СЛУЖБОМЕР

четвъртък, август 11, 2016

Лекции по руска литература – брой 3

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части: НИКОЛАЙ ГОГОЛ – 1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3.

(Целият превод дотук – в „Библиотека на Павел Николов“)

4.

Може би е уместно да споменем тук макар и накратко за неговата майка, макар че, честно казано, на мене ми се повдига, когато чета литературни биографии, където майките са ловко предугадени от писмата на синовете им, а след това неизменно оказват влияние върху своите забележителни потомци. Смятало се, че тази нелепа, истерична, суеверна, свръхподозрителна и все пак с нещо привлекателна Мария Гогол е внушила на своя син страх от ада, който го измъчвал цял живот. Но сигурно е по-вярно да кажем, че майката и синът просто са били еднакви по темперамент и че нелепата провинциална дама, която дразнела своите приятели с твърдението, че локомотивите, параходите и прочее нововъведения са изобретени от сина ѝ Николай (а самия си син докарвала до ярост, намеквайки деликатно, че той е съчинителят на всяко току-що прочетено от нея пошло романче), ни изглежда, като читатели на Гогол, просто рожба на неговото въображение. Той така ясно съзнавал какъв лош литературен вкус има и така се възмущавал от това, че преувеличавала творческите му възможности, че като станал писател, никога не я посвещавал в своите литературни замисли, макар че в миналото искал от нея сведения за украинските обичаи и имена. Той се виждал рядко с нея през годините, когато укрепвал неговият гений. От писмата му неприятно лъхало хладно презрение към нейните умствени способности, доверчивост, неумение да води стопанските дела в имението, макар че в угода на самодоволното полурелигиозно състояние постоянно подчертавал своята синовна преданост и покорност - във всеки случай, докато бил млад, - обличайки това в рядко сантиментални и високопарни изрази. Да се чете кореспонденцията на Гогол е унило занимание, но ето това писмо сигурно е изключение (Трябвало да обясни на майка си своето внезапно заминаване и избрал за това повод, който можел да допадне на нейната романтична природа.)

Маминко!

Не зная какви чувства ще ви вълнуват, когато четете моето писмо; но зная само това, че вие ще бъдете спокойна. Искрено казано, струва ми се, че не съм ви доставил все още нито едно напълно истинско утешение. Простете, рядка, великодушна майко, на недостойния и досега ваш син.

Като намирам сили сега да ви пиша, не мога да разбера защо перото трепери в ръката ми, мислите като облаци ме притискат една след друга, като не дават една на друга място, и непонятна сила ги заставя и едновременно ги отблъсква да се излеят пред вас и да изкажат цялата дълбина на изтерзаната душа. Аз чувствам притискащата ме като справедливо наказание тежка десница на Всемогъщия; но как ужасно е това наказание! Безумен! изглежда искам да се противя на тези вечно немлъкващи желания на душата, които сам Бог е вложил в мене, като ме е претворил в ненаситна и бездействена жажда с разсеяността на света. Той ми показа пътя към чуждата земя, за да възпитава там своите страсти в тишина, в уединение, в шума на вечния труд и вечната дейност, за да се изкача сам по хлъзгавите стъпала на по-възвишено място, откъдето бих бил в състояние да разпръсквам блага и да работя за полза на света. И аз се осмелих да отхвърля тези божествени помисли и да се влача в тукашната столица между тези служители, пилеещи живота си така безплодно. Друго нещо е да се влачиш там, където всяка минута от живота не се губи даром, където всяка минута е богат запас от опит и знания. Но да изживееш там живота си, където пред тебе не се очертава съвършено нищо, където всички години, проведени в нищожни занятия, ще звучат като тежък упрек за душата. - Това е убийствено! Що за щастие е да дослужиш на 50 години до някакъв статски съветник, да получаваш заплата, едва стигаща да живееш прилично, и да нямаш сила да направиш добро на човечеството и за една копейка. Много са ми смешни тукашните млади хора: те крещят непрестанно, че съвсем не служат за чинове и не за това да получат нещо. Попитайте ги за какво служат? - самите те няма да са в състояние да кажат: така, за да не седят вкъщи, да не безделничат. Още по-глупави са тези, които оставят отдалечените провинции, където имат имоти и където биха могли да бъдат добри стопани и да са несравнимо по-полезни, или ако на един дворянин му е необходимо непременно да служи, да служат в своите провинции; но не, трябва да се завлекат в Петербург, където не стига, че получават почти нищо, но и колко още пари примъкват от дома си, които тук пръскат неусетно и в ужасно количество.

