СЛУЖБОМЕР

понеделник, юли 26, 2010

Името

Из серията "Нашата полиция ни пази".


В рамките на полицейска акция четирима полицаи набиха цяло невинно семейство.

Чакаме ЦЦ да каже името на акцията.

Аз предлагам „Некадърниците“.


неделя, юли 25, 2010

Две песни за птици

Аркадий Северни, „Жерави“



Далече, далече жеравите полетяха,

напускайки полята, където бушуват виелици.

Далече, далече да летят жеравите вече нямат сила

и се спуснаха те на поляна в гората сред нощта.


А на сутринта отново към далечния юг полетяха,

само един остана на поляната да броди самотен.

Той викаше след тях: „Помогнете ми, моля ви, братя,

нямам повече сили, аз не мога във въздуха да се издигна!“


Спуснаха се те, помагайки на уморения си брат,

макар да знаеха, че по-трудно ще стигнат целта си.

И пак се издигна на жеравите бързокрилото ято…

Те взеха със себе си своя брат, отлитайки.


Ето - и в живота понякога изоставаме от крилатото ято,

макар и да знаем, че законите на дружбата не са святи.

И се случва съдбата да се шегува, да се присмива

и приятелите ще ни подминат, и никой няма да помогне да полетим…


(Повторение на първия куплет, характерно за изпълненията на Аркадий Северни)


Владимир Висоцки, „Песен за двата лебеда“



Тръбят роговете: по-бързо, по-бързо!

И размърда се свитата.

Душата на ловците е елементарна,

от жили волски е направена.


Ех че забава си имат хората –

да убият два бели лебеда!

И стрелите се понесоха нагоре…

Стрелците имат точно око,

а тези лебеди тъкмо

днес се бяха срещнали.


Тя живееше под слънцето – там,

където сините звезди брой нямат,

където само по силите на лебедите

е да полетят нагоре.


Понеси се, разтвори крила

в гъстата трепетна синева.

Носи се по божиите склонове.

Толкова високо, където и занапред

могат само да долетят

ангелите и стоновете.


Но той я настигна и там -

щастлив единствен миг,

само че този ярък миг

беше лебедовата им песен…


Подобно на крилатите ангели

към земята полетяха те –

опасен навик!

Иззад храстите, като иззад стена,

следят ловците за това

да бъде щастието кратко.


Ето – изтриват потта от челото

виновниците за падението:

сбъдна се последната молба –

„Поспри, мигновение!“


Така звучеше този вечен стих

във върха на лебедовата песен

на щастливците на едночасието:

те паднаха долу заедно,

така и оставайки си на седмото,

на най-високото небе на щастието…


25 юли 1980 г.

Върнах се у дома към шест часа.

По това време (ваканция!) работех като товарач на камион, за да изкарам някой лев допълнително.

Ходихме в една ужасна жега до Михайловград (днес Монтана) да товарим прасета.

С една ужасно раздрънкана молотовка.

Бях направо изцеден от жегата.

И включих радиото.

Няма да се хваля като някои как едва ли не съм чакал всяка вечер с нетърпение емисиите на „Свободна Европа“.

Няма такова нещо.

Слушах „Свободна Европа“ колкото и останалото радио.

От дъжд на вятър.

Но този път - par hasard - потърсих „Свободна Европа“.

Българската станция ми избяга.

Заглушаваха излъчванията и трябваше постоянно да се „върти копчето“, както казваше Мирча Кришан.

Попаднах на сръбската емисия.

И чух това, което още е в паметта ми: „По време на погребението на актьора и певеца Владимир Висоцки по улиците на Москва имаше конна милиция“.

Извиках Румяна.

- Висоцки е починал…

- Нещо не си разбрал.

- Не, „Свободна Европа“…

А какво знаехме тогава за Висоцки?

Нищо.

Само две касетки с не много качествени записи.

И толкова.

Но ми стана много мъчно…


Праскови

Серия: Снимки от село.





