СЛУЖБОМЕР

петък, ноември 24, 2017

Уволниха ме незаконно! Какви са правата ми?

ИЗТОЧНИК: Правата ми.бг

АВТОР: Александра Василева, завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“

Изгубих работата си, но считам, че уволнението ми е незаконно, защото работодателят ми не спази трудовото законодателство.

Какво мога да предприема?

Имам право да оспорвам законността на уволнението пред работодателя или пред съда, като поискам:

1. Признаване на уволнението ми за незаконно и неговата отмяна.

2. Възстановяване на предишната ми работа.

3. Обезщетение за времето, през което останах без работа поради уволнението.

4. Поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата ми книжка или в други документи.

Как и в какъв срок мога да предявя иск за незаконно уволнение?

Мога да предявя първия иск (с който искам отмяна на уволнението ми като незаконно), да го комбинирам с някои от другите (например да поискам също да ме върнат на старата ми работа), или да предявя и четирите иска заедно. Исковете си мога да предявя с една искова молба, в която трябва да изложа защо считам, че уволнението ми е незаконно.

Важно! Работодателят ми може сам да отмени заповедта за уволнение преди да предявя своя иск пред съда. В случай че той не направи това, мога да предявя иск в 2-месечен срок от прекратяването на трудовото ми правоотношение.

Пред кой съд предявявам иска?

Законът ми дава възможност да избирам къде да предявя своя иск:

1. Мога да предявя иска си пред районния съд по постоянния адрес или седалището на своя работодател.

2. Ако за мен обаче е по-удобно, мога да предявя иска си пред районния съд по мястото, където обичайно полагам своя труд.

Исковата ми молба ще бъде разгледана в 3-месечен срок. Важно е да знам, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, но в случай че изгубя делото, ще се наложи да платя разноските, които ответната страна е направила.

Времето, през което съм останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно, ще ми се зачете както за трудов, така и за осигурителен стаж. За този период работодателят ми ще трябва да ме осигурява.

Възстановяване на предишната работа

Когато съдът признае уволнението ми за незаконно и постанови възстановяването ми на работа, освен съдебното решение ще ми бъде връчено и съобщение за възстановяване на работа. Ще мога да заема отново длъжността си, ако в срок от 2 седмици се явя на работа и представя съобщението, освен ако забавянето ми се дължи на уважителни независещи от мен причини. Ако работодателят не ме допусне до работното ми място, той ще ми дължи трудово възнаграждение от деня на явяването ми до действителното ми допускане на работа. Когато заеманата от мен длъжност е вече заета, работодателят ще трябва или да освободи новоназначеното на нея лице, за да ме възстанови на работа, или да задържи и двама ни като служители.

А мога ли да получа обезщетение за незаконното си уволнение?

Незаконното уволнение ме лишава от доходите, които придобивам чрез работата си по трудово правоотношение и ме изправя пред необходимостта да потърся нов източник на средства. Поради тази причина, заедно с иска за признаването на уволнението ми за незаконно мога да предявя и иск за обезщетение за оставане без работа.

Какъв е размерът на обезщетението?

Ако се установи, че съм незаконно уволнен, и наред с това съм предявил иск за обезщетение за оставане без работа, съдът ще осъди работодателя да ми заплати обезщетение в размер на брутното ми трудово възнаграждение за времето, през което съм останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. За да уважат моя иск за обезщетение, ще е необходимо:

1. Съдът да установи, че уволнението ми е извършено в нарушение на трудовото законодателство- например работодателят не е издал заповед за уволнение, уволнил ме е по време на отпуска или по време на майчинство.

