СЛУЖБОМЕР

вторник, септември 05, 2017

„Руският свят“ по нов образец

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод от руски: Павел Николов

Когато на 9 септември 2000 година Владимир Путин подписа Доктрината за информационна сигурност, малцина се досещаха за какво е това и защо. Омагьосани от думите на новия руски президент за демокрация и свобода на словото, всички все още живееха с очаквания и даже не обръщаха внимание на това доколко свободата на журналистите беше ограничена в Чечня - още тогава тя се превърна в черна информационна дупка. В действителност Путин подписа по това време смъртната присъда на руската журналистика.

Оправдаха ли се надеждите на Путин? И да, и не. Той искаше да възстанови традициите на съветската пропаганда. И успя - възстановен е държавният монопол върху телевизията, вече няма - с редки изключения - нито един вестник, който да не хвали вожда и да не проклина неговите врагове. Трудно е да се контролира интернет, но многобройните съдебни процеси и присъди за текстове, копирани публикации и даже коментари успяха да уплашат повечето руснаци, които сега се страхуват да не напишат „нещо излишно“. За 17 години Путиновата пропаганда възпита цяло поколение нови хора, силно повярвали, че живеят в най-великата и могъща страна, от която всички се страхуват.

През последните седмици в органите на руската пропаганда стават странни неща. Първи канал започна да закрива предавания, отиват си популярни водещи. Миналия петък прекрати съществуването си телевизионният канал Life. „Информирани източници“ говорят за съкращаване на финансирането за държавните средства за масова информация.

Напусналите или уволнените водещи на програми от Първи канал засега не са обяснили публично причините. Предполага се, че Андрей Малахов, един от най-високоплатените водещи, след като натрупа популярност и прилично състояние, се е отказал от ангажираните политически теми, които му натрапва ръководството на канала. Дали това е бунт или преобразуване на канала, засега не е ясно, но като че ли пропагандата започна да се затруднява. С голяма доза съмнение може да се говори и за морална страна, макар че със спазването на някакви етически принципи руските журналисти не се отличават особено. Всички, които през 1990-те години бяха звезди в независимите телевизионни канали, днес работят спокойно за държанвните телевизии и също толкова бодро и непосредствено обичат властта, колкото преди 20 години я ругаеха.

Появата през 2000 година на Путин в Кремъл беше преценена различно: на Запад - с надежда в „младия, бодър и активен“ президент, повечето руснаци дочакаха най-сетне „твърдата ръка“ и само малцина дисидентстващи оценяваха подозрително бъдещето на Путин, като напомняха, че „бивши чекисти няма“. Първите пет години на Путин минаха незабележимо, макар че правозащитниците започнаха да обръщат внимание на рязкото нарастване на криминалните дела срещу журналисти, на съдебните процеси срещу редакции на средства за масова информация, на купуването на неудобни вестници и телевизионни канали и на строяването им в единната колона на държавниците.

Когато през декември 2003 година Анатолий Чубайс, а след една година и Леонид Гозман произнесе странното словосъчетание „либерална империя“, малцина разбраха защо. Според огласената концепция „Русия има интерес нейни съседи да бъдат не своеволни, макар и временно послушни диктатури, а демокрации с механизъм за контрол на изпълнението на обещанията, защото са по-отговорни. Русия също така е длъжна да защити правата и интересите на всички, които са готови да се идентифицират с нея. Това включва, освен всичко останало, и да бъдат защитени правата на рускоезичното население в страните от ОНД“. Концепцията беше подкрепена от Александр Дугин, който очакваше своето активно включване в по-глобалния проект, очертал се в Кремъл през втория мандат на Путин и наричан сега „руски свят“.

По това време Путин все още живееше спокойно - нямаше никаква активна опозиция, масовите партии получиха „своя дял“ - места в Държавната дума, руското информационно пространство беше старателно почистено. Като „отдушници“ останаха само няколко - неизвестно защо наричани либерални - независими средства за масова информация: „Эхо Москвы“ („Ехото на Москва“), „Новая газета“ („Нов вестник“), „Ведомости“ („Новини“), „Неделя с Марианной Максимовской“ („Седмицата с Марина Максимовска“) по РЕН ТВ. В руските региони местните власти унищожиха остатъците от мрежата независими телевизионни канали. „Либералната империя“ не се състоя, получи се просто империя - в репресии, с отказ от регионални избори, с определяне на вътрешни и външни врагове и с борба срещу тях.

У днешното руско население са се запазили носталгични спомени за времето, изгубено в изграждане на „светлото бъдеще“. И понеже не умееше нищо друго, то се съгласи с предложението на Путин да го гради отново. Пропагандата изпълни своята задача - Путин получи послушно население, което е готово да възприеме всичко: когато вождът каже да се мрази Грузия - няма проблеми, когато каже, че всички украинци са „фашисти“ и „бандеровци“ - ще се съгласи и няма да гъкне. Защото пропагандата има една черта, която се харесва много на диктаторите: хората престават да мислят и да се съпротивляват, те могат да бъдат наредени в колони, да бъдат командвани - и ще вървят смело напред.