петък, юли 23, 2010

„Този, който трябва да умре“ – Жул Дасен

Някога мислех, че Жул Дасен е французин.

Както и синът му Жо Дасен.

Нали нямаше Интернет.

По същата причина не бях гледал нищо от Жул Дасен.

После дойде Интернет.

Но тъй като от своя страна той предоставя много съблазни, едва сега опрях до един филм на Жул Дасен.

„Този, който трябва да умре“ („Celui qui doit mourir“, 1957 г.).

По романа на Никос Казандзакис „Христос отново разпнат“ („Ο Χριστός ξανασταυρώνεται“).

Забележителен филм по забележителна книга.

За човеколюбието.


И за омразата към другите.


Плюс друга значима тема, която много ми допада: Бог не е църквата, Бог е целия свят.


И още едно достойнство на филма.

Великолепната Мелина Меркури*.




*Мелина Меркури - гръцка актриса, певица, министър на културата в две правителства на Папандреу (1981-1989 г.; 1993-1994 г.), втора жена на Жул Дасен.


четвъртък, юли 22, 2010

Две песни за Владимир Висоцки

„За Володя Висоцки“, Булат Окуджава



За Володя Висоцки да измисля песен реших:

ето - още един не ще се върне от похода в къщи.

Казват, че грешил, че рано свеща си загасил…

Както умееше, така живееше, а безгрешни природата не знае.


Кратка е раздялата, само за миг, а след това

ще се отправим и ние по горещите му следи.

Нека кръжи над Москва хрипливият му баритон,

а ние заедно с него ще се посмеем и заедно ще поплачем.


За Володя Висоцки да измисля песен исках,

но трепереше ръката ми и мотивът със стиха не схождаше…

Бял щъркел московски към бялото небе полетя,

черен щъркел московски на черната земя се спусна...


„Песен за приятеля (в памет на В. Висоцки)“, Александър Градски



Аз изобщо не го познавах. Но мечтаех за такъв приятел,

който няма да ме предаде тайно, дори да го горят с огън.

Край пътя – такова цвете – той напук на мнозина все пак растеше,

вие, майстори на вокалното дело, няма да изпеете песен за него.


Съвпадайки с фамилията си*, наказвайки и помилвайки,

нагоре се стремеше със сила, което не мога да изразя!

Но както става в светата Рус, колкото и да възнасяш поета,

той вече е достигнал небето, а тялото му е в земята.


Нека да пееше хрипливо, нека да не му беше всеки стих гладък,

но в замяна на това не пълзеше, като мнозина тук.

И когато в залата стихваше смехът, започваше мистиката

на неговия песенен стих. Това беше каторжен труд.


Съвпадайки с фамилията си…


Той с най-последните си усилия не за слава и пя, и живя,

сред всякаква словесна лъжа той запази себе си.

И по стръмнината без задръжка все навиваше виражи…

Явно малко ни учи животът – убит е този, който е раним.


Съвпадайки с фамилията си…


*Высоцкий – от высота (рус.) `височина, висота`.


сряда, юли 21, 2010

Обикновен фашизъм

Прощавайте за откраднатото заглавие*, но не ми хрумна по-успешно.

А това си е точно на мястото.

--------------

Попаднах случайно вчера на една „кауза“ във Фейсбук: „Време е да се вдигнем всички срещу циганизацията на България“.

Не се занимавам с начинания, зад които стоят хора, които не познавам, а понякога изобщо се съмнявам, че се представят с истинските си имена и физиономии, но в този случай реших да надникна.

И попаднах вътре на следната снимка.


Правилно са поставили снимката там.

За да се знае от раз точно за какво става дума...


--------------

*"Обыкновенный фашизм" („Обикновен фашизъм“), документален филм, режисьор Михаил Ром, 1965 г.


вторник, юли 20, 2010

Назад към руското бъдеще

Олег Панфилов, „Письма из Грузии“


Много отдавна не бях гледал руския Първи канал.

