СЛУЖБОМЕР

вторник, октомври 31, 2017

Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 57. Като източник Страшимиров сочи „Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. I, № 6, стр. 34. Из частния архив на Марин Цонзара, Лясковец .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТЪРНОВЦИ И ЛЯСКОВЦИ - 30 МАРТ 1872 ГОДИНА

1872, 30 март, Бъл.[гарско]

Братя членове на ЧБРК в Търново и Лясковец!

Писали сме до всичките частни комитети и са се приготвили. Казваме и на вас: вижте, съберете се, кажете и на ония, които казват, че са българи и [които твърдят че] желаели да работят за освобождението на България, но нямали доверие в работите! ... Това е и наше [мнение], отколе казано: сляпо никой да не се повежда в работа, защото на такъв тайна никога не поверяваме. Ето какво: от страна на цялото ваше обкръжение изберете един свестен представител, който е разбрал в какво положение сме в Българско. И въобще [изберете един, който е разбрал] духа на селяните и гражданите ни към целта. И да дойде във Влашко, там, където ще стане скупщина от българи чистонародни от разни места, извън живущите от Българско. Ще дават мнение за работите ни оттук нататък според общото положение в Европа и обстоятелствата в Българско. Това тяхно мнение ще се пренесе тук, в Централния комитет, и по вишегласието на всичките частни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето. Засега там, във Влашко, отивам аз, от страна на Централния комитет с горните представители. Ще явим как вървят работите ни в Българско. И върху това ще вземем мнението на нашите братя оттам. След това ще дам сметка пред всичките представители от страна на Централния комитет: къде и колко пъти са изпращани хора, какво ги е срещнало, откъде какво са взели и дали и какво има готово. Сметка, която ще се даде на всеки представител, да я поднесе пред очите на всеки член на народната работа. Следователно на представителя ви трябва да дадете следващите бележки с пълномощното така: „Братя представители! Упълномощаваме приносящия на одраното късче книга [1], да гласоподава за нас и едно, две, и пр. [2] Сега с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди колко способни войводи. Във всички тях има толкова шишанета, гладки пушки, револвери, и пр., а колко на новоповикани. Откога и от кого ви е подадена най-напред работата и вие как сте я приели. И досега какви бележки недобри имате в него. Кога каквото ви е било писано от Централния комитет, имало ли е нещо недобро според вас.“ В пълномощното на представителя няма да бележите ни името му, ни откъде идва, а за уверение на него откъде идва и кой е ще носи в себе си одраното късче книга. И аз като му ги поискам, той трябва да ми го даде и като го присъединя към другата му половина, ще знам.

Когото изберете за представител, дайте му запечатаното писмо [3] с одраното [късче] книжле, защото в него е написана неговата сигурност, докато иде и да се върне.

За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири. Пътят му за Влашко, откъдето види, че му е удобно.

От днес след 7-8 дни нека да тръгне. По реда в писмото му, откъдето ще е представителят, от едното, или другото място, трябва да вземе откъдето няма пред.[ставител] същата препоръка [4] с одраното книжле заедно, което ви изпращаме за едното и за другото място. Който ви поднесе писмото, като види как ще направите, тогава ще ви даде одраните книжки с писмото на представителя.

--------------------------------------------

1. Късче хартия с написано име на селото или града и прерязано на две през надписа: едното късче е изпращано на Левски, другото - давано на представителя. Като се срещнат, съпоставят двете късчета и се запознават.

2. Изброени всички сведения според заповедта от писмо № 49 и др.

3. С пълномощното и сведенията.

4. Пълномощно и от другото място, откъдето няма представител. Подразбира се, че от Търново и Лясковец е решено да върви само един. Той ще има писмо и от другото място, а също и скъсано листче, приготвено за там.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, октомври 30, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 10

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.

Моят познат Игор затвори в Шипсхед бей ресторанта "Стейк Чарли". Не, не го затвори в смисъл, че го нае за една вечер само за своята компания; затвори го в буквалния смисъл. Ще припомня, че в "Стейк Чарли" поръчвате една порция, обикновено пържола, и можете да ядете неограничено количество всевъзможни салати, скариди и да пиете вино и бира. Трябва да кажа също, че и при нормални условия в сравнение с Игор Гаргантюа и Пантагрюел биха приличали на хора, спазващи най-строга диета, а стане ли въпрос за аванта... Игор може да яде непрекъснато двадесет и четири часа в денонощието ден след ден, месец след месец (с кратки отлъчвания). Колкото дадат - толкова яде. Което не дадат - сам си го взема. Пие не по-лошо.

Обикновеният американец влиза в "Стейк Чарли", взема си порция скариди, малко салата, изпива чаша бира и след двадесет минути сервитьорката го пита не е ли време да му донесе пържолата. На Игор обаче тези шегички не му минават. Той на практика се премести да живее у тях. Игор идваше в ресторанта сутринта, когато го отваряха, и започваше: закуската плавно преминаваше във втора закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря и едва с наближаването на сутринта преди затварянето на заведението той изяждаше поръчаната преди осемнадесет часа пържола. На салатите Игор не обръщаше внимание, но скаридите, за да не си губи времето с чинии, вземаше с цели подноси - натрупваше планина от пет килограма и я изяждаше с втора космическа скорост. А скаридите, както е известно, вървят добре с бира; макар че е възможно бирата да върви добре със скариди... На него му вървяха добре и в двете последователности. След всеки тридесет минути остатъците от скариди се сменяха с нов поднос, а няколкото празни гарафи от бира с пълни. Първият ден от банкета на Игор администрацията на ресторанта възприе като черен понеделник за борсата. Когато най-сетне го изпратиха в четири часа сутринта, те се опомниха от ужаса и решиха да се отнесат към това философски: да, беше им нанесен удар, но в крайна сметка, ако той оживее, най-малко един месец няма да се сети за ядене. Може конструкцията да му е като на боа - гълта много, а след това един месец смила храната. Но не се получи. В десет без петнадесет сутринта, петнадесет минути преди отварянето на ресторанта, Игор стоеше пред вратите му, подскачайки от нетърпение с гладен блясък в очите. След една седмица затвориха ресторанта - или разбраха безперспективността на бизнеса си с такъв постоянен клиент, или в Атлантическия океан не останаха скариди.

