четвъртък, юни 09, 2016

Описание на Кр'стчова, Охрид, Битола и Прилеп

Йордан Хаджиконстантинов Джинот от Велес, Вардарска Македония - "Описание на Кр'стчова, Охрид, Битола и Прилеп", публикувано във в-к "Цариградски вестник", год. IX, бр. 422-423, Цариград, 14-21 март 1859 година

Обработил с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Овии четире градове един от друг имат разстояние по 8 часа, и спрема друг лежат четвероуголно.

Кр'стчова е населен още от време Святаго Иоана Владимира, Краля Болгарскаго. Внука Симеона I царя Болгарскаго кой царувал в Охроме. *)

Преспа, е далеч 6 часа от сегашнаго Охрида, и основан е над езеро Лихиндон. От сего достопамятнаго града, наши най славни Болгари, Белизарий Иустиниан и други много достославни мужие са се родиле. Тува е преведено всичко Священно писание на наш Болгарски язик. За уверение Болгарскаго язика, имам ви послат Евангелие списано во време Асена царя и брата Александра Деспота, и великаго Патриарха ?оавима Болгарскаго в царствующий град Тр'ново от лета 6746.

Друго Евангелие списано в Средец в цр'ков Св. София при царя Михаила Асена и Митрополита Иоанна в лето 6837. Славянский язик друг никой не е скром наш Болгарский език. Овия книги са кожи.

Святий Иоанн Владимир, Крал Болгарский, родил се е близ Киостендила и Сардиций (Средце). Дед негов Симеон, даде му да кралюе над Кастория, Ельбасана, Деаре и Кр'сточва. Како що доказуват нашите Болгарски обители в своите памятни писма, стара Болгария е била всичко Ядранско приморие даже до Коринта на Юга.

Во време Иоанна Владимира, Греческий цар Василий, Порфирогенит, пленяше и опустошаваше Болгариа, Дакрония (Србия и Унгария), и всичка подунайска подчиняваше под своя власт. Тогава доспе и до области Владимирови, посла своего начало Хетмана и Вастяринна в Касторию, Ельбасану и Кр'стчову, приведоха силно войнство, и сражение било на царством пути, где сам Владимир с Василия сразиха ся; победоносний Владимир гонеше Греците до Плет. Тако Василий посрамлен от Солун за в Цариград отплава.

Кой жели да прочети житие Св. Иоанна Владимира без пристрастно, аз имам го на Староболгарски списано. Такожде житие Святаго Наума Охридскаго, старо писано во време благочестиваго царя Михаила Борца (Бориша), и сина своего Симеона царя, в лета 6413.

Кр'стчова е днеска мала една паланка, коя има до 600 кущи, населена от Болгари и Болгари които исповедуват Ислям (правоверие) они Турски да говорят незнаят, освен по вещо Арнаутски. Имаят три мошей с висници (минарета) и едно теке.

Христяните имагт си една црква и едно училище, но учител никаков не можат да имат. В Крстчова от няколко време населиле са се цинцари терзии и куюмджии, они хванали за нос вашите кротки и простодушни Болгари, ги угнетяват више, него дивите Арнаути.

Кр'стчова има да ся хвали с една велика и прекрасна обител, коя лежи на врх планина зовомая Крньнно, далеч от града 3 часа.

Обител Крньино

Тая Обител е зидана от Святаго Иоанна Владимира; Он три Обители е созидал: Первая е називаемая С л е п ч е, храм Св. Иоанна Крестителя; вторая е Крньнно, храм святая пречистая; тако се зове Кр'стчовска Обител. Овия две Обители в това време бориле се с Ереси Патаранская и Масалиянская; те училе православните Болгари да игонат тия две Ереси. Сам Владимир е бил строг гонител верху них. Най после како мученик усекновен буде от шура своего, кой беше подпор и сомисленик Масалиански. После усекновение Владимира, на име негово созидаха третая Обител в Ельбасан, где и до днес почиват нетления негови мощи.

Кр'стчовска Обител или К р н ь н н о, и до днес чува своя стара Болгария, язик свой, нрави свои, литература своя. Она е славна като пченица в кукол, като крин в трне. Егумен, неин именуе се Х. Теодосий, Архимандрит, Болгарин, Достопочтенний родолюбец; он на ново направи црква в Обителя, коя е една от красните здания; хилядо напасти е трпел Х. Теодосий до где обновал тая Болгарска Обител. Она е обширна; има 40 соби велики, чардаци продолжени, 3 звона велики, чешма с прейзбиточна вода, двор просторен и широк, с крепки зидови (стени) в округ отгрдена, црква сущая на среде Обителя, како звезда блещее; извишени сводове сут како Карийски Мансоли.

В мел има до 12 иноци; повседневно служи се Богу безкровная жертва. Тая Обител жели да има Болгарски за учене книги, за да се учат младите монаси.

На тая Обител много добро е сторил Високопреподобний и родолюбивий Г. Архимандрит Х. Партений Зографский. Он и на Дебрска Обител хилядо добрини е сторил. Он и Охридчани моли да им отвори Болгарско училище; но они сут пияни от Грекомания и още церберу жертва своите чада принесуват.

От Крстчова далече 5 часа, Турците имат едно от првостепенните текета; Оно се зове от Х ъ д р ъ Б а д а, зградено на река Треска. Оно с красни здания е украсено; в това теке дава се всякому Турчину и Христянину хляб и сол. От това теке путьо, колко два часа и пол е едно гъсто дубраво и и каменито място и зове се Барбара; място до где помине путник, смрт своя пред очи си гледа.