Около две години.

И преди не го гледах много често.

А след войната в Грузия изобщо престанах.

Но в Хевсурети, в село Жеботи близо до Тианети нашият домакин Заур имаше не една, а две спътникови антени.

Около 2000 канала.

И аз му отпуснах края – гледах четири афгански телевизии.

Видях, петнадесет години след моето отсъствие от Афганистан, какво „са надробили“ там американците.

Супер!

Нямам думи.

Нищо общо с това, което видях там през 1995-та, шест години, след като съветите се изнесоха от страната.

Магазини, ресторанти, обслужване…



След това решихме да хвърлим поглед на руската телевизия.

Шок!

Майко мила, те живеят във втората половина на ХХ век.

Същият концерт, посветен на 70-годишнината от изобретяването на токовете за обувки и меката подметка.

Извинявам се – посветен на 30-годишнината от Олимпиадата.

Но със същите Кобзон, Лешченко, Гурченко и прочее нафталин, живеещ вечно в руската телевизия.

Като молец в стар гардероб.

А колко красиво говорят – „държава“, „въпреки всичко“, „империализъм“…

Страшен съветизъм…


Три цвята: жълто (не по Кешловски)



понеделник, юли 19, 2010

Старо кино

Гледам стари, много стари филми…

Вчера - „Генерел дела Ровере“ („Il Generale Della Rovere“, 1959 г.).




Забележителен филм на Роселини.

И забележителна игра на друг голям режисьор – Виторио де Сика, този път като изпълнител на главната роля във филма.


неделя, юли 18, 2010

Майстор

Майстори всякакви.

Като започнат някои:

-Дай това, премести онова, сипи там, к`во пра`иш, много сипа…

Ама този майстор е баш майстор.


Викам му:

- Майсторе, да ти помогна нещо?

А той:

- Даскале, я си гледай книгите!..


петък, юли 16, 2010

С топ по врабчета

ДВЕСТА полицаи бяха впрегнати в акция за залавяне на телефонни измамници.

Заловиха ОСЕМНАДЕСЕТ човека.

След два дена всички вече са на свобода.

Обвинения няма.

Липсват доказателства.

На което му се вика да гръмнеш с топ по врабчета.

И да не улучиш.

Започвам да си мисля дали „нашата полиция“ не си заслужава химна.


четвъртък, юли 15, 2010

Пак за руските шпиони

І.


Олег Панфилов, „Письма из Грузии“


Кандидат за почетен гражданин на Волгоград (Сталинград)


Ана Чапман (Кушченко) – кандидат за почетен гражданин на Сталинград.

Ох, извинявайте, Волгоград.

Страхувам се, че следващата вълна руски емигранти ще бъде от психиатри.

Защото ще разберат колко безполезна е тяхната работа…


ІІ.


Една снимка на Ана Чапман в съвсем не шпионска ситуация.



ІІІ.


Виктор Шендерович, официален сайт


Нещастна страна


Вестта за бъдещата размяна на „шпионина“ Сутягин е добра илюстрация за неведомите пътища господни. Кой би могъл да си помисли, че от глуповатата лубянска агентура в САЩ, от тази отдавна провалена полупорнографска радистка Кет * и нейните другари по пране на пари ** изведнъж ще се стигне до едно добро дело!

Това е весело.

А ето кое е тъжното. Механизми за освобождаването на явно невинния човек, на физика Сутягин, в Русия не се намериха. Да поправят не грешката даже, а чудовищната служебна злоупотреба на следователите и ръководителите на ФСБ – на Медведев и Ко така и не им достигна политическа воля.

Руската власт настоя на своята лъжа, като въвлече в нея човек, когото държа като заложник десет години.

«Нещастна е страната, в която няма герои!» - надава вик ученикът на Галилей след отричането на учителя му в едноименната пиеса на Брехт. «Нещастна е страната, която има нужда от герои» - с думите на Галилей отговаря Бертолд Брехт.

