СЛУЖБОМЕР

петък, октомври 20, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 7

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6.

Виктор Шулман

Когато след идването ми в Америка видях за първи път във вестника огромна тъпа муцуна, която от пръв поглед те кара да започнеш върху нея (муцуната) сеитба по квадратно-гнездовия метод, не се усъмних, че отдолу ще има надпис "Обезвредете престъпника". Оказа се, че муцуната е поместена в анонс за предстоящ концерт на Виктор Шулман. Като изпреваря събитията, ще кажа, че можах да видя в Израел едно представление на Шулман и както казват одеситите, това беше нещо особено. Чувал съм различна мелодика на речка - одеска, кавказка, украинска, средноазиатска, но мелодиката на Шулмановата реч... Ще се опитам да я предам, като използвам препинателни знаци, но това трябва да се чуе. След обявлението "Сега ще ви изпея една песен от втората страна на седмата ми плоча" Шулман пее песента, в която има такива думи: "Но ако, лельо, си живеехме в Русия, и тук със тебе, лельо, също си живеем". Това звучеше така:

- Но ако леля (не обръщението "ако, лельо" [1], а нещо повествователно, свързано с лелята, нещо като "но ако леля готви добре") - и когато публиката чака разказ за лелята, гласът на Шулман се снижава до тайнствен шепот и той бъбри непонятно:

- Живеехме в Русия - гласът на артиста укрепва, в него се появява комсомолски плам и той изкрещява лозунг:

- И тук със тебе - леля! (какво означава: "тук със тебе - леля?" - не разбира зрителят. "Двамата ли сте леля? Тя и там, и тук е леля, а ти?")

- Също. (Странно, но точка) - настоява на своето Шулман. И след пауза:

- Си живеем.

Такава ми ти актьорска работа.

Виктор Шулман (1946-2016)

Подразбира се, че Шулман е еврейска фамилия, но аз не се съмнявам, че е псевдоним: на фона му Симон Петлюра изглежда като благовиден патриархален градски евреин [2].

След смъртта на знаменития импресарио Сол Юрек Шулман реши да вземе нещата в свои ръце, но за разлика от Юрек се дразнеше страшно много от това да плаща на артистите някакви пари и се опитваше да избегне това по всякакъв възможен начин. Крайно не обичаше артистите, които не успяваше да измами; така, между другото, говореше безкрайни гадости за Володя Висоцкий, който, предупреден предварително, поиска да му се плаща преди излизането на сцената за всеки концерт, а не след края на гастролите. Скоро след моето пристигане Шулман ми позвъни и ми предложи гастроли - 80 долара на концерт плюс храната. Изкушавах се да го попитам: "А друг хуй не щеш ли?", но се ограничих с това, че казах: "Сори, но не ям боклуци и плащам на един сценичен работник не 80, а 200 долара". Шулман веднага започна да се занимава с дребни гадости, пречеше ми да организирам концерти, блокираше залите и т. н. По-късно отидох все пак с Шулман в Израел - исках много да видя тази страна, а нямах никакви връзки там и това се оказа голяма грешка: помня, че се прецаках с парите, а плюс това ми откраднаха целия реквизит. За реквизита отговаряше Шулман, но...

Шулман казваше, че е завършил две консерватории (да оставим, че това е невъзможно - с диплома от едната консерватория във втората просто няма да ти приемат документите, но и защо е необходимо?) - московсковската и свердловската, но когато му дадох нотите на куплетите, които пее Буба Касторский [3], той ги сложи настрани и каза: "По-добре ми ги изпей - аз съм слухар". В действителност петолинието за Шулман се асоциира с място, където складират нотите, а хармонията - със саратовска хармоника. Администраторът Павел Леонидов посвети на Шулман епиграма:

Виктор Шулман милион

сбра. Живее край морето,

защото е завършел той

две консерватории. [4]

Когато живеех в Москва, очарователната жена и великолепна актриса Аросева ме попита има ли смисъл да се свърже с Виктор Шулман за няколко концерта.

- Несъмнено - отвърнах аз. - Ако искаш да се самоубиеш, но не ти достига воля. Нито един артист не се е върнал досега жив от пътешествие с Шулман.