2. Да съм останал без работа. Тук под „работа“ следва да се има предвид такава по трудово правоотношение. Няма пречка да имам други доходи от други източници – например да съм управител на търговско дружество, да печеля от авторски права, да работя на граждански договор и т.н. Съдът ще провери единствено започнал ли съм работа по трудов договор на друго място. За целта ще трябва да представя трудовата си книжка в съдебно заседание, а съдът ще провери има ли в нея последващо вписване на ново трудово правоотношение. Ако междувременно съм започнал работа, но тя е по-нископлатена, също ще имам право на обезщетение, но то ще бъде в размер на разликата между брутното ми трудово възнаграждение на предходната ми работа и това на моята нова по-нископлатена работа.

3. Обезщетение ще получа за месеците след уволнението, през които съм бил безработен, но максимум за 6 месеца.

Пример: Трудовото ми правоотношение е прекратено. След 2месеца започвам нова работа при възнаграждение 800 лева, което обаче е по-ниско от възнаграждението ми преди уволнението, което е било 1000 лева. Съдът установява, че съм уволнен незаконно и ми присъжда следното обезщетение за оставане без работа:

– за първите 2 месеца, през които съм бил безработен – обезщетение в размер на възнаграждението ми преди уволнението, т.е. 1000 лева за 2 месеца, или общо 2000 лева.

– за следващите 4 месеца, през които съм работил, но за по-малка заплата – обезщетение в размер на разликата между старото и новото възнаграждение или 200 лева за 4 месеца, т.е. 800 лева.

Мога да поискам от съда назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да определи точния размер на обезщетението, което ми се дължи, на базата на последното брутно трудово възнаграждение, което съм получил преди да бъда уволнен.

Важно! Когато изгубя работата си, мога да се регистрирам в Бюрото по труда, за да получавам обезщетение за безработица. Ако уволнението ми бъде отменено като незаконно и ми бъде присъдено обезщетение за оставане без работа, ще трябва да възстановя обезщетението за безработица, което съм получил за същия период. В един и същи календарен период имам право само на едно от двете обезщетения, защото тяхното основание е едно и също – оставането ми без работа.

Поправяне на трудовата ми книжка

Съдебното решение в моя полза е основание времето, през което съм бил незаконно уволнен да се впише като трудов стаж в трудовата ми книжка. Ако работодателят откаже, Инспекцията по труда може да извърши служебно вписване.

четвъртък, ноември 23, 2017

Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 65. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 24. - Арх. К. Цанков М. Сб. кн. XVI и XVII № 23, стр. 780.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОЛИМПИЙ ПАНОВ

Братленце Панов!

Дрехите си получих и се донесоха. Портретите ми ги изпратете чрез Д. Хр. Попов [1] .

----------------------------

1. И двете писъмца - това, заедно с по-предното - са писани на едно листче на лицето и опакото. Писани са навярно от Букурещ - в момента преди Левски да тръгне за последен път за България. След като се простил вече с адресните лица, по придружаващия го до извън града им припомнил науменото си. Датата е ден-два преди 27.VI.1872 г.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58 Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, ноември 22, 2017

„Кратки срещи“ с Кира Муратова

Източник: Интерактивный музей В. С. Высоцкого

Превод от руски: Павел Николов

Висоцкий е изразил така пълно себе си като личност в своите песни, така изцяло, че не само за някакви значителни събития, но даже за географските си пътувания, за характеристиките на всекидневната си биография - за всичко има песни. В песните си той разказваше всичко за себе си, за всяка страна на своя характер. Затова всеки, който иска да опознае Висоцкий, трябва да го слуша последователно и хронологично. А всичко, което ще ви кажат очевидци и очевидки, приятели и приятелки, е такава странична обвивка, толкова мизерно нещо в сравнение с песните му, че изобщо няма нужда. За своите починали колеги си струва да разказваш, ако се били чудаци, много интересни в живота си и неразкрили се в изкуството. За чудаците е винаги лесно да се разказва - ето, значи, какви са забавни. Висоцкий не беше такъв ярък чудак. Той беше затворен човек. В компаниите биваше незабележим и изобщо не се стремеше да бъде лидер, душа на общество, да се намира в центъра на вниманието - до момента, в който вземеше китарата и започваше да пее. Потресаващо интересно, забележително е да гледаш как пее и да се намираш в този момент близо до него. Да виждаш лицето му, ръцете, китарата, тези издуващи се жили и цялата, така да се каже, сила и напор на душата, която като че ли всеки миг ще разкъса материалната обвивка и ще отлети нанякъде, като птица. Впечатлението биваше много силно. Тогава мирозданието изведнъж се преобръщаше, рязко се изместваше фокусът, Висоцкий се превръщаше в слънце на вселената и затъмняваше всичко останало. Но именно в този момент, а след това, като престанеше да пее, отново минаваше в сянка.

