацията и района му плашеше много турците и шпионите.

Баба Радивка съобщава, че Караташо е на квартира у нея. Веднага купила 6 оки риба и ги изпратила по сина си в къщи, за да ги приготвят за вечеря. Тя остава в Острово. Синът обаче, научил за предателството, съобщава на войводата, че са предадени. Веднага ние се изтеглихме от село Жерви за към Чеганските колиби. Там отидохме, за да пречакаме и друга чета, за която имахме хабер, че ще дойде. Чакахме два-три часа, но четата не се яви.

Тогава ние потеглихме за Русилово. По пътя, още отдалече видяхме овци и кучета, които лаеха. Разбрахме, че лаят по войска. Прислонихме се встрани от пътя. Не много след това край нас се изниза бързо много турски аскер. Войниците бързаха като кучиня след овцете.

- Работата не е арна - каза Караташо, нека да бъдем внимателни.

Аскерът измина, а ние се спуснахме в Русилово. Селяните ни причакаха и веднага ни съобщиха, че сме предадени от бабата. Не можахме да преспим дори в селото. Рано сутринта на другия ден ние се изтеглихме навън. А една гъста мъгла - на десет крачки човек с човека не се виждаха.

Тогава Караташо се видя принуден да накаже баба Радивка. Заради нея целият район щеше да стане на огън и най-добрите момчета щяха да избият. По негова заповед една група четници отидоха в Жерви, за да хванат и накажат баба Радивка. Той пък отиде в Острово.

Между четниците, които требваше да накажат бабата, бях и аз. Още щом отидохме в селото, заловихме бабата и я подложихме на разпит. Решихме пак да предоставим на Караташо последната дума. Скоро той дойде и първата му дума беше:

- Що сторихте, утепахте ли бабата?

Казахме, че не сме още сторили това.

- Скоро трима души да я вземат пак - заповяда той.

Намерихме бабата на вечеря. Още щом влязохме в стаята, залъкът ѝ остана в устата. Побледне и задочна да търси пак прошка. Призна вината си и каза, че не иска да я заколят, а да я убият с куршум.

Качена на кон, ние докарахме баба Радивка при Караташо.

- Е, бабо Радивко — обърна се люто войводата к нея — дадох ти време да се поправиш, да си помислиш, а ти пак същата... Сега няма вече прошка. Изповядай се на сина си, кажи му що имаш да кажеш и що няма...

Малко след това баба Радвака бе изкарана горе на снега. Един четник стреля веднъж и, считайки, че всичко е свършено, върнахме се всички долу.

- Убихте ли я, момчета? - запита войводата.

- Да, всичко е свършено - казахме ние

Но войводата пак поиска да провери, за по-сигурно. И когато изпрати помощника си, той не намерил бабата на мястото. Тя била наранена само. Полежала малко, докато се върнем ние и след това се спуснала право по снега надолу. Вървейки по дирите ѝ, помощникът на Караташо я застигнал. Там довършил с нея.

Така биде наказана баба Радивка. На всички селяни от района им отлекна. Колкото и да не се желаеше това да стане, то бе наложително, не само за пример, но и за да се спасят от бъдещи предателета всички села, които всецяло работеха в Организацията и крепяха здраво българизма срещу гъркоманската пропаганда и терора на турците.

За автора: Георги Чакъров е революционер и деец на ВМОРО, четник на воденския войвода Кара Ташо. След Балканските войни емигрира в САЩ, където живее в Масилон, Охайо. Деец е на Македонската патриотична организация (MPO "Christo Matoff").