четвъртък, април 13, 2017

Стихотворение от Васил Левски

Неоснователно наричат това стихотворение на Дякона „автобиография“ (или „недовършена автобиография“), някои дори съчиняват истории, водейки се от него, което пък е пълен абсурд.

Стихотворението наистина съдържа елементи от житието на автора, но цялостният и внимателен прочит не дава основание да го определим като нещо различно от литературна творба – литературните образи (вземете само краткото, но много силно „засвирих с тръба, екна ми гора“) преобладават смазващо над автобиографичните и не оставят съмнение за какво всъщност става дума.

От това обаче произведението изобщо не губи, а напротив – погледнато като автобиография, то може да бъде определено единствено като изключително слабо, без някаква особена стойност, но като литература, носеща в себе си духа на героично-романтичната епоха (скиталчества, юначества, приключения), е твърде показателно и може да бъде оценено доста по-високо, въпреки че е написано от човек, който нито е поет, нито е претендирал някога да бъде такъв.

Който както желае, но моят съвет е да подходите към това произведение като към художествена литература, защото само тогава то ще ви открие своето истинско очарование.

(Павел Николов)

СТИХОТВОРЕНИЕ

Аз Васил Левски в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щях да съм турски и никакъв роб,

същото да гледам и на милия си род,

станах и отидох в Стара планина

за година време се аз разгледах

в Сърбия ходих и по Влашко скитах,

от нийде помощ за наша свобода.

Станах отидох в Стара планина

с вярна дружина, с Панайот войвода,

юнаци народни, техен аз байрактар.

За година време всичко разгледах,

което не знаех, войводата аз питах.

Главни друмища и тънки пътеки,

сега бележа - занапред нам леки.

Хубава гора, студена е и вода,

за наши жени и дребни деца.

Докато аз проходих в Стара планина,

турци поганци мене усетиха,

тежка потеря те си вдигнаха,

като скакалци по гора тръгнаха

и всичко Карлово обиколиха,

и по улици стража поставиха,

дано мен жив уловяха

или поне главата сдобиха.

Гламави турци, мръсни агарянци,

като от планина сли

от планината слизах, за Карлово отивах

с Тюрюмето Иван аз да се видя,

сам-самичък, окичен, въоръжен

с пушка белгийска и чифте пищови,

и остра сабя на мен блестяха.

През две, през три стражи си минах,

на четвъртата мене съзряха.

Потеглих пушка, извадих и сабя,

нисък ми дувар гръдобран беше,

страхопъзли турци веднага се пръснаха

от самичък аз, из очи щом ме видеха.

В зора то беше, в Карлово не влязох,

на къра останах в зелени мамули.

Кога бе вечер, промъкнах се аз

с работници хора кога идат от къра заедно и аз.

Няма Тюрюмето, уловен беше

и негова съдба с още един другар Тинко Пулев беше.

Във Видина запрени за три години,

тяхната съдба в друго уловени.

Нашите писма други посрещал,

всичко подробно все той разправял.

Станах да си ида пак при дружина,

дал ѝ бях дума кой ден ще стигна.

Ден и нощ вървях, едни цървули скъсах,

за да стигна само, както си казах.

Дадох и лозинка*: сечено дърво.

Като дойдох на място - няма ги там.

Засвирих с тръбата, екна ми гората,

никакъв отзив от моята дружина.

Повторих с тръбата, овчар се обади:

„Добър ден, юначе - тихо ми обади, -

да не си ти Левски байрактар,

с Панайот войвода, негов ти другар?“

Отговорих аз на старият овчар:

„Отде ти знаеш за Левски байрактар?“

„Виждам те, синко, на него приличаш,

както ми е казал същият войвода,

ако те видя, да ти обадя

как не са тук, а при Царска мандра.

Виждаш ли овчарите, там са наблизо.

под тях отдолу, малко по-ниско,

потеря има, да свириш недей,

тебдил** те ходят с юрушки*** дрехи“.

Заран То бе то заран рано и с пушка на рамо

за един-два часа стигнах аз тамо.

Посрещна ма стража, един наш другар.

„Добре дошъл – рече, - Левски, наш байрактар“.

Ето и дружина с Панайот войвода,

всички ми са радват и „добре дошъл“ ми казват.

*лозинка – условен знак, парола

**тебдил – маскиран, предрешен

***юрушки, от юрук – дума, с която по време на турското иго наричат у нас планинските пастири

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.