Въпреки всичко това аз реших, повече за ваша угода, да служа тук на всяка цена, но на Бог това не беше угодно. Навсякъде изцяло срещах само неуспехи и което е най-странно, там, където изобщо не би трябвало да се очакват. Хора, съвършено неспособни, без всякаква протекция получиха лесно това, което аз не можах да постигна с помощта на моите покровители; не беше ли явен тук над мене Божият промисъл? не ме ли наказваше видимо Бог с всичките тези неуспехи в намерение да ме насочи към истинския път? И какво? аз и тук упорствах, чаках цели месеци, няма ли да получа нещо. Накрая... какво ужасно наказание! По-отровно и по-жестоко от него не е имало за мене нищо друго на света. Не мога, нямам сили да напиша... Маминко! Най-скъпа маминко! Аз зная, само вие сте ми истински приятел. Но вярвате ли, и сега, когато мислите ми не са заети с това, и сега при напомняне неизразима мъка се врязва в сърцето ми. Само на вас мога да кажа... Вие знаете, че бях надарен с твърдост, даже рядка за един млад човек... Кой би могъл да очаква от мене подобна слабост. Но аз я видях... не, няма да кажа името ѝ... тя стои твърде високо за всеки, не само за мене. Бих я нарекъл ангел, но тази дума стои ниско и не подхожда за нея. Ангелът е същество, което няма нито добродетели, нито пороци, което няма характер, защото не е човек и живее с мислите си в самото небе. Но не, говоря глупости и не мога да я опиша. Това е божество, но леко облечено в човешки страсти. Лице, чийто поразителен блясък за един миг се запечатва в сърцето; очи, които пронизват бързо душата. Но тяхното сияние, изгарящо, преминаващо през всичко, не може да понесе нито един човек... О, ако ме бяхте погледнали тогава... наистина, аз умеех да крия себе си от всички, но скрих ли се от себе си? Адска тревога с възможни мъки кипеше в душата ми. О, какво жестоко състояние! Струва ми се, че ако за грешниците има приготвен ад, той не е така мъчителен. Не, това не беше любов... аз поне не съм чувал за такава любов... В порив на ярост и най-ужасни душевни терзания аз жадувах, кипях да се опия от един само поглед, само един поглед жадувах аз... Да я погледна още един път - ето че имаше едно единствено желание, нарастващо все по-силно и по-силно с неизразима отрова на мъката. С ужас се огледах и видях ужасното си състояние, всичко съвършено в света беше за мене тогава чуждо, животът и смъртта еднакво противни, и душата ми не можеше да даде отчет за своите явления. Видях, че трябва да избягам от самия себе си, ако исках да запазя живота си, да въдворя поне сянка на покой в своята изтерзана душа. В умиление познах невидимата Десница, която се грижи за мене, и благослових толкова отдавна определения ми път. Не, това същество, което Той ми изпрати да ме лиши от покой, да разстрои нестабилно създадения мой свят, не беше жена. Ако беше жена, с цялата сила на своите очарования не би могла да предизвика такива ужасни, неизразими впечатления. Това беше божество, от Него създадено, част от Него Самия. Но, за Бога, не питай как се нарича. Тя е твърде висока, висока.

