СЛУЖБОМЕР

четвъртък, март 31, 2011

Людмила Гурченко

Стана ми много тъжно.

Може би защото помня Людмила Гурченко от незапомнени времена.

Нека почива в мир!






сряда, март 30, 2011

Моята Япония

Тя започна с един филм.

Трябва да съм бил много малък, сигурно в детската градина.

На екрана в селското кино огромно чудовище вървеше сред горящ град и мачкаше къщите като кибритени кутийки.

Годжира!

След това цяла седмица спах в леглото при баба и дядо.

От страх, уплаши ме много драконът.

После, много по-късно, попаднах на един разказ от Танидзаки, май в някакъв сборник.

Казваше се „Татуировката“.

Очите ми станаха на понички (или може би на японички), толкова зашеметяващ беше разказът!

И се започна: Танидзаки, Кавабата, Акутагава, „Товазугатари“ на Ниджо, „Генджи моногатари“ (още една старинна повест съм чел, ама не й помня името), Мишима.


Заедно с Куросава, единствения режисьор, на когото съм гледал филмите до един.

От всички изброени научих изключително много и за Япония, и за японците.

И тази страна с нейните хора ми стана някак си много симпатична.

А с интернета към „японската колекция“ прибавих и блога на Ruma, който следя с голям интерес.

Сега, благодарение на Албена, надникнах и в друг интересен японски блог, който също мисля да наглеждам.

Текстът е на японски, но е малко и не е сложен, затова не се потя много с речника.

(Защото някога започнах да уча японски, но като прескочих благополучно катакана и хирагана, ме обзе колосален мързел и така си останах на ниво вакаримасен.)

А сега, като се върна у дома от работа, едно от първите неща, които правя, е да видя новините от Япония.

Разбира се, започвам с туитъра на Албена.


вторник, март 29, 2011

Прекалили са

“Програмата на неправителствената организация “Заедно в час“… дава възможност на най-инициативните и способни млади хора да преминат през специално обучение как да преподават ефективно, след което да работят две години като редовни учители в български училища“. („Медиапул“ – цялата информация ТУК)

---------------

Така е, когато се прекали с яденето на халюциногенни гъби.

Защото тези от „Задно в час“ са изцяло в света на фантазмите.

Най-инициативните и способни млади хора никога няма да се заврат в училищата при днешното скапано състояние на образователната ни система!

Най-малкото пък ще отидат да запълват дупки в „отдалечени райони, с по-нисък социален статус“, иначе казано – където никой не иска да отиде и където не могат да се намерят дори нередовни (без съответната специалност) учители.

На повечето от инициативните и способни млади хора май едното им око все към чужбина гледа, а „Заедно в час“ напира да ги прави български даскали.

Несъмнено, прекалили са с гъбите!


неделя, март 27, 2011

Скромност

Вместо моя снимка - на профила ми във Фейсбук се появи жаба.

Питат ме някои хора защо съм се издокарал като жаба.

А аз им отвръщам, че това наистина е жаба, но ако я целуне някоя принцеса, жабата ще се превърне в принц.

Какво да ви кажа, скромен съм се родил и все така скромен ще си умра…


Нужните книги

„Значит нужные книги ты в детстве читал.“

Высоцкий


Рядко се открехвам да се появя на някой интернет форум, но понякога дяволът си няма работа.

После си скубя косите, че съм си изгубил времето, вместо да се занимавам с нещо по-полезно, но е късно.

По форумите има доста странни птици, но на мене най-странни са ми тези, които са чели много и много са гледали.

Водата има памет, викат (примерно) те, японски учени са го открили, чели сме (линк към публикация в интернет), филм сме гледали (линк към филма)!

То за четене и аз съм чел, та и филм за паметта на водата съм гледал (една позната ми го пробута), ама освен всичко друго зная и една малка подробност - кога дадено "откритие" става научен факт.

А тези – много челите и много гледалите – обикновено изпускат малките подробности, които понякога са по-важни от цял том, дебел колкото Талмуда.

Защото изобщо не е необходимо да си чел много, ама много книги.

Необходимо е да си чел нужните книги.


Забележка: Ситуацията с паметта на водата е измислена, но пасва на всички ситуации с много чели и много гледали. Отначало исках да използвам любимия ми професор Фоменко, който разказва научни приказки, че Христос е живял през ХІІІ век, ама май писах някъде нещо за него, та да не се повтарям…


събота, март 26, 2011

„Голият остров“

(по идея на Румяна)


Ако питате защо японците ще се оправят бързо въпреки сполетелите ги нещастия, при което положение на нас не биха ни стигнали и хиляда години, не търсете отговора в пространни обяснения.

