СЛУЖБОМЕР

сряда, ноември 28, 2012

Чепаев

Грешка няма – не е Чапаев, а Чепаев.

Буквата „а“ вместо „е“ дължим на Дмитрий Фурманов.

Казват, че авторът на „Чапаев“ не само изкривил името на своя герой, но и истината за него, като го опростачил нарочно в книгата си - от една страна, за да придаде значимост на присъствието си до командира на 25-та дивизия, пред когото в действителност бледнеел, а от друга, вероятно за да отмъсти посмъртно на начдива, който не останал безразличен към красивата жена на своя политкомисар, при което тя не закъсняла да му отвърне със същото (това е една от причините Фурманов да напусне с жена си щаба на дивизията в Лбишченск и евентуално да не бъде убит при казашката атака на 5 септември 1919 г.).

Всъщност и Фурманов от своя страна не е Фурманов, а Фурман.

Но както и да е.

В историята на Руската гражданска война (1917-1923) най-много са ме интересували и продължават да ме интересуват трима души.

Оставям настрани кой за какво се е борил и какви идеи е изповядвал; става въпрос за наистина интересни исторически личности

Първият е адмирал Александър Колчак.


Трудно ми е да обясня това предпочитание.

Може би защото Колчак е бил освен всичко друго и полярен изследовател, а аз към полярните изследователи имам слабост още от ранно детство, когато прочетох една книга за Амундсен.

Вторият е Нестор Махно.


За него – колкото истини, толкова и легенди, как да не събуди интереса ми.

Пък и в характера му – доколкото схващам от прочетеното – има нещо, което ми напомня за мене самия, но няма да ви кажа кое точно.

И третият е Василий Чепаев.

За него пък легендите са кажи-речи повече от истините.

Само за смъртта му има четири различни версии.

Най-популярна е тази за гибелта му във водите на река Урал.

Нейната популярност пък дължим на филма "Чапаев" на братя Василеви (които всъщност не са братя, ако трябва да продължим с опровергаването на фамилиите!).

Този филм съм го гледал доста пъти, зная го почти наизуст.

Стар е, от 1934-та година, но е изключително свеж и находчив (с няколко международни престижни награди, между другото).

Динозаврите като мене сигурно помнят онази знаменита сцена, в която Чепаев обяснява на Елан военната тактика.


Или сцената с „психологическата атака“ на капелевците (тук се появява и картечарката Анка, но не онази от вицовете – тази е оса, опитай се само да я доближиш!).


А сега руснаците направиха 12-сериен филм за Чепаев – „Страсти по Чапай“ („Страсти по Чапаю“).

Малко лековат, не много претенциозен в играта на главния герой (може би защото търся равнището на Борис Бабочкин във филма на братя Василеви, без да го намирам), но иначе става за гледане, ако човек няма настроение за нещо от ранга на „Поляната с дивите ягоди“.

Вътре е напъхано всичко: и истини, и легенди, и откровени измишльотини, че даже и вицове.



Превод:

Пьотр Исаев: Кажи ми, Васил Иванич… ще можеш ли половин кофа самогон добър да изпиеш?

Василий Иванович: Ще мога, Петка… Пил съм…

Пьотр Исаев: А с три четвърти ще се справиш ли?

Василий Иванович: Ако е с хубаво мезе, ще мога…

Пьотр Исаев: Вярвам, вярвам, Васил Иванич. Друг да беше ми го казал, щях да го пратя на майната му. А на тебе ти вярвам… Ами с цяла кофа, Васил Иванич? Какво… ще се справиш ли?

Василий Иванович: Не… С цяла кофа, Петруха, само другарят Ленин ще се справи…

Пьотр Исаев: Прав си, Васил Иванич… Ето това е човечище…

вторник, ноември 27, 2012

Какво ще остане?

Едни ги изключват от СДС.

Други бягат оттам.

Все известни имена.

Какво ще остане накрая?

Една кабагайда.

И няколко по-малки гайди около нея.

А гайдата си е гайда, дори и когато е каба.

Трябва някой да я надува, за да свири.

Ако преправим стария виц: всички знаем и кой е надувачът…

понеделник, ноември 26, 2012

Всеки, който не е бос…

Ето с каква премъдрост ни ощастливи покрай доматения протест цар Тиква.


Да му благодарим следователно на Величеството за щастливия живот.