И така - реших се. Но на какво, как да постъпя? Отиването в чужбина е толкова трудно, толкова много грижи! Но щом само се заех, за мое учудване, тръгна от добре по-добре, даже лесно получих пропуск. Една пречка имаше накрая за пари. Тук вече съвсем трябваше да се отчая. И изведнъж получавам полагащото за Опекунския съвет. Отидох веднага там и разбрах колко могат да ни дадат отсрочка с плащане на проценти; разбрах, че отсрочката е четири месеца след срока, като се изплащат пет рубли на хиляда във всеки месец на санкцията. Значи, чак до месец ноември ще чакат. Постъпка решителна, безразсъдна: но какво трябваше да направя?.. Всичките пари, предназначени за опекунския, оставих за себе си и сега мога решително да кажа: повече от вас няма да поискам. Само трудът и моето прилежание ще ме награждават. Що се отнася до това как да се върне тази сума, как да се внесе цялата, вие имате пълно право с даденото и приложеноо от мене пълномощно да продадете полагащото ми се имение, част или цялото, да го заложите, да го подарите и проч. и проч. Във всичко то зависи изцяло от вас. Исках да направя документ за продажба или дарение, но трябва да платя за една хартия триста рубли. Впрочем, вие и с пълномощното ще владеете като законен и пълен собственик.

Не се огорчавайте, добра, несравнима маминко! Този прелом ми е необходим. Това училище непременно ще ме промени: аз имам лош характер, непристоен и разглезен нрав (признавам си това от чисто сърце); леността и безжизненото ми присъствие тук непременно са ги утвърдили завинаги. Не, аз трябва да се поправя, да се преродя, да се оживя с нов живот, да разцъфна със силата на душата във вечен труд и дейност и ако не мога да бъда щастлив (не, аз никога няма да бъде щастлив за себе си. Това божествено същество изтръгна покоя от гърдите ми и се отдалечи от мене), в крайна сметка цял живот ще се посветя на щастието и благото на себеподобните си.

Не се ужасявайте от раздялата, ще отида наблизо: пътят ми сега води към Любек. Това е голям крайморски град в Германия, известен с търговските си връзки с целия свят. От Петерберг се намира на четири дена езда. Ще пътувам с параход и затова ще ми трябва още по-малко време. Писмата ви ще идват само с четири дена по-късно при мене. Докато това писмо дойде до вас, аз ще успея да ви напиша вече от Любек и да ви известя за адреса си, а дотогава, ако искате да ми пишете, можете да адресирате писмата до С.-Петербург, на името на негово благородие Николай Яковлевич Прокопович, в дома на Йохим, на "Болшая мешчанская". Що се отнася до нашата среща, след не по-малко от две или три години мога да бъда във вашата Василевка. Не забравяйте да изпратите паспорт на Еким, т. е. плакатен билет [5] (той не може да живее тук без регистрация), все така адресирайки го на името на Прокопович. Сега коленича пред страшните нозе на Всевишния с ходатайство и молба да запази драгоценните и свещени за вас години на вашия живот, да отвее от вас всичко, носещо ви горчивини и неудоволствия, и да ме изпълни със силата да заслужа истински вашата майчина благословия. Ваш предан син, любещ ви повече от всичко

Николай Гогол-Яновский.

Като ви поднасям най-чувствителна и неизразима благодарност за вашите драгоценни известия за малорусите, ви моля убедително да не изоставяте и занапред тези писма. В тишината на уединението готвя запас, който, докато не го обработя, няма да го пусна на бял свят, не обичам да бързам, а още повече да се занимавам повърхностно. Моля също, добра и несравнима маминко, да пишете по-четливо собствените имена и въобще разните малоруски названия. Моето съчинение, ако някога излезе, ще бъде на чужд език и затова още повече ми е нужна точност, за да не изкривя с неправилни наименования същественото име на нацията. Извинете, че и сега не преставам да ви безпокоя с подобни молби; но като зная с какво удоволствие ги слушате, се осмелявам да го направя. В замяна аз ще ви опиша бита и заниманията на добрите немци, духа на новото, странността и прелестта на още невидяното от мене и всичко, което ми направи силно впечатление. Благодаря също така чувствително на почтеннейшия Сава Кирилович. Моля го също така да изпрати малка приписка във вашето писмо.

Парите можете да адресирате направо до Опекунския съвет на импер<аторския> възпит<ателен> дом. Може да се просрочи чак до ноември, но е по-добре да ги получат в средата или началото на октомври. Не забравяйте: по пет рубли на хиляда в месеците на санкцията.

Моля ви също така най-покорно, ако ви се намерят някога пари, да изпратите на Данилевский 100 рубли. Взех от него една шуба за из път, също така малко бельо, за да не се нуждая от нещо. Адресът му е: Школа за гвардейски подпрапоршчичи до Синия мост.