Как започна да се снима в „Кратки срещи“? Стана съвсем случайно. По това време Висоцкий не беше знаменит, не беше известен никому, освен на малък кръг от актьори, интелектуалци. Той дойде в Одеската студия да се снима у Говорухин във „Вертикал“. А има такъв обичай: когато един актьор дойде в някоя група, съседните групи също искат да го изпробват. За ролята на Максим правиха кинопроби и Висоцкий, и Любшин. Аз утвърдих Любшин, защото съответстваше повече на сценарийната схема, която имахме. Жена - силна, педантична натура, която възпитава, началничка според жизнените си функции и по характер; и мек, неуловим характер на волна птица - мъж. Тя се опитва да го прикове, да го разбере и да го подреди по своему, а той не спори - просто се измъква. Ето тази схема на взаимоотношенията на два характера съответстваше повече на Любшин. Затова беше утвърден той. Художественият съвет каза: харесваме и двамата, избирайте сами. Избрахме Любшин.

Висоцкий много искаше да играе тази роля, но междувременно - нашите снимки трябваше да започнат по-късно - замина да се снима в планината при Говорухи. Оттам даже ми изпращаше дружески, хумористични писма - като ще е Славик, да е Славик, значи, но кой ще свири на китара? И изведнъж научаваме, че Слава Любшин е правил проби за нашия филм, след като вече е подписал договор за главната роля във филма „Щит и меч“. Снимките са в Германия и какво е имал предвид, как ще може да се снима едновременно и в Одеса, и в Германия - по едно и също време, не зная. Разбира се, отказахме се от Любшин, по-точно той ни отказа. И ние отидохме при Висоцкий с поклон: Володя, молим те, спаси ни. Володя се съгласи веднага да се снима, защото ролята му харесваше. И нито един път не спомена за тази неприятна история. Всеки друг актьор на неговото място щеше да намери момент, в който да ухапе или поне да иронизира. Висоцкий никога не се върна към това и по-нататък всичко тръгна като по релси.

Той беше целеустремен, дисциплиниран, строг в разписанието си човек. Никакви капризи, нито един път не постави групата в човешко или производствено сложно положение и винаги се стремеше да направи атмосферата приятна, удобна и продуктивна. Първия рисунък на ролята, който нахвърли в първия снимачен ден, поддържаше до края. Това не беше упоритост. Просто измисляше всичко отначало и после играеше така. Той се снимаше много бързо, беше удобен партньор във всяко едно отношение, добър другар за цялата група. Затова изобщо нямаше сложни положения, освен тези, които ги има винаги, когато снимаш театрален актьор - заминава за представление, идва от представление. Но това не зависеше от него. Висоцкий не беше открит човек. Той винаги спазваше - не в работата, а в живота си - определена дистанция.

Умееше да се представи като мъж. Той беше първият човек, от когото разбрах как трябва да си създаваш свой имидж. Защото той беше много крехък и слабоват по природа, но си беше създал маската на каубой - твърд, агресивен, даже жесток, и с тази маска ни хипнотизираше.

Той все едно преживяваше сцени от живота на Владимир Висоцкий и когато ги виждаше завършени, изпитваше удовлетворение - от изкуството, а не от живота. Но това беше преструвка - по-скоро необикновен артистизъм. Той винаги искаше да прегърне необятното - беше и режисьор, и сценарист, и актьор, и поет. Обичаше да навие живота като пружината на патефон, да го направи интересен.