Дълго време не бях чувал нищо за Шулман и неотдавна в средите на творческата имиграция се разнесе радостна вест: Шулман е довел на гастроли цирк, но гастролите се провалили, защото мечката ухапала Шулман по задника. Уви, радостта беше преждевременна - стана ясно, че не мечката Шулман, а Шулман, когато мечката, като не искала да разговаря с него, му обърнала демонстративно гръб, ухапал мечката по задника и на мечката и досега ѝ бият инжекции против бяс.

БЕЛЕЖКИ

1. В руски език няма звателна форма и думите "леля" и "лельо" са еднакви - "тётя" и "тётя". Смисълът се различава в устната реч интонационно, а в писмената - пунктуационно (като обръщение се отделя със запетаи).

2. Украинският политик Симон Васильович Петлюра (1879-1926) е известен с твърдия си атисемитизъм.

3. Куплетистът Буба Касторский е герой от съветския филм "Неуловимите отмъстители", изигран от Борис Сичкин и донесъл му широка популярност.

4. В оригинал: "Виктор Шульман миллион / Сгреб. Живет на взморье / Потому что кончил он / В две консерватории".

(Слeдва)

четвъртък, октомври 19, 2017

Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 53. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЕИЗВЕСТЕН ЧАСТЕН КОМИТЕТ - 24 МАРТ 1872 ГОДИНА

1872, 24 март, Бълг.[арско]

Братя членове!

Разписа се за представителите по всичките частни комитети [1] ... днес след 12 дни да тръгва за във Влашко през където [2] ... за полезно, това и вие ще направите с белеш ... то така: „Братя представители, упълномощя ... на одраното късче книга, да гласоподава за нас, и е ... с по-толкова и толкова способни юнаци да носят ..., които се намират, и еди колко за войводи... във всичките ... се намира и еди колко си оръжие, толкова гладки пушки, ата ... не ти още откога и от кого ви е подарена най-напред ра ..., и вие как сте му приели, и сега какви сте, и кога какво ... писано от Централния комитет. Срещали ли сте нещо недобро по ва ... В упълномощението на представителя няма да ... тому, нито откъде идва, а за уверението му ... ще носи книга, и аз като го поискам той трябва да ми го ... съединена с другата половина ще се разбере откъде е. Когото изберете за представител, дайте му 3 ... писмо с одраната книжка, в него е написана неговата ..., докато отиде и да се върне. За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири ...

--------------------------------------------

1. Оповести по всички частни комитети да си изберат представители.

2. През където намери за по-лесно.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, октомври 18, 2017

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 6

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5.

Понякога сънувах кошмари: уж съм отново в Москва, но заедно с това съм някак си емигрирал, за което засега никой не знае, но като разберат... Накратко казано, бях в положението на героя на Илф и Петров, който сънува съветската власт с нейните градски, областни партийни комитети и техните представители. Веднъж на сън чух "Интернационала". Изтръпнах, опитах се да прогоня кошмарната песничка, но пеенето ставаше все по-силно и аз разбрах, че това е наяве, че "ще сринем стария гнил строй" и "който бил е нищо, ще стане всичко"... Под този застрашителен текст излязох на улицата и видях, че целият парк отсреща гъмжи от хора с червени знамена, има трибуна, от която някакъв мрачен тип с горящ поглед разобличава пороците на капитализма, а тълпата дресирани идиоти го аплодира бурно. След мрачния тип на трибуната се качи девойка с бяла униформа, оплака се от тежкия живот на медицинските сестри в Италия, поиска да дават на италианските медицински сестри безплатно месо, масло, мляко и хляб, както дават на съветските им колежки и накрая разгъна плакат: "Искаме да живеем така, както живеят медицинските сестри в Съветския съюз". Приближих се и казах, че в Съветския съюз медицинските сестри член без сол дояждат... [1]

- И добре правят - отвърна сериозно тя. - Да се яде сол е вредно.

Изпратих ѝ въздушна целувка.

В Италия ходех по юга и севера като екскурзовод с имигрантите. За разлика от другите професионални екскурзоводи нямах никакво понятие от тази дисциплина и ръсех безпросветно пълни глупости от типа на това, че вулканът Везувий носи името на един стар евреин, който изобщо не успял да заживее като хората с една стара курва Помпея; накрая Везувий се разсърдил, а на Помпея ѝ се скапало здравето.

