петък, декември 30, 2016

Лекции по руска литература – брой 53

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. ИДИОТ (1868 г.) - 1. БЕСОВЕ (1872 г.) - 1. БРАТЯ КАРАМАЗОВИ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1.

АНА КАРЕНИНА (1877 г.) ) - Сюжет - 1.

2

Английският романист Джозеф Конрад, по произход поляк, в писмо от 10 юни 1902 г. до Едуард Гарнет, средна категория писател, казва: "Напомни за мене на жена си, чийто превод на "Ана Каренина" ми се струва великолепен. За самата книга нямам високо мнение, така че преводът ѝ придава известен блясък". Никога няма да простя на Конрад тази глупост. В действителност преводът на Гарнет е много слаб.

Напразно ще търсим на страниците на романа на Толстой изкусни Флоберови преходи в главите от един герой към друг. Структурата на "Ана Каренина" е по-традиционна, макар че книгата е написана двадесет години след "Мадам Бовари". Разговорът между героите със споменаване на други действащи лица, герои посредници, които организират срещите на главните герои, са много обикновени и понякога доста тромави похвати на Толстой. Още по-прости са ризките му преходи от глава на глава при смяната на декорите.

Романът се състои от осем части, а всяка част средно от тридесет кратки глави по четири страници. Авторът си поставя за цел да проследи две главни линии: Льовин - Кити и Вронский - Ана, макар че има и трета, подчинена и посредническа линия Облонский - Доли, играеща особена роля в структурата на романа и призвана да свърже по различен начин двете главни линии. Стива Облонский и Доли играят ролята на посредници между Льовин и Кити и между Ана и нейния съпруг. Нещо повече, докато Льовин не е женен, авторът прокарва тънък паралел между Доли Облонская и неговия идеал за майка, който той намира за своите деца в Кити. Освен това, разговорът със селянката е за Доли същото чудо, каквото е за Льовин разговорът с мужика за селското стопанство. Действието на романа започва през февруари 1872 г. и продължава до юни 1876 г.: протича в общи линии четири и половина години. То се премества от Москва в Петербург и се развива в четири имения (имението на старата графиня Вронская край Москва също играе определена роля в книгата, макар че не го виждаме нито един път).

В първата част на романа главна тема е скандалът в дома на Облонский, от който започва всичко, а второстепенна тема е триъгълникът Кити - Льовин - Вронский. Двата лайтмотива, двете основни направления - измяната на Облонский и скъсването на Кити с Вронский заради Ана, са увод към трагичната тема за Вронский и Ана, която няма да завърши така гладко, както перипетиите на Облонский и Доли или страданията на Кити. Скоро Доли прощава на своя вероломен съпруг заради любовта си към него и заради петте деца, а също така защото, според Толстой, двама души, женени и многодетни, са навеки свързани от закона. Две години след скъсването с Вронский Кити става съпруга на Льовин и започва идеалният от гледна точка на Толстой брак. Но Ана, като става любовница на Вронский след десет месеца негови ухажвания, преживява крах в семейния си живот и четири години след началото на книгата се самоубива.

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.

В къщата на Облонски всичко се обърка. Жената бе научила, че мъжът й има връзки с гувернантката французойка, която беше по-рано при тях, и заяви на мъжа си, че не може да живее в една къща с него. Това положение продължаваше вече три дни и измъчваше както самите съпрузи, така и всички членове на семейството, и слугите. Всички членове на семейството и слугите чувствуваха, че няма смисъл от тяхното съжителство и че във всеки хан случайно срещналите се хора са повече свързани помежду си, отколкото те, членовете на семейството и слугите на Облонски. Жената не излизаше от стаите си, мъжа трети ден го нямаше в къщи. Децата тичаха из цялата къща като подплашени; англичанката се скара с икономката и писа до една своя приятелка, молейки я да й намери ново място; готвачът си отиде още вчера, по време на обеда; готвачката на слугите и кочияшът поискаха да им уредят сметката.

На третия ден след скарването княз Степан Аркадич Облонски — Стива, както го наричаха в обществото — в обикновения час, сиреч в осем часа сутринта, се събуди не в спалнята на жена си, а на сахтиянения диван в своя кабинет. Той обърна пълното си, охранено тяло върху пружините на дивана, сякаш искаше да заспи пак за дълго, силно прегърна възглавницата от другата страна и притисна бузата си върху нея; но изведнъж скочи, седна на дивана и отвори очи.

„Да, да, как беше това? — мислеше той, като си припомняше съня. — Да, как беше? Да! Алабин даваше обед в Дармщад; не, не в Дармщад, а нещо американско. Да, но там Дармщад беше в Америка. Да, Алабин даваше обед върху стъклени маси, да — и масите пееха: Il mio tesoro, и не Il mio tesoro, а нещо по-хубаво, и имаше някакви малки шишенца, а те пък бяха жени“ — припомняше си той. (Превод на Георги Жечев)

Сънят на Стива е нелогична комбинация, която режисьорът на сънища е измъкнал набързо от живота. Не мислете, че масите са просто покрити със стъкло - те са целите направени от стъкло. Шишенца, италианско пеене и в същото време жени като шишенца, ето едно от тези лаконични съчетания, които често използват любителите постановчици. Това е приятен сън, толкова приятен, че отвежда от реалността. Стива се събужда не в съпружеското легло, а сред тишината на своя кабинет. Но не това е най-интересното. Най-любопитното е в това, че авторът изобразява изкусно лекомислената и тривиална, разпътна, епикурейска природа на Стива през призмата на съня му. Това е начин да бъде представен Облонский: запознаваме се с него чрез неговия сън. И сънят с малките пеещи жени изобщо няма да прилича на съня с мърморещия мъж, който ще сънуват Ана и Вронский.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.