Всеки човек си има някакви основни и някакви съпътстващи черти. Без да се държи детински в живота, в киното Висоцкий по начало проявяваше някаква детинщина - да речем, искаше да изглежда красив на екрана и търсеше външни форми за това. Знаеше как трябва да го снимат и понякога можеше да каже на оператора: това не е моята светлина. Характерно нещо за много актьори, но у Висоцкий това изглеждаше забавно, защото той беше умен човек. Между другото, и в това отношение оставаше благороден и великодушен. Например, снима се наша сцена, поставят светлини и за двамата, а той ми казва: „Операторът наглася твоята светлина - е, добре, ти си жена, нека...“ Харесваше му през това време да играе герой любовник. Искаше много да се снима в „Кратки срещи“ и затова, че ролята беше такава мъжка, побеждаваща. Но това са от тези инфантилни дреболии, които ги има у всеки човек. Не те са интересни за нас в такъв човек като Висоцкий, с неговите дълбини. Макар че почина рано, той успя да се реализира значително, да разкрие своята личност, осъществи се всевъзможно...“

(Из интервю с Кира Муратова в списание "Искусство кино", 2010 година)

--------------------------

Из филма „Кратки срещи“ („Короткие встречи“, 1967 г.), режисьор и изпълнител на ролята на Валентина - Кира Муратова





вторник, ноември 21, 2017

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 64. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 24 - Арх. К. Цанков М. Сб. кн. XVI и XVII, № 23, стр. 780

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Бай Каравелов!

Научих, че брат ви дошъл от Русия и щял да си дойде в отечеството си. Поздравете го, и ако имам честа да се срещнем в Българско, желая да се запознаем.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57 Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, ноември 20, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 16

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 15.

Еди Рознер

Знаменитият тромпетист Еди Рознер е роден в Германия и дълго време е живял и работил в Полша. Говореше се, че е третият тромпет в света. Луис Армстронг, като го чул, изпаднал във възторг и рекъл:

- Може смело да казвате, че сте белият Луис Армстронг.

Рознер отвърнал:

- Благодаря. Може смело да казвате, че сте черният Еди Рознер.

Рознер дошъл с оркестъра си в Съветския съюз и имал голям успех: даже му дали званието заслужил артист на Белорусия, но след време се разочаровал от системата и когато започнала войната, решил да напусне Съюза заедно с полската армия на Андерсен (грешка на Сичкин, правилното е Андерс - бел. П. Н.). Арестували го и го пратили десет години на заточение. По време на заточението Рознер продължавал да работи, а когато кошмарът свършил, се върнал в Москва и организирал отново естраден оркестър. Партийното ръководство искаше от него идейни програми, посветени на революцията. Като всеки умен човек, Рознер разбираше, че не може да победи сам съветската власт и удовлетворяваше исканията на началството, добавяйки от себе си капчица издевателство: цялата сцена обкичваше с червени знамена и революционни атрибути, в дъното - Червения площад, и навсякъде, където трябва и където не трябва, щъкаше Ленин. Тъпите партийни работници не разбираха издевателството и изпадаха във възторг. Освен това Рознер си запазваше с тяхна благословия третата част. В първите две звучаха песни на Туликов, Мурадели и други класици на патриотичната съветска песен. Но третата част Рознер съставяше от шлагери на американски композитори и тя преминаваше под стоновете на зрителите в залата.

Той беше типичен западен делови човек, без завист, и се стараеше хората да получават прилични пари. За програмата на Утьосов "Тридесет години по-късно" поставих номера "Еволюция на западния танц" - от неандерталците до рок ен рола. Номерът излезе великолепен, целият оркестър с различни перуки участваше в него и на този фон Утьосов рецитираше смешен фейлетон, всичко продължи приблизително тридесет минути под непрекъснати аплодисменти и с това завърши първата част на програмата. Утьосов отиде при директора на ансамбъла, за да подпише договор, според който трябваше да ми платят четиристотин рубли.

