събота, януари 20, 2018

Журналистическите бунтове – знак за надежда

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Понякога човек се отчайва – струва му се, че властта на Петро Порошенко повтаря „успеха“ на неговия колега Владимир Путин, като опитомява украинската журналистика и възражда традициите на съветската пропаганда. До неотдавна украинските телевизионни канали се опитваха да разказват за политическия и обществения живот, а сега са поставени в рамките на цензурата от улица „Банкова“*), както в Русия, получавайки „указания“ от администрацията на президента – кой може да бъде канен, а кой – в никакъв случай. Както в Русия, украинската журналистика се превръща в обслужващ властта персонал, в информационни бойци, пред които се поставя условие – работиш и лъжеш или не работиш.

В средата на 90-те години на миналия век украинската журналистика вече се бунтуваше, протестирайки срещу приетите нови закони, нарушаващи Конституцията, срещу многобройните убийства и нападения над журналисти, срещу неразследваните престъпления и преследването на средствата за масова информация. След това олигарсите купиха тези средства и научиха журналистите да оценяват своето творчество в банкноти. Последните събития обаче дават надежда, че не всичко е все още до край купено и опорочено, има още надежда да се запази честта и достойнството на професията.

На 23 декември миналата година от канала NewsOne беше уволнена Надежда Сас, която написа в своя акаунт:

„Скъпи приятели, крайно ми е приятно, че след абсолютно спонтанното, но много искрено изявление по отношение на нашия Президент и неговото „имущество“, мнозина от вас ме подкрепяха и преживяваха дали това няма да стане причина за моето уволнение. И ето че, за съжаление, това се случи. Вчера след обяд (ден преди поредното ми излизане в ефир) научих от собственика на канала Евгений Мураев и главната редакторка Роксолана Завинская, че каналът прекратява сътрудничество си с мене. Официалната версия: за нарушаване на професионалните стандарти и за лично мнение за ръководството на страната в ефир. Какво означава това, мисля, че всички разбират сами“.


Бившата вече водеща на програма по телевизионния канал ZIK Роксана Руно обясни също в своя акаунт причините да бъде уволнена:

„Приятели, вече се сбогувах със Зик. Така се получи, че стана почти на рождения ми ден. Символичен подарък. Във Фб и лично благодарих на всички, които работиха с мене през тези месеци. На лични не вдигайте врява с „какво се случи?“.

За тези които се интересуват.

Веднага ще приключа с въпроса – не става дума за рейтинг, информационният отдел лежи в основата на популярността на канала, набра сили, „Зіткнення“**) е сред лидерите.

Но. Темата „заложниците бяха спасени благодарение на Медведчук“, а говорител по нея да е самият Медведчук***) не ми подхожда. Нито на мене, нито на канала. НЯМА да го каня в студиото, да му правя реклама или да го „спускам“ на водещите (които не са и подозирали за такова възможно щастие, както и за много други неща).

Да, това е позиция, както ме помолиха да уточня в отговор и в разговор пред свидетели. Не приемам от ръководството подобни настоятелни молби.

При „отсъствието“ на такива желания в информационния отдел бяха вложени много усилия, това беше едно от условията да отида там. Това е важно.

Когато през юли си отидоха Дарина Шевченко****) и Данило Мокрик*****), говорейки открито за причините и следващите ги сигнали за журналистите, това стана условие за моята бъдеща работа. Успях да направя максималното през тези месеци, но това е вече уморително и нереално за двете страни, по лесно е да се разделим и да си вземат по-малко придирчиви Креативни.

Темата е затворена“.


Някога по време на военната диктатура на генерал Ярузелски в Полша единствената възможност за протест бяха уволненията – полските журналисти пазеха своята чест, отхвърляйки цензурата и необходимостта да се занимават с пропаганда. Сега същото става в Украйна, която преди четири години даваше надежда да се превърне в съвременна страна, спазваща демократичните институции, сред които свободата на словото и свободата на мненията са основни. За Порошенко уволняването на журналисти трябва да стане сигнал, че да се оказва натиск върху журналистите и да им се запушва устата, а да се пълнят джобовете им с пари е временно явление, след което идва бунтът. Все пак Украйна не е Русия, а Порошенко е лошо копие на Путин.

БЕЛЕЖКИ НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

*) На улица „Банкова“ № 11 в Киев се намира Администрацията на Президента на Украйна.

**) „Зіткнення“ („Сблъсъци“) - предаването, което води до уволнението си Роксана Руно.

***) Виктор Медведчук – ръководител на гражданското движение „Український вибір“ („Украински избор“), участник в преговори за освобождаване на пленници от ДНР и ЛНР, но и обвиняван в сътрудничество с въпросните сепаратистки „републики“.

****) Дарина Шевченко – бивш ръководител на Отдела за журналистически разследвания на канал ZIK, която предупреди, че спирането на предаването „Остання інстанція“ („Последна инстанция“) на Данило Мокрик е сигнал за всички останали журналисти, работещи в ZIK.

*****) Данило Мокрик – украински разследващ журналист.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.