Разбрах, че на имигрантите им трябва именно това, те се смееха от душа и предпочитаха именно моите екскурзии. В пътуванията ни по юга особено популярен беше Неапол заради намиращия се там битпазар, където имигрантите продаваха фотоапарати, часовници, самовари, матрьошки и прочее донесени боклуци. Сред тях се открояваше един дребничък евреин, който ходеше важно с една табла, върху която бяха наредени ножчета за бръснене "Нева" и съветски презервативи. С ножчетата за бръснене "Нема" можеше да се реже само вода, а със съветския презерватив получаваш удоволствие само когато се скъса, което, слава богу, се случва много често, но въпреки това той не можеше да се отърве от купувачи.

Явно купувачите, като имаха предвид пълното отсъствие на функционалност в посочените предмети, не се съмняваха, че пред тях се намират ценни произведения на абстрактното изкуство.

На 17 август 1979 година излетяхме за Ню Йорк. В самолета влязох в радиокабината и, като се обърнах към имигрантите, казах, че има лента със запис на Леонид Илич Брежнев и след това с гласа на Брежнев пожелах на всички щастие и успех на американска земя. Мислех, че всички ще оценят шегата, но като се върнах в салона, видях разчувствани лица:

- Какъв мил човек е все пак, не ни се сърди, а напротив - пожелава ни щастие.

Не исках да ги разочаровам и мнозина все още вярват, че Леонид Илич Брежнев им е пожелал успех.

И ето че съм в Ню Йорк. Живея в най-престижния район - нито един бял. В Америка има богати хора и хора, които живеят зад чертата на бедността, а аз живея на чертата, нито там, нито отсам - и се чувствам прекрасно. Богатите окачат по вратите си сто катинара и въпреки това ги грабят, а аз държа вратата си отворена: може да влязат крадци и по недоглеждане да оставят нещо.

БЕЛЕЖКИ

1. Руският израз "член (хуй) без соли доедать" означава "намирам се в крайна бедност".

(Слeдва)

вторник, октомври 17, 2017

Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 52. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8049. Арх. т. I. № 27, стр. 56.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ - 28 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 28 февруари. На къра в Тракия

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейманооглу Даут [1]

Явете на Бочукооглу [2], Дервишооглу Мехмет-Кърджала [3], от вас или от Хасан Касан [4] да бъде приготвен представителят от тия места - по един - без друго, пък от всички други места да дадат препоръките си там (от всяко място пълномощно писмо [за] когото изберат). На представителите за разноските им трябва да им дадат не по-малко от 10 турски лири; след 15-20 дни ще им известим да тръгват. Побързайте и явете на всички познати ви места. С приносящия ви ще ни явите как сте направили - той ще почака, докато предложите речените ни места и вземете отговора им. [5]

Ас. Дер. Кърджала

--------------------------------------------

1. Орхание.

2. Етрополе.

3. Тетевен.

4. Правец или Гложене.

5. С ръката на Левски е отбелязано на обратната страница: „Копие на ЧК (частните комитети) от 28 февруари 1872. От А. Дер. Кърджала.“ Това ще рече: всяко друго от означените места, освен Орхание, трябва да получи копие.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, октомври 16, 2017

Русия и НАТО – отношения без бъдеще

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Моето далечно съветско детство съвпадна с поредния изблик на антиНАТОвската пропаганда – вестниците и списанията пъстрееха от карикатури и статии за това как НАТО иска да завземе Страната на съветите и да погуби съветската народна демокрация. Точно така я наричаха – „народна демокрация“, със съветско разстройство на речта, по силата на което по-късно Генералният секретар на ЦК на КПСС, „нашият скъп“ Леонид Илич, каза, че „икономиката трябва да бъде икономична“. Та беше това по времето на предотвратената по чудо Карибска криза и на задаващата се афганска. От моя град до афганската граница имаше около 450 километра, затова всички транспортни самолети, които летяха да помагат на афганците, „избрали социализма“, минаваха точно над него. Ние вдигахме глави към небето и виждахме стотици бучащи от напрежение самолети, които отнасяха парите на съветските хора за една чужда война.

