СЛУЖБОМЕР

петък, април 06, 2018

Изкуството да оскърбяваш

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА" [1]

Моля да отбележите, че аз не призовавам към нищо. Нещо повече, не бих искал някой да споделя моите възгледи. Масовото трябва да остане масово, а детайлното – детайлно. Има съвкупност от представи, която в никакъв случай не трябва да става общоприета.

В този конспект наслагах най-различни фрагменти от моите лекции. Тяхната генерална тема е абсолютното свободомислие и, като следствие, майсторството на публицистиката. А то понякога се нуждае от доста екзотични илюстрации. Естествено, като такива аз използвам теми и образи, които са най-разбираеми за моите слушатели.

Защо е нужно абсолютното свободомислие? Разбира се, то не е цел, макар че понякога позволява да се наслаждаваш на неоглупяването. То е инструмент, без който няма смисъл да се занимаваш нито с публицистика, нито с наука.

Политиката е била, е и ще бъде прекрасен материал за изработване на подигравателни навици. Особено е подходяща за това политическата реалност в Руската федерация. Тя е толкова сочна и маразматична, че е трудно да си представиш по-добър тренажор. Разбира се, хулиганската волност за отношение към нея идва само тогава, когато сте напълно свободни от всякакви политически възгледи.

И така, да разгледаме събитията през последния месец.

Националната ерекция, която Кремъл предизвикваше толкова дълго, най-сетне се състоя. Едновременно с това възникна и въпросът за по-нататъшното ѝ използване.

Но!

Приемащият орган в Сирия се оказа нищожно малък, в Донбас - миниран, а дяволското НАТО успя да нахлузи на Прибалтика девствен пояс. Резервният вариант с Беларус също се провали. Там всичко се оказа така здраво натъпкано с картофи, че нямаше къде да се навре надървеното руско величие. Какво да се прави сега с тази ерекция, никой не знае. Рано или късно на Кремъл ще му се наложи отново да трака с зъби по чашата [2], напомняйки на „братята и сестрите“ за вълшебните възможности на дланите.

Този гаден момент наближава. На публиката ѝ домъчня за държавност, иначе казано – за фронтове, за изтезания, за купони. Тя иска вериги и камшик. А Кремъл не разполага с тях в промишлено количество. Освен шоуто „ходещи мъртъвци“ няма какво да предложи на населението.

Както мракобесните, така и либералните аналитици са страшно обезпокоени. Те си миришат един на друг прес-изпражненията и с папагалска настойчивост диагностицират у опонентите си „фашистки вирус“, „революция“ и „русофобия“. Те са все разплакани, все нещо ги боли. Катафалки биха украсили пейзажа, разбира се, но, за съжаление, никой от аналитиците не е все още умрял от болка за отечеството.

Те хленчат, но са съгласни да бъдат и занапред едни от малките чудовища върху дивото платно на Русия. Уви, никой не иска да се дистанцира и да види чумното очарование на положението. Те не могат да възприемат страната като грандиозен анатомичен театър, където на столовете са седнали готови за препариране смисли и редки същности.

Аналитиците сами са си замъглили мозъците със своя плач за „отечеството“, „народа“, „морала“, etc. Тази обременености са, разбира се, мили, но именно те лишават от възможността да се мисли ясно. Именно от тях трябва да се избавим най-напред. Впрочем, както и от всякакви политически възгледи и пристрастия. Публицистът, натоварен с въпросните понятия, прилича на анатом, който отива в операционната зала не да реже, а да ридае.

По-добре е да нямаш никаква родина, отколкото да култивираш като такава някакво сметище. Просто защото „се е случило така“ и защото ни е „майка“. Не трябва да се търпи една побъркана старица, която души внуците си и пали пердетата. Едно завъртане на глобуса свидетелства, че изборът на възможно „родини“ е доста голям. (Разбира се, това не се отнася за тези случаи, когато в перспектива се очертава много голямо наследство. Тогава човек може да изтърпи даже пердетата.)

* * *

За „народа“ трябва да се забрави, както и за уважението към неговия „избор“.

Това, че тези, които гледат „Битки на екстрасенсите“ [3], викат „Крим наш!“ и изпиват милиарди бутилки водка са си избрали кумири, не трябва да ни задължава с нищо. Политическите предпочитания на тази публика имат същата стойност като техните интелектуални и културни пристрастия (иначе казано – нулева). Понятието „народ“ е само част от примитивната агитация, съчинена от режима. Както поповите говорят от името на „бога“, така и режимът говори от името на „народа“. А споменаването от властите на това хлъзгаво понятие означава само за това, че те залагат на най-примитивните свойства на населението.

* * *

С други думи, не трябва никога да пропускаме възможността да се подиграем с властта. За това може да се използва всеки предлог, ако няма такъв, следва да се създаде. А изтриването на краката в различните светини е най-важна част от професията на публициста. Впрочем, разнообразието от светини задължава и да имаме разнообразни подметки. Повечето светини са отровни и изискват здрави протектори на обувките.

За съжаление, закон на Руската федерация ни лиши от прекрасната възможност да оскърбяваме чувствата на вярващите. Но останаха още много всякакви „сакралности“, които по своята глупост изобщо не отстъпват на религията. Например традициите, идеологиите и патриотизмът.

При това не трябва да се страхуваме, че ще сринем нечии убеждения. Истинският патриот няма да се откаже никога от вярата си, че в шапката на фокусника живеят зайци.

* * *

Между другото.

Качеството мислене може да има и пряк практически смисъл. Да си спомним Джереми Бентъм. Този дързък за времето си мислител бил мумифициран. Ковчегът с неговите останки бил поставен в хола на Лондонския университетски колеж. Но с времето около мощите на Бентъм започнали да се случват загадъчни събития. Капакът на ковчега се оказвал на сутринта отместен. През нощта в хола се трошало стъкло и се разнасяли странни звуци.

Разбрало се, че един от лаборантите, г-н Мил, свикнал да събира „нещо като масло, изтичащо от главата на Бентъм“. Г-н Мил пояснил, че въпросната субстанция подхожда най-добре за смазка на лабораторните хронометри. Редица опити потвърдили, че „маслото“ наистина няма никаква конкуренция.

Разбира се, предположението за връзка между интелекта на Бентъм и качеството на смазката за хронометрите е абсолютна глупост. Но, като всяка глупост, дадената история може да послужи за прекрасна алегория на това как главата на учения служи на науката.

* * *

Понякога има реплики от аудиторията.

По-специално беше зададен въпрос кое произведение на художествената литература ми е повлияло в детството.

Отговорих честно, че най-вече „Престъпление и наказание“, което ме уговориха да прочета (по диагонал). Бях малък и още не можех да се защитавам от всичките тези вторични суровини.

Но от тази книга определена полза все пак имаше. Усвоих добре, че като извършиш някое голямо безобразие, никога не трябва да се измъчваш. Именно „угризенията на съвестта“ водят най-често до разобличаване. Те променят съществено поведението и като резултат ни изправят пред „провал“.

1. “Ерарта“ – музей на съвременното изкуство в Санкт Петербург.

2. На 3 юли 1941 година, когато руските войски отстъпват повсеместно под напора на германската армия, Сталин произнася реч по радиото, по време на която пие вода и в ефир се чува как потракват зъбите му по чашата - ръката на Вожда трепери (бел. прев.).

3. "Битки на екстрасенсите" - долнопробно руско телевизионно шоу, което внушава на зрителите, че реално съществуват паранормални явления (бел. прев.).

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.