Подобна история ми разказаха за двама наши имигранти, които отишли във Франция в публичен дом. Попитали ги не искат ли господата да пийнат.

- А колко струва пиенето? - попитал подозрително единият.

- О, господине - усмихнала се съдържателката, - пиенето е за сметка на заведението.

- За сметка на заведението ли? - оживили се имигрантите и пили непробудно цяло денонощие, докато в заведението не останало нищо друго освен анасонова тинктура. Нея не поискали да пият, обърнали по чашка в бара отсреща, купили си няколко бутилки и се върнали да си допиват в хотела. За момичетата никой изобщо не си спомнил.

Като се връщам към носталгията, си спомням един случайно чут разговор. Срещат се на улицата двама.

- Привет, как си, как живееш?

- Как живея... Че това живот ли е тук?

- Аха... Да се чуем по телефона.

Когато срещам хора, които се измъчват от носталгия, веднага се сбогувам с тях и казвам:

- Да се чуем по телефона.

- А какъв е номерът ти?

И аз му давам телефона на Клара Цеткин.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

неделя, октомври 29, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Херман Хесе (Hermann Hesse)

2 юли 1877 г. – 9 август 1962 г.

Нобелова награда за литература, 1946 г.

(За вдъхновеното му творчество, в което все по-очевидно се проявяват класическите идеали на хуманизма, а също така за блестящия му стил.)

Германският романист, поет, критик и публицист Херман Хесе е роден в семейството на мисионери пиетисти и издатели на богословска литература в град Калв, Вюртемберг. Майката на писателя, Мария (Гундерт) Хесе е филоложка и мисионерка, живее много години в Индия и се омъжва за бащата на Херман, когато е вече вдовица с двама синове. Йоханес Хесе, бащата на писателя, също е бивш мисионер в Индия.

През 1880 г. семейството се мести в Базел, където бащата на Хесе преподава в мисионерското училище до 1886 г., когато се връщат отново в Калв. Макар че Хесе мечтае от дете да стане поет, родителите му се надяват, че ще последва семейните традиции, и го готвят за кариерата на теолог. Като изпълнява желанието им, през 1890 г. Хесе постъпва в Латинското училище в Гьотинген, а през следващата година се мести в протестантската семинария в Маулборн. "Бях старателно, но не много способно момче - спомня си Хесе - и ми беше много трудно да изпълнявам всичките семинаристки изисквания". Колкото и да се старае Хесе, от него не се получава пиетист и след неуспешен опит за бягство, момчето е изключено от семинарията. Хесе учи и в други училища, но все така неуспешно.

Известно време юношата работи в издателството на баща си, след това сменя няколко професии и накрая, през 1895 г., става продавач на книги в университетския град Тюбинген. Там има възможността да чете много (юношата се увлича особено от Гьоте и германските романтици) и продължава да се образова сам. През 1899 г. става член на литературния кръг "Малката Сионска горница"" ("Le Petit Cenacle") и публикува първите си книги: томчето със стихотворения "Романтични песни" ("Romantische Lieder") и сборника с къси разкази и стихотворения в проза "Час след полунощ" ("Eine Stunde hinter Mitternacht"). По това време Хесе започва да работи като продавач на книги в Базел.

Първият роман на Хесе "Неизвестните съчинения и стихотворения на Херман Лаушер" ("Hinterlassene Schriften und Gedichte von Hermann Lauscher") се появява през 1901 г., но литературният успех идва при писателя едва след три години, когато излиза вторият му роман "Петер Каменцинд" ("Peter Camenzind"). След това Хесе напуска работата си, заминава на село и започва да живее изключително от литературни доходи. През 1904 г. се жени за Мария Бернули; семейството има три деца.

"Петер Каменцинд", както и другите романи на писателя, е автобиографичен. В него Хесе се докосва за първи път до любимата си тема, която след това се повтаря в много негови произведения: за стремежа на личността към самоусъвършенстване и цялостност. През 1906 г. Хесе пише повестта "Под колелото" ("Unterm Rad"), вдъхновена от спомени за ученическите му години в семинарията, в която се изследва проблемът за творческата личност в буржоазното общество. Хесе публикува много очерци и есета в различни периодични издания и до 1912 г. работи като съредактор в списание "Март" ("Marz"). Романът му "Гертруд" ("Gertrud") се появява през 1910 г., а през следващата година Хесе пътешества по Индия, след връщането си откъдето издава сборника разкази, очерци и стихотворения "От Индия" ("Aus Indien», 1913 г.). През 1914 г. излиза романът му "Росхалде" ("Rosshalde").

През 1912 г. Хесе и семейството му се настаняват завинаги в Швейцария и през 1923 г. получават швейцарско гражданство. Като пацифист Хесе се изказва срещу агресивния национализъм на своята родина, което довежда до спад на популярността му в Германия и до лични оскърбления по негов адрес. Заедно с това по време на Първата световна война той поддържа благотворителна организация за помагане на военнопленници в Берн и издава вестник, а също така серия книги за германските войници. Хесе смята, че войната е неизбежен резултат ог духовната криза на европейската цивилизация и че писателят трябва да помага за изграждането на нов свят.