Всеки, който не е бос, да му целуне ръка.

А аз ще му я целуна два пъти.

Един път от благодарност, втори път – да поискам прошка за двата хвърлени домата.

Защото и някои приятели викат, че това било много неправилно…

неделя, ноември 25, 2012

По Парламента… с право мерене… огън!

Припомних си артилерийското минало.

Два доматени снаряда изстрелях по Парламента.

Тук Иван ме е увековечил за поколенията преди да атакувам (доматите са още в торбичката).


Някои, за разлика от мене, се бяха запасили солидно с муниции.


Имаше разнокалиблен зарзават.


Един симпатяга изкара тежката артилерия и във въздуха полетя тиква.


Очи и камери проследиха тиквената траектория.


Полицаи и демонстранти се държаха в общи линии коректно, провокатори нямаше (мярнаха се две качулки, но самите протестиращи ги напъдиха назад).


Беше много весело, честно да ви кажа…

петък, ноември 23, 2012

Събота, 24-ти

Който ме познава добре, знае, че не се включвам във фейсгрупи.

А когато някой ме включи в някоя група, не се сърдя за разлика от други приятели, а отивам на съответното място, натискам съответното бутонче и се измъквам от съответната група по терлици и во веки веков.

За „Томатина“ и „Доматена революция!“ обаче направих огромно изключение.

И съм вътре с двата крака, при това доброволно.


На 24-ти ми се очертава запълнена програма в София.

Първо, ще занеса фотоапарата на сервиз; да му видят светкавицата, че нещо ми играе номера.

След това ще присъствам на един семинар.

И накрая ще бъда пред Парламента в 17 часа.

Да метна и аз два домата.

Само дето няма да са гнили, защото как да ги мъкна такива чак от Ихтиман, пък и да ги разхождам из София цял ден!

Но мисля, че и с негнили ще зачета ползотворно участие, а свети Петър ще ми запише в тефтера си едно добро дело на 24-ти.

Не зная архангелите на Цецо дали ще са на същото мнение, но това най-малко ме интересува…

сряда, ноември 21, 2012

Я, колко полицаи!

Едно време имаше такъв въпрос.

Колко милиционери са необходими, за да завият една крушка?

Чакайте да видя какъв беше отговорът.

Значи – един, стъпил на маса, за да държи крушката, четирима да въртят масата с този, който е стъпил върху нея и така да се завива крушката, която той държи, двама да тичат около въртящата се маса в обратна посока, за да не им се завие свят на другите, които въртят масата, и на този, който държи крушката и също се върти заедно с масата, плюс още двама, за да пазят на вратата, та като дойде токът, да го хванат.

Общо девет, доколкото успях да пресметна, защото до пет мога да събирам безпроблемно, но оттам нагоре изпитвам известни затруднения.

А днес въпросът е друг.

Колко полицаи (които се различават от милиционерите толкова, колкото краставица от cucumber) са необходими, за да арестуват един бос поет?

Отговорът е всеизвестен и неоспорим, защото е проверен на практика.

Четиридесет!

Имало, викат някои, и джандари.

Комитата пък написа в твитъра, че полицаите не са използвали гранатомет.

Нищо, Комита, стават грешки.

Следващия път ще си поправят пропуска…

вторник, ноември 20, 2012

Един малък цитат

Избягвам да пиша печални неща.

Но смъртта на Борис Стругацки ме засегна дълбоко.

Братя Стругацки са част от моето далечно усмихнато минало.

Братя Стругацки са част от моето не толкова усмихнато настояще.

Не обичам обаче надгробните слова.

Вместо това – един малък цитат.

Краят на книгата "Пикник край пътя" („Пикник на обочине“, 1972 г.).

Той говори много повече.

„ЩАСТИЕ ЗА ВСИЧКИ, ДАРОМ, И НЕКА НИКОЙ ДА НЕ СИ ТРЪГНЕ ОБИДЕН!“

неделя, ноември 18, 2012

Къщата, която…

Сигурно сте чували онази английска детска песничка за къщата, която Джек построил.

Аз не съм я чувал, ама съм ѝ чел текста.

Първо, много отдавна, като авторизиран превод на Самуил Маршак.

В по-ново време, когато захванах да чета малко по малко на английски (за да не рекат другите, че съм много прост!) – прегледах и оригинала:

This is the house that Jack built.

