СЛУЖБОМЕР

четвъртък, май 25, 2017

Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

Писмото (с малки мои поправки) и някои бележки към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Снимка на оригинала няма, писмото, както говори и бележката след текста, става достояние на изследователите като препис, направен от Васил Плетнаров - наш националреволюционер от Карлово, който след Освобождението се жени за племенница на Васил Левски. В това писмо е известното изречение: "Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме". Като свой източник Страшимиров е посочил „Н. Б. II. А., п. 60, № 8001.; Арх. т. I, № 1, стр. 15".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ

В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса

Съчувстваме ви за това, че ни подавате ръка оттам, за да работим в едно! Бог нека е напред и име българско да е войвода.

Сами или с още някои родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско, и печати за захващане на революцията зимно или лятно време. В тия две главни предложения са за нас в Българско живот или гроб. За първото, което вие ни предлагате и искате по-скоро, та чрез Н. М, Тошков да помолите Негово Високо Императорско величество за помощ, за което сме уверени, че без друго ще ни помогне, дай Боже да помогне и да подпише поне за нашата република; ако техните републиканци гони и наказва до смърт в окната. Брате! Тук за тоя ми предмет да не се съмнявате, че аз противостоя на мнението ви! Не! Няма и да ви отговарям, докато не се забележат именно кои са и откъде са тамошните родолюбци, които дават глас за тоя най-деликатен и важен предмет, който е като център на всичките други наредби; защото като се предположи, води всички други след себе [си] и сме в ръцете на прегледача [1].

Брате! Ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме и предначертание, затова и вие побързайте, както ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към вас с нашето мнение. Ако ли никой не подпише, както казваме и останеш ти сам, тогава има пак какво да приказваме.

Сега идвам за втория ни предмет, който не се реши между теб и мен, а остава за следващия ден да се реши по вишегласие от БРЦК в България с вас заедно; зиме или лете (да се вдигне въстанието - бел. П. Н.)?

В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресметнали сме и тук-там преди няколко и още наши по-разумни и са казвали истината тогава е време, но пак не смеем решително да кажем, въпреки че сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си Централният ни комитет, който трябва да подпише. Пак аз в първото си писмо дето изрекох на вас е срещу писмото ви на г-н Иваница Пишмиша в Т. Мъгуреле, в което излагате да пренесете триста хиляди пушки от Одеса във Влашко, че да преминете през лятото в Балкана. Правилно ли е да решавате сами като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, че не! Ето сега ми казвате в писмото си, че сте идвали на разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса ви отговаряли: защо в 67 и 68-ма не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите много хубаво направиха, че не се подлъгаха подир четите, обязанността (задължението ми - Бел. П. Н.) беше не да бунят народа, а да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как трябва да се приготвят, та като им се даде знак за революция, да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил да им кажеш на горните господиновци, то аз имам и закона в пазвата си от 67-ма, а и всички войводи изпълниха ли както им налагаше законът, то не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пак за тях си, щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирва [2] България чак до един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, за да престанат от ония бърборения. С факт имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя без да знам в 69-та, препоръчан единият от одеските българи за добър помощник на българите; пък не излезе така. Улових му няколко шарлатанлъци и хайде откъдето е дошъл. Кога стане нужно, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!!

Брате Филипе! Чакам на това писмо отговора ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.

Приеми искреното ми поздравление и оставам докрай с вас, за свобода чиста или смърт.

1871, април 18

В. Левски

От Българско, член от БЦК

В България

БЕЛЕЖКИ

1. На арбитър

2. Да тегли.

3. Пак копие от оригинала е запазен у Платнаров. Левски е означил подробно: „Из Българско; член от РЦК в България", за пояснение на Филип Тотю, който не е осведомен подробно за съществуването на Р. организация. Под първата страница на копието стои бележка с инициали З. С. (навярно З. Стоянов, чийто почерк напомня). Тази бележка, която веднага ще цитираме, се отнася към името на Н. М. Тошков, споменато, както видяхме, в текста. Бележката, прочее, гласи: „Тошков е искал някоя [орден] св, Ана на шия“ - една закачка, често употребявана от 3. С. и даже твърде фамилиарна сред известни партийни среди навремето си, като стрела срещу русофилски противници. - Архивът на Ловчанския централен комитет, към който това копие е било присъединено после, беше запазен като по чудо при залавянето на Левски. Същият бе след освобождението предаден - както е известно - от Н. Цветков на 3. С., след чиято смърт биде чрез Н. Б. откупен от неговата вдовица. (Срв. Архив на Възраждането, том I, 1908, Предговор.) Левски сам пазеше копие (чернова от по-важните си писма), но оригиналът как е попаднал в случая в ръцете на В. Ив. Платнаров - това не можем при днешните условия да обясним. Преписът ще да е снет по поръка на 3. С.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.