Като ученици, а след това като студенти разглеждахме карикатурите в „Крокодил“, където маестрото на съветската сатира Борис Ефимов публикуваше във всеки брой нови рисунки – задължителният със смокинг и цилиндър капиталист върти глобуса или движи изкривен пръст по картата, за да покаже маршрутите, по които империалистическото НАТО ще завоюва свободолюбивите социалистически страни. Тогава не знаехме как, защо и от кого е създадено НАТО, ние наистина ни поразяваше това колко са кръвожадни плановете на капиталистите, желаещи да завземат нашата невероятно щастлива съветска страна, в която тогава не знаехме какво е дъвка и джинси, но се гордеехме с брезентовите ботуши и сандалите на ленинградската фабрика „Скороход“. И мнозина смятаха, че ни пречи да живеем именно НАТО, а не съветският Държавен план, КПСС, комсомолът и придобитото през десетилетията на съветската власт смачкано състояние на населението.

Не е лесно да се обясни на днешните млади хора какво е съветска пропаганда: от една страна денонощно ти втълпяват, че няма по-щастлива страна на света, и когато успяваш да издържиш на опашката и да си купиш килограм вонящи кренвирши, започваш да вярваш, че някъде там във Франция или Англия не всички могат да си купят кренвирши, а ако стигнат до продавача, получават не цял килограм, а половин килограм най-вонящи френски кренвирши, произведени в месокомбината „Жана д`Арк“. От друга страна, трябваше да мразим всички – китайците, защото са „ревизионисти“, югославяните, защото са ни предали, но повече от всичко бяхме длъжни да мразим НАТО. От страниците на вестниците и списанията, от екраните на телевизорите и кината, от рупорите на радиото всеки ден ни казваха, че НАТО е нещо като огромно чудовище, което чатка със зъби, изпуска смрадлив дим от огнената си паст и точи ноктите си, за да ни погуби до един.

Някъде към средата на 70-те години заедно с вестникарските и телевизионните „плашила“ в Съветския съюз започнаха да проникват идеологически подривни материали – дъвки, цигари, джинси, „тави“ – винилови плочи с рок и джаз, списания, видеокасети. Преди ги носеха работещите в посолствата, но сега НАТО започна да прониква ако не във всеки дом, то в съзнанието на много хора, решили да сменят разтегателния бонбон „Тузик“ с дъвката „Huba Bubba“. Съветската пропаганда започна да публикува карикатури и статии за тузарите, предаващи съветския начин на живот и залитащи по дрънкулки, чужди на тези, които се борят за комунистическите идеали. И тогава започваше да ни става ясно, че НАТО се състои от вкусните, непроизвеждащи се в СССР продукти и красиви неща, които могат да се купят само от спекулантите.

Към края на 80-те години не че обикнахме НАТО, но всички съветски хора разбираха, че „крачетата на Буш“, дебеличките пилешки крачета (внасяни от САЩ по силата на споразумение между Михаил Горбачов и Джордж Буш – бел. П. Н.), са също оттам – от НАТО. Че празните рафтове на магазините са резултат от санкциите, в които има пръст НАТО, не пряко, не с решение на съвета на министрите на отбраната или на външните работи, а на ръководствата на страните основателки на НАТО. Постепенно карикатурният чичо Сам с цилиндър и жилетка от американския флаг започна да присъства в почти всеки дом: тогава американците не само доставяха пилешко месо за гладния Съветски съюз, а след това и за независима Русия, но и плащаха производството му на руска територия.

Част от руснаците са израснали с НАТОвското пилешко месо, което им доставяха почти десет години и им го доставят до ден днешен. Още от първите дни на независимостта на Русия НАТО започна да присъства във всеки дом – за всички станаха достъпни джинсите и дори да бяха шити във Виетнам или в Тайланд, те бяха американски символ, обгръщащ облите задни части на руските девойки и превръщащ се в предмет на гордост за момците от бившите колхози. А след това кината се напълниха с холивудски филми, по телевизията разреждаха Зикина и Кобзон с Майкъл Джексън и Мадона, почти всички ходеха с маратонки, дори и да бяха лепени в Ереван. НАТО беше по тялото на почти всеки млад човек, купил си тениска с нарисуван орел или американското знаме.

