СЛУЖБОМЕР

понеделник, септември 04, 2017

Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

Писмото и обяснителните бележки (с малки корекции) са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г.. Като първоизточник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8016. Арх. т. I. № 13, стр. 36.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ - 29 СЕПТЕМВРИ 1871 ГОДИНА

Свободолюбиви побратиме!

Почитаемото ни ваше писмо от 30-ти приехме. Най-напред казвате, че общото положение в Европа ви принуждавало да ни питате дали е уместно вашето мнение. И по-надолу излагате накратко това ваше мнение.

Нашият настоящ отговор и следният: казвате, че вече е време да потърсим и ние своето право, защото господарите ни не искат никога да ни го дарят сами, освен ако сами не си го вземем - така е и нашето убеждение ни е накарало да се заловим за работа.

По-надолу казвате, че ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем на друг по-силен господар [1], и тогава щяло да бъде всичко късно. На това ви отговаряме, че не трябва бързане, защото от 8 месеца време сме се заловили да работим чисто по български в Българско и да не се облягаме на външни думи от българи, които живеят извън Българско, като досега всичко тяхно е било лъжа... Пък и опитът ни показва, че бързата работа излиза ялова; а страхът от по-силен господар май е неуместен, защото е страх от много години у нас, та нека го потърпим още малко време; ние сто пъти повече бързаме от вас, защото пътят ни е по Българско, под байонети неприятелски. В 3-то предложение казвате, че никога не можем да се приготвим, както искаме, и че нашите богати не биха взели участие, докато не видят важни неща. Съгласни сме с вас, че никога не можем да се приготвим както другите сили; но повече сме приготвени по дух от другите и естествената сила на народа ни, който е готов вече и чака първия знак и ТЦК, щом като му се даде. Но сме твърде убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина в предприятието ни, защото в нищо неприготвени, ще има сетнина нищо и никаква. В 4-тото предложение казвате, че най-главното е да се приготви и вътре. А вас питаме: народът да се приготви за бой, сам може ли да се приготви, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят? Като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина. Още, ако би се случило и някакво издаване в неприятелски ръце!... Да го вземат назад? Не, брате! Приказвали сме за това и сте ни обръщали внимание, че трябва всички войводи да си бъдат в Българско, защото извън носят вреда, а не полза! Ще приказваме и пак пред народното главно събрание, защото нашата работа да се е свършила по-отколе, стоеше в ръцете на войводите най-напред! Изповядвам се. В 5-тото си предложение, че имате уговорка с някои провинции от друга народност [2] и според копията на тоя договор чакате нашето решение; но понеже тия копия не са достигнали още до нашите ръце, не можем да ви отговорим нищо засега.

Бележка: отсега ако ще бъдете с нас заедно в работата, т.е. по заповедта на ТЦК, няма вече да правите никакви уговорки с каквато и да е народност, докато не вземете препоръчителство от Ц. ни К. в Б. [3], което предварително ще ви ограничи в думите. Извън това на никакви уговорки не се подписваме, от което и най-лесно е да ни нанесете най-голямото объркване; и такъв, който не постъпва така, не е наш. В 6-тото, като ни молите за отговор, навеждате ни, че ако видите, че няма надежда от Народа ни, ще бъдете принуден да вземете участие, с което сте имали уговорка да се биете за чужда свобода! За жалост ви казваме, че това ваше предложение ни смущава малко. Вие добре познавате нуждите на нашия народ, знаете, че малцина ще го поведат да се бори за свободата си, а вие за чуждата! Пак ще кажа: чисто народният човек се бори до което вече време [докогато може] да избави своя си народ първо и тогава нека гледа и за други, ако той не случи, трябва да умре в народната си работа! Това е правилното разсъждение.

Срещнахме се с А. К. [4] и отсега занапред е на работа. За човека, който искате да ви изпратим за споразумение, от това да се върнете назад [5], та гледайте час по-скоро да си дойдете в Българско, че имаме много работа!... В нашите ръце стои да наредим, елате и ще ги намерим къде са; и след малко вече да развеем байрака. По-надолу в писмото си казвате: тежко е на един народ да очаква от едно или от няколко лица своето благополучие! Като не знам в какъв смисъл е писано това, потвърждаваме и ние, че всички задружно трябва да вършим всяко нещо, което е за народното освобождение. Делата, които са вършили досега, и които има да се извършват, било е и ще бъде по вишегласието на всички члено[ве], които съставляват ТЦК, а не по мнението на тогова или оногова.

Ако желаете, елате си, защото на празни писма нямаме такова време, та да отговаряме. Пак на горните свободолюбиви господа [6], с които сте имали уговорка, поздравяваме ги и ние, даваме им чиста реч, щом бъдем приготвени, и в час ще ги намерим, и да направим братска свръзка в две думи, ако те са искрени! Наближава времето и ще викнем в един глас.

В. Левски

1871 г., 29 септ.[ември], Бълг.[арско]

Бай Панайоте,

Дойдох, видях и в истинността на гореизложеното се убедих. Освен да дойдете тук, другото всичко е лъжа.

Ваш А. Кънчев

Прието тук в Т. Мъгуреле.

8.1871.

Д. Хр. Попов

Кажи ми по-скоро къде е г-н Л. Каравелов, имам и негови писма. [7]

1. Подразбира Русия.

2. Босна и Херцеговина.

3. Българско.

4. Ангел Кънчев.

5. След което да ес върнете в Българско.

6. Водители от Босна и Херцеговина, дошли нарочно в Белград.

7. От което трябва да се разбира, че през това време - октомври 1871 г. - Каравелов не се намира в Букурещ. Д. Хр. Попов, за да пита за него Панайот, трябва да е предполагал, че и редакторът на в-к "Свобода" се намира също в Белград, или наблизо оттам.  

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.