Физикът Сутягин - честен, забележителен човек – ще живее сега далече от Родината си. Честните хора в Русия станаха с още един по-малко, но по-добре е така...


* Героиня от филма "Седемнадесет мига от пролетта"; намек за Ана Чапман.

** Според някои публикации това е било основното занимание на руската шпионска група в САЩ.


сряда, юли 14, 2010

ВМРО хвана сламката

Когато се давиш в реката на политическата забрава, се ловиш за всичко.

Включително и за сламка, както казва българската поговорка.

Та така и ВМРО.

Някога воеводите проповядваха умерен и поносим национализъм.

Но откакто изпаднаха от каруцата, изправени пред перспективата съвсем да се загубят от полезрението, втвърдиха позициите си.

И се прицелиха в привържениците на Сидеров и Расате, откъдето единствено вече могат да щипнат нещо.

Защото догодина идват избори и дотогава, ако не шавне два-три пъти, ВМРО ще умре окончателно с една шепа привърженици.

Точно в този контекст можем да разглеждаме и внесеното от воеводите искане за референдум, „който да определи българската позиция по кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз“ (цитат от сайта на ВМРО).

Извън евфемизма на горната фраза искането е всъщност за референдум СРЕЩУ членството на Турция в ЕС.

С което ВМРО сложи тигана, докато рибата е все още дълбоко в морето.

Турция се намира в етап на предприсъединителни преговори и досега е приключила едва една глава от тях.

Което означава, че има доста път да извърви още, докато стигне до ЕС.

Но воеводите бързат, нямат време.

Поради което не виждаме и никакъв разумен аргумент, оправдаващ искането за референдум.

На сайта на организацията само пише: „От ВМРО вече започнаха поредица от срещи с народни представители, в които ще бъдат изложени аргументите защо парламентът трябва да вземе решение за насрочване на референдум“.

Защо така бе, господа войводи?!

За депутатите може аргументи, за простолюдието не може.

За него само простотиите на Ангел Джамбазки: "Ако Турция влезе в Европейския съюз, България ще изчезне, защото на практика Турция ще ни управлява".

Това, разбира се, не е аргумент, а словесна шльоковица, но нали казахме къде всъщност се е прицелило ВМРО.

А там умът е много под средностатистическата летва.


П.П. Впрочем, винаги съм се питал какво ВМРО е ВМРО! Нито е „вътрешно“ (вътрешно спрямо кое?), нито е „македонско“ (ясно), нито е „революционно“ (нищо революционно не предлага, само мухлясал национализъм), а май и сериозна „организация“ вече не е…


вторник, юли 13, 2010

Паяк

По стаята ми се разхожда едър домашен паяк (Tegenaria domestica).

Опитвам се да го снимам отблизо с апарата, но като го доближа, паякът се обръща кръгом и тича под бюфета.

След малко пак се показва и пак започва да се разхожда.

Нямам нищо против паяка.

Единствените животни, които убивам, са комарите.

Пък и предпочитам паяк пред някоя сколопендра.

Преди две години ме ухапа една и няколко дена ходих с ужасно подут крак.

А в момента паякът се е спрял в средата на стаята, гледа ме и сигурно се чуди какво пиша.


Най-сетне

Македонците искали и те да участват в строежа на АЕЦ-а в Белене.

Е сега вече наистина ще построим централата!


понеделник, юли 12, 2010

Лисица

Лютви Местан в предаването „На четири очи“.

Гледам го от зор, на село си позволявам и телевизия.

Че дори и с Лютви Местан.

Който пророкува за догодина тройни избори: местни, президентски и… парламентарни.

И много ми заприлича на лисицата.

Но не на онази лисица от Езоповата басня.

А на българската лисица.

Която върви след коча и чака да му паднат на земята топките, за да ги лапне.

Ама те не падат.

А що се отнася до мене, не съм никак почитател на Бойко, но пред перспективата да ни управлява БСП с „балансьор“ ДПС, познайте на чия страна са ми предпочитанията.