През 1916 г. заради тежестите на военните години, постоянното боледуване на сина му Мартин, душевноболната му жена и смъртта на баща му писателят преживява тежка нервна криза, от която се лекува по метода на психоанализата при ученик на Карл Юнг. Под влиянието на теориите на Юнг Хесе пише романа "Демиан" ("Demian", 1919 г.), който печата под псевдонима Емил Синклер. "Демиан" става много популярен сред младите хора, върнали се от войната и опитващи се да уредят живота си в следвоенна Германия. Томас Ман смята книгата за "не по-малко смела от "Одисей" на Джеймс Джойс и "Фалшификаторите на монети" на Андре Жид: "Демиан" пресъздава духа на времето, като предизвиква чувство за благодарност у цяло поколение млади хора, които виждат в романа израз на собствения си вътрешен живот и на проблемите, които възникват в техните среди". Развивайки се между домашните устои и опасния свят на чувствените преживявания, героят на романа се сблъсква с двойствеността на своята природа. Темата намира по-нататъшния си израз в следващите произведения на Хесе, в които се разкрива противоречието между природа и дух, между тяло и съзнание.

През 1919 г. Хесе напуска семейството си и се мести в Монтаньола, Южна Швейцария. А през 1923 г., една година след излизането на "Сидхардха" ("Siddhartha"), писателят се развежда официално с жена си. Действието на "Сидхардха" се развива в Индия по времето на Гаутама Буда. В повестта е отразено пътешествието на Хесе по Индия, а също така и старият интерес на писателя към източните религии. През 1924 г. Хесе ес жени за Руфи Венгер, но и този брак продължава само три години.

В романа "Степният вълк" ("Der Steppenwolf"), следващото значително произведение на писателя, Хесе продължава да развива темата за фаустовския дуализъм чрез своя герой, неспокойният художник Хаир Халер, който търси смисъла на живота. Според съвременния литературовед Ернст Розе "Степният вълк" е "първият немски роман, проникнал в дълбините на подсъзнанието в търсене на духовна пълнота". В "Нарцис и Голдмунд" ("Narziss und Goldmund", 1930 г.), чието действие протича в средновековна Германия, животът се противопоставя на духа, жизнелюбието - на аскетизма.

През 1931 г. Хесе се жени за трети път - този път за Нинон Долбин - и една година по-късно започва да работи над шедьовъра си "Игра на стъклени бисери" ("Das Glasperlenspiel"), който е публикуван през 1943 г. Този утопичен роман е оформен като биография на Йозеф Кнехт, "магистър в играта на бисери", интелектуално занимание, което увлича елита на високодуховната страна Касталия в началото на XXV век. В тази основна книга на Хесе се повтарят главните теми от ранните романи на писателя. Според американския литературовед Теодор Циолковски романът "Игра на стъклени бисери" доказва, че Хесе "предпочита... отговорните действия пред необмисления метеж. "Игра на стъклени бисери" не е телескоп, насочен към далечното бъдеще, а огледало, което отразява с вълнуваща острота парадигмата на днешната реалност".

След получаването на Нобеловата награда Хесе не написва повече нито едно значително произведение. Продължават да се появяват негови есета, писма, нови преводи на романите му. През последните години от живота си писателят живее в Швейцария, където умира на 85 години в съня си от кръвоизлив в мозъка.

Освен с Нобеловата награда Хесе е награден с Цюрихската литературна награда Годфрид Келер, с Франкфуртската награда Гьоте, с наградата за мир на Западногерманската асоциация на книгоиздателите и търговците на книги, а също така е удостоен с докторска степен от Бернския университет. През 1926 г. е избран за член на Пруската академия на писателите, но след четири години, разочарован от ставащите в Германия политически събития, напуска академията.

Макар че творчеството на Хесе е ценено високо от известни писатели като Ман, Жид и Елиът, по времето, когато получава нобеловата награда, той е известен основно в европейските германоезични страни. През последните 25 години книгите на Хесе се превеждат на много езици по света, появяват се нови монографии и критични статии за неговото творчество - днес той се смята за един от най-големите писатели на XX век. Според Т. Циолковски Хесе, като "всеки голям художник от неговото поколение... се обръща към освовния проблем от началото на ХХ век: разрушаването на традиционната действителност във всички сфери на живота. Хесе съумява да покаже до каква степен новото е традиционно по своите мисли и форми; неговото творчество е своеобразен мост между романтизма и екзистенциализма".

През 1960-1970-те години Хесе излиза извън пределите на елитарните кръгове, от творчеството на писателя започва да се интересува съвременната младежка култура. Някои критици се отнасят към него иронично, като смятат, че младите хора са направили от Хесе свой пророк, без да вникнат особено в същността на неговото творчество. Популярността на автора нараства особено сред младежта в Съединените щати, където е създаден култ към Хесе. Едновременно с това творчеството на писателя става обект на детайлен анализ от страна на много литературоведи и критици, преди всичко на Джордж Стайнър и на Джефри Семънз. "Едно нещо е да търсиш единство - пише Семънз, - а друго е да го утвърдиш окончателно и да разглеждаш всяко нарушаване на хармонията като незначително и тривиално..." В началото 1980-те години култът към Хесе започва да спада, интересът на критиците към романиста намалява. Въпреки това той продължава да заема едно от централните места в литературата на ХХ век.

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/hesse.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

петък, октомври 27, 2017

Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 56. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8101. Арх. т. I., № 29, стр. 57.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДЕРВИШОГЛАР И ХАСАН КАСАН - МАРТ 1872 ГОДИНА

Братя Дервишооглар Мее[мед] Кьр[джала] [1]

и Хасан Касанови [2]

Хора за чудене сте! Защо пишете и говорите за онова, в което още не сте уверени, и казвате го: „Това е!“ Нали разбирате, че както се е писало на вас в едно и също време, така също се е писало на всички р. к. [3], за да се приготвят в едно и също време. Казахте, че имате представители добри и готови, а сега не искали! Като как разбирате таз работа, която е най-важна и деликатна, та днес хората да са едни, а утре други! Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци. Защото те, като ни гледат такива, не щат и да ни вярват, че ние вече чувстваме [вече нужда] от свобода и че гледаме ден напред да отхвърлим ярема от врата си. Пък оттам чакаме голяма помощ. Все като ни видят сега какви момчета се изпращат за представители, за колко ще ни оценят тамошните братя. Вижте поне и направете пълномощните си като хората, в тях да отбележите дали имате пълно доверие в мен, и кажете така: „Братя представители! Нашият член е Аслан Дервишооглу, в него имаме пълно доверие. Той познава най-добре духа на селяните и на гражданите ни. С една дума той по-тънко ни познава във всичко. И той каквото направи, направено е за нас. И човекът, който се изпраща от нас, е представител да засвидетелства за същия и да вземе сметка от него, според писмата от Централния ни комитет". [4]

--------------------------------------------

1. Тетевен.

