СЛУЖБОМЕР

четвъртък, октомври 05, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 2

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1

На митницата ме помолиха да отворя куфарите, преобърнаха всичко и не ми разрешиха да изнеса две възглавници и няколко чаршафа от 2 рубли и 40 копейки. Куфарите ми опакова моят съсед Саша Гагкаев, обаятелен човек с огромно чувство за хумор, на когото отказваха да напусне страната, защото фамилията му приличаше на фамилията на някой си Какаев, към когото родителите му имали материални претенции. Когато проблемът на Саша попадна най-сетне горе при един генерал от ОВИР, комуто обясниха, че това е грешка, генералът произнесе флегматично "Каква разлика има на кого са отказали" и Саша заседна в Съюза. В края на краищата оригиналният Какаев вероятно се беше разплатил с родителите си и Саша, талантлив архитект, сега живее със семейството си в Израел. Не успях да възпроизведа ювелирната опаковка на Саша, в куфара влизаше не повече от половината му съдържание преди това. Изхвърлих две одеяла, една възглавница, но въпреки това огромно количество парцали висяха по краищата. Тогава плюх на всичко, затворих някак си куфара, взех една ножица и отрязах всичко, което стърчеше. Както се изясни по-късно, бях отрязал, освен всичко друго, ръкава на един костюм и маншетите на две ризи.

Като всички останали, ние не се съмнявахме, че ще ни посрещнат празнично и се бяхме облекли подобаващо: костюми, вратовръзки, а жена ми с дълга рокля. Във Виена стоеше един евреин с лице на дамски шивач от Конотоп [1], с опърпано панталонче и къса ризчица, която вероятно беше наследил от дядо си, управител на магазин "Отпадъци". Той ни погледна вяло и каза с бандитски еврейски акцент:

- Който е за Израел, да застане отдясно, а който е за Америка - отляво.

За Израел отиваха две грохнали старици, които по възраст биха могли да са присъствали при градежа на московския Кремъл, а всички рицари, джигити и здравеняци, които само с вида си можеха да украсят израелската армия, отиваха в Америка за аванта.

- Добре - каза шивачът, като се обърна към стариците. - Сега ще отидем с вас под усилена охрана в една специално укрепена къща, а за тези ще дойде автобус и ще ги откара в хотела. На въпроса на някого от нашата група защо няма охрана и за тези, които отиват в Америка, той махна с ръка: "За чий хуй сте му на някого!" и всички се успокоиха, след като се почувстваха в безопасност.

Край хотела, а по-скоро общежитието, докъдето наистина ни закара автобус, ни посрещна втори "дипломатически представител", ярко изразен простак, който заяви:

- Купувам вашата водка, хайвер и шампанско. Не тичайте по ресторантите - повече никъде няма да ви дадат. И не се помотвайте (на руски: не дърпайте котарака за яйцата - бел. П. Н.), след това трябва да се настанявате, а сега вадете стоката.

Обзе ме чувството, че никога не съм излизал от тамбовския затвор. И на тези персонажи от кунсткамерата [2] бяха предоставили първата връзка с имигрантите! Бях решил да не продавам разрешените за пренасяне през границата водка, шампанско и хайвер, а да организирам празник за освобождението. И ме шамаросаха!

Виена е красив поддържан град, мият тротоарите със сапун, с нещо като в добре поддържана болница и е тихо като на гробище. Хората не бързат за никъде, не нервничат, по лицата им има тихо блаженство, колите не свирят, пешеходецът може да спре на средата на улицата и да чете книга, а всички шофьори ще чакат спокойно, докато не я дочете до края. Впечатлението е, че все едно австрийците (жителите на Виена) са умрели и са попаднали в рая - никакъв живот, никакви емоции. Ако са така и в леглото, половият им акт може да продължи цяла вечност.

Първото нещо, което направих във Виена, беше да изпратя покана на Фрадкин, придружена от писмо със следното съдържание [3]:

"Скъпи Марик!

Всичко е наред, цялата ни мишпуха (евр. жаргон: семейство - бел. П. Н.) е вече във Виена, успяхме да пренесем всичко и твоите неща също. Ти правилно отбеляза, че митничарите са толкова тъпи, подобно на цялата воняща съветска власт, та няма да се досетят да прегледат ролките за коса. Така и стана, само че Сима я боли много шията, все пак всяка тежеше по три килограма. Рая да тренира преди да тръгнете шията си, твоята шия е, разбира се, по-здрава, но ти няма да тръгнеш с ролки за коса. Както ни казаха, в Америка иконите сега вървят слабо, а ти знаеш, че израелтяните от холандското посолство са станали съвсем нагли и искат за превоза 20 процента.

Марк, ето че изминаха уж само няколко дена, а на нас вече ни домъчня за тебе. Всички със сълзи на очи си спомнят твоето последно напътствие: "Радвам се и съм щастлив за вас, че напускате тази омразна страна, кошмарно наследство от две отвратителни джуджета: гъргорещия сифилитик Ленин и сипаничавия параноик Сталин. Да ви помага Бог!" А на тръгване се смяхме, когато каза, че си бил и си оставаш убеден ционист, а всичките твои уж руски песни се основават в действителност на еврейския фолклор, след което седна на рояла, започна да ги свириш с един пръст и да обясняваш от какъв църковен кадиш (молитва в прослава на Бога - бел. П. Н.) са взети... Накратко, чакаме ви да дойдете, ти и Рая, с нетърпение, дай Боже, съвсем скоро.