Просто гледайте този филм (тук само откъс).



Филмът на Шиндо Кането „Голият остров“ (裸の島, „Хадака но шима“) дава точен отговор на горния въпрос.

И не се опитвайте да замените мислено двамата герои с българи, че от драма ще се получи фантастика.

Предупреждение: филмът е смъртоносен за любители на турски сериали; предизвиква инфаркт още на десетата минута!


четвъртък, март 24, 2011

Свети Гоце и змея

Познавате свети Георги, нали?

А сега идете ТУК и опознайте свети Гоце.

Наблюдателни хора вече отбелязаха, че Гоце се е направил на такъв, какъвто не е, вписвайки се в чужд сюжет и врътвайки си един ореол около главата.

На мене обаче друго нещо ми направи впечатление.

Че на свети Гоце змеят нещо му е поизбягал.

И му се хили отстрани на акъла.

А Гоце ръга ли ръга с копието в празното пространство.

Най-много да забоде някой архар…


сряда, март 23, 2011

Ибрикчии

Кадафи произнесъл пламенна реч.

И се заканил, че ще прати враговете си на бунището на историята.

Déjà vu!

Същото викаше и Саддам.

После се кри като плъх в една дупка под земята, откъдето го измъкнаха и го обесиха.

Сега е на небето – ибрикчия на Аллах.

А Кадафи върви уверено по пътя му.

Аллах е велик, само с един ибрикчия – бива ли?!

Скоро ще станат двама…


вторник, март 22, 2011

Романтика

Мине се не мине време и току отнякъде цъфне изразът „патриархална романтика“.

Ето, слушам го из онзи ден и по радиото.

А тъкмо сега разглеждам с осми клас „Дервишово семе“ на Хайтов и разсъждаваме за онази случка с размяната (да не кажа продажбата) на Силвана за два пръча.

Едно хубаво момиче, което струва два пръча.

В условията на патриархалния бит.

Да ви се не знае и романтиката!


Любима личност

Нова мода час изчислили чиновниците от просветното министерство.

Който да приобщава учениците към българското изкуство и култура.

Час за разговор с любима личност на учениците.

Направо похвално!

Да се готвят още отсега Азис, Ивана, Слави Тиквата и прочее хуманоиди!

Защото ако някой си мисли, че на учениците им е любима поетесата Маргарита Петкова, да ходи и да си вземе парите от даскала, който му е преподал този урок.


понеделник, март 21, 2011

Пролет

Два дена позачезнах, бях на едно обучение, но връщайки се, виждам, че навсякъде е пролетно.

Нещастие сполетя Япония, но японците не кършат като нас ръце и не хленчат, така че ще се оправят бързо.

Шансовете ракета да улучи палатката на Кадафи нарастват.

А бат Бойко говори картофени глупости, с което забива още един гвоздей в политическия си ковчег и си осигурява траен пиедестал до Жорж Ганчев в алеята на политическите клоуни.

Честита пролет!


петък, март 18, 2011

Рецитиране и пеене

Преди време писах, че въпреки родителските препоръки: „Давайте на децата да четат книги, нашите учители ни даваха“, не го правя.

И още едно нещо не правя.

Не карам децата да учат стихотворения наизуст.

Въпреки отново някои родителски препоръки, а и искреното учудване на някои колеги: „Ама как така!“

Ами ей така!!

То е все едно да накарат мене да пея в хор.

Ще пасвам точно на пословицата за лъжицата катран, която разваля кацата с мед.

Защото, ще дам на Иванчо да научи наизуст „Да се завърнеш с бащината къща“, ще го изпитам и той ще започне такова рецитиране, че мазилката на тавана ще се напука, на мене ще ми се прииска да се навра в миша дупка, а Димчо Дебелянов ще се обърне три пъти в гроба си.

След три дена, разбира се, Иванчо няма да помни нищо от стихотворението.

Затова стихотворения трябва да рецитират тези, които могат да рецитират.

Песни трябва да пеят тези, които могат да пеят.

Даже и в час по музика.

А то какво се получава – пет-шест деца пеят както трябва, останалите надуват ерихонски тръби…


сряда, март 16, 2011

Бензин и още нещо

У нас бензинът поскъпна.

