СЛУЖБОМЕР

събота, октомври 01, 2016

Лекции по руска литература – брой 30

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.)

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

1.

"Бащи и деца" е не само най-добрият роман на Тургенев, но и едно от най-блестящите произведения на IXX век. В него авторът успява да въплъти своя замисъл: да създаде мъжествен характер на млад руснак, който не прилича по нищо на журналистическата кукла от социалистически тип и в същото време е лишен от всякакъв самоанализ. Базаров е несъмнено силен човек и ако имаше възможност да живее повече от тридесет години (когато се срещаме с него, той завършва университет), сигурно щеше да стане велик мислител, известен лекар или действащ революционер. Но в природата на Тургенев и в неговото изкуство има една обща слабост: не бил способен да доведе мъжките герои до победа в пределите на своя замисъл. Нещо повече, зад стремителността и силата на волята и зад неистовото хладнокръвие на героя се крие природна юношеска пламенност, която Базарав смята за несъвместима със суровостта на един бъдещ нихилист. Нихилизмът го подтиква да отхвърля демонстративно и да отрича всичко на света, но не може да го освободи от страстната любов или да примири това чувство с възгледа му за животинската природа на любовта. Любовта се оказва нещо по-голямо от форма на биологично съществуване. Романтичният огън, който обхваща внезапно душата му, го потриса, но отговаря на изискванията на истинското изкуство, защото пробужда у Базаров естествената логика на младостта, излизаща извън рамката на тясната умозрителна система - в дадения случай нихилизма. Тургенев все едно измъква своя герой от шаблона, който сам си е наложил, и го поставя в нормалния свят, където господства случайността. Той го оставя да умре не поради някаква вътрешно развитие, а по сляпо решение на съдбата. Базаров умира със спокойно мъжество, като на бойното поле, но в това има елемент на поражение, напълно съзвучно с общото настроение на покорност пред съдбата, което краси цялото творчество на Тургенев.

Читателят ще забележи - по-нататък ще му насоча вниманието към съответните откъси, - че двамата бащи и чичото в романа не само не приличат изобщо на Аркадий и Базаров, но не си приличат и помежду си. За отбелязване е и това, че Аркадий е много по-мек, по-прост, по-обикновен и по-нормален от Базаров. Ще се спрем на няколко откъса, особено живи и забележителни. Може да се посочи например следната ситуация. Възрастният Кирсанов, бащата на Аркадий, има любовница: тихо, нежно, съвсем очарователно момиче от народа - Феничка. Тя е типичен женски образ, създаден от Тургенев, пасивна героиня в романа; около нея се въртят трима мъже: Николай Кирсанов и неговия брат Павел, на когото по странна игра на въображението тя му напомня образ, свързан с някогашна страст, а освен това с нея флиртува Базаров и този лек флирт довежда до дуел. Но не Феничка ще стане причина за гибелта чу, а петнистият тиф.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.