2. Навярно Гложене, за което се споменава още името Скендер Ефенди. Или е някое друго близко село: Правец, Осиковица и др. Това днес не може да се провери с голяма точност.

3. Революционни комитети.

4. Писмото е от края на март 1872 г.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

четвъртък, октомври 26, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 9

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.

В Америка нашите емигранти, слава богу, не всички, смятат за свой дълг да я ругаят.

"Продуктите тук не са вкусни, пълна химия".

Съвсем вярно (там, между другото, също е химия, същите пестициди, хербициди и нитрати, при това в значително по-големи количества, само че, за разлика от Америка, това не се казва на никого). Има невкусни неща, доматите в супермаркета са като гумени, много продукти са наистина пълна химия. Само че в Америка можеш да купиш продукти от всички страни по света, включително вкусни и без химия, и в най-забутания район има магазини за чиста храна, където се продават само естествени продукти без следи от каквато и да е химическа намеса. В Америка, между другото, има най-строгите в света правила, засягащи качеството на продуктите, и ако видиш етикет "натурален", това означава най-малко, че през последните три години на земята, където са отгледани тези плодове и зеленчуци, пасат крави и т. н., не се употребяват никакви химически торове и самите крави, телета и кокошки се хранят с естествени продукти, а не със смесени фуражи, да не говорим за антибиотици и хормони. На витрината на един магазин видях следната табела: "Нашите кокошки ходят с краката си и кълват това, което поискат".

Между другото, в Съюза, ако изпиех 500 грама водка, опиянението ми биваше мрачно, във всеки случай не си струваше да се отдалечавам от тоалетната и след това още два дена ме болеше главата. А тук гътнеш 700-800 - и настроението ти е приповдигнато, ставаш галантен, търсиш жена, а главата ти на сутринта е като на Алберт Айнщайн.

Любимото изречение на много емигранти е: "Всички американци са тъпи". През цялото време ми се иска да ги попитам - кои американци? По правило кръгът на общуването с американците на тези, които казват това, започва и завършва с продавача в супермаркета. Плюс стандартния имигрантски английски език. Комплектът е скромен: моргидж, паркинг, шопинг и псувните до съвършенство. Как успявате да определите степента на тъпотия на американците, ако разбирате приказките им оттук-оттам и самите вие не можете да вържете две думи?

Изобщо, забелязал съм, че равнището на тъпотия на американците е обратно пропорционално на знанието на езика от имигрантите - с подобряването на английския им език американците започват стремително да поумняват.

За двадесет години в Америка жена ми запомни 5-7 английски думи. За съжаление, като запомни думите, забрави да запомни значението им, но въпреки това се старае колкото се може по-често да ги вмъква по време на разговор. Например, Галя говори по телефона с една американка, която плюс това знае руски език, говори с нея на руски, поздравява я с някакъв празник и завършва:

- Мери, ние сме ви много благодарни, от цялото ни семейство огромен шарап!

Имам един близък познат, някогашна знаменитост в Москва, който се научи да получава от носталгията практическа полза. При среща винаги казва, че сме дошли напразно, американците са тъпи, жените не са като жени, демокрацията му омръзнала и така нататък по темата. За водката, наистина, нито една лоша дума - явно няма проблеми. И ето че за всички тези недостатъци, смята той, Америка трябва да плаща. При това именно на него. Сумата на пенсията, която Америка му дава неизвестно защо, смята за възмутителна и покрива разликата в супермаркетите, което в превод означава, че взема оттам основно скъпи продукти, но плаща само за евтини. Въпреки импозантността му - гъста побеляла грива, благородна осанка и гордо вдигната глава - периодично го хващат. Опитваше се да сменя супермаркетите, но го познават практически навсякъде. Той обаче е повярвал дотолкова, че Америка има пред него вечен дълг и изнесените от супермаркета продукти даже приблизително не покриват този дълг, че когато го хванат, не само не се изчервява и не се смущава, но и се възмущава искрено от наглостта на тези, които се опитват да го лишат от това, което смята за законна, макар и недостатъчна облага. Да го накараш да плати откраднатите продукти или да ги остави в супермаркета, е изключено.

Лично присъствах на една такава сцена. Намираме се в един супермаркет. Той поставя пред касиера пакет мляко, дузина яйца, плаща няколко долара и тръгва към изхода, но управителят го спира:

- Извинете, но вие взехте ядки, а не ги платихте.

- Разбира се, че не ги платих, нямам пари.

- Тогава защо ги взехте?

- Синът ми обича ядки.

- Разбирам, но ако нямате пари, не би трябвало да вземате ядките.

- И какво, синът ми да остане без ядки? Чувате ли се какво говорите?!

- Вие не взехте само ядки. Взехте шоколад...

- Синът ми обича шоколад.

- О, Господи! Вие взехте сьомга, маслини, каперси...

- Правилно, ще готвя рибена чорба.

- Не платихте сьомгата...

- Естествено, даже нямам намерение да плащам.

- Не платихте маслините и каперсите, макар че са много евтини.

- Обяснявам ви на разбираем език - нямам пари.

- Ако нямате пари, не би трябвало да ги вземате - повтаря с безнадеждни нотки в гласа управителят.

- Той какво, тъп ли е? - обръща се моят познат към тълпата в супермаркета. - Ти какво, тъп ли си? Можеш ли да мислиш? Как се сготви рибена чорба без маслини и каперси? Колко са тъпи американците!

- Трябва или да платите продуктите, или да ги оставите в супермаркета - прави последен опит управителят.