Целувам хиляди пъти милите ми сестрици, Анинка и Лиза. За Бога, полагайте възможните грижи за възпитанието на Анинка; старайте се да ѝ дадете да разбира езици и всичко полезно. Предричам ви, че това удивително дете ще бъде гений, какъвто не сте виждали".

Цитирах цялото писмо, защото то прилича на вълнено чиле, чиито разноцветни нишки ще бъдат вплетени след това в по-нататъшните изказвания на Гогол. Преди всичко, какъвто и да е бил неговият любовен живот (доколкото е известно, в зрелите си години той проявявал пълно равнодушие към женския пол), ясно е, че намеците за "възвишено създание", за езическа богиня, по странна прищявка създадена от християнския Бог, са образец на витиевата и безсъвестна измислица. Като не говорим за това, че най-близките му приятели категорично твърдели, че нищо даже и отдалече приличащо на романтична драма Гогол никога не е преживявал, стилът на тази част от писмото противоречи до смях на прозаичната му цялост (скобата в един от абзаците подчертава нейния чужд характер) и авторът може да бъде заподозрян, че е преписал късче от някаква дребна повест, която е съчинявал, подражавайки на сладкоречивата белетристика от своето време. Пасажът за относителната безплодност и даже греховност на усилията да стане градски чиновник-стихоплетец, вместо да обработва земята, дадена от самия Бог на руските помешчици, предвещава идеите, които Гогол развива в своите "Избрани места от преписката с приятели"; това, че самият той мечтаел само и само да се раздели някак си с тази земя, още повече задълбочава абсурдността на писмото му. Призивът към провидението или, по-скоро, странната склонност (която споделя и майка му) да обяснява с Божията промисъл всеки свой каприз или случайно събитие, в които само той (или тя) усеща дух на святост, също е много характерна и показва каква наситена творческа фантазия (а поради това метафизически ограничена) е била религиозността на Гогол и колко малко е забелязвал така плашещия го дявол, когато той подтиквал ръката му с неуморно пишещото перо. Ние четем как, като е обсъдил от позицията на провидението порочната действителност на руския бюрократизъм, веднага прибягва към това провидение, за да потвърди собствената му измислица. Разбирайки, че отвращението от работата в кантора няма да е за майка му убедителен довод, и тя, като всяка провинциална дама от това време, уважава "колежкия асесор" по-малко от "колежкия съветник" (звания в китайската йерархия на тогавашна Русия), той измислил по-романтично обяснение за своето бягство. И намекнал (този намек майка му не разбрала), че предметът на неговата страст е знатна девица, може би даже дъщеря на действителен статски съветниек. Тази част от писмото, която е породена не само от фантазията, също е типична за Гогол. Като докладва спокойно на майка си, че е взел парите, които не са му принадлежали или, във всеки случай, не са били предназначени за негови лични нужди, и като ѝ предлага имущество, от което, както е знаел, тя никога няма да се възползва, Гогол се кълне тържествено, че повече няма да поиска от нея нито копейка, а след това все едно между другото моли за още сто рубли. В прехода от божествения към големия търговски град вече има това снижение, което тай така артистично използва в по-късните си произведения. Може би най-интересното в писмото е доводът, към който Гогол трескаво ще посяга при всеки решаващ етап от своя литературен живот: за да може "в тишината на уединението" да върши нещо важно за благото на "себеподобните", от които в реалния живот така странял, му е необходима обстановката на чужда страна, която и да е чужда страна.

На 13 август 1829 г., облечен в своя най-хубав син сюртук с медни копчета, той слязъл в Любек и веднага написал още едно писмо на майка си, в което посочва съвсем ново и също толкова измислено обяснение за своето заминаване от Петербург:

"Аз като че ли забравих да ви кажа главната причина, която ме накара да замина именно за Любек. През почти цялата пролет и лято в Петербург бях болен; сега, макар и да съм здрав, получих по цялото си лице и ръцете големи обриви. Лекарите казаха, че това е резултат от скрофулозата, че кръвта ми е много заразена, че трябва да пия кръвоочистителна отвара и ми предписаха за лечение баните в Травемюнде, малко градче на 18 версти от Любек..."