- Много са - казал директорът. - Не може ли да му дадем по-малко?

- Това е масов номер - обяснил Утьосов - и по тарифата на Сичкин, като режисьор и балетмайстор, трябва да му платим три хиляди. Четиристотин рубли са абсолютният минимум.

Директорът говорил още дълго, че това са много пари, и подписал с нежелание договора.

Рознер, който по съвместителство беше и директор на ансамбъл, ме помоли да поставя номер за жена му, очарователната танцьорка Галя Ходес. Измислих колоритен номер "Карнавал" с потресаващи костюми, но за съжаление не излезе нищо. Номерът, който мечтаех да направя великолепен, се оказа посредствен - сивичък. Бях в ужас, отидох при Рознер и му казах, че се отказвам от хонорара.

- Боренка, злато мое - каза Рознер, - това, че номерът не се получи, го знаем, а Москонцерт трябва да плати по най-високата тарифа - и подписа договор за хиляда и двеста рубли.

У Утьосов за шлагерна програма едва получих четиристотин рубли, а у Рознер за провален номер хиляда и двеста.

Еди Рознер - "Сбогом, любов" (старинно руско танго)

В Съветския съюз, ако попитат евреин за неговата националност, той отговаря така тихо, че сам не се чува. Никъде - нито на улицата, нито в трамвая, нито в автобуса ни един път не чух еврейска реч.

Рознер се гордееше, че е евреин. Всички в оркестъра му бяха евреи, с изключение на един руснак, чиято фамилия беше Цейтлин. Понеже оркестърът му участваше в тематични концерти, посветени на октомврийските празници, оркестрантите често провеждаха открити партийни събрания, на които присъстваха представители на градския комитет на партията. Рознер мразеше партийната номенклатура, която се състоеше почти цялата от антисемити, и не пропускаше случай да се подиграе с тях.

Началото на събрание. Представител на градския комитет на партията започва да говори за революционната идея, за важността на историческия момент...

- Извинете - прекъсва го Рознер и се обръща на еврейски език към музиканта от оркестъра Маркович: - Как спа? Какво яде? Къде ще отидеш през отпуската?

Известно време двамата обсъждат тези теми и тогава Рознер се извръща към представителя на градския комитет:

- Та за какво говорехте?

Онзи продължава своята идейна част, но Еди Игнатевич не му дава дълго да се весели:

- Момент - и на еврейски към музиканта Павел Хофман:

- Какво, Паша, кой спечели вчера на преферанс?

Хофман - много изразителен актьор, разбира прекрасно защо го пита Рознер, и отговаря, като прави всичките гримаси на стар градски евреин.

Партийното началство скърца със зъби, но не може да направи нищо. Не пропусках нито едно от тези събрания.

Разказ на Еди Рознер

Всеки път преди нова година се организираше интернационална концертна програма от звезди. Към продуцента на концертите се обърна един великолепен цигулар с молба да му позволи да свири. Продуцентът обясни, че цигулката не се вписва в програмата. Цигуларят обеща да свири разбираема музика. Не претендира да получи хонорар. Продуцентът се съгласи и го предупреди, че ако не се хареса на зрителите, може да го замерят със сурово яйце, гнила ябълка или домат и той трябва да напусне сцената, без да се обижда. Такива са правилата.