Моят познат се вглежда известно време в нахалния управител, неспособен да повярва в ставащото, и възкликва:

- Ако знаех, че тук е такъв бардак, можех изобщо да си остана в Европа!

Избутва управителя настрани и се отдалечава, излъчвайки благородно възмущение.

След известно време супермаркетите се примириха с неговото съществуване и започнаха да го възприемат като неизбежно зло - нещо подобно на местен змей, който, за щастие, взема само натурален данък. Естествено, всеки супермаркет се опитваше да го прехвърли на своите конкуренти.

Срещам го на улицата. Страшна жега, около 40 градуса, а той с костюм.

- Слушай - казвам му, - защо си облякъл в тази жега сако?

- Оле - усети се той, - добре, че ми напомни.

Сваля сакото, а в панталона му около кръста риба, езици, шоколад, пакети с ядки, разбира се - синът му ги обича. Подобен патрондаш е имал по време на Гражданската война матросът партизанин Железняк.

- А къде е телешкото? - питам. - Ти обичаш телешко.

- А - отговаря той, - щом влязох, дойде при мене управителят и каза, че в супермаркета на "Кресчент" са докарали прясно телешко филе; ще намина там малко по-късно.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

сряда, октомври 25, 2017

Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 55. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8122.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ - МАРТ 1872 ГОДИНА

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейман-оогуллар-Дауд

За представителите от вас [Орхание], Етрополе и Тетевен, нека бъдат готови след 15-20 дни и снабдени с по 10 турски лири. [1]

--------------------------------------------

1. Писмото е от средата на март 1872 г.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

вторник, октомври 24, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 8

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7.

Няколко думи за носталгията

"Духът еврейски е със сълзи посолен,

душата - хронически боли;

евреин, който от всичко е доволен,

е покойник или инвалид". [1]

(Игор Губерман)

Преди не се съмнявах, че от тази болест, носталгията, страдат само руснаците. Излезе, че тук, в имиграция, евреите бият по носталгия всички рекорди. Страдат тъпо и дразнят всички около себе си. Помня, че още в Италия, където се учехме на имиграция, в Остия около пощата стоеше група имигранти и обсъждаше мярката на страданието, която са готови да изтърпят, за да се върнат обратно в Съюза: боси по стъкло, в затвора, десет години съм готов да лежа, но да бъда в родината...

А не беше минал и месец от тяхното заминаване. Че кой ви гонеше?! Всичките тези желания можехте да удовлетворите у дома в спокойна обстановка. Ставаш сутринта, повървиш по стъкло, след това сядаш в автобуса и отиваш на одеското летище. Постоиш там, побъркваш се от щастие, закарват те в болницата, петнадесет кубика хлорпромазин в задника, освестяваш се малко и пак по стъклото. А що се отнася до затвора - това желание могат да ти го удовлетворят с гаранция. "Нищо не може да замени Родината. Нашият дом е там" - мърморят те с мрачен трагизъм.

Родината е в общи линии мястото, където си роден. Жена ми Галя тъгува страшно или си дава вид, че тъгува за родината. Галя е украинка, родила се е и е израснала в Украйна, там станала балерина, танцувала в киевския театър и т. н., но тъгува не за родната си къща и не за милата Украйна, а за Москва. За разлика от Галя, майка ѝ още в Москва наистина тъгуваше за родината: "Къщата... черницата на двора... бялата коза... безрога... Машенка" - говореше мечтателно тя и милваше любовно малкия бюст на Тарас Григорович Шевченко. И аз ѝ купих къща в Лисовичи. На двора черница. Намерих коза - бяла и безрога. И какво съвпадение - казваше се Машенка. Там Мария Ивановна издържа точно една година. В един прекрасен ден се появи на прага на нашето московско жилище без багаж, беше си напуснала къщата и сигурно от отвращение беше оставила там всичките си вещи.

- Мария Ивановна, а къщата?

- Щоб вона сказилася [2] - по навик все още на украински отговори тъщата.

По-късно ѝ подхвърлях:

- Мария Ивановна, в Тарашча продават къща... С черница на двора...

- Ой, Борис - трепваше тъщата и в очите ѝ светеше мелодична украинска попържня.

Познавам една актриса, която се е родила в Съюза в затвор. Според определението затворът, по-точно лагерът, в който се е родила, е нейната родина. Сега тя е в емиграция и трябва да се каже, че не скучае за своята родина, а срещнах един криминален престъпник, който в Съюза, намирайки се в затвора, си е рязал вените. Готов съм да дам всичко, само да се върна - казва той.

- Че какво, в Америка затворите по-лоши ли са?

- Какво общо имат тук затворите?

- Ами това, че като се върнеш, няма да работиш като програмист, а ще крадеш. А там не ти е Америка. Там официално работят девет милиона сътрудници на милицията и ОБХСС [3], плюс цялото население, от което всеки пише доноси за всеки. Не напразно направиха Пàвлик Морозов [4] герой. Затова смятай, че отиваш право в затвора. Защо ти е трябвало да си режеш вените, щом там ти е така така хубаво?

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

БЕЛЕЖКИ

1. В оригинал: "Еврейский дух слезой посолен, / душа — хронически болит; / еврей, который всем доволен – / покойник или инвалид".

2. Украинският израз показва крайно недоволство от нещо, на български може да се преведе като "Огън да я гори".

3. Отдел за борба с кражбите на социалистическата собственост (1937-1992) - подразделение на Министерството на вътрешните работи на СССР.

4. Около живота и смъртта на ученика Павел Трофимович Морозов (1918-1932) има много неизяснени обстоятелства. Най-разпространената версия е, че предава баща си (в друг вариант - дядо си) като враг на съветската власт и това става повод да бъде убит.

понеделник, октомври 23, 2017

Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 54. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЕДИН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ - 24 МАРТ 1872 ГОДИНА

187]2 ... 24 март, Бълг.[арско]

Представителю!