Съветската пропаганда, която някога седеше в главите на хората, постепенно изчезваше, хората вече не се страхуваха да говорят и даже да разсъждават за НАТО. Борис Ефимов се разкая и занесе в редакцията на радио „Свобода“ своите карикатури от съветско време, на които журналистите бяха изобразени с раздвоени езици, от които капеше отрова. Михаил Горбачов вече се срещаше с Роналд Рейгън и Джордж Буш старши, като получаваше от всеки порция потупване по рамото. След това Съветския съюз прекрати съществуването си – по обективни причини, както казват лекарите, „несъвместими с живота“. Наистина, НАТО не се таеше особено и не криеше радостта си от изчезването на „империята на злото“.

Въпреки че се отваряха архивите, появиха се заедно с това публикации за НАТО, от които можеше да се разберат например причините за създаването на Северноатлантическия блок и че една от тях е било завземането от съветските войски на страните от Източна и Централна Европа през последната година на Втората световна война. Че НАТО е преди всичко политическа, а след това военна организация. Че в Брюксел, щаб квартирата на НАТО, работят дипломати, а командването се намира в друг, неголям белгийски град – Монс. Че преди да започне някоя операция, се водят дълги преговори, консултации, търсят се компромиси, преди всичко защото всяка война означава смърт и за войниците, и за случайно попадналите под обстрелите мирни жители. За СССР, а след това и за Русия на Путин НАТО беше и си остава плашило за вътрешна употреба, когато завистта на Кремъл към Алианса трудно може да се скрие, но трябва да се прави всичко, за да се плаши постоянно населението. И когато населението живее с мисълта „само да няма война“, може спокойно да бъде изпращано на многобройни войни.

През всичките години на своето съществуване, от 4 април 1949 година, НАТО дразнеше съветските власти – те разбираха, че организацията няма да им позволи да навлизат по-навътре в Европа и да завземат други страни, да насаждат там марксизма и ленинизма. Затова в пропагандата винаги имаше външен враг – САЩ и НАТО, макар да се разбираше, че това е едно и също нещо, към Алианса се присъединяваха и европейските страни, а с влизането на Турция, Азия също започна да се сближава с него. Сега членове на НАТО са 29 страни, на път да се интегрират са четири страни, сред които Грузия и Украйна. Единствената страна, членуваща в НАТО, която няма никаква своя армия, е Исландия. За много нови страни НАТО е гарант за сигурност, както и преди – поради заплахата за нападение от страна на Русия.

В армиите на страните от НАТО има около 4 милиона военнослужещи, най-съвършена техника и въоръжение. Разходите за 2015 година на НАТО са 892 милиарда долара. Щатната численост на военнослужещите в руската армия е малко повече от един милион, бюджет – около 80 милиарда долара. Това несъответствие и изоставане от технологиите предизвиква истерия в руската пропаганда, но освен да поддържа в заблуда част от населението, Русия няма възможности да се противопостави на НАТО. Обаче телевизията не престава с опитите си да убеждава руснаците, че почти всички проблеми на Русия идват от НАТО, организация, която убива всички наред и постоянно завзема чужди територии. Но най-простата сметка за военните операции и войните отново поставя Русия, както преди и СССР, в положението на постоянен и категоричен лъжец.

От създаването на НАТО през 1949 година Съветският съюз е участвал в многобройни войни – и като непосредствен участник, и като доставчик на военни съветници, оръжие, боеприпаси и техника. Така съветската, а след това и руската армия е участвала непосредствено в 31 военни конфликта или многогодишни войни. Силите на НАТО през този период са участвали само в шест операции – на територията на Югославия, Афганистан, Ирак и Сирия. Останалите случаи, при които е използвана армията на НАТО, са свързани с операции за поддържане на мира в различни части на света, както например контрола при провеждането на операцията на широката коалиция „Пустинна буря“ в Персийския залив по време на войната между Кувейт и Ирак, морската и въздушната блокада на територията на Югославия. Или операциите на НАТО за противодействие на пиратските действия край бреговете на Сомалия. Списъкът с всичките операции на НАТО се намират в интернет и запознаването с тях не е проблем.