ОБИТЕЛ ТОПЛИЦА

Храм Святаго чудотворца Николая, зидан е от Србски-те Кралеви; тува пребивал е безпрестанно един Болгарски Епископ; имало е и Болгарско училище и книгописци, кои писувале богословски книги на Пергаменти. Обител е велика; в нея существували до 150 духовника.

Тая Обител поразила всичка наука Масалиянска, Патаранска, Явовитска, Павликянска и Цаконска. За тия Ереси и Устави, имам рукописни книги мочно любопитни.

Обител Топлица е под Битола, на Митрополит Битолски, дал я Куцоцинцару Киражию за три години откуп (кирия) 24,000 гроша. Па той Цинцар се сторил како Гущер, и иска да поглтне тая Болгарска Обител.

Битолски села вси са старо-Болгари, а сам град е смешан с Цинцари и селяни Болгари; Цинцарите понеже са от природи лукави, дават свои керки (дщерки) на наши простодушни Болгари за жени и тако все Битола е поцинцарено.

Това не е благочестие от Цинцарска страна; но и погрешка нихна не е, ами е у Митрополиту, кой за своя корист продава наши Обители на Цинцари кираджии.

Болгари Битолски! Ако Цинцари-те от Бога се не боят, поне ви убойте ся. Премислете и разсудете. Вии от природа есте Боголюбиви; благочестиви; срамота велика е и безчест е кам Бога и царя да оставите тая стара Обител да буде Хан и конюшница.

Днеска в Битола има най богати болгари, они са от Велес и Охрида, и Цинцари-те нищо не са спрема них; незнаем, защо не отвараят едно Болгарско училище, низ кое можат да се уразумат, познаят че са Болгари с дарови и остроумия и че напредоват в возрождение-то на просветата.

Они вместо това имаят училища Гречески, где предаваят класически предмети, сиреч суха Еллиника за Болгарчиня и Цинцарчиня; слепа География, блудна Митология, и д?т. Учат по 10-12 години, па нищо незнаят но и Отеческий язик изгубуват.

Да не рече някой, ето како хули врз нас: Бог да не даде! аз нехулим, но говорим како що е приятно и право. Болгарин е должен прво свой език да учи; за мало дете най чесно и най благородно е, от матер свою да сиса мляко, и сама негова мати да го учи на страх Божий. "Начало премудрости страх Господен". Наши Болгарчиня кога почнуват да учат гречески тога почнуват и да са безобразни, псовачи, хулници, непокорни, лениви, вероломни, небогобоязливи.

Велес е град от 5,000 чисти Болгари, мужие достойни за чест и благородство, они вместо да учат матерний свой язик, чтат Сербски. На 1848 нихни учители изопачиха деца-та им, та незнаят да пишат ни Сербски ни Болгарски. Та и сега едната страна на Велес учи по Сербски, и ония наши Болгарчиня кога идат в училище Болгарски говорят, а нихний учител Сербски, мешано с Немечки им говори, и дома кога си ходат не ся разумят с домашни свои. Сербски язик е сестра природна Болгарскаго язика и наша Болгарчиня можат ползовати ся от литература Сербска; но прво и прво Болгарски должни са да учат ако сакат драгоценно свое време да не губат.

Обител Лисово

Овий храм святаго Архистратига Михаила зидан е от Симеона I Царя Болгарскаго. Тая Обител е под Охрида.

Обител Журже

Овий храм Святаго Атанасия, от Мойсея Царевича Болгарских царей, сограден, пустее под Власт-та Диакона Охридскаго Владика.

Обител Зърае

Храм е св. Спас; зидана е от Симеона I царя Болгарскаго, а обновен от краля Вукашина. Тая Обител е прилепска.

Обител Слепче

Вторая Обител под име Слепче; храм е св. чудотворца Николая. Зидана е от Св. Ивана Владимира. После много времена подномили са я трудолюбиви Болгарски иноци. Тая Обител е Прилепска. Егумен-ат е Болгарин човек кроток и трудолюбив, зове ся Дионисий.

Обител старий дол

Храм е св. Спас; зидан е от Болгарски наши цареви. Тая Обител е Прилепска.

Обител Дебърца

Храм е всесвятих; зидан е от Болгарски цареви. Тая Обител е Прилепска.

Обител Лакочери

Храм е Св. Спас; зидан е от Болгарски цареви. Тая Обител е Охридска.

Обител Св. Петка

Она е зидана от Болгарски цареви и принадлежи на Охрида.

Обител Трескавецкая, имаме и описат на особен лист, с нейзин Поминик царей Болгарских, Греческих и Србских. Такоже и Архиепископия Болгаро-Охридская и Собор Средецкий. Они са достозамечателни.

1 Февраль 1859

Велес

*) Охрид.

БЕЛЕЖКА

ЗА АВТОРА: Роденият в град Велес Йордан Хаджиконстантинов (1818 – 1882) е прочут български възрожденски просветен деец и книжовник. Дълги години работи като учител в българските училища в Скопие, Тетово, Прилеп и Велес. В български и сръбски списания обявява различни материали за българската средновековна история и литература. Сътрудничи на в-к "Цариградски вестник" с множество статии и дописки.

ОРИГИНАЛ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.