СЛУЖБОМЕР

петък, юни 09, 2017

Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

Това е едно от така наречените "заплашителни писма" (има още два варианта) от името на Привременното правителство, с които се цели събирането на пари за делото от богати хора. Писмото е написано от Дякона, почеркът е негов. Подчертаването е също негово. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ГАНЧО МИЛЮВ ОТ КАРЛОВО

Г-не! Ганчио Милюв, в Карлово

Не само до вас е!.. Но и до по-долна ръка – по възможност…Не нам!.. Но за Вас и Вашите деца и за нашето Отечество ще дадете завинаги.

За всичко, каквото ще видите по-долу, няма си приликата и мястото и срамота Вие (срамота е на Вас - бел. П. Н.) да Ви се говори.

Вие тук сте най-назад от всичките други градове и от по-многото села в Българско, от нашите общи и най-свети! Работи за човека, както го е създала природата, чак до смърт, да му бъде едничката грижа, има и благословението от Бога, да бъде господар с всичките си права! От когото му се налага и първата длъжност, да мисли за народа си! Да го извежда към даденият му път, ако е той налегнат от други, каквото сме ние българите, най-тежко и най-гнусно налегнати от проклетия агарянец! И търпим всеки ден мъки и гнусотии най-противни на човечеството и на свободата на съвестта!!! Която сега преодоля и преодолява.

На кого ли капят тия сиротински кървави сълзи!?. Дето ся леят всеки ден пред Бога, да ги избави от мръсните ръце! Които им грабят всеки ден из устата хляба! И мрат от глад!…Турчат децата им! – безчестят по-младите и дъщерите им!!!… Тия невинни не са ли наши братя и сестри!?…Или защо така?…Мислите ли, че ние оставаме невинни в това??…Не!…Никак!…ние …и най-много вие, чорбаджиите, не сте ли причината да стои това беззаконно и проклето зрелище през нас!?…Кому ли другиму има да се надяват горките!?…Кой ли не иска да ги грабне и да му робуват вечно!.. Дали кървавите им сълзи се не леят чрез Бога на нашите глави!?…Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, кой ли друг ще…!? Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен! Като пролеем капка кръв за тяхното избавление!?… Пък те на нас не щат ли да вдигат паметници!?…не щат ли да ни забележат в историята, която ние възкресяваме и ѝ даваме нов век!?… Не щат ли да ни поменуват по всичките черкви в Българско, докато трае името българин!?…За това, гдето (че - бел. П. Н.) ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с благословението Божие от ада в рай!?… Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега… Всички народи в нея ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчина и за евреина и пр. каквито са, [за] всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!… Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, една дума - турското правителство, което варварски владее, не само нас – но и самия турчин.

В Българско не ще има цар, а народно управление и всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди, както българина, така и турчина и пр. Свобода и чиста република.

Тук, като ви показваме твърде мъничко от предначертанието от Привременното ни правителство в Българско, остава ни да Ви свършим чак като Ви видим за колко пари ще оцените гореказания ни вам живот. „Умному мало довлеет” (умният от малко разбира - бел. П. Н.).

Казахме Ви по-горе какво (че - бел. П. Н.) чорбаджиите спират живота на всичкия народ, забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши (че каквото и да се извърши - бел. П. Н.), стои в ръцете на младите, така щем и ние… Пък всичко да се удържи тайно, стои в ръцете на чорбаджиите и те ако са хора и приемат на драго сърце това свято дело, ние ще им кажем по кой път трябва да вървят, па макар каквито щат средства нека употребяват неприятелите ни. В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкия народ? Гледайте! Че ще бъдете отговорни и пред народа и пред Бога. Близо е времето. И в Евангелието нали [се] казва: човече, трябва да работиш за народа си до смърт и всичко да жертваш за него. Там съм и аз! Ако ти умреш, нали и аз за тебе ся разпънах!”.. Гледайте сега приятели и братя! Ако щете да сте човеци и християни, вие ще разберете от малкото ни думи и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство по означения ден и от тогава се забелязвате наши братя.

Ако ли Вие не искате и да чуете от това, каквото Ви се казва, то ще гледате!!! И там ще свършите, Вия с нас и ние с Вас.

Сега и за всеки път Ви свършваме, защото само с Вас работата ни е! Десет години става откак ви чакаме и жертва на бесила давахме и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите да се вземете за ум и разум и да свършите това, за което Ви караме днес! Да сме го приготвили от отдавна, както и сами разбирате, че без пари се не върши! Па да додехте Вие нас да търсите, а не ние Вас! Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и даваме още такива жертви за чорбаджийски кеф! И пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и наричате ги чапкъни??? Пък гледай чудо! От речените ви чапкъни, колкото мрат, по-много стават, от колкото страдат, по-много ся разпалват. И взели са се на други ум! На!… Както виждате, повече щат мрат, но и работа щат свършат.

Чакаме ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло! То, не!…Вие му пиете още кръвта и предавате ги на мръсния мъчител. Разберете! Решили сме се вече!… Или да ви съберем или да ви поразим! И то с едно добро утро или добър вечер, както Ви казваме по-горе.

Ето: да намерите под какъвто вече начин тая сума: ............... и тия пари ще ги приготвите в 4-5 дена и да ви бъдат в пазвата, че на който час дойде наш човек и Ви намери със знак от Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да го отлагате поне за час време!… И после един ден ще Ви се даде разписка от Привременното ни правителство с печат, която ще отговаря за дадената Ви сума пред бъдещото ни правителство, което ще дири от едного и до край: кой какво е дал и за де са се употребили. Ето! Ако дадете повече, отколкото ви са искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!? Утре не! И милиони да давате.

Ще гледаме какви ще ни се покажете!…

Какво[то] щете! Или трийсетте лири ще ви бъдат по-мили, или златна свобода, в която да ви се забележи името вечно. Вземете се добре в това, г-да! И не ни майте! Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към тях. Повтаряме Ви: решили сме се вече!… И ще принесем веднъж за всякога жертвата на народния ни жертвеник, пред олтара на чистата свобода.

Отреденият за Вас е В. Левски. Дано доброволно изпълните гореказаното ни и тогава ще се разговорите лично с него, за много … от дето още ще разберете какво (че - бел. П. Н.) горната сума е нищо при това, дето той ви е спечелил!… Всичко тайно да държите. Да не кажете: еди кой си ми е верен приятел! Имате забелязан за не добър към нашите работи Ваш приятел първи! Ще го узнаете, кога[то] стане на прах и пепел! По длъжност краен отговор ще чакаме от него срещу печата ни.

Подписите! Хиляди юнаци чакат отговора Ви! Решавайте се по-скоро: или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания.. С една дума, свобода или да Ви пратим при черните души! Там дето [са] предателите, изедниците и!… при черния Бога. Който живот искате да живеете, от днес както се забележите, и до край ще останете. В нашите ръце е. Пак ви казвам, сами за себе си ще отговорите: свобода или смърт.

1871, 10 май. От Български Р.Ц.К. в България

От Привременното ни правителство

Оригиналния документ може да видите ТУК.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.