четвъртък, октомври 06, 2016

Лекции по руска литература – брой 32

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

3.

Началото на 10-та глава илюстрира прекрасно друг типичен похват на Тургенев - интонацията, която чуваме в епилозите на кратките му произведения, или както е тук, когато авторът смята за необходимо да спре и да започне да разглежда, подрежда и пренарежда своите герои. Ето как става - паузата служи за идентификационна спирка. Базаров се класифицира с отношението на другите към него:

"Всички в къщата свикнаха с него, с неговите небрежни маниери, с неговите не много сложни и отривисти приказки. Феничка, особено, дотолкова свикна с него, че един път през нощта накара да го събудят: Митя получи гърчове; той дойде и както винаги, наполовина шегувайки се, наполовина прозявайки се, прекара у нея два часа и помогна на детето. Затова пък Павел Петрович с всичките сили на душата си намрази Базаров: смяташе го за горделивец, нахалник, циник, плебей; подозираше, че Базаров не го уважава, че едва ли не го презира - него, Павел Кирсанов! Николай Петрович се страхуваше малко от младия "нихилист" и се съмняваше в ползата от влиянието му върху Аркадий; но го слушаше с желание, с желание присъстваше на неговите физически и химически опити. Базаров беше донесъл със себе си микроскоп и по цели часове се занимаваше с него. Слугите също се привързаха към него, макар че той се задяваше с тях: чувстваха, че все пак е свой човек, а не е господар. <...> момченцата от имението тичаха след "дохтора" като кученца. Само старият Прокофич не го обичаше <...> Прокофич, по свой начин, беше не по-лош аристократ от Паевл Петрович".

И ето че за първи път в романа срещаме доста скучния похват с подслушването, върху който се спрях подробно, когато разглеждах прозата на Лермонтов:

"Веднъж те се забавиха много дълго; Николай Петровч излезе да ги посрещне в градината и като се озова редом с беседката, изведнъж чу бързи стъпки и гласовете на двамата млади. Те вървяха от другата страна на беседката и не можеха да го видят.

- Ти не познаваш добре баща ми - говореше Андрей.

Николай Петрович се притаи.

- Баща ти е добър човек, - промълви Базаров, - но е човек в оставка, изпята му е песента.

Николай Петрович наостри ухо... Аркадий не отвърна нищо.

"Човекът в оставка" постоя две минути неподвижно и бавно се затътри към дома.

- Гледам, че трети ден вече чете Пушкин - продължи между другото Базаров. - Обясни му, моля ти се, че това на нищо не прилича. Защото не е момче: време е да захвърли тези глупости. Какви мераци само да си романтик в днешно време! Дай му да прочете нещо полезно.

- Какво да му дам? - попита Аркадий.

- Мисля, "Stoff und Kraft" от Бюхнер на първо време.

- Аз също мисля така - забеляза одобрително Аркадий. - "Stoff und Kraft" е на популярен език.

Тургенев като че ли търси някакъв изкуствен похват, за да оживи своята история. "Stoff und Kraft" ("Материя и сила") предизвиква малък комичен ефект. След това се появява нова кукла в лицето на Матвей Колязин, братовчед на Кирсанови, възпитан от чичото Колязин. Този Матвей Колязин, който се оказва правителствен ревизор, инспектиращ местния губернатор, ще стане оръдие в ръцете на автора, което ще му позволи да построи повествованието така, че Аркадий и Базаров да отидат в града и Базаров да може на свой ред да се срещне с очарователната дама, която само отдалече напомня княгиня Р. на Павел Кирсанов.

Вторият рунд на двубоя между Павел Петрович и Базаров започва по време на вечерния чай две седмици след първото сражение. (Междувременно се променят ястията, които в общи линии трябва да са около петдесет - по четиринадесет три пъти на ден. Читателят може само смътно да си ги представи.) Но на първо време трябва да се разчисти теренът:

"Стана дума за един от съседните помешчици. "Боклук, аристократче" - отбеляза равнодушно Базаров, който се беше срещал с него в Петербург.

- Позволете да ви попитам - започна Павел Петрович и устните му затрепериха, - според вашите понятия думите "боклук" и "аристократ" едно и също ли означават?

- Аз казах "аристократче" - проговори Базаров, отпивайки лениво глътка чай. <...>

Павел Петрович побледня.

- Това е съвсем друг въпрос. Сега изобщо не ми се налага да ви обяснявам защо седя със скръстени ръце, както благоволявате да се изказвате. Искам само да кажа, че аристократизмът е принцип, а без принципи в наше време могат да живеят само безнравствените и празните хора. <..>

Павел Петрович присви леко очи.

- Та така значи! - промълви той със странно спокоен глас. - Нихилизмът трябва да помогне във всички беди и вие, вие сте нашите избавители и герои. Да. Но защо ругаете другите, даже същите тези обвинители? Не говорите ли и вие празни приказки, като всички останали? <..>

- Спорът ни отиде твърде далече... Струва ми се, че е по-добре да го прекратим. А аз ще бъда готов да се съглася с вас - прибави той (Базаров), като ставаше, - когато ми представите поне една даденост в съвременния ни бит, в семейния или в обществения, която да не предизвиква пълно и безпощадно отрицание. <..> Чуйте ме, Павел Петрович, дайте си един или два дена време, веднага едва ли ще откриете нещо. Прехвърлете всичките си съсловия и помислете хубавичко над всяко едно от тях, а ние засега с Аркадий ще...