събота, юли 10, 2010

Исус Христос - плейбой

Португалската версия на „Playboy“ помести на обложката на юлския си брой провокационна снимка, на която е представен Исус Христос, прегръщащ татуирано разголено момиче.


В броя има и други, не по-малко скандални снимки, например Христос, който гледа две момичета, занимаващи се с лесбийска любов.

Снимките според замисъла на редакторите от Лисабон трябва да почетат паметта на починалия писател Жозе Сарамагу, автор на скандалния роман „Евангелие от Исус“.

Жозе Сарамагу е португалски писател, лауреат на Нобелова награда за литература през 1998 година. Той почина 87-годишен на 18 юни. Романът му „Евангелие от Исус“ е преведен на всички европейски езици. Църквата го нарече „пасквил на Новия завет“, защото Исус в книгата е изобразен като човек с всички присъщи на хората съмнения, желания и грешки.

Ръководството на централния офис на списанието реагира остро на португалския брой и обяви за процес на прекратяване на договора си с португалското издателство.

От друга страна специалисти в областта на рекламата смятат, че списанието ще използва скандала за привличане на внимание и извличане на ползи. По подобие на случая с Лари Флинт, издателят на порносписанието „Hustler“, и скандалната му снимка, на която е представен разпънат между две женски бедра.

Прокрадват се дори съмнения за нарочна провокация, тъй като списанието, което успешно обединява на страниците си еротика, сериозни журналистически разследвания и забележителни художествени текстове, е влошило през последните години финансовото си положение.


По „Газета.ru“.


Приятелят

С гаровите кучета съм пръв приятел.

Защото и аз, пътувайки вече толкова години с влак за работата си, съм се превърнал в истински гаров пес.

Гаровите кучета също ме обичат.

На гара Горна Оряховица, където влакът Стара Загора – Русе прави по неведоми БДЖ-ски съображения престой от час и десет минути, слязох за сандвич и бира.

И веднага до масата ми застана един приятел.


Разделихме си сандвича на половина.

Сигурно нямаше да откаже и бира, но нямах излишна чаша.


петък, юли 09, 2010

В Швейцария

Пътувам с една моя позната във влака за София.

- Ех, как ми се живее в Швейцария – казва тя.

- А какво ще работиш там? – питам я.

- Аз казвам, че ми се живее – отвръща тя, - а не че ми се работи.


четвъртък, юли 08, 2010

ЦЦ на амбразурата

Като истински самоотвержен Александър Матросов се хвърлил ЦЦ да защитава „Нашата полиция“.

Химнът не бил химн, а само "една песен за българския полицай".

Явно ЦЦ си мисли, че ако една песен не е химн, а просто песен, тъпият й текст ще стане по-малко тъп.

Да, ама не става.

Все така си е тъп.

А какво още казал ЦЦ?

"Ако някой напише и изпълни нещо по-добро, това ще бъде добре възприето от служителите на МВР".

Като имаме предвид повечето от служителите на МВР, каквото и да им напишеш, все тая.

Да не би да седнат и да мислят върху текста.

Как ли не, да ги заболи главата!

"В тази песен няма нищо негативно или осмиващо".

Тук ЦЦ е донякъде прав.

В тази песен изобщо няма нищо.

Нищо смислено.

И точно това е негативното и осмиващото.

"Нека не спекулираме за нещо, което е с позитивен знак".

Какъв е позитивният знак, ЦЦ не казва.

И няма да каже, бас хващам.

Горното изречение е пословичен пример за празнословие.

Когато не ти е изгодно нещо, да кажеш, че някой спекулира с…

„Не смятам, че трябва да причиняваме това на Веселин Маринов",

Че той Маринов сам си го причини това.

Никой не го е бил през устата да се хвали по интервюта какъв велик шедьовър предстои да чуем.

Ако си беше мълчал, „Нашата полиция“ щеше да мине и замине незабелязана от никого.