... одраното късче книга, вземи и бележките според писмото ... са за във Влашко, през където ти е по-лесно, а трябва да излезеш ... во на X. Петровия хан, и нека да ти дадат стая на гор ... та отдясно или отляво, от двора прегледай на всич ... ай на горния като отвън на вратите има ли запи ... с тебешир главна буква „Р“. Ако няма, влез в една ... и напиши отвън с тебешир главна буква ... И като дойде някой отвън и каже: „Наши сме“, тогава отвътре ... трябва да го накараш да ти разясни буквата „Р“, която значи ‘революция! И тогава можете да бъдете в една стая, да си раз ... ждате, и приказвате за всичко, нито ти, нито другият нямате ... во да се питате кой откъде е. Буква „Р“ ще бъде написана само на една стая, чрез ... [която] ще става посрещането.

Ас. Дер. Кърджала [1]

--------------------------------------------

1. На гърба на горните две писма - № 53 и № 54, които носят един и същ инв. №, е поставена следната бележка от Левски: Копие представителите на 1872, 24 март; за във Влашко.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

неделя, октомври 22, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Джон Р. Мот (John R. Mott)

25 май 1865 г. – 31 януари 1955 г.

Нобелова награда за мир, 1946 г. (заедно с Eмили Грийн Балч)

(Като председател на Международния мисионерски съвет и на международния съюз на Младежките християнски организации YMCA.)

Американският обществен деец Джон Райли Мот е роден в Ливингстън Манър (щат Ню Йорк). Той е третото дете и единствен син на Джон Мот и Елмира Додж. Когато момчето е на две години, семейството му се премества в Поствил, североизточна Айова, където баща му развива процъфтяваща търговия с железарски стоки и дори става кмет. Заобиколен от детските си години с книги, Мот израства сред благочестивата обстановка на методизма.

Когато става на шестнадесет години, Мот постъпва в малък методистки подготвителен колеж във Файет. Той учи старателно история и литература, получава награда за ораторски и полемични умения. Като решава да работи в областта на политиката и юрисдикцията, Мот се записва през 1885 г. в университета "Корнел". Там участва в дейността на Християнското младежко сдружение (ИМКА). През 1886 г. слуша случайно лекция на английския проповедник Д. Стад. "Търсите ли суетно благополучие? - пита Стад аудиторията. - Не го търсете. Търсете преди всичко Царството божие".

След срещата си със Стад на следващия ден Мот пише на родителите си и им съобщава за намерението си да служи на идеалите на християнското студентско движение. Избран за президент на Корнелския отдел на ИМКА, той използва ораторските си способности за разширяване на състава на сдружението и за събиране на средства за построяване на здание на ИМКА на територията на университета. Мот завършва "Корнел" през 1888 г. със степен бакалавър в областта на историята, политическите науки и философията.

Мот е избран за национален секретар на междууниверситетския комитет на ИМКА и остава на този пост в продължение на двадесет и седем години. Като пътува по САЩ и Канада, той привлича нови членове и създава отдели на ИМКА в колежите. Негова заслуга е основаването на Студентското доброволно движение на чуждестранните мисии. Хиляди американски и канадски доброволци отиват да разпространяват своите възгледи сред студентите от цял свят.

През 1891 г. Мот се жени за английската учителка Лейла Ада Уайт, семейството има четири деца. В годината на сватбата си Мот предприема своето първо презокеанска пътуване: посещава Англия и се запознава с юношеското християнско движение. Следващите четири години донасят на ИМКА големи успехи: числеността на сдружението в колежите нараства двойно, под ръководството на Мот обединилите се млади християни от Великобритания и Швеция създават Световната студентска християнска федерация; през 1895 г. на първата ѝ конференция във Вадстен (Швеция) присъстват представители на десет страни.

През 1895 г., пътувайки по света, Мот организира национални студентски организации в Индия, Китай, Япония, Австралия, Нова Зеландия, в Близкия изток и в Европа. Както разказва един от неговите колеги, Мот "има ненадминатия дар да усеща настроението на слушателите. Когато предложи някаква инициатива, едва ли не всички са готови да се присъединят към нея". Мот пише също така книги, статии, памфлети, в които пропагандира християнските идеали и мисионерската дейност.

Мот председателства Световната мисионерска конференция в Единбург (Шотландия) през 1910 г. Като председател на постоянния комитет, който ръководи дейността на организацията между конференциите, през 1912-1913 година Мот заминава за Азия, където присъства на регионални срещи, създава студентски организации и се изказва пред големи аудитории. Въпреки консервативната опозиция, Мот настоява достъпът до мисионерска дейност да бъде открит за студентите от всички раси и националности. Мот е дотолкова предан на движението, че когато президентът Удроу Уилсън му предлага през 1913 г. да стане посланик на САЩ в Китай, той отказва.

Със започването на Първата световна война Мот се опитва да запази връзката между групировките на ИМКА в Европа. Не постига успех и насочва своята енергия за помагане на военнопленници и бежанци чрез постоянен комитет. През 1915 г. Мот е избран за ръководител на американския отдел на ИМКА и за генерален секретар на Националния съвет за военна помощ. С негово участие Съветът събира почти 200 милиона долара за мероприятия на ИМКА. Мот работи в Мексиканската комисия на президента Уилсън, а през 1917 г. заминава със специална делегация за Русия. След войната присъства на Парижката мирна конференция, където защитава свободата на религията.

Световната мисионерска конференция през е преобразувана през 1921 г. на Световен съвет и Мот става негов председател. През 20-те и 30-те години той пътува много по поръка на Съвета и на Световния комитет на ИМКА. През 1926 г. напуска ръководството на американския отдел, за да оглави световната организация.

С началото на Втората световна война, въпреки възрастта си (навършил е 74 години), Мот организира непрекъснато кампании за събиране на средства за програмата на ИМКА за помощ на военнопленниците.

Последните десет години от живота си Мот прекарва в Орландо (щат Флорида), отдаден на почивката. През 1952 г. умира първата му жена и той се жени отново за Агнес Питър.