- Ще се подигравате с всичко - подхвана Павел Петрович.

- Не, ще режем жаби. Да вървим, Аркадий; довиждане, господа!"

Интересно е, че за да предаде умонастроението на своите герои Тургенев предпочита да изобразява подобни сцени, а не постъпките на главните действащи лица. В 11-та глава това става особено явно, когато авторът съпоставя двамата братя Павел и Николай, и между другото възниква един очарователен малък пейзаж ("Вече се свечеряваше; слънцето се скри зад малката трепетликова горичка, разположена на половин верста от градината: сянката ѝ се протягаше през неподвижните поля").

Следващите глави са свързани с ходенето на Аркадий и Базаров в града. Сега градът прилича на междинна точка, на свързващо звено между имението на Кирсанови и селския дом на Базарови, разположен на тридесет версти от града в друга посока.

Авторът изобразява няколко явно фарсови герои. Името на г-жа Одинцова се споменава за първи път в дома на една прогресивна феминистка:

"- Има ли тук хубави жени? - попита Базаров, допивайки третата чаша.

- Има - отвърна Евдоксия, - но всичките са такива празноглави. Например mon amie Одинцова не е лоша. Жалко, че репутацията ѝ е някак си..."

Базаров среща г-жа Одинцова на бал у губернатора. "...Аркадий реши, че никога досега не е срещал такава прелестна жена. Звукът на гласа ѝ не излизаше от ушите му; гънките на роклята ѝ като че ли ѝ стояха по-иначе отколкото на другите, по-стройно и по-широко, и движенията ѝ бяха особено плавни и естествени в едно и също време".

Вместо да танцува (той е лош танцьор), Аркадий бъбри с нея по време на първата мазурка, "целият изпълнен с щастието да се намира близо до нея, да ѝ говори, като гледа очите ѝ, прекрасното ѝ чело, изцяло милото ѝ, важно и умно лице. Самата тя говореше малко, но в думите ѝ прозираше познаване на живота; по някои нейни забележки Аркадий заключи, че младата жена е успяла вече да преживее и да премисли много неща...

- С кого стояхте - попита го тя, - когато г-н Ситников ви доведе при мене?

- Забелязахте ли го? - попита на свой ред Андрей. - Какво славно лице има, нали? Базаров е това, мой приятел.

Аркадий започна да говори за "своя приятел".

Той говореше за него така подробно и с такъв възторг, че Одинцова се обърна към Базаров и го погледна внимателно. <...>

Губернаторът се приближи до Одинцова, обяви, че вечерята е готова, и със загрижено лице ѝ подаде ръка. Като тръгваше, тя се обърна, за да се усмихне и да кимне на Аркадий за последен път. Той се поклони ниско, погледна след нея (колко стройна му се стори талията ѝ, обляна от сивкавия блясък на черната коприна!)... <...>

- Е, какво? - попита Базаров, веднага щом Аркадий се върна при него в ъгъла. - Доволен ли си? Един господин ей сега ми каза, че госпожата е ой-ой-ой; ама господинът ми прилича нещо на глупак. Та според тебе как е, наистина ли е ой-ой-ой?

- Не разбирам много това определение - отвърна Аркадий.

- Виж ти! Колко е невинен!

- В такъв случай не разбирам твоя господин. Одинцова е много мила - безспорно, но се държи така студено и така строго, че...

- В тихата вода... ти знаеш! - подхвана Базаров. - Казваш, че е студена. А това е точно по вкуса ти. Защото обичаш сладолед.

- Може би - измънка Аркадий - не мога да съдя за това. Тя иска да се запознае с тебе и ме помоли да те заведа у тях.

- Представям си как си ме изрисувал! Впрочем, постъпил си добре. Заведи ме. Каквато и да е - просто губернска лъвица или "еманципе" като Кукшина, само тя има такива рамене, каквито не съм виждал отдавна".

Този откъс е връх в майсторството на Тургенев, изискано и живописно движение на четката (а сивкавият блясък на коприната е просто великолепен); тук има изумително чувство за цвят и игра на светлосенките. Известното руско възклицание "ой-ой-ой" се е запазило все още в Ню Йорк сред арменците, евреите и гърците - преселници от Русия. Обърнете внимание на първото откритие: когато на следващия ден представят Базаров на дамата, се оказва, че силният човек може да се сконфузи.

"Аркадий ѝ представи Базаров и с тайно удивление забеляза, че той някак си се сконфузи; докато Одинцова оставаше съвършено спокойна, като вчера. Базаров сам почувства, че се е сконфузил, и му стана досадно. "Ето ти тебе! От една жена се уплаших!" - помисли си той и като се отпусна свободно в креслото, не по-лошо от Ситников, заговори с преувеличена дързост, а Одинцова не сваляше от него ясните си очи".

Базаров, убеденият плебей, е безумно влюбен в аристократичната Ана. Тургенев отново използва похват, който вече започва да омръзва - пауза за биографичен очерк, в който се описва миналото на младата вдовица Ана Одинцова. (Бракът ѝ с Одинцов продължил шест години до смъртта му.) През грубата външност тя успява да види очарованието на Базаров. Важно наблюдение от страна на Тургенев: "Само вулгарността я отблъскваше, а никой не би упрекнал Базаров във вулгарност".

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.