Силно те прегръщат и те целуват Арон, Пиля, Сима, Двойра и Ревека".

Както по-късно ми каза конферансието Борис Брунов, Фрадкин изтичал веднага в КГБ и започнал да се кълне, че няма никакви икони и валута и не се кани да отива никъде. Там (още един път) прочели писмото и като се постарали да запазят сериозен израз на лицата си, го посъветвали да се успокои, него никой в нищо не го обвинява, мнозина получават покани, но ако той не се кани да заминава, няма за какво да се вълнува. Въпреки това Фрадкин бил в паника, а жена му Рая от нерви започнала да пуши.

Като изпреваря нещата, ще кажа, че втора покана и писмо, но вече на адреса на домоуправлението "за Фрадкин" и уж от друг човек изпратих от Италия, и трето писмо, на адреса на Съюза на композиторите на РСФСР до Родион Шчедрин (председателя на Съюза - бел. П. Н.) за Фрадкин от Ню Йорк.

Второто писмо [4]:

"Привет, Марик!

Веднага по въпроса: твоите кинти и жълто (злато - бел. П. Н.) получих, но с летците повече да си нямаш работа - надушиха ги. Бягай в Севастопол, свържи се с момчетата и се опитай да усвоиш моряците от атомните подводници. Както се бяхме уговорили, прибрах три хилядарки, останалите са твои, чакат те. Антиквариата превръщай в зелено, няма как да го прекараш и могат да те пипнат. Изобщо, стъпвай на палци, по-далече от ушите, копоите и канарчетата - сега ти е тъкмо време да се спотаиш в миша дупка. Имай предвид, че телефонът се подслушва - говори само на апашки. Чух новината как си премятал ченгетата - правилно, докато не се откачиш, прави се на патриот. Всичките авери те чакат, във всяка шайка ще бъдеш първи човек, братлетата мечтаят да послушат в твое изпълнение песните на Шаинский. По-малко пий и вземай стимуланти, а това, че Рая дърпа трева, не е страшно - важното е да не се друса. Хайде, до среща. Валера.

Фрадкин се лиши от съня си, не му помагаха и най-силните сънотворни, отново хукна в КГБ, след това в домоуправлението, ходеше по апартаментите, целият се тресеше и викаше, че няма нищо общо с това, а всичко е провокация на Сичкин. Рая пушеше една цигара след друга и стигна до четири пакета на ден. В КГБ се смееха със сълзи и чакаха с нетърпение следващото писмо и следващото посещение на идиота.

Третото писмо:

Здравей, скъпи Марк!

Прощавай, че толкова дълго не ти писахме, но отначало искахме да оправим стоката, за да се успокоиш. Слава Богу, всичко е окей, контейнерите пристигнаха, с аржентинците се оправихме, така че твоите неща са наред: като едното нищо Рая може спокойно да отвори масажистки салон, а курви сред имигрантите колкото искаш. Изобщо, ако успееш да прекараш даже двадесет и пет процента от своето състояние, до края на живота си ще се къпеш тук в злато. Ако още не си обрязан, тук това може да се уреди така, че да получиш много пари: всички имигранти ще дойдат да гледат как обрязват композитора Марк Фрадкин. Порнографската си колекция не вземай, тук е пълно с такива неща, остави я на Женя [5]. Да, кажи ѝ поне преди вашето заминаване да престане да се занимава с черна борса - пазещия се Бог го пази. Марк, един съвет от мене: докато си в Съюза, учи се на ноти и поне малко на хармония - там можеш да изтананикаш една мелодия и някой "негър" да ти я запише, а тук негри има много, но всичките са грамотни колкото тебе.

При нас всичко е наред: младите са на социална издръжка, старите - на пенсия, а бизнесмените на кеш. Английски може да не учиш, тук не ти трябва: в Брайтън всички са на руско-еврейски жаргон с одески акцент, а това, че майчиният ти език е идиш, е огромен плюс. Всички те помнят и те чакат, а твоята знаменита шега: "Ако Фаня Каплан [6] беше завършила курсове за ворошиловски стрелец, щяхме да се избавим много по-рано от гъргорещия фантаст" - тукашните артисти я казват от сцената.

Чакаме с нетърпение да се срещнем,

Зай гезунд апдетер Мотл Фрадкин!

Целуваме те

Наум, Фира, Бася, Абрам и леля Рахел!

P.S. Като тръгнете, Рая да не гълта камъните - Соня така и не ги изсра!"

(Слeдва)

БЕЛЕЖКИ

1. Град в Съветския съюз, днес на територията на Украйна.

2. Кунсткамера (днес Музей по етнология и етнография) - първият руски музей, основан от Пьотр I, в който - освен всичко останало - се намира и колекция от човешки анатомични аномалии.

3. Сичкин знае прекрасно, че съветските тайни служби ще отворят и ще прочетат писмото.

4. Цялото писмо е написано на брилянтен одески апашки жаргон, който, за съжаление, преводът не може да предаде в същинската му прелест.

5. Евгения, дъщерята на Марк Фрадкин.

6. Фани Ефимовна Капла́н (по рождение: Фейга Хаимовна Ройтблат) - руска революционерка, известна с неуспушния си опит да убие Ленин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.