Но куче, което не знае да лае, вкарва вълка в кошарата.

Пък после и ЦЦ да застане на амбразурата, колата вече се е обърнала, а Неволята я няма никаква.


сряда, юли 07, 2010

Живи картинки от Пирин

Сглобих кадрите от похода в Пирин.

Разбира се, трябваше да нарежа филмчето и да го смачкам по обясними причини, което влоши качеството му, но - няма друга възможност.





вторник, юли 06, 2010

Внимание, шпиони!

Откакто им заловиха цели десет щирлица в САЩ, руснаците се побъркаха на шпионска тема.

И сега навсякъде им се привиждат шпиони.

Срещу които вземат строги предпазни мерки.

В борбата срещу шпионите се включи и администрацията на московския детски парк.

Със следните обяви.


Текстът известява, че на чужденци се забранява да снимат с апарати и камери в парка. (Оригиналът – тук).

Майтап няма, работата е наистина сериозна.

На гърба си го изпита не друг, а синът на Адриано Челентано – Джакомо.

Милиционери го задържаха на Червения площад за това, че… правел снимки.

- На какво основание снимате тук неизвестно какво? Имате ли разрешение от Кремъл? – попитали блюстителите на реда. (Оригиналът – тук).

Побъркана работа, която ни връща в обятията на студената война.

И понеже всичко това е твърде тягостно, ето ви един весел и актуален плакат на тема руски разузнавачи.

Руснаците, да знаете, нямат шпиони.

Те имат разузнавачи.


Плакатът е в духа на руските плакати с римушки, а текстът в превод означава: „Мутрата ми в глина, в гъза ми клони – връщам се от разузнаване“.

Казах по-горе, че плакатът е актуален, нали?


неделя, юли 04, 2010

Нашата полиция ще ни пази

„Моята полиция ме пази“, „родната полиция ни пази“, „нашата полиция ни пази“.

Така завършват трите куплета от прословутия химн на МВР.

Вече се каза и написа много за това, че песента е скалъпена в духа на най-отявления социалистически реализъм.

Съдете сами: изключително тъп текст (мисля да го давам на моите ученици като пример за калпава поезия; досега правех това с „Ода за СССР“, но трябва да осъвременя нещата), безпочвена бодрящина в мелодията и казионен изпълнител.

Но на мене песента ми напомни преди всичко един виц от социалистическо време.


Милиционер (виж снимката; полицай по времето на соца, никаква разлика от днешните полицаи освен в думата и униформата!) си купува в аптеката презервативи.

- Аха – обажда се един от опашката – милицията пак се готви да ни е**.

- Че ще ни e**, ще ни е** - казва друг, - ама щом купуват презервативи, значи ще ни пази…


Така че – няма страшно!

Ще ни пазят!

Когато ни…


събота, юли 03, 2010

Евтим Евтимов ли?

С една моя колежка преди много време си имахме постоянна тема за спор.

Евтим Евтимов.

Колежката ми го обожаваше.

И говореше за него с онази приповдигнатост, която много учителки по литература смятат, че е задължителна, за да запалят в сърцата на учениците искрата на любовта към поезията.

(Даскалски мит, но за това друг път.)

Аз от своя страна хвърлих не малко усилия да я убеждавам, че Евтимов е посредствен писарушка, привеждайки цитати от негови прехвалени стихотворения, от които цитати дишаше (и продължава да диша) откровена поетическа инвалидност.

Като да речем:


„…истинското вино е горчиво,

за подсладено няма да те дам“.


(С други думи: "Ако ми падне горчиво вино, веднага ще те дам за него!" Кръчмарска поезия, нежели любовна – както би казал един наш възрожденец.)


Не постигнах успех, разбира се.

То е все едно да убеждаваш надъхан вярващ, че „Песен на песните“ е еротична поема.

