Мерки за засилване на революционната организация

Из записките на Ив. х. Николов (публикувани в „Илюстрация Илинден“, кн. 2-3, декември 1934 - януари 1935 г.)

Преобразувал от графичен формат с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Второто заседание на шестимата стана през м. януари 1894 г. Аз предложих да разширим революционната организация между интелигенцията в цяла Македония и, за да узнаем манталитета ѝ и настроението ѝ към освободителното дело, при среща да се повдига въпроса за политиката на Екзархията, както постъпих аз при избора на първите си другари, та ония, които се обявят благоприятно за екзархийската централистична политика да се считат за неблагонадеждни, а ония които бъдат за децентрализацията на църковно-училищното ни дело в Македония —за благонадеждни и да се посветят в революционната идея, като им се възложи всеки в района си да образува кръжок от изпитани и бойни другари. Предложението ми се прие и се възложи на П. п. Арсов да напише брошура под заглавие „Стамболовщината в Македония“. Брошурата отпечатах през ваканцията в София и, като се получи в Солун, бе пръсната до познати в цяла Македония. Резултатът от брошурата бе насърчителен. Много от учителите споделяха нашето гледище и такива биваха посвещавани в революционното дело и покръствани.

В едно следващо заседание решихме да основем в Солун неделно училище уж за неграмотни и малограмотни, където ще имаме възможности да изпитваме духа и гледищата на членовете и после да бъдат посветени в делото, та по тоя начин да се разшири солунския кръжок. За учители ръководители на неделното училище определихме Дамян Груев и Лазар Димитров. Този последният и Тане Мурджев бяха първите наши последователи в Солун. Програмата на неделното училище бе: малко четене и смятане, а повече четене и разказване за френската революция, за италианското обединение, за Гарибалди и пр. — въобще говорене върху въстания и революции. След като се уверихме, че сред солунското гражданство има почва за революционната идея, след двумесечно функциониране, неделното училище закрихме.

В същото заседание за председател на централния комитети избрахме д-р Хр. Татарчев, а за касиер — Дамян Груев. При избора на касиера всички настояваха такъв да бъда аз, но аз отказах, като им обясних, че като търговец книжар всички противници на революционната организация, каквито утре неминуемо ще се явят, ще почнати да ме обвиняват, че с комитетски пари върша търговия и чрез това ще искат да компрометират и мени лично, и организацията. Затова касиерството да е далеч от мене и подобни на мене търговци. Другарите ми схванаха добре доводите ми и касиерството се възложи на Д. Груев. За постоянно присъствие избрахме: д-р Хр. Татарчев, Д. Груев и аз. Но д-р Татарчев по това време беше си дали оставката от длъжността училищен лекар и беше останали в Солун на свободна практика, и, понеже отначало той нямаше достатъчна клиентела, то аз и Даме го освободихме от всеки дневни работи, за да може да тича по пациенти и си създаде по-голяма клиентела, та да може да остане в Солун и, следователно, в централния комитет. Главната работа на двамата ни беше да водим шифрованата кореспонденция с провинцията и да правим срещи с идващите от провинцията в Солун наши хора.

През Великденската ваканция на 1894 год. управлението на Солунската мъжка гимназия устрои увеселителен влак до гр. Сер. Двамата с Диме решихме да отидем в Сер, да се срещнем с Хр. Матов, тогава директор на Серското педагогическо училище, да го привлечем в редовете на революционната организация. След пристигането ни в Сер, в училищната канцелария Даме ме запозна с Матов и веднага почнахме разговор за революционната организация с предложение да влезе в нея и той. Дълго говорихме върху тая тема, но Матов не се съгласи да влезе в организацията, за да остане, навярно, верен на себе си, който при всяка първа среща даваше неизменния си отговор: „ще си помисля“. По-късно ние спечелихме за организацията в Сер учителя Благой Калейчев и книжаря Ат. Ников, та и в тоя гръцки център успяхме да създадем органи на организацията. Общо може да се каже, че още през 1894 год. ние имахме ядки и кръжоци почти във всички градове в Македония.

