СЛУЖБОМЕР

петък, септември 16, 2016

Лекции по руска литература – брой 25

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9.

4. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8.

5. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

2.

Какво представлява странният свят, чиито отблясъци улавяме през пролуките на невинни на вид изречения? Той е с нещо реален, но на нас ни се струва диво абсурден, толкова сме свикнали с декорациите, които го прикриват. През тези отблясъци съзираме главния герой на "Шинел", смирен дребен чиновник, който олицетворява духа на тайния, но истински свят, който се промъква през стила на Гогол. Този смирен дребен чиновник е призрак, гост от някакви трагични бездни, който е сложил случайно маската на дребен чиновник. Руските прогресивни критици усетили в него образа на угнетения и унижения човек и цялата повест ги поразила със своето социално изобличение. Но повестта е много по-значителна от това. Пукнатините и черните дупки в тъканта на Гоголевия стил съответстват на пукнатините в самия живот. Има нещо много сбъркано на този свят, а хората са кротки лунатици, заети да преследват нещо, което им се струва много важно, докато една абсурдно-логическа сила ги държи по работните им места - това е истинското "послание" на повестта. В света на безполезното, на безполезното смирение и на безполезното господство, висшето нещо, което страстта, желанието и творческият импулс могат да постигнат, е един нов шинел, пред който се прекланят и шивачи, и клиенти. Не говоря за нравствена позиция или за нравствено поучение. В такъв свят не може да има нравствено поучение, защото там няма нито ученици, нито учители: този свят съществува и изключва всичко, което може да го разруши, защото всяко усъвършенстване, всяка борба, всяка нравствена цел или усилие да бъде постигната са толкова немислими, колкото и промяната на звездните орбити. Това е светът на Гогол и като такъв той е съвършено различен от света на Толстой, Пушкин, Чехов или от моя. Но като се прочете Гогол, очите могат да се гоголизират и тогава е възможно да се видят части от неговия свят на най-неочаквани места. Обходил съм много страни и нещо като шинела на Акакий Акакиевич се оказваше страстна мечта на един или друг мой познат, който никога не е чувал за Гогол.

3.

Сюжетът на "Шинел" е извънредно прост. Беден дребен чиновник взема важно решение и си поръчва нов шинел. Докато го шият, шинелът се превръща в мечтата на живота му. През първата вечер, когато го облича, крадци му го свалят в една тъмна улица. Чиновникът умира от мъка и неговото привидение броди по града. Ето я цялата фабула, но, разбира се, истинският сюжет (както винаги у Гогол) е в стила, във вътрешната структура на трансцеденталния анекдот. За да бъде оценен той по достойнство, трябва да се направи нещо като умствено салто, да се отхвърли обичайната скала на литературните ценности и да се тръгне след автора по пътя на свръхчовешкото му въображение. Светът на Гогол е сходен с такива концепции в съвременната физика като "Вселената е акордеон" или "Вселената е взрив"; той не прилича на спокойно въртящите се, като часовников механизъм, светове от миналия век. Литературният стил има свое изкривяване, като пространството, но на малцина от руските читатели им се иска да се гмурнат стремглаво в Гоголевия магичен хаос. Руснаците, които смятат Тургенев за велик писател и съдят за Пушкин по отвратителните либрета на Чайковски, само се плъзгат по повърхността на тайнственото Гоголево море и се задоволяват с това, което им се струва ексцентричен хумор и живописна острота.

Но водолазът, търсачът на черни перли, който предпочита чудовищата от морските дълбини пред чадърите на плажа, ще намери в "Шинел" сенки, които свързват нашето екзистенциално състояние с други състояния и начини на съществуване, които усещаме смътно в редките минути на ирационално възприятие. Прозата на Пушкин е триизмерна; прозата на Гогол е най-малко четириизмерна. Той може да бъде сравнен със съвременния математик Лобачевский, който взриви света на Евклид и откри преди сто години много теории, доразвити по-късно от Айнщайн. Ако успоредните линии не се пресичат, това не е, защото не могат да се пресекат, а защото си имат други грижи. Изкуството на Гогол, което ни се разкрива в "Шинел", показва, че успоредните линии не само могат да се пресекат, но и могат да се извива и омотават по най-чудноват начин, както потрепват, извивайки се при най-малкото вълнение, две колони, отразяващи се във водата. Геният на Гогол е вълнението на водата - две и две прави пет, ако не прави квадратен корен от пет, и в света на Гогол всичко това е естествено, там и нашата рационална математика, и всичките наши псевдофизически съглашения със самите себе си, ако говорим сериозно, не съществуват.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.