Цигуларят излезе на сцената с елегантен фрак, лакирани обувки и колосана риза с връзчица. Свиреше великолепно, но на някакъв зрител му стана скучно, той го замери с гнила ябълка и го улучи в челото. Точността на зрителя предизвика одобрението на публиката. Цигуларят отмахна елегантно с лъка залепналата ябълка от челото си и продължи да свири, все едно нищо не се е случило. Залата, състояща се от опитни "ворошиловски стрелци", започна да го обстрелва от всички страни. Цигуларят се извърташе от изстреляните към него снаряди, ту се навеждаше, ту правеше всевъзможни подскоци наляво, надясно, обръщаше гръб, но нито за секунда не преставаше да свири. Снарядите, въпреки ловкостта му, все пак го улучваха понякога. Фракът и лицето му бяха в сурови яйца, домати и гнили ябълки. Залата се впусна в забавна игра, смееше се и когато той завърши изпълнението си, го удостои с бурни ръкопляскания. Той излезе да се поклони двадесет пъти. Посрещаха го с град от снаряди и се веселяха като деца. След този номер участващите "звезди" нямаха никакъв успех. Продуцентът беше във възторг от номера и за следващия концерт обявиха, че ще свири първи във втората част.

Зрителите дойдоха за втората част с кошници, пълни с ябълки, яйца и домати. На входа на театъра продуцентът продаваше на зрителите снаряди с надценка.

Сцената беше украсена с колони, кресла, паравани и завеси. Цигуларят се криеше, но щом се появеше на сцената, продуктите летяха към него. Стреляха по жива мишена. Цигуларят се оказа гениален ексцентрик. Той свиреше, седнал в някое кресло, зад креслото, ту като се привеждаше зад някоя колона, ту като се качваше на някоя маса. Той объркваше снайперистите и играта доставяше на всички огромно удоволствие. Накрая продуцентът разбра, че на зрителите им е необходима само тази атракция. Ето така се появи въпросният концертен шлагер. Такъв номер никой не можеше да измисли.

--------------------

Попитах Еди Рознер защо този цигулар не е идвал в Съветския съюз на гастроли. Рознер се усмихна и каза: "Къде си видял в Съветския съюз домати преди Нова година?" "Да, но ябълки и яйца могат да се купят?" "Сигурно. Но кой съветски човек, като си купи ябълки и яйца, ще ги хвърля на сцената, когато вкъщи го чака гладно семейство“.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

неделя, ноември 19, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Едуард В. Еплтън (Edward V. Appleton)

6 септември 1892 г. – 21 април 1965 г.

Нобелова награда за физика

(За изследванията му на физиката на горните слоеве на атмосферата и особено за откриването на така наречения слой на Еплтън.)

Английският физик Едуард Еплтън е роден в Брадфорд (графство Йоркшир). От баща си, Питър Еплтън, фабричен работник, и майка си, Мери (Уилкок) Еплтън, момчето наследява жив интерес към музиката, но на шестнадесет години внезапно започват да го увличат физиката и математиката. Блестящ ученик, той получава стипендия за постъпване в средното училище "Хенсън", където учи от 1903 до 1911 година, и в колежа "Сент Джон" в Кеймбридж, където се занимава под ръководството на Ърнест Ръдърфорд и Дж. Дж. Томсън, получава награда по минералогия и физика и степента бакалавър през 1913 г.

Стипендията му позволява да остане в Кеймбридж и да осъществи аспирантски изследвания под ръководството на У. Х. Брег, свързани с кристалната структура на металите и минералите.

Когато през 1914 г. започва Първата световна война, Еплтън участва в нея като пехотинец. Но скоро е преместен в инженерните войски, където, като свързочен офицер, осъществява радиовръзка и изследва проблема за заглъхването на радиосигналите, а понеже работи с вакуумни тръби, започва да се интересува и от тази област. Когато се връща след войната в Кеймбридж, той продължава изследванията си за използването на вакуумните тръби за осъществяване на радиовръзка.

Еплтън е избран за член на научния съвет на колежа "Сент Джон" през 1919 г. и през следващата година е назначен за асистент-демонстратор в лабораторията "Кавендиш" на Кеймбриджкия университет. Заедно с Ч. Т. Р. Уилсън той започва да проучва излъчването на радиовълни по време на бури.