Днес в отношенията между Русия и НАТО, а по-точно в тяхното отсъствие, има нов период – Кремъл е страшно недоволен от сближаването на Алианса с Грузия и Украйна. При което, ако нещата за Грузия се развиват отдавна и доста успешно и Русия се опитва да не забелязва това, украинското сближаване се преценява от Москва като предателство и най-малко като близък край на руските имперски амбиции. Разбира се, Русия вече не е тази отпреди четвърт век и много потребителски стоки на страните от НАТО, както науката и изкуството им, са достъпни за руснаците, мнозина от които смятат това за подразбиращо се. Богатите руснаци, без значение откъде са взели парите си, имат в САЩ и страните членки на НАТО недвижими имоти, в пристанищата там стоят яхтите им, на летищата – самолетите. Но НАТО продължава да се смята за враг, който заплашва някого.

неделя, октомври 15, 2017

Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 51. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8047.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НОВООГЛАШЕНИ В КОМИТЕТСКОТО ДЕЛО - 19 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА

Г-да!

Писмото ви от 14 февруари получих и съдържанието му разбрах. Радвам се, че и вие (ако и по-късно) сте влезли в работа. Братя! Възобновлението на нашата славна (преди) държава, отърваването ни от проклетите агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е така, вие сте длъжни да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето съучастие в народното ни дело ще остави имената ви незаличими в народната ни история... Само умно работете. Трудете се, за да събирате пари, защото голяма нужда имаме. Често изпращайте човек до познатото ви село и се настанявайте, споразумявайте и насърчавайте.

Тия дни ще изпратя писмото ви на Централния комитет и ще му съобщя за вашето участие в делото.

Като ви поздравя съм ваш

Аслан Дервишооглу Кърджала

1872,19 февруари [1]

--------------------------------------------

1. Без определен адрес.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

събота, октомври 14, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Eмили Грийн Балч (Emily Greene Balch)

8 януари 1867 г. – 9 януари 1961 г.

Нобелова награда за мир, 1946 г. (заедно с Джон Мот)

(Като почетен международен председател на Международния женски съюз за мир и свобода.)

Американската икономистка, вестителка на социални реформи и активистка на движението за мир Емили Грийн Балч е родена в старо новоанглийско семейство близо до Бостън (щат Масачузетс). Втората дъщеря на Франсис В. Балч и Елън (Нойс) Балч е възпитана в традициите на унитаризма, който предполага строгост в мисленето, самодисциплина и високи морални устои. Бащата на Балч е състоятелен адвокат, с миналото - помощник на Чарлз Съмнър, пацифист и аболиционист.

От биографията на Балч може да се види колко са се разширили в края на XIX в. възможностите на жените да получат образование. През 1886 г. тя постъпва в неотдавна създаден женски колеж и три години по-късно получава степента бакалавър. Преподавателите характеризират Балч като човек с "неподражаема красота на душата". През следващите две години тя посещава лекции в Сорбоната, като изучава френската система за помощ на бедните.

Когато се връща от Европа през 1891 година, Балч става социален сътрудник в Бостънското дружество за помощ на децата. През следващата година заедно с ентусиасти за създаване на домове комуни основава в Бостън "Денисън хаус". По това време Балч се увлича от профсъюзното движение и през 1893 г. става член на Федералния съюз на труда. Но чувствайки постоянна потребност "да бъде полезна", тя стига скоро до извода, че по-ефективна би могла да бъде преподавателската ѝ дейност, в рамките на която ще може "да събужда у ученичките си желание да се трудят за подобряване на социалните условия". Вдъхновена от тази цел, Балч се заема да учи икономика в колежа "Харвард Анекс" (по-късно наречен колеж "Радклиф") към Чикагския университет, а завършва образованието си в Берлинския университет през 1896 година.

Като завършва обучението си, Балч започва да преподава икономически науки в колежа "Уелсли", където нейни колежки стават Катрин Коман, Вида Скадър и Елън Хейес. Необичайните по тематика и съдържание курсове на Балч разглеждат въпросите на социализма, потреблението, труда, имиграцията и ролята на жената в икономиката. Една от нейните ученички разказва по-късно, че Балч се е стремяла да внуши на своите слушателки необходимостта да се откажат от класовите и расовите предразсъдъци.