Той, както виждаме, забравил напълно своята предишна романтична измислица, но, за нещастие, не я забравила майка му. Съпоставяйки тайнствената страст и също толкова тайнствения обрив, почтената дама направила прибързан извод, че синът ѝ се е свързал със скъпа кокотка и е хванал венерическа болест. Като получил отговора на двете си писма, Гогол изпаднал в ужас. Той не един път още в живота си ще получи неочакван рязък отговор, когато е хвърлил не малко усилия, фантазия и красноречие, за да създаде лъжлива представа у своите адресати за някакво свое желание или намерение. Замисълът му не се увенчал с успех и вместо да признаят поредната му измислица или поне да я подложат на критика в нейните предели и в същия дух, ще получи за награда гневен век и негодувание. Колкото повече патос влага, колкото по-тържествен тон взема, колкото по-дълбоки са неговите чувства или в крайна сметка тези чувства, които ще изрази с най-набожен и раздразнителен стил, толкова по-силен и по-неочакван ще бъде полученият отпор. Той ще опъне всичките си платна на най-силиня вятър и изведнъж килът ще заскърца по каменистото дъно на чудовищното неразбиране. Отговорът на писмото от майка му, разбрала превратно версията, която така старателно подготвял (замисълът бил погубен от непредвиденото съпоставяне на двете му половини, защото нищо не дава в ръцете на дявола такова оръжие като удвояването на причините за по-голяма правдоподобност), е предвестник на недоумението, което ще изпита след няколко години, като разбере за отношението на приятелите си към възгледа му за задълженията на помешчиците или към намерението му да внесе анонимно литературните си хонорари за помощ на нуждаещи се студенти, вместо да плаща дълговете си на не по-малко нуждаещите се приятели. Като опровергава възмутено невярното тълкуване на своето писмо, той представя на майка си още една версия за своето заминаване от Петербург - биографите му виждат в нея намек за душевното му състояние след неуспеха на "Ханц Кюхелгартен".

"Ето ви моето признание: единствено гордите помисли на младостта, водещи началото си обаче от чист извор, от едното само пламенно желание да бъда полезен, без да съм ограничаван от благоразумието, ме завлякоха твърде далече".

Трудно е да се каже как е прекарал тези два месеца в чужбина (в Любек, Травемюнде и Хамбург). Един от биографите му даже твърди, че през това лято изобщо не е ходил в чужбина, а е останал в Петербург (също както няколко години по-късно Гогол лъжел майка си, която мислела, че синът ѝ е в Триест, макар че той вече се бил върнал в Москва). В писмата си Гогол някак си странно, като в сън, описва вида на Любек. Интересно е да се отбележи, че неговото описание на часовника на любекската катедрала ("Когато стане 12 часа, голяма мраморна фигура горе бие камбаната 12 пъти. Горе шумно се отваря врата; от нея излизат стройно един след друг 12 апостоли, с обикновен човешки ръст, пеят и всеки се покланя, когато минават край изваянието на Исус Христос...") легнало в основата на кошмара, който майка му видяла шест години по-късно; нещастията, които, както тя си въобразявала, са се случили с Николай, се смесили в съзнанието ѝ с фигурите на часовника и може би този сън, предсказващ страданията на сина ѝ в годините на неговата религиозна мания, не бил толкова лишен от смисъл. Аз обичам да следя странните очертания на сенките, паднали върху далечните житейски пътища, и бих дал много да разбера фамилията и занятието на безименния американец ("гражданин от Американските Щати", както се изразява Гогол), който заедно с швейцарска двойка, англичанин и индус (в угода на майка си той го превръща в "индийски набоб") обядвал в любекската гостилница, където младият дългонос московитянин в мрачно мълчание поглъщал своята храна. Ние често сънуваме нищо незначещи хора - случаен спътник или някаква личност, срещната преди много години. Можем да си представим как оттеглил се от работа бостънски предприемач разказва през 1875 г. на жена си, че е сънувал през нощта как с млад руснак или поляк, когото е срещнал много отдавна в Германия, купува от антикварния магазин часовник и везни.

5. Плакатен билет (плакатный билет) - паспорт, издаван в царска Русия на селянин. - бел. прев.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.