Едва сега поумняхме със задна дата и не преставаме да говорим, че Украйна е станала жертва на Путин, защото Западът не защити навреме Грузия, а на населението на Русия вече му беше все едно с кого ще воюва и кого ще мрази. Наистина, признаци за нарастваща агресия имаше през август 1999 година в Дагестан и Чечня, след това - взривените жилищни сгради в Москва, катастрофата на атомната подводница „Курск“, театралният център на Дубровка, училището в Беслан. Путин проверяваше как се отнасят руснаците към жертвите и чуждите трагедии - няма ли да се възмутят и да се застъпят или даже да излязат с протест на улицата. Не, руснаците вече бяха готови за войната в Грузия, а след това безропотно - за войната в Украйна.

От 2006 година пропагандата променяше своите функции и сега тя, като подготви руснаците да възприемат руската власт така, както обичаха вождовете и Политбюро на ЦК на КПСС в съветско време - безпрекословно, стана все по-активна в информационната война със съседите. Пропагандата започна да подготвя руснаците за необходимостта да бъде разширен „руският свят“, а населението на страните жертви - за неизбежността да бъде създаден „руски свят“. Това долу-горе имаше успех, но не във всички страни: Грузия вече почти излезе от рускоезичното пространство, а Украйна е все още там, както и почти всичките останали постсъветски страни. Във войната с Грузия пропагандата изигра своята роля само за промяната на мнението на руснаците, но не и на грузинците. Руснаците започнаха да мразят също толкова горещо Грузия, колкото не по-малко горещо я обичаха до съвсем наскоро. С Украйна се случи съвсем същото, но там, за разлика от Грузия, значителна част от населението или използва руски език или го възприема като разбираем.

Вторият военен, украински, неуспех не сломи духа на Кремъл - там по старому мечтаят да бъдат властелини на света, но парите за пропаганда са все по-малко и по-малко. Апетитите бяха огромни, не се жалеха пари, когато например създаваха информационната агенция Sputnik, предаваща на 30 езика и разполагаща със седалища във Вашингтон и Лондон, Монтевидео и Пекин. Sputnik се превърна в най-добрият компилатор на всички постижения на съветската и руската пропаганда, технически по-съвършен, обединяващ уебсайтове и радиостанции, предаващ за Северна Америка чрез спътника Galaxy-19. Преди две години финансирането на Международната информационна агенция „Россия сегодня“ („Русия днес“), която включва и Sputnik, възлизаше на 23 милиарда рубли. А реалната сума не се знае - в руския бюджет има секретни разходни пера за нуждите на информационната война.

Значи ли, че изчезването от информационното пространство на формално независимия канал Life и промяната в мрежата на Първи канал са предвестник на отслабваща пропаганда? По-скоро не, това е само преформатиране: от информационните атаки на руската пропаганда могат да изчезнат занимателните истории за рускоезичните разпънати младенци, мнозинството от населението отдавна вече е повярвало, че Русия не трябва да очаква нищо добро от Украйна. Изглежда запасът от здравина на вбитото в мозъка на руснаците убеждение е достатъчен, за да не бъдат лъгани повече. Санкциите започнаха да влияят съществено на руската икономика и пропагандата само трябва да напомня, че виновникът не е в Кремъл, а във вашингтонския Бял дом.

По-скоро руската власт е уверена, че репресивният механизъм работи добре, населението е достатъчно наплашено и вярва на Путин. Вероятно кремълските социолози ще продължат да лъжат Путин и да лъжат себе си, но индикаторът на настроенията - протестните акции, колкото и да ги има, не са проблем за властта - напротив, само укрепват опита на Руската гвардия. Пропагандата в съвременна Русия може вече да работи така, както през 1980-те години работеше съветската телевизия - когато населението беше вече безразлично към многобройните транслации на конгресите на КПСС или към целувките на Леонид Илич, на продължаваше да бъде послушно.

Сега може да наблюдаваме как обществото ще се настройва да обича Путин - както някога да обича Сталин. Информационните преимущества на днешните руснаци в сравнение със съветските не играят никаква роля за формирането на нови либерално мислещи хора, пропагандата практически е смазала всякакъв интерес към политиката, към ценностите или към обикновеното любопитство. При това положение трябва да се очаква спукване на гнойника - когато търпението на населението се изчерпи, но в това малцина вярват. И вече никой не вярва в бъдещето на руската журналистика, която по дефиниция трябва да смени пропагандата като в началото на 1990-те. Каква е гаранцията, че новите „честни и неподкупни“ няма също да легнат под поредния руски диктатор?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.