Академичните занимания на Балч се допълват с интерес към реформизма, постепенно тя се сближава с хора, които имат радикални възгледи. Балч подкрепя често непопулярни стачки, през 1902 г. става един от основателите на бостънския отдел на Женската профсъюзна лига, организация, която постига повишаване на заплатите и подобряване на условията на труда на жените. Като се обявява през 1906 г. за социалистка, Балч започва да изпълнява различни държавни и общински задачи. През 1913 година тя оглавява комисия за минималната работна заплата, която прокарва първия национален закон за минимум трудово възнаграждение.

Увлечението на Балч от социалните въпроси не само обогатява нейната преподавателска дейност, но и я подтиква към научна работа. През 1904-1906 г., проучвайки проблемите на имиграцията и расизма, тя посещава редица славянски общини в САЩ и даже пътува до Австро-Унгария, откъдето пристига основната маса имигранти. Резултат от изследването е книгата ѝ "Нашите славянски съграждани" ("Our Slavik Fellow Citizens", 1910 г.), в която са опровергани възгледите за расовата непълноценност на славяните, върху които се градят исканията за ограничаване на имиграцията. През 1913 г. Балч става професор в колежа "Уелсли" и е избрана за декан на отдела по икономика и социология, на който пост остава пет години.

В началото на Първата световна война Балч, Джейн Адамс и четиридесет други активистки влизат в състава на делегацията на САЩ за Международния конгрес на жените през 1915 г. в Хага. Опитвайки се да изработи план за края на войната, Балч стига до извода, че международният пацифизъм е най-подходящото средство за изразяване на нейните възгледи. В продължение на две години тя пише статии за либералното списание "Нейшън", като заема позиции срещу войната, мобилизацията и законодателството за шпионажа. Като член на Комитета срещу милитаризма (съществувал преди появата на Американския съюз за граждански свободи), Балч защитава противниците на войната и участва в техните демонстрации. Администрацията на колежа "Уелсли" нееднократно изразява неудоволствието си от възгледите на Балч и през 1918 г. тя напуска своята работа.

Оттогава Балч се посвещава напълно на борбата за мир. През 1919 г. участва в работата на Втория международен конгрес на жените, който учредява Женския международен съюз за мир и свобода. Първият секретар-касиер на съюза Балч вижда целта на организацията в отказа от войната. Във връзка със своите нови задължения тя осъществява тесни връзки с току-що основаното Общество на народите. Кореспонденцията с неговите ръководители показва широчината на нейните интереси: сред обсъжданите въпроси са международното разоръжаване, членството в Обществото, борбата с наркоманията и защитата на малцинствата.

През 1926 г. Балч представлява Женския съюз в комисията, която проучва условията за живот в окупирания остров Хаити. Отчетът на комисията, един от авторите на който е Балч, препоръчва извеждане на американските войски и самоуправление на острова. Балч стои в основата на създаването на международни неделни училища. Като посвещава много сили на работата в различни комисии, тя се отличава също така със способността да примирява различни гледни точки, да довежда спорещите страни до съгласие. Стремежът към сътрудничество, според нея, може да осигури на международната арена траен мир.

През 30-те години, разтревожена от гоненията на евреите в нацистка Германия, Балч се занимава със съдбата на бежанците. Началото на Втората световна война я поставя пред необходимостта да определи отношението си към пацифизма. След японското нападение над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. тя се оттегля от абсолютния пацифизъм и приветства влизането на Америка във войната. Обаче от името на Съюза помага на американците с японски произход, интернирани в специални лагери. Балч осъжда правителствената политика, насочена към безусловна капитулация на Япония, като предполага, че това ще удължи войната. През 1944 г. представя на президента Франклин Д. Рузвелт предложение за следвоенно помирение.

Издигайки се над традициите, разделящи народите, Балч се чувства като у дома си навсякъде, където се намира. Тя се нарича "безлично същество", способно да живее само с книгите, религията и природата. "От нас не се иска поклонение на една или друга утопия, вяра в превъзходния свят - казва Балч в нобеловата си лекция, - трябва само да се въоръжим с мъжество, надежда, готовност за труд и да запазим идеалите за достойнство и великодушие".

През 1956 г. Балч, която няма семейство, се премества в Кеймбриджката лечебница (щат Масачузетс), където умира след пет години.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/balch.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“