И някои хора се разбунтуваха.

Макар че бунтът им беше комичен и неефективен, все пак – бунт.

В Либия пък бензинът е страшно евтин, някакви си жълти стотинки за литър.

Ама и там хората се разбунтуваха.

И то истински, като грабнаха злия прът, за да обрулят злата круша.

Оказва се, че не само цената на бензина е определяща.

За някои хора.

За нас обаче не се отнася.

Цялата ни държава да я скапят некадърните управляващи, мълчим си.

Бръкне ли ни се в джоба обаче – започваме да гледаме революционно.

И не се усещаме, че най-често ни се бърка в джоба просто защото сме си мълчали, когато некадърните управляващи са скапвали държавата…


вторник, март 15, 2011

История

За повечето хора историята е само дати и факти.

Знаеш датите, знаеш фактите, замеряш с тях противниците си (когато е необходимо) или подкрепяш съмишлениците си (когато е необходимо) и проблеми уж няма.

Да, ама понякога има.

Защото историята не е само дати и факти.

Чувал съм хора да се възхищават от Търновската конституция (била една от най-модерните в Европа) и едновременно с това да славят идеалите на Левски.

Само че Търновската конституция и Левски май нещо не си пасват.

Нали всички цитираме: „Чиста и свята република…“

Е, Търновската конституция погазва този идеал на Апостола…


Мъже

Като дете след книгите на Джек Лондон и Майн Рид най-много харесвах една друга, която се казваше „Амундсен – последният викинг“.

Не помня нищо от текста, освен че започваше с катастрофата на дирижабъла „Италия“, но помня, че препрочитах книгата няколко пъти.

Нещо, което и до ден днешен правя изключително рядко за изключително ценни книги.

Дълго време даже си играех на полярен изследовател.

А преди известно време гледах филм (документален) за Фритьоф Нансен.

В цялата история буквално ме изумиха онези осем месеца, които Нансен и Йохансен прекарват в землянка сред кучи студ, безока арктическа нощ и никаква реална перспектива, че изобщо ще оживеят.

Когато дори избягват да си говорят, за да пестят сили…

И си мисля колко често се бием в гърдите какви мъже сме.

Глупости!

Мъже са били Амундсен и Нансен.

А ние сме просто същества от мъжки пол…


На снимката: Нансен пред „Фрам“, преди корабът да бъде скован от ледовете за прословутия си полярен дрейф.


неделя, март 13, 2011

Приоритети

На Бойко рейтингът паднал с десет процента!

Не е новина, аз още преди време писах, че на това правителство пътят му е тръгнал надолу и ще продължи все надолу.

Така че известия за Бойковци, Цветановци, Цецки и прочее вече ги чета само на заглавия.

Имам си други приоритети в това, което ме интересува от ставащото по света и у нас.

Вчера например почти единствената ми „информационна агенция“ беше Туитъра.

Със съобщенията най-вече на Албена за положението в Япония.



събота, март 12, 2011

Електронни дневници

На снимката, направена в компютърната зала на училището, виждате да битуват един рутър и един суич, които за по-кратко наричам от край време „железата“.

Те са паметник на една умряла хубава идея.

Идея на просветното министерство да се достави интернет до всички училища и те да бъдат свързани в една обща информационна и обслужваща мрежа.

Отначало, преди вече не помня колко години, потече интернет.

С такава скорост, че докато се отвореше една страница в браузъра, ми поникваше брада.

После интернетът секна.

След известно време награбих „железата“, за да не ми се мотаят по масата, и ги захвърлих в склада.

Мина се година или година и половина, пак рекоха, че ще има интернет.

Дойдоха „майстори“, изкарах им „железата“ и те отново ги нагласиха.

Този път интернет изобщо не се появи, нито грам.

И стана ясно, че няма да се появи.

Хубавата идея загина геройски, а аз се каня в понеделник пак да събера „железата“ и да ги захвърля в склада.

Друга идея беше за "безплатен" интернет на учителите.

Просъществува само една година и „сбогом“!

Сега гледам, че са ни приготвили нова изненада: електронни дневници.

То хубаво, ама пак имам чувството, че нещо не е обмислено както трябва.

И че тази идея също ще се срине.

Дълго е да обяснявам защо, ще поживеем, ще видим.

Може и да не съм прав.