Илаихю Рут казва за Мот: "Неговата могъща личност и неговата преданост до самозабрава на делото на мира нямат равни по света. Неговото влияние се дължеше не на длъжностите, които заемаше: той преди всичко странстваше по земята, за да създава и укрепва привързаността към фундаменталните идеи, върху които се гради мирът".

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/mott.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

петък, октомври 20, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 7

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6.

Виктор Шулман

Когато след идването ми в Америка видях за първи път във вестника огромна тъпа муцуна, която от пръв поглед те кара да започнеш върху нея (муцуната) сеитба по квадратно-гнездовия метод, не се усъмних, че отдолу ще има надпис "Обезвредете престъпника". Оказа се, че муцуната е поместена в анонс за предстоящ концерт на Виктор Шулман. Като изпреваря събитията, ще кажа, че можах да видя в Израел едно представление на Шулман и както казват одеситите, това беше нещо особено. Чувал съм различна мелодика на речка - одеска, кавказка, украинска, средноазиатска, но мелодиката на Шулмановата реч... Ще се опитам да я предам, като използвам препинателни знаци, но това трябва да се чуе. След обявлението "Сега ще ви изпея една песен от втората страна на седмата ми плоча" Шулман пее песента, в която има такива думи: "Но ако, лельо, си живеехме в Русия, и тук със тебе, лельо, също си живеем". Това звучеше така:

- Но ако леля (не обръщението "ако, лельо" [1], а нещо повествователно, свързано с лелята, нещо като "но ако леля готви добре") - и когато публиката чака разказ за лелята, гласът на Шулман се снижава до тайнствен шепот и той бъбри непонятно:

- Живеехме в Русия - гласът на артиста укрепва, в него се появява комсомолски плам и той изкрещява лозунг:

- И тук със тебе - леля! (какво означава: "тук със тебе - леля?" - не разбира зрителят. "Двамата ли сте леля? Тя и там, и тук е леля, а ти?")

- Също. (Странно, но точка) - настоява на своето Шулман. И след пауза:

- Си живеем.

Такава ми ти актьорска работа.

Виктор Шулман (1946-2016)

Подразбира се, че Шулман е еврейска фамилия, но аз не се съмнявам, че е псевдоним: на фона му Симон Петлюра изглежда като благовиден патриархален градски евреин [2].

След смъртта на знаменития импресарио Сол Юрек Шулман реши да вземе нещата в свои ръце, но за разлика от Юрек се дразнеше страшно много от това да плаща на артистите някакви пари и се опитваше да избегне това по всякакъв възможен начин. Крайно не обичаше артистите, които не успяваше да измами; така, между другото, говореше безкрайни гадости за Володя Висоцкий, който, предупреден предварително, поиска да му се плаща преди излизането на сцената за всеки концерт, а не след края на гастролите. Скоро след моето пристигане Шулман ми позвъни и ми предложи гастроли - 80 долара на концерт плюс храната. Изкушавах се да го попитам: "А друг хуй не щеш ли?", но се ограничих с това, че казах: "Сори, но не ям боклуци и плащам на един сценичен работник не 80, а 200 долара". Шулман веднага започна да се занимава с дребни гадости, пречеше ми да организирам концерти, блокираше залите и т. н. По-късно отидох все пак с Шулман в Израел - исках много да видя тази страна, а нямах никакви връзки там и това се оказа голяма грешка: помня, че се прецаках с парите, а плюс това ми откраднаха целия реквизит. За реквизита отговаряше Шулман, но...

Шулман казваше, че е завършил две консерватории (да оставим, че това е невъзможно - с диплома от едната консерватория във втората просто няма да ти приемат документите, но и защо е необходимо?) - московсковската и свердловската, но когато му дадох нотите на куплетите, които пее Буба Касторский [3], той ги сложи настрани и каза: "По-добре ми ги изпей - аз съм слухар". В действителност петолинието за Шулман се асоциира с място, където складират нотите, а хармонията - със саратовска хармоника. Администраторът Павел Леонидов посвети на Шулман епиграма:

Виктор Шулман милион

сбра. Живее край морето,

защото е завършел той

две консерватории. [4]

Когато живеех в Москва, очарователната жена и великолепна актриса Аросева ме попита има ли смисъл да се свърже с Виктор Шулман за няколко концерта.

- Несъмнено - отвърнах аз. - Ако искаш да се самоубиеш, но не ти достига воля. Нито един артист не се е върнал досега жив от пътешествие с Шулман.

Дълго време не бях чувал нищо за Шулман и неотдавна в средите на творческата имиграция се разнесе радостна вест: Шулман е довел на гастроли цирк, но гастролите се провалили, защото мечката ухапала Шулман по задника. Уви, радостта беше преждевременна - стана ясно, че не мечката Шулман, а Шулман, когато мечката, като не искала да разговаря с него, му обърнала демонстративно гръб, ухапал мечката по задника и на мечката и досега ѝ бият инжекции против бяс.

БЕЛЕЖКИ

1. В руски език няма звателна форма и думите "леля" и "лельо" са еднакви - "тётя" и "тётя". Смисълът се различава в устната реч интонационно, а в писмената - пунктуационно (като обръщение се отделя със запетаи).

2. Украинският политик Симон Васильович Петлюра (1879-1926) е известен с твърдия си атисемитизъм.

3. Куплетистът Буба Касторский е герой от съветския филм "Неуловимите отмъстители", изигран от Борис Сичкин и донесъл му широка популярност.

4. В оригинал: "Виктор Шульман миллион / Сгреб. Живет на взморье / Потому что кончил он / В две консерватории".

(Слeдва)

четвъртък, октомври 19, 2017

Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 53. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЕИЗВЕСТЕН ЧАСТЕН КОМИТЕТ - 24 МАРТ 1872 ГОДИНА

1872, 24 март, Бълг.[арско]

Братя членове!

