Границите на българското племе преди четвърт хилядолетие(По турски летописи и пътешественици)

Панчо Дорев от с. Пътеле, Леринско, Егейска Македония - "Границите на българското племе преди четвърт хилядолетие (По турски летописи и пътешественици)", публикувано във в-к "Вестник на вестниците", бр. 46, София, Благовещение, 7 април 1930 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Турците, преминавайки Дарданелите, най-напред се натъкват на гърци; затова европейската част на държавата нарекоха Румели —- страна на гърци. Румелийската област във военно и административно отношение е обхващала Балканския полуостров, без Гърция, Босна и Северна Сърбия, е имала два центъра, така наречените пашови санджаци, Софийския и Битолския. Всред царството на двата наши шоплука. Така че всички военни и административни началници, бидейки в непосредствен контакт със селското и земеделско население, чуваха на какъв език говори и знаеха от каква народност е то.

За българската народност на населението на Румели имаме ценни признания и сведения на турски историци и пътешественици от XVII столетие. Така турският историк и географ Кятиб Чслеби, известен на европейските учени под името Хаджи Калфа, в своята география, на ръкопис, от 1652 г., пише:

„България (Булгар мемлекети) на запад граничи с вилаета Семендрево (сир. Нишка част от българските земи) и се състои от Софийския, Никополския, Добруджанския и Силистренския вилает, а Тракия - Одринския, Пловдивския и Гюмурджинскня вилает“.

„Всички тези вилаети са известни под името Румели. Народът на тези вилаети е суров, но е много силен, дори жените са храбри. Част от това българско население (булгар халки) са мохамедани, част католици (папа дини) и част са останали, както си бяха. Католиците от тях постоянно пътуват за Венеция, повечето са търговци“.

Не по-малко важни са данните и описанията на прочутия пътешественик и очевидец Евлия Челеби, който заедно с турските везири и войски е пребродил надлъж и нашир цялата османска империя, посетил дори Германия и Холандия.

Правим следните кратки извадки от излезлия по-миналата годи на том VIII, 786 стр. на голям формат, собствено издание на Турското историческо д-во при Цариградския университет; в тоя том Евлия Чслеби описва пътуването си в 1667 г. в Тракия, Македония до Крит и назад. На запад от Фереджик, Дедеагачко, той минава покрай „разрушената и запустяла крепост Кара Гюварджин на един висок връх, но в долината, под стръмните скали, се намира едно село от 500 къщи български кяфири. Нема никакъв& мохамеданин. Хората са гостоприемни, момичетата са хубави, гощават добре, но ако не им се плати, жените се събират около тебе и ти налагат един добър бой, защото българите са освободени да плащат данъци, за да пазят дербанта прохода" (стр. 79).

Населението на Орфано, на Бяло море, говорело гръцки н български (стр. 97). Цялото население на Драмския вилает се занимавало с търговия, занаятчийство и земеделие и говорело български и гръцки.- Всичката рая носи бяла аба (стр. 125). В едно дълго описание на Солун, на стр. 165, Евлия Челеби пише:

„Мнозинството от населението говори на четири езика, знаят добре турски, знаят също гръцки и български, но най-много знаят еврейски, защото денем и нощем са в съприкосновение и търгуват с чифути".

Пътувайки на запад и юг от Солун, Евлия Челеби дава сведения за преселените от Мала Азия около р. Бистрица, недалеч от Серфидже, туркмени, така наречените юруци, които говорят един особен диалект вследствие техните сношения с български и гръцки кяфири (стр. 188).

Мястото не ни позволява и ще се задоволим с най-същественото:

„На юг от Охридското езеро, околията Старово, има 70 села, всичката рая и берая са българи" (стр. 746); в центъра на Македония „Радовишката околия имала 60 богати села, всичката рая българска“ (стр. 748); Тиквешката — 70 богати села с лозя и градини, всичката рая с български селяни" (стр. 749); за Валандово казва:

„Мюсюлманите са малко, българските кяфири са много. Климатът е приятен, има много лозя и градини, много красиви български моми. Толкова време пътувам по целия кяфирски свят, никъде не виждах кяфири с такива чисти къщи и гозби като българите и маджарите. Момите носят на главите си черни забрадки, украсени със злато, грошове, бабки, с френски и дубровнишки динари; на гърдите по една до две оки накити и украшения“ (стр. 751).

И в другите томове Евлия Челеби дава все такива сведения за българските земи, напр. в том V, на стр. 362 четем: „Всичката рая на гр. Пирот са българи. Жените имат главите си открити, косите си плетат по особен начин“.

А през тъмната епоха нямаше нито България, нито Българска Екзархия - нищо, което да върши българска пропаганда между аморфната - според измислиците на сърбите - маса на населението в Македония.

БЕЛЕЖКИ

1. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

2. ЗА АВТОРА: Роденият в Леринско Панчо Василев Дорев (1878-1938, София) е юрист, общественик, дипломат и историк, един от първите български османисти.

ОРИГИНАЛ