This is the malt that lay in the house that Jack built.

This is the rat that ate the malt

That lay in the house that Jack built.

This is the cat that killed the rat

That ate the malt that lay in the house that Jack built.

This is the dog that worried the cat

That killed the rat that ate the malt

That lay in the house that Jack built….

И така нататък, много е дълга, който иска да я види – има я в Нета.

А това пък е къщата, която Боко построи:


Ще кажете: чакай, тук има две къщи!

И какво от това?

Той и Цецо имал шест къщи, ама вика, че не било вярно…

събота, ноември 17, 2012

Мръсен номер

Дали от корист са го направили това, дали от проклетия някаква – не зная.

Във всеки случай – лоши хора.

И безусловно - агенти на онази част от Европа (всичката без България), която ни завижда и за магистралите, и за залите, че дори и за мощите на свети Йоан.

Както и да е, но мръсен номер са му погодили на Тиквата.


А ключа със сигурност са хвърлили много надълбоко.

В Марианската падина...

петък, ноември 16, 2012

Да внимаваме

Във връзка с вчерашната публикация „Провокация на червените!“ получих следното писмо от господин Вени Марковски:

Г-н Николов,

Провокацията е на ГЕРБ, не на червените :)

Избирателите на Костов са подложени на постоянен тормоз, защото те за червените няма да гласуват, но за Бойко може и да се излъжат :)

Ако ми остане време, ще го погледна отблизо и ще напиша статия, но и вие можете да го направите, а аз ще я популяризирам. Тук ме цитират по темата. Това, което пишете, съвпада с моите наблюдения.

Кой знае, може пък господин Марковски да е прав и въпросът да не е толкова шеговит, колкото го интерпретирах аз.

Изобщо - трябва да имаме едно на ум, защото наистина не всичко е така анекдотично, както понякога изглежда.

Да внимаваме, пише го и в Евангелието…

четвъртък, ноември 15, 2012

Провокация на червените!

Напоследък нещата от живота все ми се асоциират с разни вицове и простотии от тоталитарно време.

Та имаше тогава една такава история.

Легнал Бай Ганю по корем на плажа и гледал щъкащата насам-натам по-добра половина на човечеството.

От полуразголената гледката обаче започнало да му расте „самочувствието“.

Расте и се забива надолу.

И понеже е надарен с огромно „самочувствие“ (най-огромното дори, тогава нямаше Бойко, да го засенчи), на другия ден американската преса излязла с крещящи заглавия на първа страница: „Провокация на червените! Х.. стърчи пред Белия дом!!“.

А през последните дни приятели ме алармират, че като отворят блога ми, получават съобщение за вирус.


Реших и аз да надникна там (да не мислите иначе, че си чета писанията – чукча писател, чукча не читател).

Бре, наистина – съобщение за зараза!

Ама като се зачетох по-внимателно за какво става дума, хукнах да успокоявам народа.

Провокация на червените! – викам на всички.

И наистина, я вижте какво пише: „В тази уеб страница е вмъкнато съдържание от www.dsb.bg (сайта на ДСБ – бел. П.Н.) – известен разпространител на злонамерен софтуер“.

Че костовистите са зли злодеи, това е едно на ръка.

Ама чак пък известни разпространители на „злонамерен софтуер“!

Истина, истина ви казвам – провокация на червените е, никакъв вирус няма…

сряда, ноември 14, 2012

Човек, достоен за уважение

Рекъл Емил Кабаиванов, че СДС няма да подкрепи вота на недоверие за цялостен провал на политиката на кабинета Борисов.

И като почнаха едни оплювки срещу него.

Че защо бе, байовци!

Нали той си е баш последователен в ролята, която му е дадена?

Нали точно затова трябваше да бъде катурнат Мартин Димитров?

За да дойде някой, който да залепи СДС към ГЕРБ като скат към морско дъно.

И ето го залепителят – Емил Кабаиванов.

Човекът просто си гледа работата, последователен е следователно в мисията си.

А мене в училище са ме учили, че последователните хора са за уважение.

Как тогава да не уважавам Кабата, а кажете ми?

Как да не го споменавам?

Та и майка му, и леля му, и цялата му родà…

вторник, ноември 13, 2012

„Момичето от Нагасаки“

Оригиналният текст е на Вера Инбер.