През м. август 1894 год. предстоеше да се освети новопостроената черква в гр. Ресен. Ние решихме да използваме тоя случай за организацията. Като наши представители за Ресен заминаха д-р Хр. Татарчев и Д. Груев, родом от Битолския вилает. Наредихме тържеството да бъде посетено от учители и интелигентни хора — посветени и непосветени в делото от съседните на Ресен градове (Битоля, Охрид, Прилеп и др.), като, след освещаването на черквата, нашите представители да свикат всички поканени учители и интелигентни гости на събрание, в което, като че за първи път да им се постави въпроса: време ли е да се заработи за освобождението на Македония и как да се работи в това направление. Посветените да кажат „да“, за да се повлияе на непосветените. В състоялото се събрание грамадното мнозинство от присъстващите се изказали, че е време да се заработи за освобождението на Македония и да се основе съответна организация. На противно мнение са били Н. Наумов и неколцина други. Събранието в Ресен имаше характер на сбирка на посветени и непосветени и не може да се таксува като събор конгрес.

Преди Великден 1894 г. предстоеше да се избере нов църковно-училищен казалийски (Солунски) общински съвет. Имайки предвид, че общината е важен център, отдето ще може да се действа чрез учителите, свещениците и първенците в селата за разширението на организацията, решихме да се кандидатираме. Нашата листа начело с д-р Хр. Татарчев получи 90% гласове. Опозицията оспори избора пред Екзархията, която утвърждаваше изборите, мотивирайки се, че ние спечелихме избора благодарение на голямата агитация, която сме проявили, и моли тоя избор да не бъде утвърден. Като последица на тая контестация новоизбраният съвет не бе утвърден в продължение на 10 месеци. След 10 месечно чакане вместо утвърждение от Екзархията се получи нов правилник, по силата на който требва да стават изборите за църковно-училищни казалийски съветници. Правилникът предвиждаше изборите да стават не чрез пряко гласоподаване, а чрез подгласници. Станалият и по новия правилник избор бе спечелен от нашата листа, начело на която стоеше д-р Хр. Татарчев. Това озлоби противниците на така наречената Екзархийска партия против нас.

В същите предвеликденски заседания на 1894 г. се реши да се обикаля провинцията и се влезе в непосредствен контакт с познати хора за разширение на организацията. Разпределихме си районите така: д-р Хр. Татарчев да пътува по линията Солун— Кукуш—Дойран; Даме Груев — по линията Солун—Воден—Битоля, а аз — Солун—Криволак—Градско—Велес—Скопие и то всеки на свои разноски. Д-р Хр. Татарчев и Д. Груев направиха няколко маршрути, а аз продължих до 1900 година. Обиколките ни дадоха отлични резултати. Посветените интелигентни сили разшириха кръжоците и почнаха да се основават такива и в по-малките градове и селата, отдето граждани търговци, пристигащи в Солун, почнаха да ме питат действително ли влизам в революционната организация. Така търговецът Янчев от Гевгели един ден през 1895 г. дойде при мен и ми казва: „Нашите учители ми казват за една работа, в която сте били и вие с д-р Татарчев. Истина ли е?“ Аз му отвърнах: „За революционната ли организация ме питаш?“ — Да! — отговори ми той. — Да! Вътре съм и аз“. Други път при мене идва кумановския търговец Сечков и ми задава същи въпроси, на когото отговорих също така и пр. Честите запитвания и задавания на разни въпроси ни накараха най-после да решим да се напише вътрешен правилник, какъвто през 1895 г. бе възложено на мене да го приготвя и изпратим в препис в по-важните центрове.

Предишни части от записките на Иван х. Николов: 1. Младежки революционни копнежи; 2. Дейността ми до 1893 година; 3. Основаването на ВМРО.