СЛУЖБОМЕР

петък, август 18, 2017

Нобелови лауреати – 1945 година

Кордел Хъл (Cordell Hull)

2 октомври 1871 г. – 23 юли 1955 г.

Нобелова награда за мир, 1945 г.

(За участието му в основаването на ООН.)

Американският държавен деец Кордел Хъл, известен като "бащата на Обединените нации", е роден близо до Бърдстаун (щат Тенеси), той е третият от петимата синове на фермера Уилям Хъл и Елизабет Рейли. Още от детските си години Хъл помага в бащината си дъскорезница. По молба на момчето родителите му го изпращат да се учи и до 18-годишната си възраст то сменя няколко училища и колежи. Известно време Хъл работи в юридически кантори в Селина и Нашвил до записването си през 1889 г. в Кеймбриджкия университет, където получава юридическа степен през 1891 г. Една година по-късно той вече има и правото да практикува като юрист.

Още като студент Хъл участва в мероприятия на Демократическата партия. През 1892 г. е избран в камарата на представителите в щата Тенеси, а след това и за втори мандат. По време на Испано-америкнската война Хъл командва рота доброволци, позиционирана в Куба през 1898-1899 г. След войната подновява юридическата си практика в Тенеси, а през 1903-1907 г. е съдия в Пети окръг.

Като способен и уважаван обществен деец Хъл скоро излиза на арената на националната политика. През 1906 г. е избран за член на Конгреса на САЩ, където заседава (с прекъсване от един мандат) да 1931 г. През 1921-1924 г. Хъл е председател на Демократическия национален комитет. Участва в прокарването на данъчна реформа, сътрудничи си с блока на Уидроу Уилсън. По време на първия президентски мандат на Уилсън Хъл изиграва важна роля при разработването на параметрите за подоходен данък според стандарта на Андърууд-Симънс през 1913 г. и на закон за наследството през 1916 г. След като САЩ влизат в Първата световна война, Хъл работи върху финансовото законодателство във военно време, а през 1919 г. готви закон за "победния заем", който позволява да се изплати националният дълг.

В областта на външната политика Хъл споделя идеалистичните възгледи на Уилсън и подкрепя Обществото на народите. Корените на неговите икономически идеи водят началото си от либерализма на XIX в. и той смята, че икономическият национализъм е основната причина за войните. Именно затова се противопоставя на политиката на високите такси, прокарвана от Х. Хувър. Избран през 1932 г. Сената на САЩ, Хъл изиграва значителна роля по време на Конгреса на Демократическата партия, по време на който написва раздела от платформата за намаляване на таксите.

На 4 март 1933 г. Хъл напуска мястото си в Сената, защото е назначен на поста държавен секретар в администрацията на Франклин Д. Рузвелт. Понеже му липсва опит за дипломатическа работа, той внушава доверие благодарение на премерената си реч и благородната си външност. "В наши дни практически нито един народ в света, включително и американския, не може да се похвали със стабилни основи - политически, морални или икономически" - заявява Хъл в първата си реч на поста държавен секретар. В съответствие с принципите на Уилсън той изразява своята увереност, че достойните идеали ще дадат ключа за всеобщ мир и за взаимноизгодно сътрудничество.

Достиженията на Хъл в администрацията на Рузвелт съвпадат с някои направления в политиката на Уилсън: намаляване на търговските ограничения, дружески отношения с Латинска Америка, утвърждаване на световна организация въз основа на международното право. Хъл отдава много сили за търговската програма, приета през 1934 г., известна като Закон за търговските договори. Опирайки се на него и като смята, че търговията може да снижи международното напрежение, той води преговори с 22 страни. Хъл използва политиката на таксите като инструмент за принуда: след хитлеристката окупация на Чехословакия германските стоки са обложени с допълнителни мита, а през 1939 г., след японското нахлуване в Китай, са прекратени търговските отношения с Япония.

Хъл постига успехи и при осъществяването на политиката на Рузвелт за добросъседство, която е насочена към подобряване на отношенията с Латинска Америка. През декември 1933 г. се провежда 7-та Панамериканска конференция в Монтевидео (Уругвай). Подобно на Илайхю Рут, своя предшественик в администрацията на Теодор Рузвелт, Хъл оглавява делегация на САЩ и прави посещения на добра воля в някои латиноамерикански страни. В съответствие с член 8-ми от Конвенцията за правата и задълженията на държавите той защитава политиката за ненамеса във вътрешните работи на страните от Латинска Америка. През 1934 г. морските пехотинци са изведени от Хаити, а Конгресът ратифицира нов договор с Куба, който анулира поправката от 1903 г., узаконяваща намесата на САЩ. На конференцията за защита на мира, проведена в Буенос Айрес (1936 г.), народите на Америка се договарят, че в случай на заплаха за западното полукълбо ще започнат взаимни консултации. Две години по-късно, на 8-та Панамериканска конференция в Лима (Перу), Хъл загрижен от германската окупация на Австрия, прокарва резолюция, която гласи, че заплахата за всяка американска република ще се разглежда като заплаха за всички останали.

С началото на Втората световна война Рузвелт започва да се занимава с европейските въпроси лично, като възлага на Хъл тихоокеанския проблем. От 1939 до 1931 г. той води търпеливи, но безуспешни преговори за постигане на мир между Япония и Китай и за прекратяване на по-нататъшното японско нахлуване в Индокитай. През цялото това време Хъл се опитва да засили позициите на умерените представители в японското правителство и да отслаби позициите на милитаристите.

Войната едва започва, когато Хъл предлага да се създаде нова световна организация, в която САЩ да участват след края на военните действия. За постигането на тази цел през 1941 г. е създаден Съвещателен комитет по въпросите на следвоенната политика, в който влизат както демократи, така и републиканци. Като не забравя неуспеха на Уилсън с Обществото на народите, Хъл се опитва да направи дискусията за организацията непартийна. По време на обсъжданията той, противно на системата на регионалните групи, защитава създаването на международна структура - план, който по-късно е приет. До август 1943 г. държавният департамент разработва документ, който получава названието Харта на Обединените нации и който ляга в основата на предложенията, дадени от САЩ на конференцията през 1944 г. в Дъмбъртън Оукс. Влошеното здраве принуждава Хъл да си подаде оставката на 27 ноември, до ратификацията на Хартата на ООН в Сан Франциско. Рузвелт признава заслугите на държавния си секретар като човек, "който е дал повече от всички останали, за да може великият мирен план да стане реален".

Като остава ерген до зрялата си възраст, Хъл се жени през 1917 г. за Роуз Франсис Уитс Уитни; семейството няма деца. Личният живот на Хъл е скромен, той избягва висшето общество, като се посвещава преди всичко на работата си. С началото на болестта си продължава да работи през неделите, докато лекарят не му забранява и това. Двадесет и две години като държавен секретар е по това време рекорд.

Недоброжелателите често обвиняват Хъл в сляпо копиране на политиката на Уилсън, в недооценяване на сферите на влияние и в неспособност да разбере природата на властта. Други го упрекват в недостиг на въображение и решителност. В критични моменти по време на войната Рузвелт често ограничава компетенциите на Хъл, като го изпреварва или подминава. Въпреки това Хъл заслужава най-висока оценка за приноса му в политиката за добросъседство и за целеустремеността му при създаването на ООН. Неговият съвременник, британският дипломат лорд Халифакс, характеризира Хъл като "изтъкнат обществен деец в своята страна и достоен пример за държавник в световен мащаб", наричайки го човек, уважаван от всички и радващ се на всеобщо доверие.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/hull.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.