Същата Вера Инбер, която през 1946 година ще получи Сталинска награда за литература, после ще вземе участие в разправата с Борис Пастенрнак след излизането на „Доктор Живаго“ в Италия (1957 г.), но през 20-години на миналия век си играе на стихотворна екзотика и създава произведения, които по аршина на болшевишката критика не са нищо повече от сълзлива дребнобуржоазна упадъчност.

Както и да е, но скоро след създаването си съвсем непретенциозното стихотворение „Момичето от Нагасаки“ („Девушка из Нагасаки“, края на 20-те години на ХХ в.), под музиката на Пол-Марсел Русаков, придобива всенародна популярност, заемайки едно от първите места сред произведенията на руския градски фолклор.

Съответно – по законите на фолклора - търпи и някои промени: юнгата от оригинала се превръща в капитан (за по-голяма тежест може би), преправят се цели стихове, добавят се нови куплети (при различните изпълнителни – различен брой).

От многото интерпретации предлагам двете, които ми допадат най-много: на Джема Халид и на Владимир Висоцки, а накрая – за владеещите руски език – прилагам и оригиналния текст на Вера Инбер (за сравнение).


Той е капитан, роден е във Марсилия,

той обожава да спори, да шуми и да се бие,

той пуши със лула, пие най-силен ейл

и обича момиче от Нагасаки.

Тя има следи от проказа на ръцете,

тя има татуирани знаци

и всяка вечер жига в кръчмите

танцува момичето от Нагасаки.

Тя има такава малка гръд

и устни, устни алени като макове…

Заминава капитанът на далечен път

и обича момичето от Нагасаки.

Корали, алени като кръв,

и копринена блузка с цвят хаки,

и жарка, и страстна любов

носи той на момичето от Нагасаки.

Върна се капитанът отдалече

и разбра, че джентълмен със фрак

веднъж, замаян от хашиша,

заклал момичето от Нагасаки.

Тя има такава малка гръд

и устни, устни алени като макове…

Заминава капитанът на далечен път,

без да види момичето от Нагасаки.

ДЕВУШКА ИЗ НАГАСАКИ

(оригинальное стихотворение)

Он юнга, его родина – Марсель,

Он обожает пьянку, шум и драки.

Он курит трубку, пьет английский эль,

И любит девушку из Нагасаки.

У ней прекрасные зеленые глаза

И шелковая юбка цвета хаки.

И огненную джигу в кабаках

Танцует девушка из Нагасаки.

Янтарь, кораллы, алые как кровь,

И шелковую юбку цвета хаки,

И пылкую горячую любовь

Везет он девушке из Нагасаки.

Приехав, он спешит к ней, чуть дыша

И узнает, что господин во фраке,

Сегодня ночью, накурившись гашиша,

Зарезал девушку из Нагасаки.

понеделник, ноември 12, 2012

Майтапчийски работи


Тази снимка ми напомни един виц.

Някога, преди доста години на село, когато все още го нямало ТКЗС-то и моралът не бил станал партийна грижа, една жена я натиснал в сеното кумът ѝ.

- Леле, куме – викнала жената. – Недей така!

- Е-е, аз само на майтап, на майтап само – не се отказвал онзи.

А когато майтапът свършил, жената се обадила пак:

- Да знаеш, куме – голям майтапчия си!

- Може – рекъл скромно кумът, - ама и ти много носиш на майтап…

Та така и нашето положение днес.

Управниците ни – големи майтапчии.

А пък ние – носим на майтап, та еша си нямаме…

сряда, ноември 07, 2012

„Папурика“

Не бях чел нищо досега от японската фантастика.

Преди доста време си купих една книжка на Комацу Сакьо от руската книжарница срещу Съдебната палата, но така и не опрях до нея; и досега е нейде из библиотеката ми, затисната от още други книги, също така купени и непрочетени.

А иначе съм любител на фантастиката.

Затова се нахвърлих върху „Папурика“ (パプリカ, 1993 г.) на Цуцуи Ясутака доста лакомо (не превеждам заглавието, защото на български „Пиперка“ ми звучи тъпо, а „Чушка“ – още по-тъпо: никак не върви за прозвище на красиво момиче).

Книгата е интересна, макар че на някои места ми се стори провлачена, и разработва както темата за учения и неговото изобретение, което в ръцете на недобросъвестен човек може да се превърне в демонично оръжие, така и за фантоматиката (да си послужа с термина на Станислав Лем), която може да изведе човека от реалния свят и да го въведе в нереалния (сън, виртуална реалност), често с неблагоприятни за него последици.