Разписа се за представителите по всичките частни комитети [1] ... днес след 12 дни да тръгва за във Влашко през където [2] ... за полезно, това и вие ще направите с белеш ... то така: „Братя представители, упълномощя ... на одраното късче книга, да гласоподава за нас, и е ... с по-толкова и толкова способни юнаци да носят ..., които се намират, и еди колко за войводи... във всичките ... се намира и еди колко си оръжие, толкова гладки пушки, ата ... не ти още откога и от кого ви е подарена най-напред ра ..., и вие как сте му приели, и сега какви сте, и кога какво ... писано от Централния комитет. Срещали ли сте нещо недобро по ва ... В упълномощението на представителя няма да ... тому, нито откъде идва, а за уверението му ... ще носи книга, и аз като го поискам той трябва да ми го ... съединена с другата половина ще се разбере откъде е. Когото изберете за представител, дайте му 3 ... писмо с одраната книжка, в него е написана неговата ..., докато отиде и да се върне. За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири ...

--------------------------------------------

1. Оповести по всички частни комитети да си изберат представители.

2. През където намери за по-лесно.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, октомври 18, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 6

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5.

Понякога сънувах кошмари: уж съм отново в Москва, но заедно с това съм някак си емигрирал, за което засега никой не знае, но като разберат... Накратко казано, бях в положението на героя на Илф и Петров, който сънува съветската власт с нейните градски, областни партийни комитети и техните представители. Веднъж на сън чух "Интернационала". Изтръпнах, опитах се да прогоня кошмарната песничка, но пеенето ставаше все по-силно и аз разбрах, че това е наяве, че "ще сринем стария гнил строй" и "който бил е нищо, ще стане всичко"... Под този застрашителен текст излязох на улицата и видях, че целият парк отсреща гъмжи от хора с червени знамена, има трибуна, от която някакъв мрачен тип с горящ поглед разобличава пороците на капитализма, а тълпата дресирани идиоти го аплодира бурно. След мрачния тип на трибуната се качи девойка с бяла униформа, оплака се от тежкия живот на медицинските сестри в Италия, поиска да дават на италианските медицински сестри безплатно месо, масло, мляко и хляб, както дават на съветските им колежки и накрая разгъна плакат: "Искаме да живеем така, както живеят медицинските сестри в Съветския съюз". Приближих се и казах, че в Съветския съюз медицинските сестри член без сол дояждат... [1]

- И добре правят - отвърна сериозно тя. - Да се яде сол е вредно.

Изпратих ѝ въздушна целувка.

В Италия ходех по юга и севера като екскурзовод с имигрантите. За разлика от другите професионални екскурзоводи нямах никакво понятие от тази дисциплина и ръсех безпросветно пълни глупости от типа на това, че вулканът Везувий носи името на един стар евреин, който изобщо не успял да заживее като хората с една стара курва Помпея; накрая Везувий се разсърдил, а на Помпея ѝ се скапало здравето.

Разбрах, че на имигрантите им трябва именно това, те се смееха от душа и предпочитаха именно моите екскурзии. В пътуванията ни по юга особено популярен беше Неапол заради намиращия се там битпазар, където имигрантите продаваха фотоапарати, часовници, самовари, матрьошки и прочее донесени боклуци. Сред тях се открояваше един дребничък евреин, който ходеше важно с една табла, върху която бяха наредени ножчета за бръснене "Нева" и съветски презервативи. С ножчетата за бръснене "Нема" можеше да се реже само вода, а със съветския презерватив получаваш удоволствие само когато се скъса, което, слава богу, се случва много често, но въпреки това той не можеше да се отърве от купувачи.

Явно купувачите, като имаха предвид пълното отсъствие на функционалност в посочените предмети, не се съмняваха, че пред тях се намират ценни произведения на абстрактното изкуство.

На 17 август 1979 година излетяхме за Ню Йорк. В самолета влязох в радиокабината и, като се обърнах към имигрантите, казах, че има лента със запис на Леонид Илич Брежнев и след това с гласа на Брежнев пожелах на всички щастие и успех на американска земя. Мислех, че всички ще оценят шегата, но като се върнах в салона, видях разчувствани лица:

- Какъв мил човек е все пак, не ни се сърди, а напротив - пожелава ни щастие.

Не исках да ги разочаровам и мнозина все още вярват, че Леонид Илич Брежнев им е пожелал успех.

И ето че съм в Ню Йорк. Живея в най-престижния район - нито един бял. В Америка има богати хора и хора, които живеят зад чертата на бедността, а аз живея на чертата, нито там, нито отсам - и се чувствам прекрасно. Богатите окачат по вратите си сто катинара и въпреки това ги грабят, а аз държа вратата си отворена: може да влязат крадци и по недоглеждане да оставят нещо.

БЕЛЕЖКИ

1. Руският израз "член (хуй) без соли доедать" означава "намирам се в крайна бедност".

(Слeдва)

вторник, октомври 17, 2017

Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 52. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8049. Арх. т. I. № 27, стр. 56.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ - 28 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 28 февруари. На къра в Тракия

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейманооглу Даут [1]

Явете на Бочукооглу [2], Дервишооглу Мехмет-Кърджала [3], от вас или от Хасан Касан [4] да бъде приготвен представителят от тия места - по един - без друго, пък от всички други места да дадат препоръките си там (от всяко място пълномощно писмо [за] когото изберат). На представителите за разноските им трябва да им дадат не по-малко от 10 турски лири; след 15-20 дни ще им известим да тръгват. Побързайте и явете на всички познати ви места. С приносящия ви ще ни явите как сте направили - той ще почака, докато предложите речените ни места и вземете отговора им. [5]

Ас. Дер. Кърджала

--------------------------------------------

1. Орхание.

2. Етрополе.

3. Тетевен.

4. Правец или Гложене.

5. С ръката на Левски е отбелязано на обратната страница: „Копие на ЧК (частните комитети) от 28 февруари 1872. От А. Дер. Кърджала.“ Това ще рече: всяко друго от означените места, освен Орхание, трябва да получи копие.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници