Отново японски филм, но не е нарочно – така ми се подредиха, и друг път се е случвало.
Филмът „Пролетен сняг“ (春の雪, 2005 г.) на режисьора Юкисада Исао е екранизация по едноименния роман на Юкио Мишима (1925-1970) – първа книга от тетралогията „Море на изобилието“.
От многопластовия роман филмът извежда на преден план преди всичко две основни теми.
За любовта, чието постигане не трябва да знае прегради (дори традиционни ценности) и средства (дори измама и шантаж).
И за смъртта, желана по японски, когато целта не е постигната (Мацугае умира физически – всъщност се самоубива, макар и не както повелява традицията, а Сатоко остава доброволно зад манастирските стени).
Трябва особено да благодарим на режисьора, че е пипал много фино и не е превърнал произведението си в лепнеща от сироп холивудска баклава.
Последните думи зад кадър звучат оптимистично, засягайки пътьом още една любима японска тема - за кръговрата в природата и живота:
„Когато се разтопи снегът, ще дойде пролетта. Разстоянието между нас е все по-близко. Падналият сняг ще се превърне в листенца на сакура. До следващата зима. Аз приемам благослова на нежните цветчета. Вярвам, че ще бъдем щастливи“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.