Когато завърших четенето, се наградих и с анимационния филм на Кон Сатоши (2006 г.), направен по книгата и заслужаващ да му бъде обърнато внимание.

Целият филм с английски дублаж можете да видите ТУК, а от мене само тава:


понеделник, ноември 05, 2012

Нищо ново под небето

Ето ги бъдещите спасители на България, които щели да сложат край на прехода – учредителите на обединението, станало веднага популярно като коалиция „Ярешки“ (Яне-Марешки).


Както казваше бай Радой:

„Нашият девиз: гриз-гриз-гриз!

Малък и голям: хам-хам-хам!

Силен или слаб: хап-хап-хап!

Гений или паж: яж, яж, яж!!!

неделя, ноември 04, 2012

След двадесет и няколко години

Сигурно сте виждали онези сайтове, които предлагат да определят датата на смъртта ви.

Някога си играх с една такава програма.

Започнах да въвеждам какви ли не данни за себе си, с най-големи подробности, накрая се сетих, че само си губя времето, а се очертаваше да не свърша скоро (програмата беше на английски и трябваше да прескачам често до речника), затова зарязах заниманието и не стигнах до съдбовното събитие.

Сайтовете обаче са явно по-големи специалисти.

Не те въртят много и доста скоро определят кога ще облечеш дървеното пардесю.

Впрочем – не зная, изпробвах само един такъв сайт, по него съдя.

И ето какво излезе в края на краищата.


Не е чак толкова лоша перспектива.

А според едно друго „изследване“ по това долу-горе време ще изглеждам така:


Дали и тогава все още ще се заглеждам по младите булки?

Казват, че от рак и от мерак лечение няма…

събота, ноември 03, 2012

В очакване на Явор Колев

Във Фейса се появила нова група.

Групата се нарича „Снимай престъпник“.

Била в противовес на групата „Снимай полицай“.

А в нея участвал самият Явор Колев.

От което ми настръхнаха косите.

Сега съм в стресово състояние, гълтам транквиланти и чакам да изпълзи отнякъде безстрашният съкрушител на Читанката и да ме заснеме как тегля с µTorrent 3.1 четвъртия сезон на „Ancient Aliens“.

След което ще ме публикува в групата си.

Резил!

И то да имаше поне за какво.

А то заради извънземните на Ерих фон Деникен…

петък, ноември 02, 2012

Гръбнаци и тикви

"Пречупихме гръбнака на организираната престъпност" – осведоми ни Цецо в началото на февруари тази година.

"България е оазис на организираната престъпност" – осведоми ни същият този Цецо в началото на ноември същата тази година.

И въпросът, струва ми се, не е в Цецо, защото днешните управляващи (като вчерашните, по-вчерашните и по-по-…, връщайте лентата произволно назад, няма проблем!) никога не грешат.

Въпросът е в гръбнака на престъпността.

Даже и претрошен – нищо му няма.

С една дума – гръбнак и половина!

Не като моя, който макар че е цял-целеничък, нито оазиси ми вещае, нито нищо.

Вместо това - севлиевци ме викат за техния празник на тиквите, който щял да продължи цяла една седмица.

Благодаря, ама не сте оригинални!

В България вече цели три години е празник на тиквите...

четвъртък, ноември 01, 2012

1 ноември

Днес е Денят на Будителите.

Поклон пред делото им!


И – самият аз учител - бързам да добавя, че намирам тезата „днешни будители са българските учители“ за абсолютно фанфаронска.

Спорил съм с мнозина по този въпрос, безрезултатно.

В края на краищата, който има наглостта да се набутва до Ботьов, Левски и Софроний – да го прави.

Аз не искам, прекалено съм малък, както сочи даже и името ми.

Не омаловажавам, не подценявам труда на учителите, но всяка жаба трябва да си знае гьола.

А в ихтиманското читалище ще има празничен концерт.

И там няма да отида.

Не ми се слуша местните управници-еднодневки да поздравяват учителите, говорейки им за просвета и култура.

Все едно аз да поздравявам космонавти, говорейки им за овладяването на Космоса.

Няма да мързелувам през този ден, не.

Планирал съм да свърша някои неща.

И всичките - все свързани с работата ми в училище…