През 1924 г., на тридесет и две години, Еплтън става професор по физика в Лондонския университет. През тази година заедно с Майлс Барнет, първия му аспирант, започва да проучва разпространението на радиовълните в атмосферата. През 1902 г. английският физик Оливър Хевисайд изказва предположението, че в горната част на атмосферата се намира йонизиран електрически слой, който може да отразява дългите радиовълни; благодарение именно на този слой радиосигналът на Гулиелмо Маркони успява да пресече предишната година Атлантическия океан. Еплтън си задава въпроса могат ли радиовълните, отразяващи се от слоя на Хевисайд и Кенели, да интерферират с радиовълните, разпространяващи се непосредствено над земята, водейки до нощното заглъхване на сигналите, което той наблюдава.

С помощта на компанията "Бритиш броудкастинг" Еплтън и Барнет осъществяват отразяване на различни по честота радиовълни от слоя на Хевисайд и Кенели на 11 декември 1924 г. С помощта на техния метод, известен днес като радиолокация с честотна модулация, се получава първото експериментално потвърждение за съществуването на йоносферата и се определя нейната височина, равна на шестдесет мили над земята; този метод дава тласък за развитието на радиотехниката и прокарва пътя към изобретяването на радиолокатора.

Две години по-късно след измерването на височината на йоносферата Еплтън открива втори непропусклив слой, разположен на височина 150 мили над повърхността на земята. Голямото съпротивление на този слой, известен днес като слой на Еплтън, му позволява да отразява късовълновите радиосигнали. С това откритие Еплтън установява, че е възможно да се общува по радиото с целия свят.

С помощта на интерференцията на отразяваните радиовълни и вълните, разпространяващи се край повърхността на Земята, Еплтън продължава да проучва детайлно строежа и свойствата на високите слоеве на йоносферата през целия си останал живот. Наблюдавайки пълното слънчево затъмнение през 1927 г., той установява, че както образуването, така и поведението на йоносферата се определя от слънчевата светлина. Като преминават от радиоинтерференционния към радиоимпулсния метод за измерване на височината, който се използва в Съединените щати, Еплтън и неговите колеги измерват височината и строежа на йоносферата в полярните райони. Те откриват, че йоносферата се намира както под въздействието на излъчваните от Слънцето частици (слънчев вятър), така и на слънчевото ултравиолетово излъчване. Накрая определят, че височината на йоносферата се намира под въздействието на лунните приливи.

Две години след като Ч. Т. Р. Уилсън излиза в оставка през 1934 г., Еплтън заема професорския пост по натурфилософия в Кеймбриджкия университет. Авторитетен член на международната общност в сферата на радиото, той е президент на Международния съюз на учените в областта на радиовръзката от 1934 до 1952 г.

В началото на Втората световна война през 1939 г. Еплтън е назначен за секретар на Департамента за научните и промишлените изследвания - водещо научноизследователско учреждение във Великобритания. На този пост той не само ръководи изследванията в областта на военната радиовръзка, но и координира усилията на Великобритания за създаване на атомна бомба. Групата изследователи, които събира в началото на 1930-те години, се занимават с радиолокация, което в края на краищата позволява на английските ВВС да отразяват ефективно германските въздушни нападения. Според Робърт Уотсън Уат, който работи над усъвършенстването на радара като английско секретно оръжие, ако не са били ранните изследвания на Еплтън, радарът е щял да се появи прекалено късно, за да изиграе решаваща роля в битката за Британия през 1940 г. За заслугите си в тази област Еплтън получава през 1941 г. дворянска титла. Докато продължава войната, той започва да съставя програма за следвоенно възстановяване, според която Департаментът за научни и промишлени изследвания и изобщо учените трябва да изиграят важна роля за възстановяването на транспорта, за снабдяването на населението с храни и за решаване на жилищния въпрос.

През 1949 г. Еплтън става вицеканцлер на Единбургския университет. Талантлив ръководител, посвещаващ много време на административните си задължения, той освен това запазва активен интерес към работата в областта на атмосферата и се намира в тясна връзка с учените, работещи в същото направление. По време на Международната геофизическа година (юли 1957 - декември 1958 година) той играе важна роля при планирането на световните радиоексперименти.