Но за себе си лично съм казал, че електронен дневник ще ползвам само тогава, когато махнат хартиените средства за оповестяване на оценките!

Иначе какво става: пиши оценка в бележника, пиши същата в дневника, че я пиши и в Интернет!

Хайде стига, и без това ми е писнало от: „Изпратете отчет по Интернет, ама го донесете и разпечатан на хартиен носител“!

И никой не може да ти обясни защо трябва нещо да се носи на хартия, след като вече е изпратено и получено по интернет…


Предатели

Интересен документален филм за Чингис хан.

И интересна случка в него.

Може да е легенда, може да е истина, но така или иначе – навежда на размисъл.

През 1205 година довеждат вързан при Темуджин (рожденото име на Чингис хан) най-големия му враг – Джамуха.

И го довеждат не други, а самите нукери (приближени) на Джамуха.

Вместо да ги награди обаче, Темуджин заповядва нукерите да бъдат незабавно екзекутирани.

По най-мъчителен начин – с претрошаване на гръбначния стълб.

Справедливо наказание за предатели.


петък, март 11, 2011

Умора

Говорим си в училище за пенсиониране.

Не защото времето ни е чак толкова напреднало и дошло.

Но сме уморени.

Страшно много сме уморени.

Не от работа обаче.

Уморени сме от цялата безперспективност да се случи нещо в областта на българското образование.


сряда, март 09, 2011

Затъпяване

Как могат да затъпеят децата в училище ли?

По много начини.

Един от тях е с тестове, в които има подобни въпроси.


Голям праз, ако някой запомни коя физиономия на кой император е!

От това нито ще стане по-умен, нито ще има някаква полза.


понеделник, март 07, 2011

Царски работи

Да си цар, и в прекия, и в преносния смисъл, сигурно не е лошо нещо.

Иначе всеки ще бяга от подобна перспектива.

Ама кой бяга от баницата!

Я погледнете само историята.

Например наш Ивайло.

За когото някога учехме, че бил свинар, защото така го наричали „източниците“.

А аз още тогава си казвах на ум, че ако е така, Ивайло е бил и маруля!

Защото „източниците“ го наричат също така „бърдоква“, което ще рече „маруля“.

Но отвлякох се.

Свинар, не свинар – Ивайло скочил да се бие за свободата, погнал татарите и ги прогонил.

Само че не го задоволявала вече само свободата, поблазнила го царската корона.

И хайде към Търновград!


Пък за да не кажете, че черня само славната българска история, ще ви дам пример с друг исторически мъж.

Спартак.

Който също скочил да се бие за свободата и повел робите към родните им места.

Ама по едно време размислил, завъртял се кръгом и хайде към Вечния град!

Историци и писатели обясняват по какви ли не завъртени начини това хрумване, но за мене то си е съвсем прозаично – прищял му се на Спартак императорския скиптър.

И Ивайло, и Спартак обаче не видели добър край.

Защото не са царските работи за свинари, марули и пехливани.

А май ще излезе, че и за пожарникари не са…


неделя, март 06, 2011

Велосипед, ама друг път

Вихрен ударен труд се очертава да закипи в просветното министерство.

Вестник „Сега“ ни уведомява със заглавие: „Започва образователна реформа в безпрецедентно къси срокове „.

Какво ли толкова ги е подбудило там, та да запретнат яко ръкави, ще попитате.

Е, нищо особено: имало за усвояване 18 (словом: осемнадесет) милиона лева!

Ама да не мислите, че „безпрецедентно късите срокове“ означават скоро.

Няма такова нещо или както се казваше в един български филм: „Татко ще ми купи велосипед… ама друг път“.

Плодовете на „късите срокове“ щели да узреят чак през 1913 година.

С други думи, когато след парламентарните избори - „я камилата, а камиларя“.

Но дотогава в едно можем да бъдем сигурни – парите ще бъдат усвоени!

След което ще дойдат нови "ентусиасти" в образователната система, с нови концепции и нови „къси срокове“ за усвояване на нови финансови средства.

Нагледал съм се вече на какви ли не просветни (да не се бърка с "просветени"!) реформатори, на какви ли не чудесии съм се наслушал да ни се обещават, затова изобщо вече не им вярвам на приказките.

Най-много и сега да се получи нещо a la Мичурин – ще посадят ябълкови дръвчета, а те ще родят тикви.

