СЛУЖБОМЕР

събота, септември 09, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Джеймс Б. Съмнър (James B. Sumner)

19 ноември 1887 г. – 12 август 1955 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Джон Х. Нортроп и Уендъл М. Станли)

(За откриване на явлението ензимна кристализация.)

Американският биохимик Джеймс Батчелър Съмнър е роден в Кантон (щат Масачузетс), близо до Бостън, в семейството на Елизабет Ранд (Кели) и Чарлз Съмнър, преуспяващ фермер и собственик на памучна предачна фабрика, чиито предци емигрират в Бостън през 1636 г. Като завършва начално училище, Съмнър започва да учи в латинското училище в Роксбъри, където бързо губи интерес към всичките предмети с изключение на химията и физиката. Поради нещастен случай по време на лов се лишава на 17 години от лявата си ръка и въпреки че по рождение е левичар, дотолкова се научава да си служи с дясната, че не само пише, но и играе тенис, билярд, занимава се със стрелба по чинии.

Като решава да стане електроинженер, през 1906 г. Съмнър постъпва в Харвардския университет, но скоро се увлича от химията и през 1910 г. получава степента бакалавър в тази област. Когато завършва университета, той се заема със семейния бизнес и работи по 10 часа на ден във фабриката на чичо си. Това е, както ще си спомни по-късно, "мръсна и безинтересна работа" и след една година Съмнър приема с радост предложението да заеме временно длъжността професор по химия в колежа "Елисън" в Саквил (провинция Ню Брънзуик, Канада), макар че никога не е изпитвал склонност към преподавателска дейност.

За свое учудване, Съмнър открива, че изпитва удоволствие от "книжния живот" и след като изтича срокът на договора му в колежа, преподава известно време в Уорчестърския политехнически институт в Масачузетс, а през 1912 г. се връща в Харвард, за да допълни знанията си по химия и физиология. В медицинското училище на Харвардския университет той учи биохимия при Ото Фолин, който от самото начало прави всичко, за да убеди младия химик, че физическият недостатък няма да му попречи да направи кариера на изследовател. Скоро удивителната сръчност, която Съмнър проявява в практическата лабораторна работа, прави впечатление не дамо на Фолин, но и на всички останали. През 1913 г. Съмнър става магистър по природни науки, а през 1914 г. получава докторска степен, като защитава дисертация за образуването на карбамид в организма на животните. (Карбамидът е отработен продукт, който се образува в организма като резултат от белтъчния обмен.)

Като завършва медицинското училище на Харвардския университет, Съмнър заема длъжността асистент-професор по химия в медицинския колеж на университета "Корнел", който по това време се намира в Итака (щат Ню Йорк). През 1929 г. става там професор. Честолюбив изследовател, Съмнър иска "да изясни какво представлява животът, какво кара организмите да растат, защо изобщо всичко е кръговрат", както обяснява по-късно. Затова той си поставя задачата да отдели и да получи в чист вид фермент, като по такъв начин направи първата си крачка към определянето на химическия състав на това важно по онова време малко познато биологично съединение.

Ферментите са органични катализатори - вещества, които се изработват от живите клетки и регулират много химически процеси, произтичащи в живите клетки, каквато е например способността да се усвоява храната. По времето, когато Съмнър започва своите изследвания, химията на ферментите е все още тайна, макар да се изказват не малко предположение, че се състоят от протеини. Дори великият немски химик Рихард Вилстатер не успява да получи ферменти в чист вид и стига до извода, че ферментите не са протеини, а неизвестен още на науката вид съединения.

Още докато подготвя докторската си дисертация, Съмнър вече провежда опити с уретаза, растителен фермент, който участва в разлагането на карбамида. През 1916 г. е открита висока концентрация на уретаза в канавалията, тропическо бобово растение, чиято родина е Южна Америка. Съмнър се опитва да изолира фермента уретаза. Основавайки се на предположението, че тя е протеинов фермент, той отделя всичкия протеин, който успява да открие в големи количества в цветовете на канавалията, като използва за тази цел различни разтворители, филтри и методи за утаяване.

След девет години безуспешна работа Съмнър най-сетне отделя микроскопични протеинови кристали. Откритието му, публикувано през 1926 г., е посрещнато със скептицизъм и откровени насмешки. Особено критично се отнася към него Вилстатер със своите ученици, който твърди, че получените от Съмнър кристали съдържат само някакво незначително активно небелтъчно вещество. В продължение на следващите четири години Съмнър защитава своята гледна точка в серия статии, където привежда допълнителни експериментални данни в полза на предложената теория.

И едва през 1930 г., след като Съмнър се занимава в продължение на една година с изучаване на ферментите в Стокхолмския университет с Ханс фон Ойлер-Келпин, неговата теория най-сетне получава подкрепа от американския биохимик Джон Х. Нортроп. Нортроп заявява, че отначало е отделил в кристален вид фермента пепсин, а пет години по-късно - трипсин, фермент на панкреаса. Тези факти помагат да бъдат убедени биохимиците в белтъчната природа на ферментите, макар че някои от тях съдържат и небелтъчни вещества. Към 1946 г. са отделени и определени около тридесет фермента.

Една година след получаването на Нобеловата награда Съмнър е назначен за директор на новата лаборатория по химия на ферментите към университета "Корнел", където продължава своите изследвания и се нагърбва с тежка преподавателска работа. През 1915 г. Съмнър се жени за Берта Луиз Рикетс, семейството има пет деца, но двамата се развеждат през 1930 г. На следващата година той се жени отново. Негова избраница става Агнес Паулина Ландквист от Швеция. С нея Съмнър се развежда през 1943 г. През същата година се жени за Мери Морисън Бейър. Съпрузите имат две деца.

Не винаги търпелив, но много трудолюбив преподавател, Съмнър печели уважението на студентите си с това, че не щади себе си в работата. "Основното, на което смятам, че трябва да науча студентите - казва той веднъж - е да събудя у тях любопитство към околния свят, стремеж да опознаят този свят, като се ръководят от една-единствена пътеводна звезда - истината". Съмнър се увлича от тенис, минава за отличен играч. Страстен любител на пешеходните походи, той се занимава с фотография, обича да готви, да учи чужди езици. Скоро след като подава оставка от университета "Корнел" през 1955 г., се разболява и умира от рак в Бъфало (щат Ню Йорк).

Сред многото награди, с които е ученият удостоен, е медалът Шеел на Шведското химическо дружество (1937 г.). Член е на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, а също така на Дружеството за експериментална биология и медицина.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/sumner.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.