Колкото и да му сочиш текста, тай упорства и твърди, че там става въпрос за любов към църквата. *

Няма що – църква с цици („двете ти гърди са като две сърнички близнета, които пасат между кремовете“ – гл. 4, ст. 5).

Та така и с моята колежка.

Държеше си много на „прекрасния“ поет Евтим Евтимов.

После замина нанякъде и не зная къде се намира в момента.

А жалко.

Иначе щях да я поздравя с новия шедьовър на нейния любимец (който щял да прозвучи като песен за празника на полицията):


Хора, подарете цвете,

хора, запомнете ни добре!

Гордост е да служиш в редовете

на България и МВР.


Според певеца Веселин Маринов това е „хубав текст“.

А според мене е пълна тъпня.


-------------------------------------------------------

* Истинска случка, не съм си го измислил!


петък, юли 02, 2010

Лошо възпитание

Олег Панфилов, „Письма из Грузии“


Видях снимката на този малък садист.


И си спомних една история с почти 30-годишна давност.

Когато моето дете извърши същия подвиг.


Седях в кабинета си и траках нещо на пишещата машина.

Статия или опит за телевизионна програма.

От съседната стая се носеха звуци на ожесточена игра.

Играеха детето и котето.

Което преди няколко дена се появи у нас.

Нали знаете мита за необходимостта да има някакво животно в къщи.

Заради правилното възпитание на челядта.

Разнесе се вопъл и при мен дотича година и шестмесечното създание.

С езерца от сълзи в двете очи.

- Какво стана?

- Котето ме ухапа.

Вече не помня с какви думи и с какво изражение беше казано това.

А машината на масата дими – статията трябва да бъде срочно дописана.

И какво прави любещият баща?

Махва с ръка.

Иначе казано, детето да го остави, предлага му да си върви.

И да отмъсти на котето – също да го ухапе.

Вече не видях как чедото ми изтича назад.

Но след няколко секунди чух друг вопъл.

Пищеше котето.


Превод от руски: Павел Николов


четвъртък, юли 01, 2010

Монтаж и озвучаване

Вече споменах някъде за осеммилиметровия руски „Кварц-5“, с който снимах дълги години.

Снимането ми доставяше неизмеримо удоволствие.

За разлика от монтажа и озвучаването.

Всъщност за озвучаването няма какво толкова да говоря, защото никога не успях да озвуча лентов филм.

Правеше се с прожекционен апарат, магнетофон и едно устройство, което синхронизира скоростта на първите две.

Колкото обаче и да се мъчих (а се мъчих дълго време), това, което знаех на теория, не се реализира на практика.

Накрая зарязах идеята за звук, захвърлих синхронизатора под дивана и останах в сферата на нямото кино.

А монтажът не беше толкова кошмарен заради слепването на отделните парчета лента (разгледани под лупа и старателно срязани с ножица на „точното“ място), колкото заради разлепването.

Лепилото за ленти, което продаваха, не се славеше с кой знае какво качество.

И разлепването на лентата по време на прожекция влизаше в рамките на почти задължителните явления.

Страшна досада.

Лепил съм и с тиксо, от тънкото, но и то след време се разлепваше.

Пробвал съм и с безцветен лак за нокти.

И с домашно приготвено лепило от стари ленти.

Приключения големи.

Каквито сега са ми спестени.

Нали ви казах, че си купих камера.

Само че нито лепя, нито синхронизирам с магнетофон.

Да живее прогресът, вече съм готов с първото си филмче!

Има доста кусури (все още не съм усвоил напълно всички възможности на програмата за обработка), но понеже вече го качих тук-там и го раздадох на този-онзи (какво да се прави, човещина – бързах да се похваля!), няма да го променям.



В момента обработвам кадрите с изпращането на 8 клас в нашeто училище.

След това ще монтирам и ще озвуча (с песни на Висоцки за планината) това, коeто снимах по време на похода с Джейсън и Джеймс в Пирин.

После сниманото на гей-парада в София.

И – заминавам на село.

А там – ще видим.