И велосипедът пак ще остане за друг път…


събота, март 05, 2011

Пир на духа

Автор: Виктор Шендерович

Превод от руски: Павел Николов


Ана Чапман [1] си направи сайт и се обърна към руснаците. О! иди си минало! Това вече не са черните гащички с червената панделка за списание „Maxim“ и не са фотосесиите с изкуствени фалоси. Нашата волгоградска миледи свали лилията от рамото си, постъпи в „Млада гвардия“ на „Единна Русия“ [2] и днес е загрижена за (цитирам) „единството на народа и земята“. Юруш, трудови селяни!

Еволюция все пак. Преди Ана (цитирам) беше „загрижена за личното си щастие“. Но (цитирам) нейната „идеология се промени“. Тя разбрала, че (цитирам) „осмислянето на живота се постига с отдаване“…

Сега явно Ана се отдава по този начин. Много интересна поза, ще я наречем – гражданска.

Накратко: всичко е на сайта. Патриотизъм, всякакви фантазии…


1. За тези, които са забравили, Ана Чапман беше сред пишман шпионите, които САЩ натириха преди време да си вървят в Русия.

2. За “Единна Русия“ май всички знаят, че е партията на Путин, но за всеки случай да спомена и това. Путин там го дава нещо като бат Бойко едно време: председател е на „Единна Русия“, но не е партиен член.


Мизерия и безпросветност


Този откъс е от документален филм за Нестор Махно.

Но не за легендарния „батько“ ще ми бъде думата.

Откъсът е за село Гуляйполе, родното място на Махно, отпреди болшевишкото нашествие.

Текстът е следният:


„По това време Гуляйполе било село, но необикновено село. Там живеели 16 000 жители. Имало три православни църкви, синагога, пет начални училища, немско и две еврейски училища, библиотека, кинематограф, театър. А наоколо над 50 големи хутора на богати немци-колонисти…“


Пък ни учеха някога по история, че там, където разпрострели властта си болшевиките, заварили навсякъде по селата „мизерия“ и „безпросветност“.

Не ми се иска изобщо да си мисля как комисарите са се борили с „мизерията“ и „безпросветността“ в този край, особено по време на колективизацията.

А що се отнася до немците-колонисти, техните цветущи стопанства още преди това самият Нестор Махно разсипал, а стопаните изпозастрелял…


четвъртък, март 03, 2011

Под егидата на Sony Music Entertainment

Вчера монтирах филмчето от състезанието по спелинг (Spelling Bee) в училището.

Качих го на YouTube и след това дадох връзка към него от училищния профил във Фейсбук.

Когато обаче се опитах да пусна филмчето оттам, получих следната картинка:


От цялата работа излиза, че Sony Music Entertainment (изобщо не го зная какво е това животно!) се грижи за моите авторски права.

Толкова се грижи, че дори аз не мога да разпространя собственото си "произведение"!

Трогнат от тази грижа, теглих една яка попържня и на Sony Music…, и на YouTube, и на световната конспирация (за всеки случай!), и…

…качих филмчето на Dailymotion.

Ето го:




Лош актьор

Едно момиченце в училището ме помоли да му преинсталирам лаптопа.

Преинсталирах го.

На другия ден момиченцито ми носи плик и в него – кола, шоколадови бонбони и пакетче солети.

- Това е – казва ми – за лаптопа…

- А, така не сме се разбрали – сърдя се аз и тонът ми става неподправено грубоват. – Да съм ти казвал, че искам нещо!?

- Ама тя мама… - момиченцито ме поглежда сепнато, плахо и аха да се разплаче.

В същия момент, в който срещам очите му, разбирам колко безобразно преигравам.

Като посредствен актьор на сцената, който иска да мине за знаменит.

- Добре – опитвам се да се усмихна, макар не много успешно, и вземам плика, - но за друг път да се разберем – не искам нищо…


вторник, март 01, 2011

Сергей Есенин

Досега знаех (така пише в дебелите книги), че има само един киномомент, уловил руския поет Сергей Есенин: по време на речта на Каменев при откриването на паметника на поета Колцов (Есенин е зад Каменев).



Оказа се обаче, че има и друг интересен киномомент: Сергей Есенин и Айседора Дънкан на парахода „Paris“ при пристигането им в Ню Йорк през 1922 година.



Жалко само, че кадрите са неми, иначе би било интересно да чуем "разговора" на двамата.

Защото е всеизвестен фактът, че Есенин не е знаел английски език, а Айседора Дънкан - руски.