През 1916 г. Еплтън се жени за Джеси Лонгсън; семейството има две дъщери. През 1965 г., една година след като първата му жена умира, Еплтън се жени за Елън Елисън. Един месец по-късно умира в дома си.

Нисък на ръст, но надарен с много енергия, Еплтън е известен като добър и мек човек в общуването си с другите. Подобно на баща си, който ръководи много години хора в брадфордската църква, той има звучен тенор и този дар му помага като оратор, защото му се налага не един път да се изказва публично.

Сред многобройните награди на Еплтън са медалът Хюз (1933 г.) и Кралския медал (1950 г.) на Лондонското кралско дружество, а също така медала Албърт на Кралското дружество по изкуствата (1950 г.). Награден е с почетни степени от университетите в Абърдийн, Лондон, Глазгоу, Синсинати, Оксфорд, Кеймбридж и други учебни заведения. Има награди от правителствата на САЩ, Норвегия, Франция и Исландия, член е на Лондонското кралско дружество, чуждестранен член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Шведската кралска академия на науките, на Американското метеорологично дружество, на Папската академия на науките и на много професионални дружества.

Източник: http://n-t.ru/nl/fz/appleton.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

събота, ноември 18, 2017

Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 63. Като източник Страшимиров сочи „Миналото“ - Ст. Заимов, кн. I, стр. 40, 1898 г. Името на Стоян Заимов, апостолът, който най-безобразно лъже за подготовката на въстанието в своя революционен окръг, е достатъчно да предизвика съмнение относно истинността на представения от него текст, по което нашироко е дал своето мнение и Димитър Страшимиръв в последната си бележка към писмото.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ОБЩИ - 23 АПРИЛ 1872 ГОДИНА

Д-тре!!! [1]

Утре тръгвам за столицата [2], ще мина през Кардан [3]. Известният на теб и на всички ни Николчо Арнаудов в Драко [4] отказал да даде обещаната пред мен от него парична помощ на пратеника ни И. Н. Пр. [5], заплашвал нашите хора с предателство на турските власти. Нашите от Драко решиха да се убие. С няколко момчета от тайната чета нападни къщата му, него само убили, а къщата му запали. Научавам от наши верни хора, че дякон Паисий ми е мътил водата, откъдето е минал; проповядвал мир, тишина и овча покорност, псувал тия, които проповядвали бунта, т.е. нас. Заканвал се на някои селски попове, наши хора, че щял да им обръсне брадите, ако се повеждат по тия хаймани и нехранимайковци, т.е. след нас. Следи за неговите действия: пусни по дирите му наши верни хора, гледай да са от по-събудените. Ако започне много да бърка, виж му работата, както следва. Засега само следи и съобщавай писмено в столицата. Ако дойде работата до убийство, гледай майсторски да се извърши.

Д.А.

В.Л.

Лупен

23 април [6]

--------------------------------------------

1. По съдържание на писмото трябва да е Димитър Общи.

2. Ловеч.

3. Тетевен.

4. Етрополе

5. Илия Нинов Правчанов (предните четири бележки и тази са от книгата на Стоян Заимов).

6. Това писмо не притежаваме в оригинал нито в Народната библиотека, нито в кой да е от известните досега частни архиви. Поместваме го тук за пълнота. То има всички признаци да излезе апокрифно, за да ни подсети както трябва, че не е от Левски. Езикът в цялото изложение и до последната запетая няма нищо общо с останалата кореспонденция на Апостола. Употребените псевдоними Кардан, Драко и пр. са от по- късно време. Засегната в съдържанието дейност на Паисий се отнася действително към лятото 1872 г. Доколкото ми е известно, г-н Ст. Заимов притежава сбирка от документи от миналото, които ако - дай Боже! - някога се отключат, ще се разкрие покрай многото други тайни и мистерията на това писмо.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници